Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

АПОСТОЛЕ!

Е-поща Печат PDF

Съпротивата има много лица. Несъгласието - различни форми. Но какво е в сърцето на един човек, познал и огъня на борбата, и възторга на съзиданието, и покрусата от краха на мечти, идеи и кумири?
Човекът на снимката е Стоян Стоянов. Представете си го млад, само на 17 години, как крачи със затъкнато кокиче в левия ревер на ученическата си куртка на среща с непозната девойка - една конспиративна любовна маскировка за пред полицията, на която освен мястото на срещата, и всичко друго й е известно. Пред Паметника на царя Освободител стотици ремсисти и бонсисти се канят да почетат с благодарност паметта на освободителите. Денят е 3 март 1943 г.
Но и тогава, както и днес, думата Русия вбесява фашистите и техните слуги. И полицията не си поплюва: вой на полицейски камионетки, тропот на конски копита и мустакати стражари и тайни агенти, стрелящи на месо. Пред очите на този човек пада подло прострелян в гърба приятелят му, студентът по ветеринарна медицина Марин Боев. Днес на това място няма паметна плоча. Тя е само в сърцето на Стоян Стоянов - до спомена за едно повяхнало кокиче, до неизстиващата тръпка от топлата длан на едно момиче, останало без име, до потънали в годините болки и кървища от арести, разпити и побоища от слугите на царството. Но борбата продължава.
Вгледайте се в текста на неговия плакат. Не е ли той един упрек към всички нас, които чакаме мъртвия Апостол да възкръсне и да ни поведе?
На всеки 19 февруари, на всеки 3 март Стоян Стоянов е пред паметника на Апостола и пред Царя Освободител. Така е от 27 години. С мълчаливия стоицизъм на мъдрия, той ни подсеща за правдата и за истината.