Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЕПИЧНАТА БИТКА ЗА ПЛЕВЕН

Е-поща Печат PDF

• Забравените гренадири край Долна Митрополия

 

Предистория на събитията

В хода на Руско-турската война Плевен постепенно се превръща в сложно заплетен възел, затягащ се в продължение на пет месеца. От неговото разплитане зависело в чия полза ще се наклонят везните на войната. Осман паша се затваря с армията си в града и постепенно го превръща в непревзимаема крепост. Изгражда укрепления по пътя към Орхание (днес Ботевград) откъдето редовно се снабдява с войски, оръжие и храни. През изминалите месеци руските войски на три пъти атакуват града, като всеки следващ път влагат все повече енергия, а резултатите са все по-катастрофални. Докато в първата атака русите губят около 2 500 убити и ранени, то във втората губят над 7 000, а в третата – над 15 000 души. Огромните човешки жертви разстройват руските полкове, а висшето командване изпада в безизходица.

 

По всичко изглежда, че от изхода на битката за Плевен ще зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със трудната ситуация главнокомандващият Николай Николаевич назначава флигел-адютант генерал-лейтенант Едуард Тотлебен – героя от Севастопол. Тотлебен решава, че четвърта атака няма да има, а градът трябва да бъде напълно блокиран. Идеята е Осман паша, след като остане без храна и амуниции, да бъде принуден да се предаде.

В Русия започва мобилизацията на елитните гренадирски и гвардейски полкове, които са отправени незабавно към Плевен. Веднага с пристигането им през октомври, с бой са превзети силно укрепените пунктове при Горни Дъбник и Телиш, а този при Долни Дъбник е опразнен от гарнизона му. Това поставя началото на плътната блокада на Плевен и слага край на снабдяването на Осман паша с храна и амуниции. Освен това, за да попречи на изхранването на турската армия, Тотлебен решава да спре и двете малки рекички преминаващи през Плевен. Построява бентове на реките Тученица и Гривишка. После взривява бентовете и огромните водни маси помитат по пътя си всичките 24 караджейки (воденици) и складираното до тях зърно за хляба на обсадения гарнизон, с което ускорява развоя на събитията.

Действия на руските войски при обсадата

С новите попълнения руските войски около Плевен достигат до значителната цифра от 122 000 души с 28 далекобойни обсадни оръдия. Генерал Тотлебен лично обхожда цялата блокадна линия около Плевен, като разпределя войските в шест участъка. За командири са назначени: на 1-ви – румънският генерал Александру Чернат, на 2-ри – генерал-лейтенант Николай Криденер, на 3-ти – генерал-лейтенант Павел Зотов, на 4-ти – генерал-майор Михаил Скобелев, на 5-и – генерал-лейтенант Василий Каталей, а на 6-и – генерал-лейтенант Иван Ганецки. По негова заповед са изградени нови землени укрепления между които са прокопани множество окопи и траншеи.

Последният, 6-и участък, правилно е оценяван от руското командване като най-вероятното направление при опит на Осман паша за пробив на блокадата. Участъкът се простира между селата Биволаре, Долна Митрополия, Горна Митрополия, Долни Дъбник и Търнене и в него са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конници и 136 полеви оръдия. Около Долни Дъбник се разполага 2-ра Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат: 5-и Киевски, 6-и Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски гренадирски полкове, а около Горна и Долна Митрополия – 3-та Гренадирска дивизия, в чийто състав са 9-и Сибирски, 10-и Малоросийски, 11-и Фанагорийски и 12-и Астрахански гренадирски полкове. Допълнително участъкът е усилен със 17-и Архангелогородски и 18-и Вологодски пехотни полкове.

Действия на турските войски при обсадата

Към края на октомври 1877 г. Осман паша успява да съсредоточи в Плевен около 50 000 войници, 72 оръдия и изгражда инженерно-отбранителна линия на разстояние 20 – 25 км. Той разделя отбраната на пет участъка: 1-ви, с командир Адил паша, на 2-ри - Атуф паша, на 3-ти и 4-ти - Тахир бей, и на 5-и - Сюлейман бей. След превземането на Горни Дъбник и Телиш от русите той прибира в Плевен гарнизона си от Долни Дъбник. С това е прекъсната и последната му връзка с централното командване и снабдяването му с храна и боеприпаси. Прекъснати са и телеграфните му линии, тоест, връзката с централното командване.

На 30 октомври Осман паша отклонява руското предложение за капитулация. Надеждата на турското командване е армията на Сюлейман паша да удари в гръб руските войски и след като се съедини с тази на Осман паша, да ги изтика северно от Дунав. С тази цел на 22 ноември Централната османска армия с командир Сюлейман паша преминава Стара планина, превзема Елена, но не успява да отклони руските части от блокадата на Плевен. Понася много загуби и прекратява движението си към Плевен. С това и последната надежда на Осман паша рухва.

По думите на един турски офицер положението на турския гарнизон в Плевен става изключително критично с всеки изминал ден. С намаляването на хранителните припаси намаляват и дажбите. От 10 ноември започват да раздават по една трета от предишната дажба хляб и като допълнение - по един кочан царевица. Липсват каквито и да било дърва за огрев и аскерът използва корени на лози и бурени, за да се сгрее и стопли храната си. Остро се чувства липсата на захар, кафе и най-вече на тютюн, който се заменя с лозови листа. Пълната липса на спиртни напитки и малките дажби месо правят войниците още по-чувствителни към студа. По-късно, когато напълно спират дажбите с месо, е забранено клането на коне и друг впрегатен добитък. Липсва храна и за животните. Тяхното жално мучене и цвилене, приличащо на човешко страдание, допълнително нагнетява чувството на обреченост. Липсват марли за ранените и се режат ризи за превръзки. Макар да се чувства нужда за всякакъв вид облекло ленените превръзки се пазят като скъпоценност. Няма никакъв сапун, използва се хума. Поради липсата на кибрит, за да се запали огън, се пукат патрони. В околностите на Плевен умират от глад дори кучетата. Появяват се и вълци. Гаргите и враните вече се ценят като особен деликатес. Постепенно Плевен се превръща в просторен гроб, в който загива сред ужас и лишения цяла една 40-хилядна армия.

На 18 ноември Осман паша събира в главната си квартира всички висши командири и поставя въпроса: дали да останат в града още няколко дни до пълното изчерпване на хранителните припаси и след това да капитулират без бой, или пък да се опитат да атакуват блокадната линия с цената на огромни жертви. Взето е решение за пробив на запад по долината на река Вит. Първоначално пробивът е насрочен за 26-и ноември, но Осман паша го отлага за 28-ми, понеже не е привършена подготовката му. В случай на успех, на какъвто турците не се надяват особено, войските трябва да достигнат по пътя за Видин до река Искър, прикривайки се по речното корито, да се насочат от Кутловица към Берковица, а като преминат Стара планина през Гининския проход, да достигнат до София и да се съединят с другите войски там.

Битката

Още през нощта на 28 ноември (10 декември нов стил) Осман паша започва прехвърляне на войските си на левия бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец и Търнене да прикриват пробива по фланговете. Войските са реорганизирани в четири бригади, или около 25-хиляди души, и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла, образувала се по поречието на река Вит, самото прехвърляне на частите през река Вит остава незабелязано.

Руските войски отдавна очакват пробива, а освен това са предупредени от различни източници за него. Първо, казашки патрул от 9-и хусарски Киевски полк успява още през нощта да открие движението при моста на река Вит, а към 12 ч през нощта началникът на първи отбранителен участък, генерал Чернат, потвърждава тревожния сигнал. Предупредени са гренадирските генерали Владимир Свечин и Михаил Данилов. Командирът на 9-и Сибирски полк полковник Василий Карлович Водар също чува шума от движещите се по шосето от Плевен турски войски.

Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, с която му се докладва, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Въпреки предупрежденията, поради мъглата, русите не виждат преминаването на турските табори през река Вит, но решават в 7 ч да дадат в тази посока няколко пробни оръдейни изстрела. Турците решават, че са разкрити и също откриват огън по руските позиции. Веднага е изстреляна сигнална ракета за тревога. Забиват барабаните в тила. На предна позиция дежурни са 5-и Московски гренадирски полк, 9-и Сибирски гренадирски полк и 7 роти на 17-и Архангелогородски полк. Турските укрепления при с. Опанец и при моста над река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции. Руските оръдия също откриват огън по настъпващите табори.

Турците развиват настъплението си в посока на Долна Митрополия към центъра на 9-и Сибирски гренадирски полк. Те развяват огромно зелено знаме, цвета на пророка Мохамед, символ на пищната зеленина на райската градина, което трябва да се тълкува като отказ да отстъпват. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро те или са убити, или се разбягват заради оръдейната стрелба.

Първоначално турското настъпление е добре организирано. Отпред върви гъста верига от стрелци, зад тях втора верига и отзад поддръжка от резерви. Най-отзад се движи артилерията, а по фланговете има малки групи от конници. Руските стрелци изчакват турците да се приближат на 200 м и дават повече от 10 залпа. Деветфунтовите батареи буквално повалят войнишките вериги на настъпващите табори, които се омесват дотолкова, че албанци с бели шапчици се бутат със сирийци, а редифите вървят до башибозука. Загубите в този момент са огромни, но тази нестройна маса от възбудени и отчаяни хора продължава с рев да върви през дъжд от куршуми. В 7, 30 ч турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк. Натискът им е убийствен - 16 табора (батальона) атакуват един полк, а зад тях идват нови осем табора. Започва ръкопашен бой вътре в траншеите. Седем роти на Сибирци са отбити от траншеите си. 2-ра батарея (при укрепление № 3), командвана от капитан Иванов, е превзета. По-голяма част от състава на батареята е избит, но оцелелите войници изтеглят две оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. 3-та батарея (при укрепление № 4), след като е заплашена от обкръжаване, се държи още известно време с картечен огън. Скоро и тя отстъпва, като са изтеглени шест оръдия, а останалите две, чиито коне са убити, са изоставени.

Така до 8, 30 ч предната линия на отбраната е пробита, а руските загуби са големи - особено при 2-ра батарея, 5-а рота и стрелковите роти. Ранени почти няма. Който падне, бил убиван с щикове и приклади. От някои роти остават в строя едва към 15-ина души, а почти целият им офицерски състав е убит. Оцелелите сибирци се оттеглят към втората отбранителна линия между „Копана могила“, „Левия люнет“ и Астраханския редут.

 

Едва в 8, 30 ч откъм Горна Митрополия е изпратен на помощ 10-и Малоросийски пехотен полк. Трите му батальона се разделят по направление към Копана могила, Ляв люнет и Астрахански редут.

Малоросийци, с цената на огромни човешки загуби и атака “на нож” успяват да задържат настъплението на турците и дори да ги върнат назад.

Осман паша усеща колебанието на своите табори и насочва в участъка държаните до момента в резерв осем нови табора. Така до 9 ч турците завладяват и Левият люнет, а втората отбранителна линия е пробита. Турското настъпление се врязва като клин в руската отбрана, но попада под кръстосан огън. Остатъците от Сибирския и Малоросийския полк поддържани от оръдията пред Копана могила един час водят престрелка с турските войски. Най-близката помощ е конницата на Лашкарев в Долна Митрополия, но тя бездейства по заповед на генерал Ганецки. Руското командване не бърза да изпрати помощ и изчаква да види посоката на основния турски удар. Когато Ганецки се убеждава, че турците атакуват с основните си сили направлението между Долна и Горна Митрополия, заповядва да влязат в боя полковете от общия резерв.

В 10 ч откъм Горна Митрополия идват на помощ 11-и Фанагорийски и 12-и Астрахански полк. Те бързо се разгръщат в посока Копана могила и Левия люнет. Генерал Данилов заповядва на 18-и Вологодски и 17-и Архангелгородски полк, както и две батареи, стоящи в Долна Митрополия, да атакуват десния турски фланг при Астраханския редут. Едновременно с това левият фланг на турците е атакуван от още два руски полка - 7-ми Самогидски и 8-ми Московски. Свежите сили бързо отбиват турците и си възвръщат първата линия на укрепленията. Освободени са пленените руски оръдия. Гренадирите от Астраханския полк дори успяват да пленят 8 турски оръдия и голямото зелено знаме на пророка. В 11, 30 ч таборите не издържат на кръстосания натиск на руските полкове от три страни и започват бавно да се изтеглят назад, на разстояние един пушечен изстрел. Когато вижда това, генерал Ганецки заповядва на Данилов да изведе отново на първа линия всички оръдия и оттам да организира следващата атака срещу отстъпващия враг.

Осман паша вижда отстъплението на своите войски и заповядва общо настъпление на целия резерв. В този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, което се оказва недостатъчно. В този момент 5-и Киевски и 6-и Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, таборите се връщат към река Вит. Руските оръдия вече яростно обстрелват предмостието при Вит. Сред турците настъпва невъобразима паника – от едната страна на реката са отстъпващите войски, а от другата са резервите и обозът. Каменният мост е задръстен от бягащи хора и колите на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се чупят и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руските части в тила им. Към 14 ч, виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша, вече ранен в крака, нарежда да се развее бял флаг. Флагът на няколко пъти ту се вдига, ту се сваля, поради ожесточеността на боя.

Пашата изпраща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бил през деня. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки.

Резултати

Обсадата на Плевен задържа руското настъпление и забавя войната с пет месеца. С падането на града настъпва прелом в полза на Русия. Освобождават се значителни руски сили, които в битката при Шейново и при София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица.

Загуби

В битката при Долна Митрополия оръжие сдават 10 паши, 128 висши офицери, 2 000 нисши офицери, около 40 000 войници, 1 200 кавалеристи. Пленени са 77 оръдия, много амуниции и 7 знамена.

Руските войски губят 1 генерал, 57 офицери и 1664 нисши чина, като почти всички са от 3-та гренадирска дивизия. От тях броят на убитите и починалите след боя ранени достига 18 офицери и 542 нисши чинове. Турските загуби се оценяват приблизително на около 6 000 убити и ранени.

Но какво става с убитите след битката? Руският полкови свещеник (пряк свидетел на събитията) Вакх Василевич Гурев в своите „Письма священника с похода 1877-1878 гг.“ дава ценни сведения за убитите: “...отправих се към окървавеното поле на скорошната битка, където цели команди (от по 150 човека) от всеки полк от ранно утро носеха към едно място (Копана могила) всички убити или починали от раните си; но при моето пристигане те не бяха успели да съберат и половината: полето е много обширно, убитите са разпръснати на няколко версти из това пространство и да ги събереш в един ден, е невъзможно; по неволя се наложи погребението да се отложи за следващия ден... В голямата полукръгла площадка на редута Копана могила са изкопани четири огромни гроба, по броя на полковете от дивизията, и пети по-малък, който неотдавна са започнали да го копаят артилеристите; всеки полк носеше своите жертви, своите герои към една от своите братски могили...“

Сведенията, които дава свещеникът ясно указват мястото, където са погребани руските гренадири – вътре в редута „Копана могила“, построен във формата на полукръг пред самата могила. Според руската традиция от този период убитите са събрани от бойното поле и са погребани в братски могили по полкове. След боя всеки полк прави поименни описи, според които убитите в деня на битката са 9 офицери и 417 нисши чинове, или: 9-и Сибирски полк – 5 офицери / 114 нисши чинове; 10-и Малоросийски полк – 3 офицери / 165 нисши чинове; 11-и Фанагорийски полк – 0 офицери / 36 нисши чинове; 12-и Астрахански полк – 1 офицер / 93 нисши чинове; 3-та артилерийска бригада – 9 артилеристи.

Писмените източници сочат, че в тези пет братски могили би трябвало да са погребани именно цитирания брой нисши чинове. Телата на мъртвите офицери, пак според руската традиция, са събрани и погребани отделно. Същият свещеник упоменава за погребение на 10 руски офицери северно от олтара. В следващите няколко дни след битката много от ранените гренадири умират от получените тежки рани.

Така общият брой на загиналите се увеличава на 18 офицери и 542 нисши чинове.

Паметник

Друг малко известен факт е, че веднага след подписването на Санстефанския договор генерал Ганецки поставя въпроса за направата на паметник в чест на гренадирите, загинали край Долна Митрополия. По негова молба и по решение на Плевенски окръг, участъкът земя около редута „Копана могила“ е предоставен като “Безвъзмездна собственост на гренадирите”. През 1881 г. е одобрен проект на паметника, а през 1885 г., след като е завършен, е предвидено да се превози до България. Със започването на Сръбско-Българската война от 1885 г. (по повод Съединението) отношенията между България и Русия се влошават и всички руски офицери са изтеглени от българската армия. Тогава московчани решават паметникът да бъде оставен в Москва на площад “Свети Илия” и на 28 ноември 1887 г. (десет години след битката при Долна Митрополия) е тържествено открит.

Днес в България няма паметник на загиналите гренадири, които с цената на живота си допринасят за българската свобода, а петте гроба остават единствените големи братски могили в Плевенско, които все още са забравени от историческата ни памет.

Подготвил

Свилен ТОДОРОВ

 

Използвана литература:

• Луганин, Ф.И., Краткая история 9-го Гренадерского Сибирского его императорского высочества Великого князя Николая Николаевича старшего полка, 1700-1889, Тамбов, 1889; • Правиков Р. И.Краткая история 10-го Гренадерского Малороссийского полка, Моршанск, 1889; • Шавров К. Краткая история 11-го гренадерского Фанагорийского Генералиссимуса Князя Суворова полка, Москва, 1890г.; • Саранчов, Евгений Евменьевич, 12-й Гренадерский Астраханский его величества полк в походно-боевой службе царю и отечеству, Москва 1889; • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, Дневники, журналы и описания военных действий частей Гренадерскаго корпуса. - 1909 г.; • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове. Действия на Западном фронте с 16 по 28 ноября включительно. Санкт Петербург, 1907; • Гурьев, Вакх Васильевич Письма священника с похода 1877-1878 гг.