Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

РАЗБУНТУВАХ СЕ СРЕЩУ ПРИРОДАТА...

Е-поща Печат PDF

Не се крия зад дрехите. С облеклото си искам да покажа на хората кой съм и какво съм! Аз съм граф Шандор Ваи, роден през 1859 г. в Будапеща. Отраснал съм във фамилното ни имение в Дьон. Баща ми, за да ме отърве от армията – знаете, в доста размирно време съм се родил, след унгарската революция на Лайош Кошут от 1848-1849 г. – та баща ми ме е записал под името графиня Шаролта Ваи, което, в бъдеще, ми навлече много неприятности. Представете си –  собствената ми баба дотолкова се заблуди от името Шаролта, че ме изпрати в девическия интернат на мадам Ц.

Но тази история е достойна за книга. Може би някой ден някой ще пише за мен, някой почитател на моите стихове, някой, който иска да ме разгадае...”

Този драматургичен бравур актрисата Росица Обрешкова, понастоящем преподавател и докторант в НАТФИЗ, изигра блестящо миналия вторник в салона на Унгарския културен институт в София и събра аплодисментите на публиката. Да, историята наистина е достойна за книга. Тази трудна задача е реализирана в романа “VS” на Жужа Раковски. *

Проявата в Унгарския културен институт откри директорката Дьорди Димитров. Тя представи накратко романа “VS” като значимо постижение на унгарската белетристика. Авторката – Жужа Раковски – е съвременна унгарска поетеса, белетрист и преводач (род. 1950). Живее и работи в Шопрон. Носителка е на множество литературни награди, между които престижните „Атила Йожеф” (1988) и „Кошут” (2010).

В творчеството й преобладават женските образи, низвергнатите женски съдби.

Модератор на вечерта бе специалистът по унгаристика от Софийския университет проф. Йонка Найденова. Тя посочи, че романът разкрива съдбата на реално историческо лице: писателката Шаролта Ваи – родена през 1859 г. в Будапеща, в унгарско аристократично семейство, починала в Лугано, Швейцария, през 1918 г. Цялото й творчество – поезия, публицистика, фейлетони, преводи, включително преводи на Дюма – е събрано и издадено в 10 тома под псевдонима граф Шандор Ваи. “VS” са инициалите на героинята Ваи Шаролта (Vay Sarolta), но означава и „срещу” – versus на латински – използвано и днес в западния печат като термин в съдебните хроники и спортните състезания.

В романа, поради измама, „граф Шандор Ваи” попада в затвора.

Проф. Найденова подчерта естетическата стойност на романа: авторката Жужа Раковски разказва с романтична сантименталност, завладяващо и живо, за драматичните преживявания и сложното въздействие на паметта; за трансформациите, за кризисните процеси в обществото, предчувстващо края на така наречената belle еpoque.

Следвайки съдбата на героите, читателят навлиза в процъфтяващия културен живот на Централна Европа в края на 19-ото столетие.

В романа е показана действителността в цялата й суровост, но и притворство: институциите се измъкват от проблема, като обявяват състоянието на графинята за „болестно” и по такъв начин се освобождават от необходимостта да й търсят наказателна отговорност.

Романът е извънредно труден за превод и като стилистика, ритъм и фразеология, и като долавяне на тънките и болезнени състояния на героинята. Още повече, че в унгарския език няма родове, а идентичността се конструира и чрез езика, и в конкретните ситуации. Затова, изтъкна проф. Найденова, трябва да поздравим преводачката Даниела Тошмакова, която отлично се е справила с трудната задача.

От присъстващите думата взе унгаристът проф. Чавдар Добрев. „Това е вечер, която ще се запомни с две неща: блестящото изпълнение на рецитатора Иван Налбантов и изключителния моноспектакъл, представен от Росица Обрешкова, чрез който актрисата пластично синтезира съдбата на героинята. Такова събитие отдавна не е имало в салона на Унгарския културен институт в София. Що се отнася до превода, трябва да поздравим Даниела Тошмакова. При нея има усещане за ритъма на фразата, от превода й бликат звуци...”

Музиковедът проф. Емил Янев допълни: „Това е така, защото Даниела има музикална дарба, тя бе един от стожерите на хор „Христина Морфова”.

Поетесата Иванка Павлова, която превежда унгарска поезия, също високо оцени изкуството на преводачката.

Преводачката Даниела Тошмакова благодари на ръководството на Унгарския културен институт в София за предоставената й възможност да представи своя превод на романа; на модератора проф. Йонка Найденова; на изпълненията на Иван Налбантов и Росица Обрешкова; както и за топлия отклик на публиката. В заключителното си слово тя каза: „Преводачът е като художника: бърка и експериментира с боите на палитрата си, докато се получи. Пожелание към колегите ми и към самата мен е до сетния си дъх да събираме камъче по камъче, да пресътворяваме образите от оригинала така, че да се доближим до „рода на хвърчащите хора” на Валери Петров, който за мен е икона. В замърсеното ни време човек трябва да намери механизъм да се отърси от насъбралата се духовна шлака, за да освободи простор на съзиданието...”

Илияна ВЕЛЕВА