Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ИСКРИТЕ СА НАЛИЦЕ. БЕЗПОКОЙСТВОТО Е ПОВСЕМЕСТНО

Е-поща Печат PDF

• Ще имат ли Балканите своя си политика?

Ескалацията на напрежение и рискове на Балканите, истински или инспирирани, принуди редица лидери на ЕС да посетят страните от Западните Балкани, и то многократно.

След Федерика Могерини и комисарят по разширяването Йоханес Хан, четири държави от региона посрещнаха Доналд Туск, председател на Европейския съвет. След Скопие той посети и София по покана на президента Румен Радев, който заяви, че „България е важен фактор за сигурността на Балканите“ и настоя за твърд ангажимент на ЕС за „защита на нашата външна граница в случай на нарастване на миграционния натиск“.

Разбира се, проведените разговори няма как да не са засегнали въпроси за отношенията ЕС/Турция, включително България/Турция, ситуацията в страните от Западните Балкани след поредицата политически кризи и сложни отношения между съседите. Всички тези теми са в пряка връзка с

проблема на сигурността и стабилността на региона

за който всички признават, че има ключово значение за Европа.

Процесите, които протичат на полуострова, наистина са силно динамични и са сериозно предизвикателство за политиците и дипломатите.

Необходимостта от общ план на ЕС за защита, включително и по отношение и заплахата от нови миграционни вълни, са част от онези въпроси, на които обществото ни отдавна очаква да се намери адекватно и приемливо решение.

Не е без значение и фактът, че тема на разговорите е била и „необходимост от мерки – политически, икономически, транспортни, комуникационни и т.н.“, които от години ЕС предпочиташе да загърбва на Балканите.

Няма съмнение, че по отношение на Балканите решенията са трудни, но в същото време Западът, в т.ч. ЕС, не би могъл „да си позволи лукса да ги игнорира, докато си решава собствените проблеми“, казват в “Balkan Insight”. Вероятно, за да не се освободи терен за Русия и Китай на такова стратегическо за Европа място...

В това отношение „Стратфор“ остава агенцията, която не пропуска да забоде пръст в раната: „Западните Балкани са гнездо на оси“ и „ако се разбута гнездото, ще се получи поредният пожар“. Американската агенция няма как да не се обърне и към обичайния заподозрян, т.е. Кремъл: „...със задълбочаване на разногласията вътре в ЕС и неувереността в НАТО, Москва съсредоточи вниманието си върху Балканите“. Според „Стратфор” „разпалването на напрежение в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина (БиХ) и Македония за руските власти е удобно средство за засилване на тяхното влияние и по-нататъшно разсейване на Запада“. Доказателства били

военните подаръци на Русия за Сърбия

включително 6 броя МиГ-29, подкрепата на Москва за Белград в споровете с Косово, които „може да се използват за пълномащабна криза“, участието на руските служби в т. нар. опит за преврат в Черна гора (чиято цел била предотвратяване присъединяването на страната към НАТО), връзките на президента на Р Сръбска Мирослав Додик с Русия, което му позволявало да инициира референдуми „в стил Крим“, за да отдели своята част от Дейтънската държавица БиХ и я присъедини към Сърбия...

Македония също не е пропусната в изводите на „Стратфор”, като например, че „тя вече е мишена на руска дезинформационна кампания“. Все пак се посочва, че гражданите на тези държави „в крайна сметка по-скоро биха се обърнали за помощ към Русия, отколкото към Запада, защото се съмняват в привързаността на западните правителства“.

Да се каже на православните граждани на Балканите, че „за Москва намесата на Балканите е евтино и високодоходно дело“, е най-малкото необмислено, защото показва колко далеч е Западът от историята и настоящето на региона.

В такава ситуация за нас като държава е крайно време да се отърсим от синдрома

„каквото кажат началниците“

и да се отървем от навиците да прехвърляме външната си политика и решенията на Брюксел, защото Брюксел си има приоритети. А в кризисна обстановка идеи като „Европа на две скорости“ или „на 5-степенни кръгове“ си е просто начин за съхранение на ядрото на ЕС.

В Скопие Туск каза, че „Македония трябва да се фокусира върху ЕС“, но е време да се каже открито, че по-скоро ЕС трябва да се фокусира върху Балканите, в частност, и върху Македония.

В миналото и по време на „студената война” беше ясно кой накъде гравитира, но днес в Западните Балкани нарастват религиозни, етнически и други противоречия и дори случващото се в Близкия изток не охлажда страстите. Лансирането на тези, че е възможно подобен сценарий да се разиграе в нашия регион, е сигнал, че има проблем, че се е нагнетило чувството за несправедливост, за неравенство, че младите балканци не виждат перспектива за развитие, че безработицата сред родители и близки отчайва редовите граждани...

Повече от ясно е, че се налага преформатиране на дневния ред в региона, защото иначе ще расте заплахата от чужди влияния и намеси, от нови конфликти, ще се налагат интереси, например двуезичност, които предопределят и разделение...

Проблемите са налице, а решения, стимулирани от Брюксел, липсват. Разбира се, повечето проблеми изкуствено се възбуждат, нелогични са и амбициите за лидерство или осъществяване на идеи като „Велика Албания“ например.

Отмина времето, когато като страна членка на ЕС смятахме може да бъдем пример и в помощ на останалите балкански страни. Днес обаче май повече се лутаме между това „да отговорим ли на закачките на съседите, или да се опитаме да изградим активна и предварителна наша си политика в региона“. За лидерство изобщо не става въпрос, а за преодоляване на политиката на абдикация, която ни превърна в наблюдатели на балканските неволи, включително собствените ни.

Случващото се в Македония

например поставя България в особено деликатна ситуация на политическа криза след извънредните парламентарни избори от 11 декември. Нали винаги с Македония имаме общ корен и история?!

Как да определим представения от управлявалата 10 години в Скопие ВМРО-ДПМНЕ манифест „за единна Република Македония“, че залага на „опазване и популяризиране на националната, културната и езикова идентичност на македонците в страната и извън нея“. Това трябвало „да върви заедно със съхраняване на идентичността и особеностите на всички наши съграждани-албанци, турци, роми, сърби, власи и други“...

Може би българите в Македония влизат в „други”?! Да не говорим за езика...

Не бива да се отрича и последователната линия на поведение, която следва македонският президент Георге Иванов, който въпреки натиска от Брюксел, от страна на американския посланик в Скопие и на Федерика Могерини, отказа да връчи мандат на опозиционния лидер Зоран Заев (СДСМ). (Заев успя да класира партията си втора на изборите след ВМРО-ДПМНЕ, но получи подкрепата и на трите албански партии, за да сформира кабинет. Нещо, което Никола Груевски не постигна.) Задкулисието в Скопие твърди, че Зоран Заев е получил при изборите „преливане на гласове от албанците в размер на 60 хиляди“, което осигурило добрите изборни резултати. А дали това има връзка с тезата, че САЩ например, в политиката си на Балканите, залагали преди всичко на т.нар. албански фактор?..

Друга популярна теза на западни наблюдатели е, че ЕС не подкрепил Груевски и отлагал прекомерно процеса за присъединяване на Македония, което го насочило към Москва.

Сигурно затова и Георге Иванов продължава неотстъпчиво да отстоява позиция, която трудно се разбира от западните политици. Но по време на срещите с Доналд Туск в Македония, прецизира - „Вие трябва да ни кажете в каква посока да ви помогнем“. Отговорът е „Македония се нуждае от реформи, а не от чужди платформи“.

Какво да се каже в София в тази връзка?

Не може да се вземе страна във вътрешнополитически спор. Но е неприемливо да се наблюдава пасивно случващото се.

Факторът тероризъм

Повечето сериозни коментатори са на мнение, че никой няма сметка на този етап дрънкането на оръжия да се превръща в реални военни конфликти в региона. Много ще им станат кризите на големите играчи на световната сцена. Хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович, в реч пред студенти от университета „Лунд“ в Швеция, съобщи, че „нараства влиянието на Саудитска Арабия и Катар, които застрашават стабилността и сигурността в Югоизточна Европа”...

Това всъщност е един от общите проблеми на страните от Балканите, който би трябвало да отрезви лидерите и загърбвайки старите вражди, да потърсят общ път за справяне с тревожните процеси.

Това са нови реалности, а те изискват и нови политики. Не може да се затварят очите пред проблеми като процесите на ислямизация и радикализация на част от населението в региона. Известно е, че Балканите в миналото са се обединили само веднъж срещу Турция, по време на Балканската война. Сега обаче също има обща опасност и това налага общи регионални решения. А дали вишеградци могат да са пример за подражание, е въпрос на диалог и дебати. Изборът между „Ялта-2“ и „Хелзинки-2“ също е на дневен ред.

Събитията не чакат, а на България й предстои председателство на Съвета. Ето една добра възможност да се лансират идеи, които поставени в подходящ европейски контекст, може да доведат до повече сигурност и стабилност в региона, т.е. и у нас.

Все пак Балканите са люлка на европейската цивилизация и независимо от историческите сривове, има симптоми, че вече не са си толкова ненавистни помежду си. Звучи обнадеждаващо!