Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Парламентарни избори 2017 А УЛИЦИТЕ ТУК СА ТИХИ...

Е-поща Печат PDF

На 24 февруари ще стартира официално кампанията за предсрочния вот от 26 март, на който България ще избере 44-тото си обикновено Народно събрание. Така „островът на стабилността” на Балканите ще поведе хорото, или поредицата от гласувания в съседните и някои от водещите страни на ЕС, които може да променят коренно хода на историята.

На 16 април, в условията на удължено извънредно положение (OHAL), в Турция, с референдум може да се установи почти пожизнено президентско управление на Ердоган. В Република Македония се пазарят за коалиционно управление. В Украйна Юлия Тимошенко заплашва президента Петро Порошенко с нов „майдан”. В Румъния тълпи протестиращи искат оставката на правителството заради предложения закон за амнистия на корупционни престъпления до определен размер. Във Франция се стягат за президентски избори в два тура, след които в Елисейския дворец може да влезе председателят на Националния фронт (НФ) Марин Льо Пен. Сиреч, има вероятност да се сбъдне кошмарът на традиционните десни и леви измамници – Франция да се управлява от националисти. За  да не се случи това, срещу Марин Льо Пен се обединяват (както в миналото срещу баща й Жан-Мари Льо Пен) и десни, и леви.

Дори в Европарламента се сетиха, че Марин била назначила неправомерно за свои сътрудници съпартийци, плащайки им с европари. А пък Франсоа Фийон, който спечели номинацията на френската десница, беше обвинен в семейственост, понеже като парламентарист назначил жена си и децата си за съветници, плащайки им с пари на данъкоплатците. Другото, което свързва Льо Пен и Фийон, е, че искат подобряване на отношенията с Русия и вдигане на европейските санкции срещу нея.

Прощава ли се такъв грях?!

Още повече, че и на фрау Меркел й пари под краката в Германия, която тя заля с бежанци и нелегални мигранти. Председателствана от бившия председател на ЕП Мартин Шулц, Германската социалдемократическа партия започна да изпреварва ХДС на Ангела Меркел, а Бундестагът избра за президент бившия външен министър, социалдемократа Франк Валтер Щайнмайер. Сега фрау Меркел се опитва да омилостиви избирателите, като джироса на други страни бежанците и нелегалните имигранти, които именно тя покани в ЕС. Или направо да ги върне „доброволно” там, откъдето са дошли. Наскоро обаче намекна и нещо още по-скандално, което би трябвало да паникоса нашите „евроинтегратори”. А именно, че Европа може би трябвало да се развива на две скорости. Не е трудно да предвидим, че България ще бъде оставена в групата на бавно развиващите се, или дори на онези, които карат на задна скорост.

Избори предстоят и в Холандия (с бюлетини,  не с машини), а правителството на Великобритания всеки момент ще задейства процедурата за напускане на потъващия кораб, наречен ЕС. В САЩ продължава да вилнее „тайфунът Тръмп”, който разбива табута и „ценности”, обявени едва ли не за божествени. А в България цари такова спокойствие, такава тишина по улиците, че направо започнахме да си завиждаме сами! Спорове текат само в телевизионните студиа, където политическите джамбази се опитват да приватизират идеи, от които до вчера са бягали като дявол от тамян.

Предстоят поредните парламентарни избори, а както е казал Бисмарк, никъде не се лъже толкова, както на лов, на война и преди избори! Българската десница направо се оля, макар да се разцепи на толкова крилца и перца, че замяза на стара дрипа. Дори ако в някоя партия остане един правоверен „десен”, ще вземе и той да се раздвои. Както пише Чудомир за ситуацията в Сливен през 30-те години на 20 век: „Само радикалите не са се разцепили още, понеже затова са нужни поне двама души”.

Опорни точки вместо числото на майката

У нас за участие в изборната надпревара пред ЦИК се регистрираха 13 партии, 9 коалиции и 21 независими кандидати. Никоя от тях не изтегли „фаталния” номер 13, понеже той беше изключен от предизборните листи още за президентските избори през ноември миналата година. Тогава, както знаете, за ГЕРБ се оказа фатален и №17, който Цвета Караянчева беше трансформирала в осмица, сиреч в „числото на майката”. Този гастрол в нумерологията, разбира се, не донесе никаква файда на практикуващите я гербери, но и за предсрочните парламентарни избори техни емисари се наредиха между най-нетърпеливите да се регистрират в ЦИК. И съответно, да изтеглят печелившата комбинация, надявайки се избирателят да забрави „успешното” им управление от 1,5 мандата.

 

Управление, зарязвано от Борисов при всяка улична или друга демонстрация на неодобрение от страна на „кофти матрияла”.

За предсрочния вот на 26 март ръководството на ГЕРБ възприе позата на прероден, който не помни какви ги е дробил в предишния си живот. Така в предизборната програма на бившата управляваща партия (или „шайка”, както нарече управлението на Борисов-1 „политологът” Антон Тодоров) се появиха „некои съображения”, от които преди три месеца министрите и депутатите на ГЕРБ бягаха като от чума.  Нещо повече, влязоха в словесни схватки не само с БСП, но и с бившите си „съдружници в престъплението” относно авторството на въпросните „опорни точки”. От сбирката на ГЕРБ в Пловдив Борисов „надцака” патриотите, чиито предложения за минимална пенсия от 300 лв. наричаше популистки. Борисов обеща да увеличи драстично учителските заплати и да вдигне средната заплата на 1500 лева! Въпреки че последната е статистически средна величина, която не се определя от правителството и не съществува самостоятелно, а зависи от размера на реално получаваните трудови възнаграждения. Няма как дори „магьосникът” Борисов-3 да вдигне средната заплата, без да вдигне минималната, а нейния размер се съгласува с работодателите и синдикатите. Що се отнася до учителите, Борисов опроверга сам мита за „успешното” си управление, като призна: „Голяма грешка беше, че дадохме образованието на  Кунева”. При Борисов грешките винаги са колективни. Той поясни още, че заради това грешно решение, другите учителки в ГЕРБ, като Йорданка Фандъкова, не му говорили два месеца. Засегната на чест, Меглена Кунева му отговори с контравъпрос: “Защо в зала „Арена Армеец” не подкрепихте предложението ми за скромно увеличение на учителските заплати с 10%?”. Как защо? Отговорът е ясен: защото тогава не предстояха избори. Понеже обещаното предизборно не се дава веднага, герберите първо обещаха 50-процентно увеличаване на учителските заплати, после се сепнаха и в програмата си записаха само един обтекаем текст за важността на образованието. Вече нямало, санким, да се закриват училища заради недостиг на ученици, а школските бюджети щели да се обвържат с качеството на образованието, което дават конкретните училища.

Качество и ефективност, ефективност и качество! Лягаме, казваме „качество”; ставаме, викаме „ефективност”!

Само винетна ваканция ни липсваше!

За пенсионерите, разбира се, и този път ГЕРБ не предвиди друго, освен включеното в бюджет-2017 увеличение на пенсиите с 2,4 % от 1 юли. Но тъй като природата не търпи вакуум, в „популистката ниша” за пенсионерите моментално нахлуха Радан Кънев и неговата „Нова република”, обещавайки минимална пенсия от 300 лева. Пукнете се от яд, популисти! Остава „новите републиканци” да откраднат и идеята на „Обединени патриоти”  за оградата по южната ни граница. Впрочем, ГЕРБ вече приватизира другия шлагер на патриотите - борбата с битовата и особено циганската престъпност. Хората на Борисов обещаха, наред с 1000 полицаи, които ще пазят селата от крадци, да назначат още 6000... Тоест, колкото е недостигът на войници в Българската армия. Него кой ще го запълни?

Що се отнася до недостига на деца, вместо земеделското „и деца ще ви направим”, от ГЕРБ предлагат още по-комично решение на демографската криза: безплатни винетки за семействата с три деца! На фона на рушащите се тунели убийци, мостове и надупчени като холандско сирене пътища и улици, само „винетна ваканция” ни липсваше!

В страната на скъпите магистрали и евтиния човешки живот, въпросът с раждаемостта явно ще се възложи за решаване на магистралните жрици на любовта. За  шофьорите, които чакат с дни да ги проверят митничарите и се облекчават в храстите поради липса на вода и химически тоалетни, ще се предлагат плътски удоволствия от палави жрици, част от които произлизат от ромските гета. А там майчинството и свързаното с него получаване на социални помощи са се превърнали в професия. И в бизнес, конкуриращ контрабандата на цигари и наркотици и трафика на нелегални имигранти. Като нищо ще се осъществи и предизборният лозунг на Столетницата „България - отново 8 милиона!”. Само че колко от тях ще говорят, четат и пишат на български? И дали изобщо ще могат да четат и пишат?

Но и в неграмотността има нещо полезно. Представете си, че в изборните бюлетини няма номера на партии и коалиции, а се изписват само имената им. Няма ли това да пресече търговията с гласовете на неграмотните роми, турци или българи? Тогава защо  да наемаме или купуваме хиляди машини за гласуване. Още повече, когато в Холандия се връщат към вота с бюлетини като средство за предотвратяване на хакерски атаки. Нали машинното и електронното гласуване са възможност, а не задължение?

Разбираме, че файтонни формации като „Нова република”, „Да, България”, РБ-2 и ДОСТ са заинтересовани да се отложат, или да се касират предсрочните избори, които ще ги изхвърлят от НС. Затова сезират ВАС ту за машинното гласуване, ту за мажоритарния вот, предложен от „Шоуто на Слави”. Но когато и ГЕРБ се обявиха за мажоритарен избор на депутатите, е резонно да ги запитаме: „Защо, вместо да го прокарате в Изборния кодекс, предпочетохте да абдикирате от властта?”. Ако става реч за загуба на обществено доверие, ГЕРБ никога не го е имала в излишък. Няма да го получи и на 26 март, въпреки щедро развързаната торба с лъжи във формата на предизборни обещания и управленска програма. Не бяха ли герберите тези, които мандат и половина отхвърляха всякакви социални искания под предлог, че щели да нарушат финансовата и политическата стабилност? Днес твърдят, че имало икономически растеж от 3,5 %, висока събираемост на данъци, мита и такси, голям бюджетен излишък и фискален резерв, които давали възможност да се отпусне коланът на гражданите. Да, но фискалният резерв беше попълнен чрез изтегления външен заем от 16 млрд. лв., а икономическият ръст се дължи и на европейските фондове, които от 2020 г. ще спрат. До 2030 г. ще бъдат принудително затворени и ТЕЦ-овете на въглищно гориво. Как по дяволите ще развиваме

икономиката без електроенергия?

От гледна точка на развитието на българската ядрена и конвенционална енергетика, двата мандата на Борисов бяха „години, изядени от скакалци”. Докато от ГЕРБ умуваха на кого да харижат проекта АЕЦ „Белене” и как да угодят на Вашингтон и Брюксел, саботирайки газопровода „Южен поток”, Виктор Орбан се договори с Путин за изграждането на два руски ядрени реактора в АЕЦ „Пакш”. Взривът в машинния сектор на френската АЕЦ „Фламанвил” показа, че и западната технология не е съвършена. Борисов обаче, не само не постъпи като Орбан, а дори се похвали, че е спрял три руски енергийни проекта в България. Накрая си отиде от властта, без да свали мораториума за изграждането на АЕЦ „Белене”, което би позволило проектът да се дострои като частен. Затова пък побърза да изплати на руската Атомстрой експорт” 620 млн. евро за произведените, но не монтирани два ядрени реактора за  АЕЦ „Белене”. Те потеглят за България, а няма никаква яснота, как и дали ще бъдат оползотворени. Нито къде ще бъдат съхранявани, докато рестартира проектът „Белене”.

Въпреки това „политологът” Антон Тодоров, някога яростен критик на „шайката” Борисова, се превърна в горещ пропагандатор на „успехите” на ГЕРБ при предсрочно и злополучно завършилия втори мандат. Запитан от Цветанка Ризова за това противоречие, той се позова невъзмутимо на римската мъдрост, според която при смяна на обстоятелствата се сменяли и принципите.

За обективните обстоятелства не знам, но нещо в материалното битие на политолога Тодоров сигурно се е променило. И ако е така, то непременно се е случило, благодарение на ГЕРБ.

Никой не е по-висок от хляба

а пък ако хлябът е украсен с финикийски знаци, принципите да вървят на майната си!

Едно нещо като се промени, всичко се променя”, пише Гюнери Джъваоглу в „Миллиет” (10.02.2016). Той има предвид влизането на Доналд Тръмп в Белия дом и телефонния му разговор с Реджеп Ердоган. “Долавят се американско-турски отношения, които се различават както бялото от черното, от отношенията по времето на Обама. Има положителни очаквания да бъде дадена зелена светлина на проекта за създаване на „зона на сигурност” в Северна Сирия. Нещо, което Турция предлагаше години наред, но от Вашингтон го отхвърляха всеки път”.

Авторът подчертава още, че затоплянето между Анкара и Вашингтон е повлияно от предходни събития като: стопяването на ледовете между Русия и Турция, образували се след свалянето на руския бомбардировач “Су-24”; приемането на Дамаск като партньор в борбата с „Ислямска държава” (ИД); събирането около една маса в Астана на представители на Москва, Анкара, Техеран, Дамаск и сирийската опозиция, без радикалните ислямистки терористични организации като фронта „Фатх ас Шам” и други. “Тук единственото променено, продължава Джъваоглу, беше сближаването на Турция с Русия и стопяването на ледовете между двете страни, образували се заради свалянето на руския самолет. Свалянето от Турция на руския боен самолет беше „крачка към самотата”. За един миг Турция остана сама срещу Русия”.

Грешка в координатите

Дори инцидентът от 9 февруари т. г. бомбардировка от руската авиация на сграда в град Ел Баб, смятана за убежище на джихадисти от ИД, загинаха 5 турски войници и 10 бяха ранени, не провокира нова криза в турско-руските отношения. Противно на твърденията на турския ГЩ, че въпросните военни са били там от 10 дни и че координатите на всички места, където имало турски военни, са били предадени на 8 февруари на руския оперативен център в базата „Хмеймим” и на руския военен аташе в Анкара, турският вицепремиер Нуман Куртулмуш призна за „грешка в координатите”. Руската страна изказа съболезнования на ръководството на Турция, а от Анкара изтъкнаха необходимостта от по-задълбочена координация на действията за освобождаване на Ел Баб.

На война, като на война! Все пак в. „Джумхуриет” (11.02.2017) обърна внимание на времето, в което се е случил инцидентът: след телефонния разговор между Ердоган и Путин и малко преди визитата в Москва на специалния пратеник на турския президент. Очевидно турската армия не е напълно прочистена от хора на живеещия в Пенсилвания „главатар на терористите” Фетхуллах Гюлен. Президентът Тръмп очевидно не възнамерява да предаде Гюлен на Ердоган, понеже той работи за ЦРУ.

Впрочем, новоназначеният директор на ЦРУ Майк Помпео посети Анкара преди седмица и разговаря с Ердоган в присъствието на шефа на Националната разузнавателна организация (МИТ) Хакан Фидан. Турските медии съобщиха, че на Помпео било предадено ново досие за престъпленията на Гюлен, но едва ли той е поел някакви ангажименти. Дори Тръмп да иска да предаде Гюлен на Турция, не може да го направи, понеже в САЩ тези въпроси ги решава съдът. За разлика от Турция, където Ердоган е и президент, и премиер, и главен кадия, ако щете. А след референдума на 16 април може да се провъзгласи и за султан и халиф.

И сред цялото море от военни конфликти, фермерски стачки и блокади на ГКПП, улични протести, арести, чистки и други неприятни събития, стои едно островче на тишината, не на стабилността, наречено България. Стои и се готви да избере кой ще го управлява, или кой ще го лъже и обира през следващите четири или по-малко години.

Въпреки десетките поводи за недоволство, улиците тук са тихи и българите гледат с почуда как трепери въздухът в съседните страни. Засега, но докога?

Както се вижда, ние и да не искаме, други ще ни накарат да прогледаме за опасностите, които надвисват. Например по-миналата седмица научихме, че съдът в Къркларели (Лозенград) е решил да възобнови делото срещу нашия морски граничар, който при законна самозащита застреля турски контрабандист на калкан в нашите териториални води. Преди години съдът в Бургас отказа да го предаде на турците, а съдът в Страсбург потвърди неговата невинност. Сега „приятелят” на Бойко Ердоган се опитва отново да ни изнудва, но чрез съда. И за да се съгласим да му предадем няколко „гюленисти”, реанимира чрез съда в Къркларели (Лозенград) случая с българския сержант.

Турците спазват едно свое желязно правило: „Гечерсе” („Ако мине”). Ако премиер беше Бойко Борисов, наглата провокация можеше и да мине.

Да видим как ще защитят честта на България президентът Радев, премиерът Огнян Герджиков, външният министър Ради Йорданов и министърът на правосъдието Павлова. Пред тях има два пътя: единият води към позорния стълб; другият – към златните страници в историята на България. Подобни мигове са изпит и за храброст, и за патриотизъм. Както се пее във филма „17 мига от пролетта”: „Мгновенья раздают кому позор,  Кому бесславье, а кому бессмертие.”