Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ФЕВРУАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ: ДЕН ПО ДЕН

Е-поща Печат PDF

Какви са причините, довели до краха на Русия в началото на отминалия век? Кои са силите и каква е механиката на събитията, отключили тектоничните тласъци в руското общество и предопределили съдбата на императорския Романовски дом, на империята на самодържавието и на мирозданието на цял един православен народ, за който сияйният вертикал на вековните ценности винаги е бил Бог, Цар и Отечество? Кои са отключващите механизми на кървавите вакханалии, изпълващи понятието революция, които сменят посоката, ритъма и смисъла на живота на милиони хора и ги хвърлят в геената огнена на адския валяк на историята?

Февруарската революция от 1917 г. е почти непозната за по-възрастното поколение. Някой би нарекъл причините за това догматични, друг - неважни, и толкоз. За по-младото поколение Февруарската революция е напълно неизвестна, да не говорим за последващата - Октомврийската, която с право или не, мнозина наричат краен продукт на една всемирна геополитическа конспирация. И нейните прокламирани цели са напълно сатанизирани. Поне дотолкова, доколкото управляемият мейнстрийм на пропагандата цели именно сатанизирането въобще на Русия и на всичко руско.

Тъкмо затова избрахме публикацията на изтъкнатия член на Зиновиевския клуб, доктора на историческите науки Олег Назаров “Февруарската революция: ден по ден”. Малцина от нейните съвременници са предполагали, че първите й прояви могат да прераснат в онова страшно подземно бучене на земетръса, който срути руския свят и разтърси умовете и сърцата на хората. Ужасите на братоубийства, кървава сеч, възторзите, надеждите и разочарованията на цели поколения тръгнаха от един февруарски ден на 1917 г. Нека четем, мислим и помним. Нека се учим от историята, макар тя да ни учи, че никой не се учи от нея.

Зора

продължение от бр. 7

 

28 февруари (13 март)

вторник

В 5,00 ч императорският влак тръгнал от Могильов. Николай Втори решил да се върне в Царско село, разтревожен от събитията в столицата.

В 6,00 ч Михаил Родзянко изпратил телеграми до Алексеев и до всички командващи фронтове и флотата, в която им съобщил, че “поради отстраняването на целия кабинет на Съвета на министрите от управлението, правителствената власт към момента минава в ръцете на Временния комитет на Държавната Дума”.

Същата сутрин, с разрешението на Родзянко, членът на Държавната Дума инженер Александър Бубликов завзел с отряд войници сградата на Министерството на пътищата и съобщенията и арестувал министъра. В качеството си вече на комисар на министерството изпратил до всички жп станции в Русия телеграма, подписана от негово име и от името на Родзянко: “Железничари! Старата власт, довела до разруха всички области на държавния живот, се оказа безсилна. Комитетът на Държавната Дума, поемайки в свои ръце оборудването на новата власт, се обръща към вас от името на Отечеството: спасението на Родината днес зависи от вас. Движението на влаковете не бива да се прекъсва и трябва да се поддържа с двойно повече енергия”.

Бубликов изпратил и втора телеграма, с която забранявал придвижването на каквито и да било военни композиции на разстояние 250 версти от Петроград. Освен това заповядал да не се допуска императорския влак “на север от линията Бологое - Псков” (в телеграмата дори пишело, че “Релсите и стрелките трябва да се прекъснат, ако той реши насилствено да пристигне”).

Мариинският и Зимният дворец в Петроград били завзети от въстаниците, също и Адмиралтейството и Петропавловската крепост; сградите на Окръжния съд и Жандармерийското управление, зданието на предварителния арест и множество полицейски участъци били разгромени и опожарени. Превзет бил и Арсеналът, което позволило да бъдат въоръжени работниците.

На страната на въстаниците започнали да преминават и онези, които трябвало да се борят с безредиците. Някои го сторили доброволно, други - по принуда. През целия ден войници от Петроградския гарнизон непрекъснато се стичали към Таврическия дворец. Както си спомня Василий Шулгин, “войниците приели като свой дълг да се явят в Държавната Дума, все едно отново ще се заклеват”.

В 13,00 ч ешелонът на генерал Николай Иванов поел от Могильов към Царско село. Императорът го назначил за командващ войските на Петроградския военен окръг, заповядал му да въведе ред в столицата, и наредил на министрите да му се подчиняват. На Иванов бил предоставен батальонът на Георгиевските кавалери (1), за да избегне “неприятности по пътя”. В Щаба решили да прехвърлят към Петроград четири кавалерийски и четири пехотни полка - от Западния към Северния фронт. Натоварването им на ешелоните завършило на 2 март.

Вечерта Алексеев изпратил на командващите фронтове и флотата телеграма № 1813, в която ги осведомил за ставащото в столицата. В нея се казвало също: “Току-що получихме телеграма от генерал Хабалов, която показва, че той фактически повече не може да повлияе върху събитията”.

В 21,27 ч влакът на Николай Втори пристигнал в Лихославъл, откъдето императорът изпратил телеграма на жена си: “Надявам се, утре сутрин да си бъда у дома”.

1 (14) март
сряда

В 2,00 ч императорският влак пристигнал в Малая Вишера, където се получила информация, че близките станции Любан и Тосно са завзети от революционните войски. Взето било решение да тръгнат за Псков през Бологое, към щаба на Северния фронт.

В 11,15 ч в Таврическия дворец дошъл да се предаде на новата власт Александър Протопопов. Бившият минитър на вътрешните работи се представил на студента-милиционер и бил арестуван.

Знаменателното е, че на този ден Петросъветът станал Петроградски съвет на работническите и войнишките депутати. Изпълкомът на Съвета издал заповед № 1 към гарнизона на столичния военен окръг, с която узаконява войнишките комитети, предоставя на войниците граждански права, обявява ги за равноправни с офицерите извън службата, отменя титлите и предоставя на войнишките комитети контрола върху заповедите на генералите и офицерите.

Около 16,00 ч великият княз Кирил Владимирович (2) предал под разпореждането на новата власт в Таврическия дворец моряците от своя Гвардейския екипаж.

В 19,55 ч императорският влак пристигнал в Псков. Генерал Юрий Данилов, тогава началник щаб на Северния фронт, отбелязва в спомените си: “При пристигането на царския влак гарата бе отцепена и в помещенията никой не се допускаше. Затова и перонът беше безлюден. Нямаше и почетен караул”.

Късно вечерта императорът заповядал да се изпрати телеграма на Родзянко, в която се оповестява съгласието му да бъде създадено правителство, отговорно пред Думата. Освен това лично за монарха, като Върховен главнокомандващ, оставала отговорността по работата на военен и морски министър и на министър на външните работи.

В нощта срещу 2 март в кабинета на Родзянко в Думата се състояло съвместно заседание на Временния комитет на Държавната Дума и делегацията на Изпълкома на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати. На заседанието били съгласувани съставът и програмата на Временното правителство.

На същия ден

Михаил Алексеев изпратил до императора телеграма № 1847. В нея съобщавал за започналите и в Москва вълнения, и че следва да се очаква тяхното разпространение по цялата империя, че нормалното функциониране на железопътния транспорт ще бъде прекратено, че ще има разрушения в тила и колапс на фронта. Генерал Алексеев заявил: “Не е възможно да изискваме от войската да се сражава спокойно, когато в тила тече революция. Днешният младежки състав на армията и офицерския състав, сред които мнозинството са призовани от запаса и произведени в офицери от висшите учебни заведения, не дава основание да смятаме, че армията няма да реагира на онова, което се случва в Русия. Моят верноподанически дълг и моята клетва ме задължават да доложа за всичко това на Ваше императорско величество. Докато не е станало късно, трябва незабавно да се вземат мерки за успокояване на населението и възстановяване на обичайния живот в страната. Ако безредиците се потушат със сила, в днешните условия това би било опасно и гибелно за Русия и за армията. Засега Държавната Дума се старае да сложи нещата в ред според възможностите си, но ако не последва акт от името на Ваше императорско величество, който да подпомогне общото успокояване, утре властта ще мине в ръцете на крайни елементи и Русия ще преживее ужасите на революцията. Умолявам Ваше величество, ради спасението на Русия и династията, сложете начело на правителството лице, на което Русия да вярва, и му наредете да състави кабинет. В този час това е единственото спасение.”

Февруари

22 (7 март)

В Путиловските заводи е обявен локаут

23 (8 март)

В Петроград избухват хлебни бунтове

24 (9 март)

Броят на стачкуващите забележимо нараства. В колоните на демонстрантите се появил лозунг “Долу самодържавието!”

25 (10 март)

Николай Втори се разпоредил “от утре безредиците в столицата да се прекратят”

26 (11 март)

До април, с императорски указ, е прекратена работата на Държавната Дума

Март

27 (12 март)

В Петроград започва въоръжено въстание. Създадени са Временен комитет на Държавната Дума и Петроградски съвет на работническите депутати

28 (13 март)

Николай Втори изпратил в Петроград корпус под командването на генерал Николай Иванов с цел да въведе ред в столицата

2 (15 март)

Създадено е Временно правителство. Император Николай Втори се отказва от престола в полза на по-младия си брат

3 (16 март)

Великият княз Михаил Александрович отказал да заеме престола

2 (15) март
четвъртък

В 00,25 ч Щабът съобщил в Псков, че министрите на царското правителство са арестувани и че Петроград е под контрола на новата власт. На нея са подчинени всички части на гарнизона, включително Собственият на Негово Величество конвой (3), чиито войници пожелали да арестуват офицерите, отказали “да вземат участие във въстанието”. Историкът Олег Айрапетов коментира това съобщение на Щаба: “Последното твърдение е очевидно невярно. В Петроград се намирала само полусотня пешаци от конвоя, който включвал пет сотни Две сотни били дислоцирани в Царско село, две - в Могильов, и полусотня пешаци - в Киев, при вдовстващата императрица. Една сотня от конвоя и част от Сборния полк (4), отговарящи за отбраната на двореца в Царско село, признали новото правитество едва след отречението (5) на императора. /.../ Във всички случаи трябва да признаем, че дезинформационният удар бил майсторски нанесен. Николай бил потресен.”

От 3,30 до 7,30 ч командващият войските на Северния фронт генерал Николай Рузский водил дълги разговори по апарата на Юз (6) с председателя на Държавната Дума. Михаил Родзянко обяснил своето нежелание да пристигне в Псков с вълненията в Луга, което не позволява да пътува по жп линията, както и с невъзможността да напусне Петроград в подобен момент. “И досега вярват само на мен и изпълняват само моите разпореждания”, отбелязал той. Николай Втори, който към този момент вече дал съгласието си за създаване на правителство, което да е отговорно пред Думата и Държавния съвет, бил готов да обсъди текста на проекта за манифест. В отговор Родзянко заявил: “За съжаление, манифестът закъсня. Той трябваше да е готов веднага след моята първа телеграма...”

В 9,00 ч, в разговор по директната линия с Данилов, Лукомски помолил да се доложи на Рузский, че е нужно отречението на императора, и добавил: “Трябва да помните, че цялото царско семейство е в ръцете на метежническите войски”.

В 10,15 ч Алексеев, който поддържал непрекъснато връзка с Родзянко, събрал по телеграфа мнението на всички командващи фронтове за възможностите императорът да се отрече в полза на сина си Алексей. Алексеев цитира фрагменти от нощната беседа между Родзянко и Рузский и подчертава: “Сега династичният въпрос е поставен ребром и войната може да продължи до победен край само ако се изпълнят предявените искания за отричане от престола в полза на сина Алексей и при регентството на Михаил Александрович. Очевидно, обстановката не позволява друго решение”.

Към 14,30 ч били получени положителни отговори от командващите фронтове, и Николай Втори се съгласил на отречение от престола. Малко преди това той подписал указите за назначаване на великия княз Николай Николаевич за Върховен главнокомандващ, наместник за Кавказ и командващ Кавказкия фронт, и за княз Георгий Лвов - за председател на Съвета на министрите. На указите бил обозначен часът: 14 часа. Освен това императорът назначил командира на 25-и армейски корпус генерал-лейтенант Лавър Корнилов за командващ войските на Петроградския военен окръг.

По същото време, в залата на препълнения Таврически дрорец, Павел Милюков обявил, че Временният комитет на Държавната Дума и Изпълкомът на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати са постигнали съгласие да създадат Временно правителство и оповестил състава му. На въпроса каква ще е съдбата на монархията, той отговорил, че “старият деспот” си отива, а тронът ще бъде предаден на Алексей. Новината за запазването на монархията предизвикала рязко недоволство сред работниците и войниците.

Около 22,00 часа в Псков пристигнали депутатите от Четвъртата Държавна Дума Александър Гучков и Василий Шулгин, на които било поръчано да получат отречението на императора. Те не знаели, че Николай Втори вече се е съгласил на това. В 23,40 ч, в тяхно присъствие, государят, който преди това обявил, че е готов да предаде трона на сина си Алексей, променил решението си и подписал акт на отречение за себе си и за сина си в полза на брат си Михаил. След няколко минути Николай Втори записал в дневника си: “Всъщност, заради спасението на Русия, заради удържането на армията на фронта и заради спокойствието, тази крачка трябваше да я направя. Аз се съгласих... В един часа през нощта напуснах Псков с тежко чувство от преживяното. От всички страни измяна, страхливост и лъжи”.

3 (16) март
петък

Великият княз Михаил Александрович не се поддал на уговорките на Гучков и Милюков да заеме престола и заявил, че въпросът за политическото устройство на Русия трябва да се реши от Учредително събрание.

Решението му наистина било историческо. Великият княз Михаил Александрович се оплакал на Василий Шулгин: “Много ми е тежко... Измъчвам се, защото не мога да се посъветвам с близките. Та нали брат ми сам се отрече... Излиза, че аз се отричам заради всички...”

В историята на руската монархия било сложена точката.

--

1) Георгиевските части на руската армия са създадени на 8 юли 1916 г., когато е сформиран, през същата година,  батальон за охрана на Щаба на Върховния главнокомандващ; преименувани са на “Георгиевски батальон за охрана на Щаба”. Оттогава батальонът се комплектова с нисши чинове офицери - георгиевски кавалери, със специфични отличителни знаци и униформи.

2) син на Владимир Александрович – един от тримата синове на император Александър II, и братовчед на император Николай Втори

3) Собственный Его Императорского Величества Конвой - формирование на руската гвардия, което отговаря за сигурността на царската особа. Основното ядро на конвоя са казаци от Терските и Кубанските войски. В конвоя служели и черкези, ногайци, ставрополски туркмени, планинци мюсюлмани от Кавказ, азери, грузинци, кримски татари и други народности на Руската империя. Официалната дата на създаването на конвоя е 18 май 1811 г. На 17 октомври 1813 г. лейбгвардейският Казашки полк спасил живота на Александър I от нападение на тежковъоръжен рицар от армията на Наполеон Бонапарт. Този подвиг сложил началото на Личния на Негово императорско величество Конвой.

4) Собственный Его Императорского Величества Сводный пехотный полк - гвардейска пехотна част на Руската императорска армия, създадена за “най-близка охрана на Свещената особа на Господаря Император”

5) Официален документ за отказ от правата, обикновено става дума за престола

6) Печатащ телеграфен апарат на Юз (американският изобретател Дейвид Едуард Юз), конструиран през 1855 г.