Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БАЛКАНСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА СЪБИТИЯТА В МАКЕДОНИЯ

Е-поща Печат PDF

Повечето анализатори за Балканите и у нас, и на Запад, и на Изток, неуморно твърдят през последните година-две, че „Балканите врят и кипят“. Няма съмнение, че това, което се случва през последните месеци в региона, е наистина най-тревожната криза от 90-те години на 20-и век.

В Сърбия дни наред продължават протестите на хиляди хора, недоволни от налагането - според тях, - на еднолична власт на Александър Вучич, избран за президент на страната при „контролирани избори“.

Над трудно функциониращата Босна и Херцеговина е надвиснала заплахата на президента на Р Сръбска Мирослав Додик да организира нов референдум за отделяне на сръбската част от Босна и присъединяването й към майка Сърбия.

В Албания опозицията заявява, че няма да участва в парламентарните избори през юни т.г., а премиерът Еди Рама, заедно с президента на Косово Хашим Тачи, заплаши ЕС, че ако Брюксел не стартира незабавно преговори за присъединяване на страните им, ще инициират обединение. Казано в прав текст – това ще бъде осъществяване на „мухлясалата идея” за „Велика Албания“...

Доказана е и ролята на Еди Рама за обединението на албанските партии в Македония и съгласуването в Тирана на т. нар. албанска платформа, която взриви македонското общество и наля масло в огъня на продължаващата две години политическа криза в Скопие.

Така се започна преди години и в Косово

Не е спокойно и в Черна гора, където има заведени дела срещу опозицията с обвинения, че подготвяла държавен преврат под диктовка на Москва, което Русия официално отрече. Западът, разбира се, обвинява за тази обстановка Русия, но и Китай, защото Пекин не крие своите икономически интереси в региона - най-краткият път към Европа. ЕС например настръхна, когато бе обявен проект за изграждане на жп линия Белград-Будапеща с китайски инвестиции, а в Р Сръбска Китай планира участие в общи проекти.

Не бива да се забравя, че и Турция има своите амбиции. Анкара декларира официално политика на „меката сила“, изразяваща се най-вече в кредити, инвестиции,обучение на кадри (предимно имами), построяване на джамии и грижа за т. нар. културно наследство. Стремежът е прозрачен - да поддържа несигурна обстановката, която е полезна за „стратегическата й дълбочина“...

Озвучена бе и намесата на посланиците в съответните балкански страни, които както в Скопие, не крият „своята ангажираност” с вътрешните дела и подкрепят едната от страните в политическата криза.

Естествено е в подобна обстановка да възникне въпросът дали ако нямаше външна намеса, балканските държави можеха да се справят сами с кризите и да създадат условия за добросъседство?!

Всички в региона са обременени исторически, но времената са различни сега и геополитическите ветрове показват, че ако няма разбирателство пред общите опасности, разпадните процеси сякаш са неизбежни.

Така излиза, че твърденията за изграждане на т. нар. мюсюлманска дъга на Балканите или за използването на „албанския фактор“ от страна на САЩ за собствените им стратегически интереси всъщност не са само „теория на конспирацията”.

Големите винаги са използвали малките за пешки

в геополитическата шахматна игра. И никога не допускат пешките да стигнат до онзи ъгъл, който ще ги „превърне в царици“...

На Балканите отдавна се знае, че геополитическите играчи никога не са спирали да „делят мегдан“ и че в усилията си да налагат свои зони за влияние често са предизвиквали военни сблъсъци. И с просто око винаги се е виждало кой къде и какво точно присъствие има във всяка една балканска държава, а специално за Турция не са тайна т. нар. метастази на последователно провеждано неоосманско влияние.

Да, и Русия е присъствала в региона, при това от столетия.

 

Симпатиите на голяма част от балканското население към Москва, естествено, има за основа православието, славянските корени, кирилицата, както и ролята на Русия в освободителните борби за отхвърляне на вековното османско робство. В такава ситуация да се внушава, че има „нова руска офанзива в Македония“, както твърдят някои анализатори, е най-малкото непрецизирано...

В Македония от две години има политическа криза и битка за власт на двете основни партии - управлявалата 10 години ВМРО-ДПМНЕ, и опозиционната СДСМ (Социалдемократически съюз за Македония, или т. нар. социалдемократи). Всяка от тях си има „трески за дялане“, но също така не разполага със самостоятелна сила да състави правителство след извънредните избори от 11 декември миналата година, и трябва да разчита на подкрепата на поне някои от размножилите се вече до пет на брой албански партии.

Лансирането на т. нар. албанска или Тиранска платформа на албанските партии, която получи откритата подкрепа на албанския премиер Еди Рама, и на Запад се приема като необходимо условие за съставяне на правителство. Така щяла да стихне политическата криза! Но „албанската платформа” всъщност нагорещи допълнително обстановката в Македония.

А условията на албанските партии са били обсъждани и всъщност приети и от Груевски.* А ДСИ (Демократичен съюз за интеграция) дали е предпочел съюз със СДСМ, след като осигури 60 хиляди албански гласа за Зоран Заев на последните извънредни парламентарни избори?! Не останаха тайна и пътеките, които албанските лидери направиха до западните посолства в Скопие.

Платформата „За единна Македония“ бе в основата на масовите протести, декларира и пряката си връзка с ВМРО-ДПМНЕ на Груевски. Дали има и други „лица” зад кулисите, вероятно скоро ще се разбере, но очевидно протестите не дават признак на затихване...

От друга страна, приемането на албанския за държавнотворен език, както и другите искания, няма как да не поставят основите за

бъдеща федерализация на страната

Излизат и информации, че Али Ахмети е обърнал гръб на Груевски след „телефонно обаждане“, нещо, което бе потвърдено и от президента Георге Иванов, който в интервю за хърватското списание „Глобус“ дава отговори на въпросите какво всъщност правят големите играчи в Македония и защо.

ЕС под ръководството на Юнкер създаде опасен вакуум на Балканите, като вкара чужди играчи“. От едната страна са албанските амбиции чрез т. нар. платформа „да се превърне Македония в страна с два сегмента, което ще я направи етнически, религиозно и езиково различна“, което „ще бъде преходна фаза, етап към трета албанска държава“. От другата страна Брюксел, който чрез Юнкер обяви, че няма да има разширяване на ЕС в настоящото десетилетие, е дало възможност на „играчи, които в днешния многополюсен свят искат да получат част от онова, което се променя“.

Всъщност

става въпрос за икономически проекти

като газопроводи, жп линии, воден канал, с който Китай възнамерява да свърже Дунав и Егейско море; става дума за влиянието на Турция и Саудитска Арабия на Балканите по линия на исляма и т.н.

Оказва се, че ЕС не си е дал навреме сметка за ролята на географията в сложната международна обстановка днес.

На свой ред Вашингтон изпрати помощник-държавния секретар на САЩ Хойт Браян да съдейства за решаването на политическата криза. „Съдействието” разчита предимно на натиск президентът Иванов да даде мандат за съставяне на правителство на Зоран Заев, който да състави коалиционно правителство с албанската партия ДСИ.

Македонските медии информират, че имало и заплахи за санкции, ако това не се осъществи. Например в Р Сръбска президентът Мирослав Додик понесе санкции заради референдума за празнуване на националния празник на републиката на 9 януари... Така че политиката на моркова и тоягата, макар да не е измислена във Вашингтон, явно дава добри резултати. И особено за регион като Балканите.

Белград съобщи, че сръбските специални военни части са задържали огромно количество оръжие и боеприпаси, предназначени за прехвърляне на територията на Македония. Това означава, че някой отново налива масло в огъня на крехката политическа ситуация в Македония и увеличава напрежението.

Иначе лицемерието на Европа не е от вчера, двойствената й политика - също. Но изходът не може и не бива да се търси в натиск за приемане на краткосрочни решения. Тогава?!

Разбира се, не ЕС е виновен за балканските неволи, но ако Балканите трайно се дестабилизират, това неминуемо ще прехвръкне и в Европа. Примерът с Близкия изток е доста показателен.

Появиха се и съобщения, че „Джудишъл уоч“ дал на съд посланика на САЩ в Скопие заради намеса във вътрешните дела на страната и злоупотреба с власт и пари чрез милиардера Сорос. Но едва ли това може да бъде необходимата глътка надежда.

Може би надеждата е да се стимулират проекти като онзи отпреди век, който да свърже Бургас през София, Скопие, Вльора с Европа чрез жп линия, магистрала, дори газопровод. Може би е по-добре това, отколкото да се нервничи, че Пекин и Москва проявявали интерес към географски интересния регион на Балканите и имат свои икономически проекти за него. Може би това е начинът за стабилизиране на балканската ситуация!..

Що се отнася до България, поради опасения да не бъде заподозряна, че има претенции към съседи, не предприема никакви конкретни стъпки, избягва официални становища и дори тревогата от ситуацията в Македония беше отразена само с декларация и телефонни разговори със Заев и Груевски...

Декларацията обаче бе достатъчно обтекаема и не може да замести липсата на стратегия за външната ни политика и сигурност по отношение на Балканите. Освен това данните, че са издадени 106 хиляди български паспорти на македонци, а 58 хиляди са ги използвали да заминат за страни от Западна Европа, дават основание и за негативни тълкувания, които няма да отчетат, че приемаме и поддържаме суверенитета, независимостта и ненарушимостта на границите на Македония, подкрепяме я в стремежите й да стане член на ЕС, но не се отказваме от общите корени, общата история и език.

Времето и събитията показаха ясно, че половинчати и краткосрочни решения не вършат работа. И че е време България да си изгради стратегия как да реагира в подобна обстановка, защото е трудно да издържи между Ердоганова Турция и едни размирни Балкани. Нищо, че често-често се кълнем как сме единствената стабилна страна в региона.

За правилни решения е необходима подкрепа на обществото, което е редно да бъде информирано за предлаганите решения. Иначе разделението отново ни е в кърпа вързано, справка - Турция и Македония, и още - онова за държавнотворния, т. е., майчин език. Освен това, когато мечката играе у съседа, лесно е да прескочи оградата и да дойде и в твоя двор. А пък и лозето не ще молитва, а мотика...

 

* Бел. ред. През 2008 г. премиер бе Никола Груевски, който договаряше с лидера на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети коалиционно правителство. Една от договореностите бе парламентарното мнозинство на ВМРО-ДПМНЕ и на ДСИ да приеме закон за употребата на албанския език като служебен от общините с над 20 % живеещи в тях етнически албанци, както и да се разшири употребата му в държавните институции, включително и в парламента.

Що се отнася до Джафери, той активно участва в конфликта от 2001 г., когато бе в състава на тогавашната Армия за национално освобождение (АНО), именно от нейното политическо крило произлезе парламентарната партия днес ДСИ на Али Ахмети.

Талат Джафери бе и министър на отбраната в едно от коалиционните правителства между Груевски и Ахмети, но тогава не бе подложен на остракиране, използваше „майчиния си език” наравно с македонския, беше отявлен евроатлантик, както и днес.