Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

КАК ПРАНКЕРИТЕ ИЗЛОВИХА “ЯСТРЕБИТЕ”

Е-поща Печат PDF

• Антируската истерия на Запад прераства в параноя

За пранкерите и „лова” на ястребите ще стане въпрос по-нататък, а сега за главното. След оставката на съветника на Доналд Тръмп по националната сигурност Майкъл Флин, който бе обвинен от ястребите в Белия дом, че обсъждал американските санкции срещу Русия с руския посланик в САЩ, преди Тръмп да влезе в Белия дом, и подвел вицепрезидента Майк Пенс за разговорите, вече става ясно, че и в новата администрация постепенно взимат връх силите, които се противопоставят на нормализиране на отношенията на САЩ с Русия. Нещо повече, нестихващата антируска риторика на “ястребите” от Американския конгрес преди всичко, и от тези от собствената му партия, и последвалите антируски изявления, свързани с Украйна и Крим, включително и на представители на Държавния департамент на САЩ, подсказват, че президентът Доналд Тръмп е пресиран и принуден да прави отстъпления от предизборните си обещания във външната политика, поради което и надеждите за сериозен пробив и реализъм в политиката на САЩ спрямо Русия все повече намаляват. В Москва също забелязват промените и дават ясен сигнал, че търпеливо изчакват Тръмп да реши вътрешните си проблеми, но нямат намерение в името на диалога и подобряване на отношенията да правят отстъпки от националните си интереси и суверенитет. Това ясно пролича от реакцията на руското външно министерство след изявлението на Белия дом, че едва ли не диалогът е възможен, но Русия трябва да върне Крим на Украйна. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, по време на седмичната си пресконференция, отговори твърдо и ясно - Москва „свои територии не връща”. „Наши територии не връщаме. Крим е територия на Русия”, заяви Захарова.

Докато скандалът с Майкъл Флин набира скорост, стана известно, че председателят на Комисията за разузнаване към Камарата на представителите на САЩ, републиканецът Девин Нунес, е поискал ФБР да изготви оценка за последното изтичане на информация в медиите. Искането разкрива сериозността на предизвиканите от “ястребите” остри дискусии, свързани с въображаема руска намеса в изборите и вътрешнополитическия живот в САЩ и контактите на представители от Белия дом с руски дипломати. Всичко, изглежда, е постановка, скроена от Обама и Хилари Клинтън, с парите и намесата на Сорос. Републиканецът твърди, че вижда конкретен модел на поведение в изтичанията на информация, която доведе до оставката на съветника по национална сигурност на Доналд Тръмп – Майкъл Флин. Говорейки пред „Bloomberg View”, председателят на комисията по разузнаване към Камарата на представителите изрази мнение, че Флин е само началото на кампанията срещу приближените хора на президента Доналд Тръмп, подета от враговете на САЩ в правителството.

„Първи бе Флин, следваща ще е Келиън Конуей, след това ще е Стив Банън, след това ще е Ринс Прибъс”, твърди Нунес. По думите му, Флин е бил само „ордьовър”, а президентът Тръмп ще е „основното ястие”.

Паралелно с тези противоречиви сигнали, от Белия дом не стихва и вълната от примитивна антируска пропаганда и русофобия на всички равнища. Както правилно констатира пред РИА „Новости” председателят на Комисията за международни отношения към Горната камара на парламента на Русия Константин Косачев, „Или Тръмп не е спечелил принадлежащата независимост и последователно е бил избутан в ъгъла не безуспешно, или русофобията вече е заразила новата администрация от върха до дъното”.

Без съмнение, твърденията на Косачев не са лишени от основание, защото той сигурно има информация за това, което се твори от колегите в Американския конгрес. По инициатива и на двете партии в Конгреса, начело със сенатора-републиканец Роб Портман и сенатора-демократ Крис Мърфи, вече беше решено да се отделят 160 млн. долара за двугодишна програма за борба с пропагандата към Държавния департамент под името „Център за глобално взаимодействие” (GEC). Тя предвижда също да бъдат допълнително отделени 100 млн. долара за поддръжката на рускоезичната „обективна журналистика”, за борбата с „фалшивите новини” и финансирането на изследвания на последствията от информационната война.

Цялата тази ситуация окриля противниците на Тръмп в конгреса и още повече Сорос и финансираните от него НПО-та, фондации, както и големите враждебни на президента медии CNN и „New York Times”. Те умело използват случая с оставката на Майкъл Флин за засилване на антируската пропаганда и русофобията, които вече придобиват мащаби на параноя.

Наскоро Си Ен Ен, без всякакви доказателства, съобщи, че висши съветници на Доналд Тръмп са в постоянен контакт с руските спецслужби, както по време на изборите, така и сега. Контактите били прехванати по време на регулярно подслушване на руски длъжностни лица, известни на американското разузнаване. Аналогична информация изнесе и „New York Times”, който отбелязва, че съветниците на Тръмп поддържали връзки с представители на руските власти, несвързани с разузнаването. Общото в твърденията и на двете медии е, че не представят никакви доказателства. Впрочем, твърдения без доказателства - един от похватите на сивата пропаганда, са обичайни за американските медии и ЦРУ.

Цялата тази антируска параноя възбужда ловния инстинкт и на пранкерите, които бързо заложиха своите капани за лов на ястреби. Една от последните лудории на руските медийни пранкери Лексус (Алексей Столяров) и Вован (Владимир Кузнецов) бе в началото на месеца, когато в продължение на около половин час водиха за носа генералния секретар на НАТО Столтенберг, представяйки се за украинския президент Петро Порошенко. Столтенберг направи редица компрометиращи откровения срещу Русия, които в друг случай за нищо на света не би изказал и които руският новинарски сайт Life.ru пусна в мрежата. На 13 февруари те позвънили от името на украинския премиер Владимир Гройсман на члена на Американския конгрес от Демократическата партия Макси Уотърс, като я помолили да не допусне отмяна на санкциите срещу Русия и я уведомили, че руски хакери са атакували сървърите на Лимпопо (всеки средно просветен знае, че Лимпопо е река - б.а.), за да помогнат да дойде на власт „тяхната марионетка злият доктор Айболит” и че Путин е изпратил руски войници в Габон за поддръжка на режима на президента Бонго Ондимба. Тя също се е хванала на въдицата и декларирала, че няма да позволи на Тръмп да снеме санкциите срещу Русия, а напротив, ще го принуди да ги ожесточи. Макси Уотърс, чиито географски познания са „отлични”, се прочу и с изявленията си, че „Тръмп сам предизвиквал импийчмънта си”, след като не осъдил нахлуването на руските войски в Корея, а след като я посъветваха, каза, че имала предвид сирийския град Алепо. Впрочем, Макси Уотърс не е единствената невежа сред американските политици. В своя мандат президентът на САЩ Джордж У. Буш често бъркаше Австралия и Австрия, като по тази причина тениската с неговия лик и фразата „Тук няма кенгура” и днес е един от най-продаваните сувенири във Виена.

На 14 февруари руските пранкери Вован и Лексус не пропуснаха брилянтно да разиграят и сенаторите ястреби Джон Маккейн, Митч Макконъл и Линдзи Греъм. Темата и този път бяха санкциите по отношение на Русия. „Разиграхме Маккейн, Линдзи Греъм и лидера на републиканското мнозинство в Конгреса Мич Макконъл на тема антируски санкции, но подробности засега не можем да съобщим”, заявиха те в мрежата.

“Ястребите” не бяха пожалени и от атакуваната от НАТО и изданията на Би Би Си Маргарита Симонян, главен редактор на агенция „Спутник“ и телевизия RT, която даде няколко съвета на ЦРУ как да се бори с признаването на Русия за нормална държава. Ироничната й публикация във фейсбук бе провокирана от някои изявления на западни политици, противоречащи на действителността, както и от публикациите в западната преса, обвиняващи руските медии в пропаганда.

„За по-голямата част от западния истаблишмънт мисълта, че Русия е нормална държава, е също толкова недопустима, колкото и мисълта, че Земята е квадратна. А човек, който признае на глас Русия за нормална, е или идиот, или провокатор, или и двете заедно. В пресата, и дори в изявленията на разни лица, ежедневно наблюдаваме това граничещо с расизъм твърдение за нашата вродена, природна, неподлежаща на корекции ненормалност“, написа Симонян на страницата си във фейсбук.

„Западният истаблишмънт води свещена битка срещу престъпните опити на Тръмп да признае нормалността на Русия. Той може и да не предприеме подобни опити, но най-малкото ги заявява, а това вече прекрачва границите на допустимото“, допълва Симонян.

В тази връзка тя дава няколко съвета на „колективното ЦРУ“ (медиите, службите и „ястребите”), главният сред които е да напомня постоянно на народа „за коварството“ на Русия, тв RT и агенция „Спутник” (Sputnik).

Използвайте възможно най-страшна лексика. Не ви трябва информационен повод, народът вече е свикнал. Наливайте масло в огъня!...” Симонян посъветва също така ЦРУ  да не престава да напомня, че „Тръмп се е хванал на въдицата на Русия“. „Но най-добре е някой да бъде гръмнат. Така, за всеки случай. Вас ли да уча?“, пише тя, уточнявайки изрично, че фразата е използвана в ироничен контекст и не бива да се възприема като призив към американските спецслужби да убиват когото и да било.

Такава е ситуацията с параноята, пранкерите и „лова на ястребите”. Пред Доналд Тръмп има три пътя:

• Да прояви устойчивост, принципност в изпълнение на дадените предизборни обещания за нормализация на международните отношения, в това число и с Русия, и за разрушаване устоите на гибелния за света и най-вече за САЩ неолиберален модел.

• Да се превърне в „основно ястие” на трапезата на Обама, Клинтънови и Сорос, чрез замисления от тях импийчмънт.

• Да му се случи това, което се случи на 35-ия президент на САЩ Джон Кенеди.

Вярвам, че първото му го желаят всички трезвомислещи хора, политици и лидери по света, и най-вече президента на най-голямата страна в света Владимир Путин, а третото не бива да се допуска.

Рrank (prеnk, от англ. лудория, дяволия, шега) - телефонно хулиганство, разиграване. Хората, които практикуват това разиграване и шеги, се нариричат пранкери. Пранкерите провеждат телефонни разговори (обикновено анонимни) и с провокации и закачки принуждават своите жертви към конкретен ярък отговор по интересуващ ги въпрос. Пранкера може да си постави за цел да доведе своята жертва до състояние на гняв или истерия. Нашите телефонни терористи не са пранкери, защото не търсят отговори на въпроси, а парите на жертвите.