Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

КОЙ Е НОВОИЗБРАНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА ГЕРМАНИЯ?

Е-поща Печат PDF

Федералното събрание (специален конституционен орган, свикван с единствената цел да избира президент на Германия, като съставът му отразява състава на централния и на провинциалните парламенти) избра за държавен глава Франк-Валтер Щайнмайер, представител на десницата в Социалдемократическата партия, бивш министър на външните работи в правителството на канцлера Ангела Меркел. Щайнмайер беше избран с голямо мнозинство, като получи 931 от 1239 валидни гласа, но ако всички представители на подкрепящите го партии – Християндемократическият съюз, Християнсоциалният съюз, Социалдемократическата партия, Свободната демократична партия, Зелената партия – бяха гласували за него, той щеше да получи 1106 гласа. Щайнмайер встъпва в длъжност на 19 март. Той наследява в замъка Белвю оттеглящия се президент Йоахим Гаук.

Никога след Втората световна война за президент на Германия не е избиран човек, който преди това да е заемал толкова висок и важен пост в държавния апарат. Повече от всеки друг политик, социалдемократът Щайнмайер олицетворява завоя надясно в германската политика. Като началник на кабинета на канцлера Герхард Шрьодер (предшественикът на Ангела Меркел), той изигра значителна роля в изработването на безславната Програма-2000 и законите Харц, които предизвикаха обедняването на милиони хора. Между 2005 и 2009 г., а също между 2013 и 2017 г., Щайнмайер беше външен министър при голямата коалиция на Меркел. Той подготви обрата надясно към по-агресивна международна политика на Германия.

На мюнхенската конференция за сигурност през 2014 г. външният министър Щайнмайер, президентът Гаук и министърът на отбраната Урсула фон дер Лайен провъзгласиха завръщането на германския милитаризъм. Щайнмайер формулира задачата Германия да е готова за по-навременна, по-решителна и по-съществена намеса в международната политика. Той подкрепи десния преврат в Украйна и натрупването на натовски войски против Русия, а също изпращането на военни контингенти в Мали, Сирия и Ирак.

Под ръководството на Щайнмайер и с подкрепата на германското правителство, канцлера Меркел и президента Гаук, Министерството на външните работи поведе засилена пропаганда на милитаризма. Щайнмайер заяви, че предишната политика на военна въздържаност била приключила, а в бъдеще Германия щяла да се намесва самостоятелно, включително и с военни средства, в кризисните райони по света, защото Германия била „твърде голяма и твърде значима“, за да се ограничава само с това „да коментира от страничните линии на световната политика“.

Мнозинството от населението, у което е вкоренено съзнанието за отвратителните престъпления на нацизма и Вермахта, посреща враждебно това завръщане към агресивна външна политика, което, обаче, беше подкрепено от всички партии в Бундестага (парламента) и от почти всички медии. Цели поколения в Германия са се формирали под знака на искането „Никога вече война! Никога вече фашизъм!“ На среща с граждани Щайнмайер се разкрещя към свои критици, които го нарекоха подпалвач на война.

Като външен министър Щайнмайер се опита да създаде у хората впечатлението, че не просто германското правителство и интересите на едрия бизнес тласкат страната към към милитаризъм и подхранват амбиции за превръщането й във велика световна сила, но че и приятелски гласове извън Германия настойчиво призовават за нейната по-изявена ръководна роля в Европа и в света. За тази цел той възложи на няколко десетки чуждестранни и германски автори да напишат статии и други материали с нужната насоченост. В специално създадения от външното министерство сайт “Преглед 2014 г. - Преосмисляне на външната политика“, се съобщаваше, че на 50 видни експерти е бил зададен въпросът: “Има ли нещо погрешно в германската външна политика и кое е то? Какво трябва да се промени?“ Не бива да се забравя, че някои от тези „видни експерти“ са били зависими от германското външно министерство, а на всички тях е било платено, което определя съдържанието на техните материали.

 

Не е чудно, че според тях едно множество от чуждестранни политици, учени, журналисти, а дори и цели страни - всички те единодушно настоявали Германия да изостави своята досегашна предпазливост в полза на подчертано по-ръководна позиция. Британският професор от Оксфорд Тимъти Гартън Еш поиска Германия да поеме по-голяма ръководна роля в Евросъюза. Томас Риссе от берлинския Свободен университет писа в статия, озаглавена „Германия като водеща сила“, че правителството трябва да се издигне до нивото на отговорностите си като европейски лидер. Според Фолкер Пертес, участник в подготовката на промяната в германската външна политика, чуждестранните наблюдатели хвалели професионализма на германската дипломация, но често изразявали силно съжаление, че Германия играе толкова малка роля в международните отношения. Най-категоричен беше сингапурският професор Кишор Махбубани, озаглавил статията си „Съдбата на Германия е да води Европа, за да води света“. Звучи като възпятото в нацистка песен изказване на Хитлер „Днес ни принадлежи Германия, утре - целият свят“.

Професор Махбубани не беше разтревожен от това, че през миналия век Германия е извършила неописуеми престъпления. Вместо това той изрази съжаление, че тя е загубила две войни през 20-ия век, както и че германското общество боледувало от чувство за вина за своето минало. Според професора този комплекс за вина трябвало да бъде преодолян, за да може 21-вият век „да стане велик век за Германия“.

Щайнмайер използваше подобни поръчкови демагогски материали като доказателство, че не бивало повече да се игнорират съкровените надежди, които „нашите приятели“ от чужбина свързвали с германската външна политика. Самият той в безчет свои речи и статии неизменно е споменавал „новата глобална роля на Германия“.

След шока от Брекзит (напускането на Евросъюза от Великобритания) Берлин се обяви за милитаризация на съюза под германско ръководство. Щайнмайер се срещна с колегите си от главните държави-членки на ЕС. В частност, в документа за срещата му с френския министър на външните работи Жан-Марк Еро, се казваше, че европейските страни трябвало да засилят „отбранителните“ си усилия като спазват взетите решения по въпроса за своите военни бюджети. Германският елит се стреми чрез милитаризъм да спаси рухващия ЕС, а запазването на ЕС, поне в момента, е важно за икономическите и геостратегически интереси на германския империализъм, включително и защото съществуването на единен европейски пазар е изгодно за ориентираната към износ икономика на Германия.

Щайнмайер е типичен социалдемократически представител на държавата, който работи в защита на могъщи икономически интереси и на финансовата олигахия. В краткото си слово, след като беше избран за президент, той даде да се разбере, че и като държавен глава ще следва проекта за „новата глобална роля“ на Германия. „Нека да бъдем смели, тогава няма да се безпокоя за бъдещето“, заяви той. Без съмнение, под думата „смел“ той имаше предвид участието на Германия във войни в чужбина и предприемането на атаки против интересите на трудещите се в страната.

Президентството, което досега имаше главно представителни функции, ще се превърне при Щайнмайер в политически планов и силов център за осъществяването на новите фантазии за въздигане на Германия до ранг на велика световна сила. Сто години след предателството на Социалдемократическата партия от август 1914 г., когато тя гласува в полза на отпускането на военни кредити, с което даде своя принос за участието на Германия в световната война, съвременните социалдемократи се превърнаха във водещата партия на германския империализъм, сееща военна пропаганда в полза на германския милитаризъм. Но едно нещо се е променило в сравнение с някога – Социалдемократическата партия е загубила влиянието си сред работническата класа, а враждебността й към работниците е взаимна.

Бистра Стайкова

(Материалът е на базата на статии в сайта WSWS: Johannes Stern. Social Democrat Steinmeier is elected president of Germany, WSWS, 14 February 2017; Ulrich Rippert. German foreign minister Steinmeier agitates for war, WSWS, 20 June 2014; Johannes Stern. After Brexit: Berlin calls for German-European military union, WSWS, 29 June 2016)