Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ВТОРИЯТ ЗАКОН НА ВАЦЕВ И ДВОЙНОБИОГРАФИЧНИТЕ ХОРА

Е-поща Печат PDF

• Българският национален суверенитет е ипотекиран в Брюксел и само т. нар. европеиден елит у нас има правата над рентата за тази ипотека Разговор на Петър ВОЛГИН с Валентин ВАЦЕВ

Петър Волгин: Политическият анализатор Валентин Вацев е в студиото, добре дошли.

Валентин Вацев: Здравейте!

- Г-н Вацев, тези дни, особено след вчера, забелязах, че в интернет-пространството и в разговори с хора основна тема, свързана с изборите, която преобладава, е тази с лицата. Всички казват как листите на партиите се изпълниха с артисти, журналисти, анализатори, писатели, спортисти, еквилибристи. Това добре ли е?

- Не напълно. Ако имаше майстори-готвачи, щеше да бъде съвсем близо до идеала, но не наблюдавам такива! Ако Ути Бъчваров беше поканен, щеше да внесе цвят и вкус на манджата.

Сега, ако говорим сериозно, нови лица, само по себе си, не е лошо, но аз виждам зад новите лица стари мисли и дълги тенденции, които се прикриват зад новите лица. Имам смесени чувства. Аз бях от първите, които поздравиха Елена Йончева и Тома Томов за успеха им да влязат в листите на БСП. Предстои да поздравя и Иво Христов. Питам се специално за случая с Йончева и Томов, наистина ли е добре, ако един първокласен журналист стане политик, дали пък в неговата сянка няма да се скрие поредният Вигенин или Ангел Найденов? Т.е., аз съм привърженик на яснотата и на светлината. Кой се крие в сянката на Елена Йончева ме интересува, а тя хвърля дълга сянка, защото е малка жена, но с голямо име.

- Това, разбира се, е основен въпрос, но той важи за всяко популярно лице, дори политическо - да кажем водач на листа, а зад него един списък с партийни функционери.

- Няма да забравя как избираха Велико народно събрание, където събраха всички жилетки и пуловерчета от цяла България, изтъкнати поети, писатели и дори имаше няколко екстрасенса, но тогава целта беше съвсем илюзионистична - да изобразим политическото, когато го няма. И така постъпиха не само в столетната партия, която току-що се беше родила, а и във всички други политически сили, в СДС също докараха изтъкнати репресирани, които впоследствие се оказа, че са имали тежки досиета и т.н.

Никой не може да възразява срещу новите лица, но зад този сюжет аз виждам по-интересни неща, например в листата на БСП - може би не трябваше да започвам с тях, но там виждам

една дълга тенденция

която сега вече си пробива път на повърхността.

Забелязвате ли колко важни имена на важни родове са представени? Янаки Стоилов трябваше да напусне, за да отвори място на дъщерята на Георги Пирински, други политически ветерани трябваше да се пръждосат, за да дойдат новите млади хора от добри семейства.

 

С други думи, старите родове се връщат с династическите си претенци, с родоплеменните си привилегии, с гилдийното си самочувствие, за да стане ясно, че БСП е партия на старите елити от последното десетилетие на социализма.

- Но това нали е нормално, г-н Вацев, имам предвид, ако дядо ти е бил функционер в социалистическата партия, и ти да си там, а не например в ГЕРБ, каквито случаи има, или в „Да, България!”, или в „Нова Република”?!

- Разбира се! В „Да, България!” най им прилича да съберат децата на бивши комунистически функционери. Това е образувание именно от този тип. Но аз говоря не за правото на родовите елити да влязат във властта, а за задълженията им да докажат правата си.

Аз съм привърженик на меритократичните елити, на тези, които са успели да заслужат своите позиции. Тук ще цитирам накратко

втория закон на Вацев

според който от първото поколение могат да вземат властта с пушка в ръка и знаят какво да я правят, второто поколение не могат да вземат властта с пушка в ръка, но могат да я третират и менажират - ако тя им се даде, докато третото поколение умее да работи само с банкови карти и банкомати.

Това, че дядото е бил известен революционер, не значи, че внукът става за нещо - може да става, но може и да не става - в политиката династиите не значат нищо. В политиката трябва всяко поколение отделно и отново да се докаже. И тази практика е приета и в Англия, и в САЩ, там просто не се гледа добре на идеята деца на политически родове да заемат политически постове само заради кръвта си, заради генетиката си.

- Семейство Буш, ако вземем, нали виждаме същата работа?

- Я огледайте по-добре семейство Буш. Старият Буш е бил много влиятелен функционер, синът ръководеше ЦРУ, и не лошо го ръководеше, но последният Буш не радваше Америка. Така или иначе, без меритократично начало в подбора на елитите няма и елити, това се знае широко по света, така че аз поздравявам представителите на старите горди родове на България в новото им качество, те са добре образовани, защото когато някои хора правеха социалистическа партия, те бяха в запасни позиции и получаваха елитно образование, изчаквайки своя час. Сега е дошло тяхното време и аз съм съгласен да влязат в политиката.

Но нали всъщност така нареченият преход, ако използваме Андрей-Райчевата терминология, беше с антифеодални цели, нали смисълът беше да се модернизираме. Възвръщането на родоплеменното начало на съсловията, на гилдиите, на котериите ще пренесе битките от осмото десетилетие на българския социализъм в днешния ден на България.

Аз си спомням как страната се тресеше от конфликти между Антонивановци и Чавдарци, между привържениците на другаря Борис Велчев и другаря Милко Балев, помня как първият голям скандал беше между хората на Лилов и хората на Милко Балев, т.е. драматизмите на тогавашния елит на България могат да се проследят и в днешния ден на нашето общество и което означава все пак приемственост.

- Аз, да Ви кажа, дори това чак толкова не ме дразни, поради тази причина, че намирам за нормално децата и потомците на някогашните червени величия да са в Червената партия, но това, което според мен е много по-дразнещо, е когато също така деца и потомци на номенклатурната част от българското общество тръгват да се борят с комунизма, т.е. хората, които доста добре са живели при комунизма благодарение на своите бащи и дядовци, изведнъж се оказват първи антикомунисти. Това според мен е много по-дразнещо, много по-лицемерно и много по-нахално.

- Вие сте абсолютно прав, но мен отдавна не ме дразни абсолютно нищо, а и мисля, че между двете явления няма смислова разлика. Децата на старите родове, за да влязат в днешния ден на България,

трябваше да осквернят гробовете на бащите си

Деца на горди комунистически родове решиха, че думата „комунизъм” е мръсна дума и внимателно пренаписаха биографиите си. Това е естествено, ние живеем в света, във времето на двойно-биографичните хора, които от всеки джоб могат да извадят по една различна идентичност - както един мой познат, известен журналист, на който единият му дядо е бил активен борец против фашизма и капитализма, а другият му дядо е бил репресиран от Народната власт. Не е ли изгодна тази позиция?

В нашите времена хората си пишат и пренаписват биографиите и няма как да се обясни, че

най-важните неща в живота на човека се случват само веднъж

Веднъж даваш клетва под знамето, веднъж изпращаш родителя си в последния му път, веднъж посрещаш първородното си дете от Майчин дом, веднъж се раждаш, веднъж умираш, веднъж се ангажираш.

Днешната представа е, че всъщност животът е компютърна игра, в която всеки момент, когато я оплескаш, можеш да направиш „save and restart”.

- Добре, а да кажем, сега, тези избори, които се очакват с голям интерес, с голямо нетърпение, ще има ли някакъв „рестарт”? Като, без значение, кой спечели, дали ГЕРБ или БСП, дали ще управляват заедно, дали поотделно? Виждате ли възможност за някакво съвършено нов тип управление?

- Съгласен съм, че това може би е главният въпрос. Очаквам серия от „рестарти”, но все неуспешни. Очаквам една дълга поредица от окончателни избори днес в България.

Имам предположението или предчувствието по-скоро, макар че нищо не значат моите предчувствия, че е възможно да се наложи да се правят избори още веднъж в България, тъй като централният проблем е как да се легимира днешният политически елит, а той по-скоро вече няма ресурси за легитимация.

- Цялостният имате предвид?

- Цялостният. Това вече не е проблем на БСП, ГЕРБ, на „Да, България!” или на ДПС.

Вижте, истинският проблем, но той не е на повърхността, на повърността виждаме ярки лица, които радват окото -

истинският проблем е долу, където стига само мисълта на анализатора

- това е безкрайната историческа изхабеност на досегашните създатели на българския политически живот, на елита.

Българският елит е амортизиран от двайсетина години безотговорно съществуване и ведра консумация.

С други думи, най-важното отново не се вижда. На повърхността ние ще се радваме на ярки лица, такива има и в ГЕРБ, в ДОСТ също чувам, че изтъкнати български патриоти са влезли.

- ...и демократи също така...

- Разбира се, ДОСТ ще се развива просто за да тормози Доган, както „Да, България!” ще се развива, за да може Христо Иванов да тормози майка си, старата комунистка Мария Бойкикева, която, според мен, не заслужава такъв тормоз... Но, съдба!

- Много фройдистки анализ.

- Не, аз не приемам фройдизма. В случая с Христо Иванов, когото аз познавам, и според мен той е съвсем добродушен и безобиден човек...

- ...Аз му симпатизирам на него и разбирам неговите неговите последователи, които...

- Аз също като Вас го харесвам, той има за какво да бъде харесан, но там се носи налудната идея на целия български, с извинение преход, че ако имаш торба пари, можеш да си купиш власт. Някой ни е дал малко пари, ние правим партия и усвояваме малко власт, отхапваме си, т. е. превръщаме парите, които имаме, или които са ни дадени от Сорос например, или от Държавния департамент на САЩ или там каквото е дошло, откъдето е дошло, и правим тези пари на власт.

Самата либерална идея предвижда превръщаемост на властта в пари и на парите във власт

Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам катастрофа.

- Когато говорите за елитите и за изхабеността на българския елит, смея да кажа, че това не е само български проблем, световен е.

- В Европа се вижда очевидно, в Съединените щати, преди малко Вие говорихте и аз чух - и съм напълно съгласен - че европеидните елити са тотално делегитимирани, защото обществата им вече не им вярват.

Централната идеологема на брюкселството вече е изхабена. Сега предстои период на две-три години отчаяно хитруване, което е на път да приеме смехотворни форми. Шулц ще бъде десен, други, десни досегашни ще станат леви, докато накрая стане ясно, че лявото и дясното е просто нарисувано и вече е изтляло, и вече идва новата култура на новите леви и новите десни. Старият Европейски проект, който имаше и хубави години, разбира се, никой не бива да забравя

Les Trente Glorieuses

щастливото трийсетилетие след основаването, това беше пълната победа на европейската средна класа, но тя сега умира, сега я умъртвяват и тя с последни сили произвежда нови политически форми и култури, и затова виждаме явления, които са леви, но са само условно леви, и десни, които са само условно десни. При внимателен контетнт-анализ на посланието на Марин Льо-Пен, тя е емблематична за ужаса във Франция, ще видите не само десни, но и леви културни следи. Т. е. културно-политическият пейзаж на днешния Европейски съюз се променя пред очите ни и се раждат нови смисли. И това не е от добър живот.

- Ние как стоим в тази ситуация?

- Ние не стоим, ние лежим. И чакаме да ни поканят. Освен това, нека да си го признаем, това нас не ни интересува. Интересува ни колко пари ще ни дадат.

- В един момент и парите ще секнат.

- Да, парите няма да се увеличават, за съжаление, но това засяга само стотина най-правилни семейства в България, тъй като формулата е много проста.

Българският национален суверенитет е ипотекиран в Брюксел

а оттам изплащат дивиденти за тези, които го ипотекираха.

Само най-правилните семейства – между сто и триста правилни семейства, имат право да менажират европейските траншове и да благоденстват. Това е т. нар. европеиден елит на България, който е дълбоко антинационален, който е компрадорски, макар че думата е вехта и едва ли нашите слушатели са длъжни да знаят какво значи това, това е елит, който търгува с национален суверенитет и национална сигурност, за което  пък е на заплата във формата на дивиденти или рента от Брюксел.

Това е една много тънка ципа от хора, които имат право да пипат митичните европейски пари. Останалата част от българите, това е огромното мнозинство, живеят с дребни хитрости, каквито ние ги умеем до безкрайност.

- Добре, да предположим, че този елит си отиде, какво идва на негово място, на мястото на този, който Вие наричате европеиден, правилен елит? Неправилен не може ли да дойде?

- Не, в момента, когато едно нещо е елит, то е правилно!

Има теории, няколко теории, които са различни в елитологията. Общото между тях е, че днешният контра-елит е утрешният елит.

 

Аз виждам вече новия контра-елит на България, и той ще роди елита по много по-автентичен път, няма да е необходимо да му се правят „кръгли маси”.

Аз помня как на кръглата маса се караха и как се държаха за ръце под нея. Онова беше заговор на късните социалистически номенклатурни деца, на бащите в името на децата за прехвърляне на властта във формите на собственост, на собствеността отново във власт. Но историята отрече тази схема. Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. Понякога по жесток начин.

Новият елит - той е тук вече, но все още е контра-елит. Това са хора, които са освободени от досегашните догми на българското пишман-ляво и фалшиво дясно. Хора, които ги интересува актуалния политически момент. Хора, които ги интересува културата, суверенитета, националната самобитност, идентичносттаа, интересува ги териториалната цялост на България. Много такива хора има. Големият проблем при превръщането на контра-елита в елит е по-скоро ниската степен на образованост. Но пък от друга страна - бил ли е образован Стамболов? Един от най-успешните български политици! А Тодор Живков? А Н. В. Царя дали изобщо имаше диплома? А се оправяха.

- А може ли този контра-елит да вземе властта, без да бъде миропомазан от Великите сили?

- Нямам отговор на Вашия въпрос. Теоретически е възможно, защото точно сега, тази година, и следващите две-три години, с нас Великите сили няма да се занимават, освен ако не броите Турция за велика сила, тя по свой начин е велика регионална сила. Турските държавни явни и тайни структури ще се опитват да влияят на българското политическо съзнание чрез своите политически инструменти, това е естествено. Но Русия знае, че България ще бъде важна, но не знае кога ще започне да става важна, дали тази, дали другата година... Съединените щати няма да се занимават с нас и аз се надявам следващият посланик да не е такъв дебил както сегашния...

- Може ли така сега така да говорите...

- Може, може, за дебилите трябва, така трябва...

- Възпротивявам се, възпротивявам се...

- Ама, разбира се, в СЕМ ще направят разлика между Вас и мен...

- Нали чувате, СЕМ! Вие сте длъжни да правите разлика! Аз не се солидаризирам с изказа на г-н Вацев!

- Ало, СЕМ, г-н Водещият всеки момент ще ме прасне с микрофона по главата...

- Обзет от правилен евроатлантически устрем, едва издържам г-н Вацев в студиото...

- А аз всеки момент ще се скрия под масата. Но криейки се под масата, аз ще продължа да твърдя, че когато един държавен американски служител отива в България с единствената цел, формулирана ясно в Сенатската подкомисия по международните отношения - защото те там ги благославят и хиротонисват за посланици, - с ясната цел, изразена на глас пред сенаторите, че ще дойде в България да се бори с хибридния путинизъм, каквото и да значи това, това е дебилизъм.

Ние сме имали и достойни американски посланици.

Някои от тях бяха достойни, но не много симпатични, други бяха симпатични, но не много достойни, а имаше и симпатични, и достойни. Аз помня с най-добри чувства дипломата, писателя и, разбира се, шпионина Байърли.

- Какъв друг да бъде, освен шпионин... Не може да има посланик, без да е шпионин.

- Това не го загрозява, разбира се.

Добрият дипломат не може без малко шпионаж, но това не загрозява човека. Той беше - или е, там, където е, - добър писател, умен човек, интелектуалец. А това говори, че Американският държавен департамент има първа, втора, трета, четвърта и шеста класа дипломати.

- Може ли да се надяваме, че ни пращат първа класа?

- В никакъв случай. Първа класа отиват в Париж, Лондон, Пекин, Токио и Москва, и толкова.

- А ние шеста класа?!

- Можем да се надяваме не на шеста, а на пета класа.

- Пак е нещо!

- Разбира се.

Така че, който идва тук да обезцветява цветните метали, заслужава гордото звание дебил. Аз се извинявам, разбира се, не искам да нарушавам добрия тон...

- Разбрахте ли всички? Вие разбрахте ли, че аз не съм съгласен? Колеги?

- Господин Волгин, аз внезапно осъзнах, че също не съм съгласен със себе си... Току-що се разграничих от себе си, и в момента преживявам катарзис!

- Добре, след като стигнахме до катарзис...

- Катарзисът е добър край на всяко начало!

- Точно така!

- Благодаря!

 

---

* Разговорът е излъчен в предаването „12 + 3” на програма „Хоризонт” по БНР, на 22. 02. 2017 г.

Послепис с въпросите на Людмила Сугарева

Людмила Сугарева: Г-н Вацев, чухме и това, че Европа иска да бъде на две скорости, знаем къде ще бъдем ние, това какво значи?

Валентин Вацев: Първо, лозунгът „Европа на две скорости” е стар, толкова стар, почти колкото самата обединена Европа. Това е един стар ревматизъм, при който ръководствата на ЕС се мятат между „Европа на две скорости” - което значи „европейски център и бедни провинции от периферен тип, които са просто пазари за некачествени стоки и места, откъдето се изсмуква евтина работна ръка”, а другото пък е обратното – разбира се, на нас това би ни се харесало повече, – но това означава еднаква степен на развитие на всички.

А ЕС съвсем не е територията на победилото щастие. Той е територия на дълбоки вътрешни диспропорции в икономическото, социално-политическото и културно развитие. Съюзът се разшири ударно през 90-те години на 20 век, когато беше решено, че имперският център има нужда от периферия. Тогава ЕС започна да наподобява наистина империя с близки пазари по периферията, с добре развит индустриален и дори постмодерен технологичен център. Оказа се, че всъщност идеята е добра – но на теория, а иначе е много трудно да се осъществи.

Но всъщност, това дори не е последният проблем на развитието на ЕС. Дали Европа ще бъде унифицирана – нормативно, политически и управленски - или ще се възприемат идеите за институционално деление на скорости, това е проблематиката на ЕС отпреди 3 или даже 5 години. А днес се говори за търсене - и за евентуално намиране - на нова политическа формула на общуването между членовете на съюза. Днес загива пред очите ни идеята за Съединени Европейски щати. Доста отдавна, от времето на Маастрихт, че и по-отрано, тази идея се пробутваше непрекъснато, дори понякога доста брутално, и тя е заложена във всички нормативни документи оттогава. И общо взето, ЕС след Маастрихт започна да прилича на гниещата Австро-Унгарска империя от епохата на Хабсбургите – империята, която скоро след това просто изчезна от картата на Европа.

- Да, но не мислите ли, че и тук политическите лидери нямат визия, не знаят какво трябва да направят в 2017 г.?

- Не,това е вярно и едновременно не е вярно. Трябва да се уточни кои политически лидери имате предвид.

- Политическите лидери на ЕС.

- Вижте, тука има два етажа.

Ако вземете брюкселската бюрокрация, за тях Вие сте абсолютно права. Те живеят не с 3 години закъснение, те обитават много по-ранен период, да кажем, периода на разцвета на идеологията на „Съединени Европейски щати”. Но междувременно набра сили, консолидира се и започна да предявява претенции долният етаж – етажът на националните елити, които намират начин да се укрепват и да се развиват в обстановка на едно тихо, а понякога и явно противопоставяне срещу централния елит. Т.е. френският елит, британският елит – който направи първата крачка, защото Брекзитът е наистина първата крачка на еманципация, т.е., първото видимо доказателство, че британският национален елит съществува – на ход са и другите основни европейски елити.

Сега очакваме същото през април или май във Франция, а в Германия това вече става. И никой не може да каже съвсем ясно в каква форма променящият се национален елит на Германия ще започне да възприема общоевропейската идеология, която към днешна дата е безкрайно овехтяла и амортизирана.

С други думи, в момента се променя не толкова идеята за скоростите на европейското развитие, колкото за общата формула на съвместен живот. Националните елити на основните европейски страни желаят ЕС не да изчезне, а просто да бъде организиран по нов начин. Не се съмнявайте, че г-жа Тереза Мей – т.е., имам предвид Великобритания, чрез своя министър-председател - няма да обръща гръб на ЕС, а просто успя да си извоюва на този етап и ще продължи да извоюва нов стил и ключ на отношения, нова форма на отношения с ЕС – при запазване на всички търговски привилегии и запазване на всички специални правомощия на Британската общност спрямо ЕС. Т.е., всичко хубаво, което Великобритания получаваше от ЕС... предстои да бъде запазено напук на мърморенето на Жан-Клод Юнкер. Все повече ми се струва, че горкият човек е поставен там, за да поеме вината и отговорността за ставащото.

- Добре, но в тази компания България как е?

- Никак. България просто няма сетива за целия този процес.

Българското европейско мислене е на нивото на Гергана Паси и на Меглена Кунева. Какво очаквате от тези госпожи? За България българското европейско членство означава просто редовно да се получава рентата - поради това, че ние там сме ипотекирали суверенитета си. Защото наистина България е ипотекирала суверенитета си в Брюксел, поради което от там идва рента, но не за цялото общество, а само за 100–200–300 най-правилни семейства, които имат право да управляват тази рента. Т.е., сега говорим за „Европейските пари” – митичните европейски пари, които стигат да се поддържа жизнения стандарт на българо-европейския елит. Но евросъзнанието на българския елит...

- го няма...

- ...Не-е-е, има го - това е мисловният процес на Гергана Паси – тя тогава беше Грънчарова, а сега е Паси, но личността е същата. И в момента, аз говоря за нея, разбира се, не като за отделна личност, а в един емблематичен смисъл. И разбира се, първата българска европейка Меглена Кунева, която българският елит приема абсолютно безкритично, вместо да се смее гръмогласно...

Българското европейско мислене, т.е. осъзнаването от българския елит на европейските проблеми, е мизерно – там единственият проблем е: кога ще дойдат парите, Божичко!

- Толкова ли можем?!

- Не. Не съм съгласен да се говори така. Толкова може днешният български политически и културен елит. А обществото доста отдавна може доста повече.

- Но, г-н Вацев, ние избираме този елит – и значи той ни е по мярката!

- Съгласен съм, това е правилният подход. Наистина големият въпрос е защо българското общество продължава да избира архаично мислещи пишман-елити, които държат България в миналото.

- И защо?

- Това е голям въпрос и аз не съм готов да го решавам по радиото. Разбирате ли, това е сериозен научен въпрос – защо България е съгласна с елитите си – ето това е високият въпрос на днешния ден и върху него трябва да се мисли.

- Благодаря Ви, г-н Вацев, ще продължаваме да мислим и да говорим с Вас по тези въпроси.

- И аз благодаря.

 

(Людмила Сугарева е автор и водещ на сутрешното съботно предаване на Радио Пловдив)