Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БИБЛЕЙСКИЯТ ПРОЕКТ ПРИКЛЮЧИ. НАРЕД Е ТОТАЛНАТА ДЕБИЛИЗАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 14

– Вие неведнъж говорите в своите лекции за теорията на системите. Обаче има десетки такива теории. Коя точно имате предвид?

- Теорията на системите е нещо универсално, тя има подраздели, например теория за живите (неподлежащи на ентропия) системи, в която влиза и обществото.

– А в тази теория на системите има ли приложение, описващо обществото?

– Съществуват различни теории на социалните системи, например, теория на обществените формации на Маркс, между другото, съвсем не най-лошата, теории на Александър Богданов, на Вилфредо Парето.

• Библейският проект завърши, наред е тотална дебилизация

- Каква е ролята на аврамическите религии в живота на обществото? Как се отнасяте към труда на Л. Н. Толстой „Защо християнските народи като цяло и в частност руският сега са в бедствено положение”?

– Толстой е фиксирал очевидни неща – разликата между онова, на което според Евангелията ни учи Исус, и онова, което е Библейският проект, в чиято основа е Павел, но в него се е запазило всъщност много от Савел (5). Там, където у Исус е любов, у Павел и Църквата е страх; Исус е в конфликт с властта; Павел и църквата призовават към подчинение на властта.

В схемата на Павел има много неща от Стария завет – този „прозорец на уязвимост” на християнството. Неслучайно в Русия през 19 в. не печатали Стария и Новия завет в един том.

Що се отнася до различията между мечтата, революционния порив, от една страна, и организацията, приземяваща този порив, Ф. Достоевски им е посветил „Легенда за Великия инквизитор”. Исус едва ли би стигнал в размишленията си до инквизицията, йезуитството и догмата за непогрешимост на папата.

– Съгласен ли сте с тезата, че след Христа християнството е било пренаписано от фарисеите?

– След Христа християнство не е било пренаписано, а създадено. Процесът на създаване продължава 150–200 години (III–IV в.), тогава е създаден корпусът на литературата и са изградени - по модела на Римската империя – йерархия и териториално устройство. Разработен е и Библейският проект, адекватен на новата епоха. Дотогава в зоната на Средиземноморието социалният контрол има външен характер, най-важни са „културата на срама” и контролът на външната сила – т.е. „египетския модел”, намерил максимално въплъщение в Римската империя и римското право. Но променените условия изисквали по-фини и по-дълбоки, интериоризирани форми не просто на социален, а на социалнопсихологически контрол (т.е. отвътре).

Оттук и „културата на съвестта”

Т.е. светът и човекът на границата на първото хилядолетие преди новата ера и първото хилядолетие от новата ера толкова се усложняват, че насилието само по себе си е недостатъчно.

Така че Библейският проект е всъщност комбинация на вътрешното и външното подчинение при върховенство на първото, като част от функциите на външното подчинение поема християнската църква и затова много социални движения се проявяват именно като ереси.

Към края на 15 в. католическата църква е дотолкова компрометирана, ересите така разклащат статуквото й, че протестантството й „хвърля ръкавица”.

Парадоксално е, но протестантството не само отслабва, а и временно укрепва Библейския проект, бидейки едновременно удар по католицизма и противопоставяйки му се (страстите на нашия Иван Грозни, неговата разпаленост, е пример на хуманизъм и набожност чак до религиозните войни от 16-и и първата половина на 17 в.).

Първо, протестантството създава по-съвременна, по-жестока и в същото време по-проста форма на Библейския проект. Като ориентация към парите, успеха, селекцията на избраниците, протестантството е максимално юдеизирана версия на християнството.

Второ, превръща се в своеобразен клапан за парата на недоволните от Pax Catholica и същевременно внася успокоение. Само че за кратко.

Времето работело и срещу двете версии на християнството, откъснали се от ортодоксията (православието). Настъпила нова епоха, за чието структурно и рефлексивно управление било необходимо институционално оформено рационално знание – науката. И неслучайно във Франция йезуитите спомогнали за развитието на такова знание (например Декарт).

През 18 и началото на 19 в. Библейският проект започнал да се пука по шевовете и преживял още една мутация: християнската вяра била отхвърлена, появили се първо протоидеологията, като например проекта на британските масонски ложи, осъществен предимно на френска почва – тоест, Просвещението, а после и идеологията в трите й базови форми: консерватизъм, либерализъм, марксизъм. Това са нерелигиозни форми на Библейския проект, но едновременно и средства за борба, и форми за социален контрол върху рязко усложнената обществена среда.

Както християнските свещеници изместили или унищожили жречеството някога (на територията на Русия – ведическото), така през 18–20 в. масоните, идеолозите на либерализма, марксизма, нацистите, се нахвърлят върху християнската църква. Тук е съвсем уместно да си спомним фразата на блажения Августин, че „няма наказание без вина”...

Трябва да се каже, че първоначалната сложност на християнството, отразяваща сложността и на европейската цивилизация от епохата на късната античност (елементи на античността, юдейската и германската традиция), е едновременно и сила, и слабост. Сложната композиция обаче може да се раздели на фрагменти. Ислямът е единен – може да се реже само на парченца, християнството е бременно с неочаквани мутации. Все пак Николай Бердяев отбелязва, че християнството е непразно с католицизъм, католицизмът – с протестантство, а протестантството – с атеизъм (тук бих добавил и с масонство). Ето ви едната линия.

Католицизмът е непразен с израждането си в новожреческа йерархия. Нима римският Папа след приемането на догмата за непогрешимост на папата не е върховният жрец на новоезически (по своята същност) култ? Ами сложните отношения на християнството и юдаизма, провъзгласен от римския първосвещеник за „по-голям брат”? И не е ли „по-големият брат” Биг брадър?

Някой ще каже: а откъде е езичеството? Християнството е монотеистична религия. Но „езичеството” е негативен етикет, който представителите на аврамическите религии лепват на всичко неаврамическо. И второ, юдеите и мюсюлманите поставят под съмнение „твърдата искреност” на християнския монотеизъм – Троицата, иконите.

Значи не всичко е така просто с християнството, и онова, което е подпомогнало експанзията му, може да се окаже сериозен проблем. Впрочем, струва ми се, във Ватикана добре разбират това.

Днес Библейският проект е почти на финала, също както и феноменът на идеологията; световните върхушки спешно търсят с какво да ги заменят. И още сега можем да се досетим за някои неща.

От една страна, „господарите на световната игра” жестоко сриват образованието и науката, вкарвайки ги в затворени структури, стремят се да превърнат населението във вечен тийнейджър и културата е заменена от комфорт и чувство на дълбоко физическо удовлетворение.

Ще дам само два примера – американското кино и телевизия.

 

Навремето журналистът Д. Робинсън във в. „Таймс” написа, че: „1985 г. ще влезе в историята като най-мрачния период в американското кино. Именно през тази година Холивуд, след почти 70-годишно господство в киноиндустрията, отхвърли всякакви претенции да служи на здравия интелект на зрелия човек”.

А ето какво предрича водещата на твърде примитивното предаване за здраве „Да живеем здравословно” Е. Малишева. В предаването „Гледайки нощта” („На ночь глядя”, 11.02.2016 г.), тя разказва в захлас за журналистическото си обучение заедно с други източноевропейци в САЩ, в средата на 90-те години. Обяснява как ги учили към кого да ориентират своите тв-предавания: „трябва да правите телевизия, чието съдържание да е просто и достъпно за 11-годишните недоразвити пубертети”. Съдейки по предаването на Малишева, тя това и прави. Какъв контраст с предаванията за здраве от съветско време, които водеше например умната, интелигентна и далеч от самодоволството, добре възпитана Е. Белянчикова!

Превръщането на зрелите хора в недоразвити тийнейджъри, разчитащи не на интелекта си, а на хормонално-инстинктивните програми, казано по-просто дебилизация (за това служат и всевъзможните ток-шоу), има проста цел: да се възпита абсолютно несамостоятелна личност, която лесно ще бъде включена към глобалната комуникационна мрежа в ролята на напълно управляема „клетка”. Докато творческият, дори минимално интелигентен човек, трудно ще го превърнеш в „клетка” на електронния мозък, направляван от новожреците и техномаговете.

От друга страна, все повече средства се влагат в изследвания на NBICS – нано-био-инфо-когно-социо. Явно става дума за осъществяване на дистанционен контрол от страна на елита, обитаващ плаващи градове или недостъпни анклави на сушата, върху психосферата на масовото население.

Нещо сякаш ми подскава, че днес, във вид на, и под маската на дистанционното образование, - което до крайна степен примитивизира образованието като такова и изключи личностното начало (учителя), което дебилизира обекта на обучение, - се отработват методите и формите на

дистанционен психосоциоконтрол на „върховете” над „низините

Мисля обаче, че тази схема все пак ще пропадне, и най-вече в Русия.

Борбата с регресорите изисква нещо много важно: те в никакъв случай не бива да се персонализират, те не са личности, а функции, биороботи на Матрицата, външно цивилизовани и понякога благовидни орки. Но орката си е орка, т.е. нещо без собствена воля и управлявано от чужда зла воля.

– Нима християнството не е религия, създадена от робовладелците за робите?

- В крайна сметка, ако трябва да го огрубим, да го прекроим, да го ориентираме според социалната му функция, да, така е, но говорим за друго. Маркс например е едно, марксизмът – друго. Маркс дори казвал, че не е марксист. Интересно какво би казал Исус за авторите на системите на християнството, без да говорим за днешното му състояние? Мисля, че би припомнил своето „не мир дойдох да донеса, а меч”... (Мат. 10:34) ****.

Впрочем, „робовладелци” и „роби” може да се замени с „феодали” и „селяни”, „буржоа” и „пролетарии”. Но християнската църква е просъществувала в три социални системи – антично-робовладелската, феодалната и капиталистическата (и даже в системния антикапитализъм – СССР, се запазва, макар и в модифициран от чекистите вид).

- Съгласен ли сте с тезата, че изповядването на чужда (донесена от друг народ) религия е духовно поробване?

- Разбира се, че съм съгласен. Това е духовна диверсия, чуждият имплант се интериоризира (овътрешнява), и някаква система (дали етнос, или държава) става почва за самоосъществяването на Чуждите.

Боговете „на заем” са също като кредит с много висока лихва, обаче дългът се плаща не с пари, а с потрошена историческа съдба.

– В лекциите си казвате: „татаро-монголският период е най-благоприятният за Руската православна църква”. Приемането на исляма от Ордата през 14 в. не доведе ли до унищожителна борба?

– Не, не доведе. Православните свещеници се молили в черквите за басурманския цар, проявил благоволение към тях. А щом Ордата отпътувала в небитието, руските властници веднага се заели с църквата. Първите стъпки в тази посока прави Иван III, продължават същото – и то жестоко, Иван IV (Грозни), и Алексей Михайлович, меко по форма, но твърдо по съдържание. А пък Петър I привежда формата в съответствие със съдържанието: патриаршията е отменена, на нейно място учредяват Синод, де факто – министерство на църковните дела. Така че действията на болшевиките по линия на църквата, ако се абстрахираме от ексцесиите на Ленин и Троцки, а също и на полутроцкиста Хрушчов, - са напълно в традициите на руската власт.

В Русия още от времената на оклеветения Иван Грозни църквата винаги е била покрай властта, самодържецът бил по-високо от църковните йерарси, на които, ако потрябва, бързо им показвали къде им е мястото. Затова и църквата подкрепяла през 1917 г. февралистите, предвкусвайки освобождението си от върховната светска власт. Твърде недалновидно обаче - скоро болшевиките им го обяснили.

Между другото, по същото време, само че доста по-зверски (латиноамерикански темперамент), мексиканските революционери обяснявали на католическите свещеници историческата им неправота. Бедата е само, че в двата случая – руския и мексиканския – пострадали много невинни обикновени свещеници.

– Православието подходящо ли е за наша държавна идеология?

– Православието не е подходящо за държавна идеология по няколко причини. Първо, религията и идеологията са принципно различни форми на организация на идеи; идеологията по своята същност е отрицание на религията; съвпадението на функции в дадения случай е без значение. Второ, както казва В. Г. Белински, руският човек не е религиозен, той е суеверен. Между другото, до средата на 17 в., до реформите на Алексей – Никон ***** върху руското православие тегнел силният отпечатък на ведическата религия. Дотогава нямало формулата „аз – раб божий”, вместо това било „отрок божий”, т.е. потомък на бога. Това е типична формула на ведическата религия на славяните, в която боговете са предци на хората. Трето, в православна Русия, както и в монархическа Русия, 1917 година слага чертата – Vixеrunt. Интересно е, че едва след февруарския преврат разрешават на войниците да не посещават молебени и повече от 80 % не го правели. Ето такъв е „народът богоносец”.

Представата за руския човек е формирана у нас от няколко писатели, които практически не го познават. Това са преди всичко Лев Толстой и Фьодор Достоевски, чиито фантазии (в единия случай светли, „дневни”, в другия – болни, „нощни”) приемаме за реалност. В този смисъл преди всичко трябва да четем Н. Лесков, донякъде Г. Успенски и А. Чехов, и в по-малка степен Иван Бунин. Но това е по отношение на словото.

Четвърто, Русия е полирелигиозна страна, дори не говоря за това, че у нас е пълно с атеисти (аз например съм атеист). А когато бившите комунистически началници държат свещичка в черквата, за тях това е просто смяна на партийната книжка. Имали са партийна книжка, сега вместо нея – иконка и свещичка.

Както казва Авакум, „ишо вчера был блядин сын, а топерво батюшко” (6).

Пето, времето на религията в целия свят си отива; днешният взрив на ислямизма е политическо явление, това са ариергардни боеве.

следва