Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЩЕ РАЗДЕЛИ ЛИ ОКОНЧАТЕЛНО РЕФЕРЕНДУМЪТ ТУРЦИЯ?

Е-поща Печат PDF

 

 

В Турция вече официално бе обявено, че на 16 април ще се състои онзи референдум, на който чрез допитване до народа ще се разбере дали турските граждани са съгласни президентът Ердоган да получи повече правомощия, отколкото предвиждаше старата конституция. Указът за публичното гласуване е подписан от президента, кампанията „за“ и „против“ промените в конституцията (приети от Меджлиса с гласовете на управляващата ПСР и националистическата ПНД с лидер Бахчели) е в ход, а риториката на представителите на управляващи и опозиция се втвърдява и  граничи с нецензурни обиди.

Преди да замине на официално посещение в страните от Залива, Ердоган е заявил пред журналисти, че „тези, които гласуват против, са поддръжници на терора и преврата“. Според него турският народ не е достигнал до степен да разбере какво точно представлява президентската система, която променената конституция въвежда като система за управление на страната. „В това отношение вярвам в чувствителността на нашия народ“, казва Ердоган и  убедено твърди, че в по-голямата си част народът ще каже „да“. Казват „не“ „разни терористични организации, които се стремят да разделят страната, и такива, които действат с тях“, но „моята нация няма да действа заедно с тези от Кандил и с тези, които доведоха до 248 жертви при опита за преврат“, като визира гражданите от кюрдските региони на Турция и подкрепилите злополучния опит за преврат от 15 юли 2016 г. Според властта това са привържениците на проповедника Фетуллах Гюлен, живеещ от години в Пенсилвания, САЩ, и бивш сподвижник на Ердоган по пътя към властта и отстояването й в първите години на управлението.

Лозунгът, който Ердагон издига днес във връзка с референдума, е „16 април ще бъде отговор на 15 юли“ и определя гласувалите с „не“ за промените в конституцията за „стоящи на страната на 15 юли“. Както може да се очаква, нито дума не се отронва за придобиването вследствие на промените в конституцията на неограничени на практика нови правомощия на президента, лишаване на Меджлиса (турският парламент) от контролни и законодателни инициативи, ликвидиране на институцията Министерски съвет, гарантиране право на Ердоган да съчетава партийни и президентски правомощия, да назначава пряко представители във висшите органи на съдебната система, да определя депутатските листи и т.н. Акцентира се, че посредством президентската система ще се осигури стабилност в държавата и ще се стимулира възход в постигането на национални цели, включително и извън страната.

Агитацията за гласуване с „Да“ на референдума е не само в ход. Тя е всеобхватна и разнопосочна. Част от нея например е и публикуван календар за 2017 г. от организация на турския футбол, където за месец февруари има голяма снимка на президента Ердоган с екип на IETT като действащ футболист, а около него на малки снимки са играчи във „Фенербахче“ и „Галатасарай“. Известна е масовата психоза в Турция по отношение на футбола, а този календар е подготвен от бивш футболист, Енгел Верел, журналист от в. „Акшам“ и председател на футболната организация. В същото време главният редактор на „Газете спорт“, Мустафа Хош, е бил привикан за разпит в следствие, защото в своята книга „Биг бос“ си е позволил да омаловажи  футболното минало на Ердоган, и то с думи като „не е лесно да риташ като Бекенбауер, техниката на Тайип е много слаба, той определено не е Бекенбауер“. Странно е, че точно в такъв период на напрежение, на разделение на турското общество между „за“ и „против“ въвеждане на президентска система на управление, да обявиш решение за построяването на джамия на историческия площад „Таксим“, в Истанбул, който е символ на светска Турция, на онези турци, които от десетилетия точно там манифестират на 1 май, протестират по различни поводи и обичат да се разхождат сред специфична атмосфера и европейско излъчване. Площад „Таксим“ се свързва и с прочутите протести „Гези“, които преди три години рязко противопоставиха светски настроените турски граждани на консервативните слоеве от населението, които остават в плен на правилата на своята мюсюлманска религия и са сред твърдите привърженици на управлението на президента Ердоган. Тогава протестите извадиха наяве недоволството на част от турското общество от осветени корупционни практики сред управляващите, както и неодобрението да се разрушават исторически сгради с цел построяване на джамии и озеленени площи, които ще променят облика на историческия център на Истанбул, останал в този вид от времената на Ататюрк. Още повече, че тук се намира и най-известният и почитан негов паметник.

Но може би именно чрез строежи на нови джамии се обединяват под знамето на Ердоган онези традиционно консервативни турци, които не са глухи за идеите например на мюсюлмански братя или ислямистки движения, отстояващи тезите на Халифата. Те са избиратели, спор няма. И точно те са в основата на подкрепата на 15-годишното управление на Ердоган в Турция. В тази връзка информациите, че популярният вестник „Хюриет“ е отказал да публикува интервю на единствения турски Нобелов лауреат Орхан Памук, дадено на кореспондент на вестника в Ню Йорк, Джансу Чамлъбел, където той е аргументирал защо ще гласува с „не“ на референдума, е ново доказателство, че управляващите не си поплюват и взимат съответни мерки да ограничат броя на противниците на промените в конституцията.

По същите причини е и арестувана Салиха Сера, член на опозиционната Народнорепубликанска партия, НРП, защото си е позволила статуси в туитър и видео, призоваващо за „не“ на референдума. Обвиненията са за „провокиране на омраза, враждебност, унижаване на религиозния избор на турците, клевети и обиди към президента“.

В такава обстановка опозицията в Турция намира начин да призове поддръжници на своята теза „против“ промените в системата на управление на държавата, които нарича „промяна на режима“, като публикува в социалните мрежи, в собствени блокове, в You Tube, анализи, които дават гласност за ситуацията в страната, за икономическите проблеми и предупреждава за последиците от  действията на управляващата Партия за справедливостта и развитието (ПСР).

Точно по този начин става ясно как чрез създаването в условия на извънредно положение (продължавано двукратно след опита за преврат от 15 юли миналата година) на специален фонд „Богатство“, анонимно дружество, където се събират апетитни хапки от банки, земя, недвижими имоти, акции от дружества и т.н., може да се пълни обедняла хазна, като се осигурява впоследствие продажбата им. Изредени са някои от „богатствата“, които са вкарани в този фонд и те са 172 дка в Дедим (област Айдън), където се намира „Аквазис Делукс Рисорт“,  38 дка от ски-център в Давраз и Испарта, 49,12 % от  акциите на Turkish Airlines (THY), 51,11 % от акциите на „Халк банк“, 23 дка от терени в истанбулския луксозен квартал „Флория“ с огромния популярен ресторант „Кашь беяз“, дружества с държавно участие, туристически райони в Анталия, Измир, Истанбул и т.н.

Твърди се, че търговски дружества и недвижими имоти, които са били сринати покрай операциите ФЕТО (срещу привържениците на Фетуллах Гюлен, обвиняван за организатор на опита за преврат от 15 юли), също щели да се прехвърлят във фонд „Богатство“.

Тези действия стават на фона на незапомнено 8-10-месечно падане на турската лира и срив на множество строителни фирми, които не успяват да продадат построеното от тях. Банковата система понася загуби, и то защото й се оказва натиск да намалява лихвения процент, за да се отварят кранчетата за кредити за жилища, автомобили и др. Именно чрез собствени сайтове се съобщават информации, че заради спешна необходимост от валута е продадено „едно от най-важните промишлени дружества“ на китайска фирма за 3 млрд., а на катарски фонд е предоставено чрез „продажба на половин цена на дружество с многобройни производствени единици в Турция и извън страната“.

Притесненията на пишещите са, че за да се довърши съвсем една страна, има само още няколко стъпки“. Разбира се, че една от тях е продажбата на акции от Централната банка, което се било случвало през 1800 г. и е довело до печатане на турските пари в чужбина. Следващата стъпка би могла да бъде продажбата на язовири, мостове, аутобани, градски болници с прилежащата им земя или дори прословутата „Фатих Султан Мехмет“ (голямата джамия в Истанбул).

Опозицията сигурно е под влияние на опасенията си, че „започна втората тежка капитулация на страната“ и така подгрява привържениците си, за да гласуват с „не“ на референдума. Но познати практики дават основание за изводи, че когато бюджетът е в затруднение, се стига до приватизации, които не винаги са в полза на държавата. Друг е въпросът защо се е стигнало до затруднения.

Специално за случващото се в икономически план в Турция се прави извод, че „нуждата от краткосрочни валутни приходи е много по-голяма, отколкото може да се предположи“. Стряскащо звучат данни, че „недостигът е около 220 млрд. щ. д.“. Дори и да се преувеличени, данните са показателни. Възможно е чрез обявяването им опозиционните сили да се надяват народът да даде отговор „не“ на референдума, независимо от „наркотичната обработка“, която според тях правителството провежда сред турското общество. И независимо, че на пазара се помпат по всякакъв начин средства, за да се създаде атмосфера, че президентът Ердоган се справя много добре с икономиката и че „в скоро време ние ще даваме кредити по света“.

Всъщност такива прийоми се използват от всяка опозиция по цял свят. В случая обаче и чужди агенции, като „Фич“ например, обявяват т. нар. позиция „боклук“ за нивото на турската икономика, което е сигнал, че тя наистина буксува и се нуждае от допълнителни стимули. Нещо, което е ново за мнозинството турци. Те го чувстват по джоба си, защото цените растат, а също и безработицата. Битката за насъщния отново се настанява в повечето турски домове. Опасенията, че има вероятност в Турция да „се вкарат т.нар. черни пари от наркотици или рушвети“, за да се тушират икономическите проблеми, не звучи нелогично. Не е ясно само дали опозицията в лицето на кемалистката НРП с лидер Калъчдароолу и прокюрдската ДПН, чиито лидери като Демирташ са в затвора в Одрин, ще успеят да обяснят на турските граждани какво се цели с референдума, да обосноват позицията си за „не“, за да получат резултата, който искат.

Разбира се, че това са вътрешни работи на нашата съседка Турция. Но когато „мечката играе при съседите“, нормално е да се очаква да ни посети и нас. Особено ако едното око на Анкара винаги е насочено и към София, към Балканите като цяло. Сигналите за намеса във вътрешни дела (включително политически) в региона не са от вчера. Затова внимателното наблюдаване на събитията е повече от препоръчително. Другото е решение на турския народ.