Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ИМЕТО НА НАДЕЖДАТА, КОЯТО КРЕПИ СВЕТА

Е-поща Печат PDF

На днешния ден се навършват 72 години от края на Втората световна война. Събитията от онова време все повече избледняват и очевидният доминиращ интерес е да се изгуби техният смисъл.

Беше време и за всички беше ясно, че на 9 май завърши пълното съкрушаване на нацизма и хитлеризма в Европа; че беше сложен край на геноцида и на създаването на „великата тевтонска раса от свръхчовеци”. Но постепенно започна пренаписването на историята на войната, смесването на акцентите, манипулацията с фактите, докато откровените лъжи подмениха неопровержимата истина. Междувременно избледняваха червените знамена върху Райхстага, редееха войнишките редици, отиваха си офицерите и маршалите, които прекосиха половин Европа до бърлогата на звяра. И колкото повече време минаваше, толкова повече странни неща се случваха, дори несъмнени противници заприличаха на подозрителни победители.

Но всичко започна още в ранните часове на Деня на победата. Тогава към несъмнената тройка победители – СССР, САЩ и Великобритания, – се притъкми и Франция, страна без особени военни заслуги, запомнена от съвременниците си освен с позорната своя капитулация през 1940 г., и с масовото предлагане на окупационните германски войски на специални „курортни” услуги. От възмездието беше изключена Испания – верна следовница на нацизма, която с изключителната помощ на Германия наложи фашизма и официално изпрати доброволчески корпус на Източния фронт.

По-нататък ставаше все по-тясно за истината и правдата. Оказа се, че главната военна заслуга за победата принадлежала на доблестните американски войски и на английските военноморски и военновъздушни сили. Последователно се налагаше тезата, че основен театър на военните действия били небето над Лондон и пустините на Северна Африка. За това свидетелства написаното в американски учебник за 7-ми клас: “След кампаниите в Северна Африка и Италия Съюзниците откриват фронт срещу изтощените немци. На 6 юни 1944 г. корабите на съюзниците стоварват 156 000 войници в Нормандия, на северното крайбрежие на Франция. Това става началото на масирания поход на изток. След шест месеца съюзните армии достигат Германия. След последния опит на Вермахта да постигне победа в Битката в Ардените, през декември 1944, немската армия е победена и съюзниците провъзгласяват победата в Европа на 8 май 1945 г.”.

И нито дума за това, че разстоянието от Германия до Атлантическия океан войските на Вермахта през 1940 г. изминаха за две седмици!

Заради разпалената от хитлеристка Германия Втората световна война загинаха над 60 милиона души. Европейските страни се предадоха след нищожна, понякога и символична съпротива, но после активно участваха във войната срещу Съветския съюз.

В периода 1941-1944 г.

на Източния фронт се сражаваха три четвърти от войските на нацистка Германия

Срещу СССР, дори след откриването на Втория фронт, воюваха 182 германски дивизии, докато на Западния фронт те бяха 82 дивизии.

Активните бойни действия се водеха: на изток - 1320 дни от общо 1418 дни война; в Северна Африка – 309 дни от общо 1 068 дни война; в Италия – 49 дни от 663!

 

Източният фронт беше с дължина 6 000 км, което е четири пъти повече от северноафриканския, италианския и западноевропейския фронт, взети заедно. Червената армия разгроми 507 немски дивизии и 100 дивизии на съюзните им държави, и това е 3,5 пъти повече от крайния резултат на съюзниците по всички фронтове на Втората световна война. От всички военни загуби на Германия 73 % са на Източния фронт. Високото темпо на непрестанното стратегическо настъпление на Червената армия съкрати продължителността на войната и създаде изключително благоприятни условия за военни действия на западните съюзници в усилията им „да не закъснеят с освобождаването на Европа”.

През всичкото време след края на войната Западът се стремеше към

пълно игнориране на мястото и ролята на Съветския съюз за победата

И докато в началото този стремеж се изразяваше в срамежливо замълчаване на истината, то след разпадането на Съветския съюз и на европейския социалистическия лагер, замълчаването премина в открита и нагла интелектуална агресия, погазваща всякакви морални норми.

Целта беше ясна и проста: ликвидиране на огромния морален капитал, който получи СССР от борбата и победата срещу нацизма и хитлеристка Германия. Това морално преимущество беше сериозна пречка пред намеренията на съвременния империализъм и неговия „планетарен проект” за световна доминация на базата на края на историята.

В употреба влязоха методите и средствата на информанционно-психологическата война. Оказа се, че това е ефикасен подход, когато в перспектива е нужно да формира нов поглед върху света.

За да се „промият мозъците” на цялото общество, е необходимо да се прилага върху него широка програма от манипулации. Целта бе да се изключи здравия смисъл на няколко поколения, и затова първо се започна с разрушаване и изтриване на историческата памет, знанията, добити от реалния исторически опит, и всичко това после да бъде заменено с виртуална, изкуствено създадена реалност.

Това и сега се прави с истината и правдата за Втората световна война.

Паметта за Втората световна война и за Великата победа на Съветския съюз тежи непосилно върху Западния свят

и той посяга към изпитаното средство на лъжата и манипулацията.

Това налага да се припомни на човечеството ролята на Запада за „възмъжаването” на нацизма, за капитулацията на западните страни пред нацистка Германия, за тяхната колаборация с нацизма, за изгодата от нацизма за англосаксонската цивилизация.

Тук само мимоходом ще споменем, че западните финансови кръгове обезпечиха Германия за войната й срещу СССР; че й бяха предоставени човешките и материални ресурси на цяла Европа; че заедно с Германия във война срещу СССР влязоха девет европейски страни: Италия, Финландия, Унгария, Румъния, Норвегия, Словакия, Хърватия, Дания, Испания. След края на войната в съветски плен се оказаха половин милион войници и офицери от държави, формално смятани за жертви на Третия райх – французи, белгийци, чехи, евреи...

Другите европейски страни, така или иначе, работеха за Хитлер. Общо 10 милиона квалифицирани европейски специалисти се трудеха за Третия райх. Чешките заводи „Шкода” през 1941 г. произведоха военна продукция за Вермахта, колкото произведе цялата военна промишленост на Великобритания. От френските нефтохранилища немците заграбиха запаси, достатъчни за задоволяване нуждите на Вермахта до 1943 г., и т.н., и т.н.

И за да бъдат заличени неприятните спомени,

трябваше да се пренапише историята

И се започна. И тъй като нацизмът се смята за абсолютното зло, стана повече от необходимо да се измисли, че има и по-абсолютно зло. И за това зло бе определен комунизмът. За тази цел мощни теоретични разработки бяха хвърлени в „боя”. Според известната Хана Аренд, политически теоретик и философ, съвременният тоталитаризъм няма исторически корени и като ново явление нацизмът е отговор на „сталинския тоталитаризъм”. Трябваше да се докаже, че нацизмът е по-малкото зло от болшевизма и комунизма, че „голямото зло” са сталинската система и руснаците, които непрекъснато избират неправилния и лош исторически път.

От 2014 г. Западният свят в лицето на т. нар. златен милиард е в ново активно настъпление срещу историческата памет, използвайки като претекст и събитията в Украйна. Отново са извадени от миналото познатите стари Гьобелсови митове и лъжи, излъскани и сресани подходящо за случая. В ход са не само най-гнусните, но и най-евтините измишльотини, способни да разплакват западния еснаф и силно да разпалят омразата срещу всичко руско и срещу „болшевизираните монголски и славянски орди”.

Мнозинството германци и днес възприемат нацисткото минало като крива пътека в германската история, като глупост и грешка, с които те нямат нищо общо. Те са напълно съгласни с поражението на Третия райх и са благодарни за своето освобождение.

С Русия и руснаците не е така. Победата във Втората световна война остана единственото свързващо звено между героичното съветско минало и грозното и недостойно следсъветско настояще. За руснаците е трагично осъзнаването, че главното престъпление на капитализма не е в социалната несправедливост, в нечовешката експлоатация и в ужасяващата бедност. То е много, много по-страшно и жестоко: капитализмът отне човешкото в човека – тази светая светих за руската душевна нагласа.

Може би предвид днешното вътрешно разслоение на Русия не е лишен от смисъл фундаменталният въпрос: какво чества руснакът на 9 май? Сигурно всеки в Русия решава сам за себе си. Някои честват Великата победа над вековния стремеж на Запада - „Дранг нах остен”; други се прекланят пред великата саможертва на съветските хора в защита на своята родина; трети изразяват своята решимост да противостоят на западния „нов световен ред”...

Безчетните колони на руския Безсмъртен полк

манифестират историческата приемственост като предупреждение за всички, които се надяват да повторят опита на Адолф Хитлер.

За нещастие на българските русофоби, на 9 май, ведно с милионите честни хора, България все пак ще присъства на Червения площад. Там, под кубетата на „Василий Блажени”, най-величественият оркестър на света, ще свири любимия марш „Прощаването на славянката”. Нека да припомним, че композиторът Василий Агапкин е написал този вдъхновяващ химн при вестта за вихрените победи на българската войска през октомври 1912 г. А за платените антикомунисти ще припомним, че на незабравимия парад на Червения площад на 7 ноември 1941 г. сборният военен оркестър на РККА изсвирва марша под диригентството на самия автор на музиката - Василий Агапкин. Така с българската идея за свобода, родена от гръмките победи на братската славянска войска, тръгваше и съветският воин да брани подстъпите към велика Москва.

Съвсем в духа на своята решимост да пренапише историята, „демократична” Европа реши да празнува 9 май като Ден на Европа. Но престъпният език на политкоректността повдига и друг въпрос: А за коя Европа става дума?” Може би за Европа на недобития фашизъм и нацизъм?! Отговорът даде

руският ветеран Константин Ерофеев

от Санкт Петербург: „Настойчиво ми предлагат за нещо да се извиня, на някого да простя, пред друг да се разкая. Но в името на загиналите и живите войници на Победата няма да се разкайвам, нищо няма да забравя и на никого няма да простя”.

Знае славянинът, цивилизованият Запад е точно толкова цивилизован, колкото може да бъде принуден да бъде такъв.

Останалото е лустрото на лъжата

През Великата Отечествена война съветският народ показа чудеса от масов героизъм – и на фронта, и в тила. Нито един друг народ по света не се изяви именно като народ от герои. Чудото е новото съдържание на масовото руско обществено съзнание – „общото дело” стана „мое лично дело”! Дисциплината и самодисциплината на руския народ изразяваха и осъзнаването на неговата историческа отговорност. Така Великата война завърши и закрепи нравствените принципи на новия цивилизационен проект – братското отношение един към друг, съветската солидарност и хуманизъм, и взаимопомощта чак до „сам умри, но другаря си спаси!”

На 28 февруари 2015 г. в Москва беше убит Борис Немцов (неговият личен рейтинг към датата на убийството е 0,01 %). Тази новина тогава стана център на внимание на всички новинарски тв-канали. Убийство, следствие, погребение, траурни маршове, масови сълзи и вайкания, груби инсинуации и прозрачни намеци за „ръката на Путин”. С две думи, тогава се развихри

новата либерална технология „принуждаване към скръб”

Отговорът на публициста Герман Садулаев е изключително точен: ”Никой не може да ме накаря да скърбя за неговата мъка. Аз имам свои загинали герои и скърбя по тях”.

Малцина си спомниха, че на същата дата, 15 години по-рано, 6-а рота от 2-ри батальон на 104-ти парашутно-десантен полк от 76-а Гвардейска Псковска дивизия на Въздушно-десантните войски даде своя последен бой в Аргунското дефиле – Чечня. 90 млади момчета с нечовешко мъжество три дни удържаха натиска на терористичната чеченска групировка от 3 000 бойци, поразявайки 700 от тях. 84 парашутисти-гвардейци загинаха, оцеляха само шестима. Ето, и това е Русия.

В битката срещу „Ислямска държава” в Сирия един руски офицер призова другарите си да не спират огъня срещу терористите заради него, и загина.

Това също е Русия.

Това е истинското име на надеждата, която крепи света.