Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НАРАСТВАЩОТО НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПА И САЩ

Е-поща Печат PDF

Малко след встъпването на Доналд Тръмп в президентска длъжност, политическият авторитет на американското правителство в Европа вече беше сринат. Докато протестите срещу забраната на Тръмп за пътуване на граждани на някои страни до САЩ се разпространиха и извън страната, възникнаха и конфликти между Вашингтон и Европейския съюз по въпросите на търговската и военната политика, а избирането на Тръмп хвърли Европа в безпрецедентна криза.

Новият президент на САЩ е много непопулярен в Европа според социологическо проучване на агенцията FranceInfo. Европейското население съчувствено следи протестите в САЩ и в други страни против Тръмп. Неговите антимюсюлмански и антиимигрантски мерки са обект на широка неприязън и се преценяват като опит да се преследват беззащитни хора на базата на национализъм и расизъм. Но докато противопоставяне на Тръмп е израз на враждебност към шовинизма и войната, в същото време европейската управляваща класа укрепва своите военни и полицейски сили в подготовка за конфликт с Вашингтон.

Противоречията между Вашингтон и Брюксел възникнаха с изненадваща бързина. През ноември м.г., по време на европейската си обиколка, президентът Обама твърдеше, че Тръмп дълбоко е обвързан с НАТО и трансатлантическите съюзнически отношения. Два месеца по-късно вече бяха подкопани отношенията между американския и европейския капитализъм, които преобладаваха след Втората световна война.

Изборът на Тръмп за президент не предизвика този разрив, а по-скоро послужи като негов катализатор. Това, че той окачестви съюза НАТО като „остарял“, е резултат от напрежението между страните-членки, породено от опита на американския империализъм да противодейства с военни средства на десетилетния си икономически упадък. Този упадък е значителен и по отношение на съюзника Германия.

Като президент Тръмп поиска от Германия да купува повече американски коли, заплаши да наложи 35 % митническа тарифа върху износа на германски коли за САЩ, възхвали Брекзит като модел за по-нататъшно разпадане на ЕС и се заобиколи със служители, настроени враждебно към еврото. Питър Наваро, съветник на Тръмп по въпросите на търговията, осъди еврото като инструмент, който позволява на Германия да „експлоатира другите страни в ЕС, а също и САЩ“.

Тед Мелък, посланик на САЩ в ЕС, направи предвиждане, че до година-година и половина еврото ще рухне. Той изрази мнение, че ако тази година неофашистите дойдат на власт в Нидерландия, Франция, а възможно и в Германия, това може да разруши Евросъюза. Публичната декларация на Вашингтон бе оценена като безпрецедентна и засвидетелстваща враждебност към институционалните основи на европейския капитализъм.

В интервю пред Би Би Си през януари т.г. Мелък даде да се разбере, че цели разрушаването на ЕС. В отговор на въпроса защо иска да стане посланик в Брюксел, той заяви: „Предишният ми дипломатически пост спомогна да се разруши Съветският съюз. Може би сега има един друг съюз, който има нужда от малко опитомяване“. Видни членове на Европарламента се обявиха против неговото назначение за посланик на САЩ в ЕС.

След първоначалния шок ЕС реагира агресивно на американската външна политика, в центъра на чието внимание са Германия и ЕС, а също Иран, Русия, Китай и Мексико. Германският бизнес-вестник „Ханделсблат“ писа ентусиазирано, че след като е бил безмълвен, Евросъюзът е отговорил ожесточено на нападките и решенията на Тръмп. Вестникът възхвали решението на ЕС да включи САЩ в планирания черен списък на данъчни убежища. В отговор на американските нападки сред европейските елити назрява идеята за голяма преориентация на европейската външна политика.

Германското списание „Шпигел“ предложи осъществяването на „радикален поврат“ в съюза със САЩ и установяване на „по-добри отношения с Китай“. Според „Шпигел“ „една нова ос между Берлин и Пекин би могла да замени поне отчасти стария трансатлантически ред“.

В обстановка на нарастващо напрежение между Европа и САЩ се състоя срещата на високо равнище на Евросъюза в Малта. Официалният дневен ред на срещата включваше въпроса за бежанците, бъдещето на Европейския съюз след Брекзит и подготовката за отбелязването през март на 60-ата годишнина от Римския договор, поставил началото на Евросъюза. При все това много европейски лидери използваха повода, за да критикуват остро политиката на новото американско правителство. При пристигането си в Ла Валета, столицата на Малта, френският президент Франсоа Оланд заяви, че е „неприемливо“ президентът на САЩ да оказва натиск върху Европа какво да прави и какво да не прави. На свой ред германският канцлер Ангела Меркел призова за укрепване на международната роля на Европа в отговор на политиката на Доналд Тръмп. Тя отбеляза, че колкото по-ясно Европа дефинира по-ясно своята роля в света, „толкова по-добре ще поддържаме своите трансатлантически отношения“. Меркел повтори своето изказване от януари т.г., че „съдбата на Европа е в собствените й ръце“. Това се стори недостатъчно за Мартин Шулц, бивш председател на Европарламента. В интервю за „Шпигел“ той изтъкна, че Меркел не трябва да мълчи за поведението на Тръмп, а да заеме по-твърда позиция спрямо Вашингтон и когато американският президент атакува „нашите ценности“, следва да се каже ясно, че „това не е нашата политика“. Шулц обяви Тръмп за „извънредно опасен за демокрацията“ а също, че си играе със „сигурността на западния свят“ и че започва „война на културите“.

В навечерието на срещата в Малта в свое писмо Доналд Туск, председател на Съвета на ЕС, писа за „тревожещите декларации“ на новата американска администрация и окачестви САЩ като външна „заплаха“ заедно с „агресивната политика на Русия“, „все по-настъпателния“ Китай и „войните, тероризма и анархията в Близкия изток и Африка“. Добави, че „в частност промяната във Вашингтон“ създава „трудно положение“ за ЕС, доколкото новата адмнистрация „изглежда, че поставя под въпрос последните 70 години от американската външна политика“. Туск призова 27-те лидери на страните, които остават в ЕС след Брекзит, да осъществяват една нова обща европейска външна и отбранителна политика, която да гарантира техните глобални геостратегически и икономически интереси, ако трябва, и противопоставяйки се на Вашингтон. Той настоя да се предприемат решителни мерки, за да се използва в интерес на ЕС промяната в търговската стратегия на САЩ, като „засилим нашите преговори със заинтересовани партньори“.

Сред другите предложения на Туск е укрепването на външните граници на Евросъюза, увеличаването на военните разходи, сътрудничеството на специалните служби, укрепването на външната политика на ЕС. Тези искания изразяват стремежа на европейската управляваща класа да осъществява агресивна военна и полицейска политика. Туск се стреми да милитаризира още повече един реакционен империалистически блок, който сътрудничеше на САЩ във войните им в Либия и Сирия. И ако Туск се обявява лицемерно и за „възстановяването“ на социално-икономическото благосъстояние на гражданите, то е защото ЕС е вече мразен от работниците за своята политика на остеритет *, която понижи жизнения стандарт на хората след финансовата криза от 2008 г. и предизвика силни социални протести. Обаче остеритетът само ще се засили, ако още обществени средства се отклонят за милитаризация.

Предложения като тези на Туск за доминиран от Германия ЕС, който да се противопостави на Вашингтон, просто павират пътя за ескалация на конфликтите, за противопоставяне на европейските работници на техните братя и сестри в САЩ, за внасяне на разцепление в Европа. Същевременно при всичките си бомбастични милитаристки изказвания ЕС е на ръба на разпадането. И докато Великобритания се готви да напусне Евросъюза в обстановката на напрежение между Лондон и Берлин, европейският печат е пълен с предложения да се свие ЕС или еврозоната до едно европейско „ядро“, което може да формулира единна външна политика. Тези предложения включват планове за изгонване от еврозоната на страните от Южна и Източна Европа, съсипани от остеритета на ЕС, вклчително Италия и Гърция, като те бъдат наказани с шокови девалвации на националните валути от финансовите пазари.

Дълбоката причина за влошаването на трансатлантическите отношения между САЩ и Европа, както и за назряващото напрежение в самия Евросъюз, не се корени в действията на Тръмп или в изказванията на негови служители като Мелък, а във фундаменталните противоречия на световната капиталистическа система: противоречието между глобалната интеграция и взаимна свързаност на световната икономика от една страна, а от друга - нейното разделение на национални държави с противоборстващи интереси, както и противоречието между социалния характер на световното производство и неговото подчиняване на частната собственост на средствата за производство и на натрупването на частни печалби от управляващата класа.

Двадесет и пет години след рухването на Съветския съюз тези противоречия, които през миналия век доведоха до две световни войни, но също и до Октомврийската революция в Русия през 1917 г., отново се надигат и тласкат управляващата класа от двете страни на Атлантическия океан към все по-агресивни действия. И докато политиката на Тръмп „Америка на първо място“ цели да спре чрез военни средства икономическия упадък на американския империализъм, ЕС реагира на дълбоките политически, икономически и социални разделения в Европа чрез милитаризация на континента във вътрешната и външната политика. Натрупаният огромен опит през 20-и век трябва да ръководи отговора на работническата класа на сегашната разгръщаща се криза.

Преди управляващите класи на САЩ и Европа да хвърлят човечеството в нова военна катастрофа, работническата класа трябва да възприеме своята стратегия за единна глобална борба за социализъм.

Бистра СТАЙКОВА

(Материалът е на базата на статиите: Alex Lantier. Trump’s nationalist threats and the response of the European ruling class, WSWS, 2 February 2017; Johannes Stern. EU summit marks escalation of conflict between Europe and US, WSWS, 4 February 2017)

* Речниковото значение на термина остеритет е комбинация от правителствени мерки и реформи, които да намалят дефицита в държавния бюджет било то чрез свиване на разходите, било чрез повишаване на данъците или и двете