Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПИЯНСТВОТО ЗАВЪРШВА С ГЛАВОБОЛИЕ

Е-поща Печат PDF

• България след избори 2017

 

Каква беше целта на упражнението с предизвиканите от Бойко Борисов предсрочни парламентарни избори? Да се възстанови общественото доверие към ГЕРБ, или да се освободи Борисов от букаите, самонарекли се „реформатори”? Ако е така, „вдъхновителят и организаторът на всички наши успехи и победи” би трябвало да спи спокойно. Защото ръководената от него партия ГЕРБ не само остана първа политическа сила, а дори притури депутати към парламентарната си група. Докато „автентичната”, „традиционната”, или „градската” десница, разделила се на три, се самоизхвърли от 44-ото народно събрание. През цялата предизборна кампания бившите управляващо-опозиционни партньори и изнудвачи на Борисов плашеха избирателите си с хибридната война на Путин и опасността „проруските” партии БСП и ДПС да се върнат на власт, но вместо да спечелят гласове, наляха вода в мелницата на Борисов.

 

След изборния си разгром, лидерите на трите „антиолигархични”, „антикорупционни” и „антимафиотски” коалиции (РБ, КП „Да, България” и „Нова република”) подадоха оставки и призоваха за ново дясно обединение. Късно, много късно! Защото, както академик Благовест Сендов цитираше Светото писание, „Всички вкупом съгрешихме и непотребни станахме”.

Извън 44-тия парламент останаха и другите коалиционни партньори на Борисов от първата година на втория му правителствен мандат - АБВ. Заради глупостта да се коалират, вместо да се явят като отделни партии, и „традиционните десни”, и „обединените леви” (АБВ + Движение 21) останаха не само без партийни субсидии, а и без офиси.

Въпреки политическата и финансова подкрепа от Анкара

създадената като алтернатива на ДПС коалиция Движение „Обединение ДОСТ” на Лютви Местан и Орхан Исмаилов (НПСД) не успя да прескочи четирипроцентната бариера за влизане в НС и само намали числеността на ПГ на ДПС на 26 депутати. На всичко отгоре Местан разгневи изселниците от България, дошли „да му гласуват”, като не им плати автобусните билети за обратното пътуване до Турция. Във в. „Биргюн” (28 март) Мустафа Ердемол квалифицира представянето на ДОСТ на изборите от 26 март като втория неуспех на Ердоган да утвърди „своя” партия в българската политика. Първият му провал бил с партията на Касим Дал и Корман Исмаилов – НПСД, която Ердоган се опита да противопостави на ДПС, понеже при визитата му у нас през 2010 г. Ахмед Доган отхвърлил офертата да подкрепи Партията на справедливостта и развитието чрез изселниците в Източна Тракия, гласуващи традиционно за светската турска опозиция. Авторът на коментара в „Биргюн” го е озаглавил - „ПСР загуби изборите в България!” По-нататък Ердемол изтъква: “След като беше приета в ЕС, България заяви на Брюксел: „Не желаем турците да правят политика като едно цяло. ПСР осъществи политиката на управляващите в България за разпокъсване на турците... Посочвал съм и по преди: в своята изчерпана външна политика ПСР не  направи нищо друго, освен да използва диаспората като Троянски кон.“

Йозджан Пехливаноглу, председател, основател и все още член на УС на Румелийския център за балкански стратегически изследвания (RUBASAM), който е цитиран в същия коментар, казва: “Тази намеса не е нова. И преди правителството на ПСР, когато в България започна многопартиен политически живот, Анкара се намесваше във вътрешната политика на България. На тези избори, основаната срещу ДПС партия ДОСТ, която е последният опит (за намеса в работите на България, б.р.), претърпя неуспех, но това е най-силният опит на ПСР... По целите Балкани има притеснение заради политиката на ПСР. По тази причина живеещите там граждани от турски произход изпитват затруднения. Сякаш тамошните хора не са мюсюлмани, ПСР води политика за тяхното ислямизиране. Това е причина за сериозно притеснение”.

Председателят на Дружеството за култура и солидарност на българските турци „Бултюрк” в Истанбул, Рафет Мурат Улутюрк, в призив, публикуван пак в „Биргюн”(31 март), заявява, че от името на Дружеството ще настоява управляващите в Турция да потърсят отговорност от ДОСТ заради изборния провал. И че Местан трябва да подаде оставка: заради фалшивите надежди, които е подхранил и за похарчените 20 милиона долара, дадени му от Анкара според българските медии. В коментар под заглавие „Сюне хасталъъ” (болест или вредител по житните култури, б.р.), Улутюрк пише: “До днес все ни пробутваха лидери. Нека вече да не приемаме това и да не гласуваме на тези избори... Подобно на други, ако Местан и Дал бяха хора, Ахмед Доган нямаше да ги изхвърли от ДПС”.

Очевидно

благодарение на Ердоган

изселниците от България са се разчекнали между ДПС и ДОСТ.

Помним, че на президентските избори през ноември 2016 г. ДОСТ оказа непоискана помощ на кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, която се провали гръмовно. Разбира се, не само заради Местан... След предсрочните парламентарни избори на 26 март г-жа Цачева би се оказала извън 44-ото НС, ако водачът на листата на ГЕРБ за Плевен Ивайло Московски не стане отново министър на транспорта. Местан не само не получи признание, а беше сполетян и от проклятието, дебнещо всяка „патерица” на Борисов. Справка: РЗС на Яне Янев, ПП „Атака” на Волен Сидеров, РБ и АБВ в 43-ото НС. Единственото изключение са „Обединените патриоти” (ОП), които оказваха само „тематична” подкрепа на кабинета „Борисов-2”. Имаха един заместник-министър на отбраната, но го изтеглиха в КЗК.

Осъзнавайки риска от едно съортачване „на четири очи” с ГЕРБ, Валери Симеонов лансира идеята за широка коалиция ГЕРБ-БСП-ОП, но това изглежда мисия невъзможна. Не и докато от ЕНП и ПЕС не размахат тоягата с орязването на еврофондовете за България. Преди седмица се състоя „опознавателна” среща между ГЕРБ и ОП, което наблюдателите изтълкуваха като знак за бъдеща коалиция, осигуряваща на правителството подкрепа от 122 гласа, но компромисите, които трябва да направят и двете формации, ще са трудни за преглъщане. Особено, след като КЕВР прие искането на „Булгаргаз” за поскъпване на синьото гориво с близо 30%, на парното и топлата вода...

Поскъпването на газта и електричеството неминуемо ще доведе и до поскъпване на други стоки, въпреки наивните утешения на Иван Иванов, че нямало да е така.

Иначе - от 1 юли предстои ново поскъпване

Икономисти обясняват ценовите шокове (!!!) с дългогодишното административна потискане на цените на енергоизточниците, за да не се повторят бунтовете от февруари 2013 г., когато Борисов хвърли кърпата. Може би тъкмо тази перспектива, а не загубването на президентските избори застави Борисов да връчи оставката на кабинета си през ноември 2016-а.

Сега всичко ще бъде приписано на служебното правителство

Включително и обтягането на отношенията с Турция и ЕК заради отменянето на скандалното постановление на МС №208/16.08.2016, което указваше на кметовете на общини как да „интегрират” хората с бежански статут. Тоест, как да им осигуряват условия, каквито не осигуряват на нито един обикновен български гражданин: работа, социални помощи, здравни услуги, жилища, образование и т.н. Председателят на ЕНП Жозеф Дол вече наруга българското правителство, като обяви, че последното му решение противоречало на „европейските практики”. А в Унгария дори попитаха гражданите си дали не трябва да се спре Брюксел. Нима САЩ и Франция се съгласиха да приемат толкова бежанци и мигранти, колкото Германия? Полша, Финландия и скандинавските страни не декларираха ли, че не желаят мигранти, разпределяни им от Брюксел по квоти?

Що не вземе Жозеф Дол да се скара на Франсоа Оланд или Виктор Орбан?

Ако Борисов не възстанови разпоредбите на постановление №208, дали ще бъде смъмрен? Да не говорим за приемането на нови бежанци от Турция. Тогава за какво ни бяха харчове за милиони по оградата по българо-турската граница, щом хората ще си влизат през ГКПП? Твърди се, че служебното правителство изпълнявало клаузите на споразумението ЕС-Турция за реадмисия на бежанците. Но доколкото ни е известно, то не е ратифицирано от парламентите на страните членки на ЕС, както и от турското правителство. В противен случай Анкара нямаше да размахва заплахата да го анулира и да отпуши шлюзовете за нови бежанци и мигранти към Европа.

Ето още една неприятност, която професор Герджиков спести на Борисов – да започне той да приема бежанци от „приятелска” Турция. Патриотите, разбира се, няма да преглътнат капитулацията, както не приеха и „изборния туризъм”.

Преговорите за коалиционно управление с ГЕРБ може да се окажат толкова тегави, че да накарат Борисов да сформира кабинет на малцинството, подкрепян от едно „мълчаливо мнозинство” в лицето на „Воля” и ДПС. А защо не и да поиска „избори до дупка”, въпреки председателството на Съвета на Европа?

Впрочем, първото правителство на ГЕРБ също беше малцинствено, но оцеля почти 4 години, благодарение на подкрепата на „независими” отцепници от РЗС, ПП „Атака” и на ПГ на ОДС като цяло.

Този път е утъпкан, ако и да води към ада

Имайки предвид турбуленциите в Европа след Брекзит, предстоящото българско председателство на СЕ, натиска от САЩ върху съюзниците в НАТО за увеличаване на военните им разходи и на техните вноски в бюджета на Алианса, както и заплахите на Ердоган към Европау и в частност България, едва ли опозицията в 44-ото НС ще бърза да свали Борисов от власт. Каквото и правителство да оглави Борисов, то най-вероятно ще оцелее до края на българското председателство на СЕ. Но вместо да се захване с ремонт на Изборния кодекс, Борисов ще побърза да назначи свой български еврокомисар.

Обещанията за двойно увеличение на учителските заплати и за средна работна заплата от 1500 лева ще останат за по-добри времена.

Същото ще стане и с обещанията за повишаване на минималната пенсия и преизчисляване на останалите пенсии.

Затова очакваме рисковете за кабинета да дойдат от улиците и площадите,  а не от НС. Поводи много: неизпълнени обещания в социалната сфера, продължаващи корупционни практики, ширеща се битова и организирана престъпност, повсеместна мизерия и маргинализиране на големи групи от населението, както и налагана от Брюксел погрешна миграционна политика.

Притискано да „интегрира” нови и нови бежанци и мигранти, правителството ще пристъпи към тегленето на нов външен заем, оправдавайки се с международното положение и тежкото наследство от служебното правителство. Включително, с поетите от него международни ангажименти.

Реформа всяка тука оставете!

Защото Борисов ще стартира с почти същите министри, с които презполови втория си мандат: Владислав Горанов, Ивайло Московски, Лиляна Павлова, Екатерина Захариева, Томислав Дончев, Теменужка Петкова, Десислава Танева, Ивелина Ангелкова и т.н. А те са всичко друго, не и любители на реформите и експериментите, както бившият министър на здравеопазването Петър Москов. Говори се, че неговият пост ще бъде зает от Десислава Атанасова.

Господ здраве да ни дава! Да видим кои министерства ще бъдат предложени на ОП: МО, МВР, МОН или Министерство на енергетиката? Най-много пари има да се разпределят и харчат в Министерство на земеделието и МО, та патриотите може да бъдат отбити и от там. В МО очакват превъоръжаване на трите вида въоръжени сили, а МВР са очите, ушите и тоягата на всяка власт.

Понеже Валери Симеонов оглавяваше парламентарната комисия за разкриване на далаверите в енергетиката, логично и разумно е този ресор да бъде даден на ОП. Но кой е казал, че логиката и разумът ръководят кадровата политика в България? Ако беше така, щеше ли за един мандат Б. Б. да смени 4-има министри на здравеопазването, а през втория си мандат да възложи този пост на анестезиолога отцепник от ДСБ д-р Петър Москов? Резултатът е известен: милиони левове бяха потрошени за неясни и забранени за ползване у нас турски ваксини, за скенери на лични карти и апарати за снемане на пръстови отпечатъци от пациенти. Всички те бяха отменени от ВАС, а Москов стана клиент на прокуратурата, заедно със земеделеца  Николай Ненчев, който оглавяваше МО. Да не говорим за невъзможните за изчитане, камо ли за изпълнение, медицински стандарти. И въпреки това „народът” отново „избра” Борисов да го управлява! Сякаш имаше накъде да стане по-зле, ако беше гласувал за други? Българите зад граница в 24 % също подкрепиха ГЕРБ, с което развенчаха мита, че са каймакът, сиреч мозъкът на българската нация.

Магарето си остава магаре, независимо дали е в България, в САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия или в Австралия. Дори да го загърнат в пурпурна мантия, щръкналите му уши ще го издадат.

Така е и с хората: ако някой е роден глупав, то е завинаги!

Разбираме защо Захари Стоянов е възкликнал преди повече от век: „Ех, народ, народ! Кога ще да погледнеш и ти на своята скъсана черга?!”