Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БРАВО, БОЙКО, БРАВО, БОРИСОВ

Е-поща Печат PDF

Гледам окончателните резултати от изборите за 44-то народно събрание и изпитвам голямо удовлетворение. И чувство на благодарност към Бойко Борисов, че ги предизвика. Дори се питам дали прословутата Държавна сигурност, която реди съдбините на България до ден-днешен, не му е повлияла и не го е накарала да постъпи така. Да припомня, че той се отказа от властта, когато за президент бе избран не посочената от ГЕРБ, т.е. от него, Цецка Цачева, а посоченият от БСП малко известен дотогава генерал Румен Радев. И вместо като един нормално мислещ демократичен министър-председател да заяви, че ще уважи волята на народа в президентските избори и че за ГЕРБ е добре да управлява с президент, който в определени моменти ще му бъде опонент и коректив в неговата управленческа дейност, той, като едно малко дете, се разсърди и предизвика парламентарна криза. А можеше и имаше условия да управлява още две години, докато изтече мандата. Две години, при които нямаше да има кой знае какви проблеми да изпълнява своята програма. Вместо това тръгна да харчи нови милиони за избори. И какво постигна? Постигна много. Заради което съм доволен от него и от резултатите.

Да поясня. Аз съм с леви и умерени националистически убеждения. И се колебаех да гласувам между БСП и Патриотичния фронт. В крайна сметка гласувах за БСП, може би поради обвързаността ми с политическа партия „Нова Зора”. В същото време гледам на тези избори от позициите на бивш служител на Държавна сигурност, обвиняван във всички грехове и на социалистическото време, и на прехода след 1989 г.

Ето го моя прочит на парламентарните избори.

Доволен съм от това, че десните сили останаха извън парламента. Че няма да ги има Радан Кънев, Мартин Димитров, Атанас. Атанасов, Николай Ненчев, Методи Андреев, Петър Славов и всички тези реформатори, които като представители на десните партии са основният виновник за тежката криза, в която се намира България след 1989 г. И които вместо да градят, занимават основно нашето общество с „прочит на миналото” и с антикомунистическите си фобии. Трябва да има консервативна десница в парламента, но да бъде конструктивна към настоящето и да гледа повече към бъдещето развитие на страната ни.

Доволен съм от намаляване влиянието на ДПС в парламента, което загуби 172 хиляди гласа в сравнение с предишните парламентарни избори и депутатите му намаляха от 38 на 26. Нищо, че преди време “Нова Зора” публикува Политическото писмо на Доган... Но ДПС трябва да бъде отдалечена колкото се може повече от властта. Обществена тайна е, че все повече се циганизира и продължава да разчита на български кирякстефчовци (справка Слави Бинев, Димитър Аврамов).

Доволен съм, че ДОСТ не влезе в парламента, въпреки бясната подкрепа на Турция. И че се разбра каква грешка бе регистрирането й от Върховния касационен съд.

Разбра се също, че е крайно време да се анулира двойното гражданство на българските изселници в Турция, и да се изгонят всички представители на турския Диянет в България, които най-активно агитираха в полза на ДОСТ. А пък това, че Евгений Михайлов не влезе в парламента, е още едно от удоволствията ми на тези на избори.

Доволен съм от превръщането на Патриотичния фронт в трета парламентарна сила и се надявам, че ще успеят да наложат някои от своите искания, които напълно подкрепям. Дано само запазят единството си. И да не забравят, че на тези избори гласуваха близо 70 хиляди души по-малко, отколкото на предишните.

Отнасям се доброжелателно към влизането на партията на Веселин Марешки в Народното събрание и се надявам, че това ще внесе положителни нюанси в дейността на парламента - в смисъл на една порядъчна доза наказание за останалите...

Моите симпатии и към ПП „Възраждане”, да се надяваме, че ще увеличи своето влияние в страната.

Съжалявам за АБВ, но не ми е много мъчно заради ренегатската дейност на нейните ръководители (с изключение на Константин Проданов) и „антикадесарската” политика на Татяна Дончева.

Като гласувал за БСП, съм доволен от нейното представяне на изборите. Тя за две години увеличи почти двойно избирателите си, върна си твърдия електорат и удвои депутатите си. Нещо, за което трябва да бъде благодарна на решението на Бойко Борисов... А това, че не е първа сила, не ме тревожи. Трябва й още време, за да се реорганизира, да избистри програмата си, да укрепи структурите си по места, да засили влиянието си сред бедните и средната класа, да стане истинска лява партия и тогава да вземе властта, но уверено и мощно в предимството си. А сега, и да бе победила с 1-2 процента, щеше да е мъка за нея, пък и за избирателите й. Щяха да започнат протести, съпротива и да се повтори времето на Орешарски, на когото реално не позволиха да управлява и да покаже възможностите си.

Та какво постигна ГЕРБ и конкретно Бойко Борисов. Увеличиха електората си със 75 хиляди гласа и броя на депутатите с 11 души. И какво от това?! Борисов изхвърли от парламента РБ, които беше опитомил и не му създаваха проблеми. Натресе се на костеливия орех ПФ и вероятно донякъде и на Марешки, и ще има много по-сложни проблеми от преди. Ще има много по-сериозна и организирана опозиция в лицето на БСП.

Ако не е разбрал, да му кажа, че според мен засегна достойнството и честта на много от своите приближени. Вкара в парламента бившият седесар Георги Марков и най-върлия си критикар, Антон Тодоров, с което ми напомни и за комедията на Островски “И най-мъдрият си е малко прост”... Пък и се питам, защо ли дъвка жабето, след като отнапред се знаеше, че ще стане по-лошо за ГЕРБ. Или след година –две ще ходим отново на избори!..

Не съм политик и не ми се иска да правя предложения и прогнози. Но надписа на парламента „Съединението прави силата” ме кара да се замисля.

Всички помним какво стана през годините на прехода със земеделците, със социалдемократите, със СДС, а сега и с Реформаторите, със зелените и с кои ли не партии, които се разбиха на множество групи и изчезнаха от политическото пространство.

Та не си мисля нито за тях, нито за партиите им, а за България. Тя е моята болка. Тръгнали сме надолу към пропастта, а водим неистова и агресивна политическа битка помежду си. И вървим от избори на избори, загърбили тежненията и болките на обикновените българи. И затова смятам, че при тази конфигурация в парламента е най-правилно ГЕРБ и БСП да направят взаимен компромис, да сключат споразумение по основните проблеми и да изтеглят българския народ от пропастта.

Има и пример - онова прословуто споразумение, отпреди години, на двете най-големи партии в Германия, които загърбиха политическите си пристрастия в името на благоденствието и просперитета на своята страна. Ето, това трябва да направим и ние.

Защото само обединението е пътят, който ще ни изведе на спасителния бряг. Единният народен фронт, за който от години работи “Нова Зора” е формулата на българското спасение. Ама това щяло да бъде краят на БСП и ГЕРБ, пророкуват техните ръководители и съветници. На това му се вика поставяне на партийните над националните интереси. А за кой ще мисли и работи как да се спре загиването на България?

3 април 2017 г.