Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НЕ ЗА ХЛЕБОМ ЕДИНОМ!

Е-поща Печат PDF

 

Малко преди старта на предизборната кампания, по телевизиите с национален и регионален обхват, се завъртя един съпътстващ сериал, който засенчи индийските и турските сапунки, а така също и американските екшъни. Предмет на този сериал са кадровите решения на служебното правителство, тоест смяната на десетина областни управители, шефове на държавни агенции и фондове, както и на главния секретар на МВР и отделни директори на РПУ.

И настана време за хленч и скърцане на зъби! Някои заговориха за „политическа чистка”, „реваншизъм” и дори за „пълзящ преврат”.

Защо е целият този поплак

щом всички признават правото на служебното правителство да извършва персонални промени в подчинената му държавна администрация? За първи път ли служебно правителство уволнява чиновници с мотива, че са политически назначения, които не могат да осигурят безпристрастното и честно провеждане на народния вот? Още повече, когато гласуването остава задължително, макар и без предвидените от законотворците санкции, които съдът отмени...

Нали няма съмнение, че областните управители и полицейските началници на национално и регионално ниво могат да повлияят не само на търговията с гласове, но и върху изхода от изборите?

 

Как избирателите да вярват в безпристрастността на назначените от предишното, макар и коалиционно правителство, когато още пазят спомена за „надпечатаните” Костинбродски бюлетини? Защо никой не възрази срещу смяната на шефа на Фонда за лечение на деца в чужбина, професор Владимир Пилософ? Защото той няма връзка с изборния процес и неговите резултати. Докато случаят с уволнения главен секретар на МВР Георги Костов е напълно противоположен. Поставено в „правилните” ръце, това ведомство се превръща в истинска „машина за гласуване”. „Пак ще сменят машината за гласуване”, казва бронзовият лъв от фасадата на МВР, в карикатурата на Христо Комарницки, изобразяваща изгонването на Георги Костов от служебния премиер Огнян Герджиков...

Забравили как се е кадрувало досега - предизборно и следизборно, - рояк политически шарлатани крещят, че служебното правителство и президентът Радев вкарвали във властта през задния вход БСП и НДСВ. С което признават, че „чистката” засяга техните политически, а не професионални назначения. Уволненият главен секретар на МВР беше станал нарицателен с нелепите си изявления по повод различни инциденти. Например въпреки заключенията на прокуратурата, че убитият край Средец афганистански нарушител на границата е бил застигнат от рикошет, Костов уверяваше, че българският полицай е стрелял във въздуха. От облаците ли се е отразил изстреляният от него предупредително куршум? Вече освободен от длъжност, той се опита да си присвои разкриването на убиеца на 15-годишния Георги в Борисовата година, забравяйки че това стана две години по-късно.

Кой е виновен за тази закъсняла справедливост?

Не беше ли Георги Костов този, който обяви престрелката между хората на Митьо Очите и “Кравата” в курорта Слънчев бряг за „махленска свада”? Кой и за какви професионални или други заслуги назначи  недоразумението Костов за главен секретар на МВР? Същият, който назначи за вицепремиер и министър на вътрешните работи друга една „калинка”, бивша социоложка, ръководила преди това кабинета на партийния си началник.

Днес Костов обикаля телевизионните студиа, правейки се на политически мъченик, и уверява: „Никога не съм се ползвал с политическо доверие”. Понеже явно човекът не разбира какъв автогол си вкарва, ще му припомним, че беше уволнен именно защото служебният министър на вътрешните работи Пламен Узунов и премиерът Герджиков му нямаха политическо доверие. А пропо, къде беше Костов, когато уволняваха Узунов от поста директор на полицейско управление? Не си мръдна и малкия пръст да защити него и други полицейски служители, предмет на кадровата метла на Румяна Бъчварова. Така че днес и да плаче, не заслужава съжаление.

Бившият главен секретар на МВР не е нито първият, нито ще е последният уволнен от МВР, но е факт, че никой от предшествениците му на този пост не е хленчил за своето освобождаване и не го е обявявал за политически реваншизъм. А между тях със сигурност не е имало и такъв парашутист.

Костов е “друга бира”: той се държи като малко дете, на което са отнели любимата играчка и се тръшка за да му я върнат. Защо? Защото никъде другаде не би могъл да просперира с голо послушание към Началника, вместо с минимум професионални и морални качества. Положението му е за оплакване, но от друга гледна точка: изтече срокът за регистрация на предизборните листи на партиите и вече е късно да се политизира, шмугвайки се в нечия листа.

Бившите началници на отбраната генерал Симеонов и генерал Попов сколасаха да попаднат в листите на ДПС и ГЕРБ, бившият командир на ВВС Радев стана президент, а бившият главен секретар на МВР ще остане на сухо. Няма справедливост на този свят, а за оня никой не мечтае... Пък и по всичко личи, че Господ е вдигнал ръце от „тази страна”, щом не наказва фалшивите „патриоти” и „демократи”, потърсили кариера в листите на антибългарските партии.

Не за хляба едничък, а за тлъст кокал, естествено

Някои може и да са предплатили за да ги поставят на избираеми места с надеждата после да си избият масрафите, прекроявайки законите според интересите на своите благодетели. Мажоритарната система само ще узакони купуването на депутатски места. Очертае ли се келепир, нашите хаджи Иванчо хаджи Пенчовци „забравят думи клетви” и започват да виждат своите „идеали” в програмите на анатемосваните от тях доскоро като протурски, проруски, ченгесарски и олигархични партии.

Нищо ново под слънцето: политическите пеперуди, били те десни, леви, центристки, антикомунистически или „патриотични”,

прехвърчат от един цвят на друг, преди да се превърнат в какавиди

И борейки се с призрака на комунизма, дрънкайки против корупцията и за „евроатлантически ценности”, ще работят за интересите на Турция и Ердоган. Нали почетният председател на една от тези партии беше казал, че пътят на България към Европа минава през Босфора? Днес, между впрочем, от там към Европа минава и трафикът на бежанци и нелегални мигранти. Тезата за непроницаемата ограда по българо-турската граница е един мит: 12 километра от нея още не са завършени, а от началото на 2017 г. на сръбско българската граница са заловени 914 нелегални мигранти. Те по въздух ли са пресекли разстоянието от Турция до Сърбия? Според бившия министър на отбраната Ненчев, евентуална натовска флотилия в Черно море щяла да ни пази от мигрантски наплив по море. В същото време Анкара настоява корабите на НАТО, които трябваше да контролират потока от нелегални мигранти от турския бряг към гръцките острови в Егейско море, да се махат, защото били станали излишни. А не са ли априори излишни в Черно море, след като конвенцията от Монтрьо ограничава тонажа и престоя на военни кораби на нечерноморски държави?

Каквито и оправдания да изтъкват нашите гореспоменати „дьонмета”, каквито и обяснения да дават за своето майкопродавство, заслужават казаното от Радой Ралин:

„Джоб срам няма!”

Пък и както твърди една латинска поговорка: „Срамът, обидата вредят, когато се чувстват!”. А нашите „българи с фес” са имунизирани срещу срам. Те биха целували и полите на Абдул Азис, ако вземе да възкръсне и отново грабне ятагана. И на бившия управител на Дунавския вилает ще припяват: „Митхад паша, блага душа...”

Добре че хора като Раковски, Левски, Ботев, Бенковски и други не са отъждествявали предците на тази измет с българския народ. Иначе още щяхме да дремем под сянката на падишаха и да „чакаме и ний ред за свобода”. Въпросът е дали саможертвата им си е струвала? Както и тази на десетките хиляди руснаци, паднали за свободата на България. Техните внуци днес гледат с изумление и разочарование как освободените от дедите им българи се кълнат във вярност на НАТО и ЕС. И как се сдушават с враговете на Русия и славянството, предоставяйки земя и вода на американски военни. Това, разбира се, не го прави българският народ, а неговите „народни избраници”. Народът в огромното си мнозинство е за сближаване с Освободителката, а „политическият елит” с малки изключения е евроатлантически ориентиран. По същия начин е бил германофилски настроен до 1944 г. Вследствие на което сме преживели две национални катастрофи и едвам сме се разминали с третата. Дали пък тя не предстои?

Онова „Народе????”

в тефтерчето на Левски пак е актуално.

Вината на народа е, че не се научи да разпознава лъжата от истината и да гони истинските си интереси, а не измислените „евроатлантически ценности”. Впрочем, предстои му да издържи още един тест за пълноценност: предсрочните парламентарни избори на 26 март. Ако и този път позволи провалени политици да го излъжат с голи обещания за благоденствие, просперитет и светло евроатлантическо бъдеще, ще потвърди написаното от Петко Р. Славейков преди повече от век в стихотворението “Положението”: „Не сме народ, а живи мърши!..

Докога????