Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПАИСИЕВИЯТ ПИЕТЕТ КЪМ СЛАВЯНСКИТЕ ПЪРВОУЧИТЕЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Е-поща Печат PDF

Култът към светите братя Константин-Кирил и Методий, създаден в България в последните десетилетия на 9 век от техните верни ученици и последователи Климент Охридски (+ 916 г.) и Наум Мизийски (+ 910 г.) и преживял изпитните на времето, е най-трайният в цялата българска история. Поддържан и насаждан от църквата в името на светостта, през столетията той се е превърнал в символ на българската духовност и стремеж към знанието. Всъщност неговата секуларизация започнала в Бориловия синодик (1211 г.) чрез поставянето на имената на Кирил Философ, неговия брат Методий и техните ученици Климент, Сава, Горазд и Ангеларий (всички вкупом - Светите седмочисленици), “просветили българския род” и потрудили се за славянските книги, непосредствено след първите християнски български царе.

Преминал оттогава постепенно от църквата в училището, култът към “славянските учители” се утвърдил и намерил своя пламенен идеолог в лицето на Паисий Хилендарски. В своята “История славяноболгарская” (1762 г.) на делото на славянските първоучители той посвещава специална глава, в която успоредно с установени факти създава и своя митология, за да покаже и докаже пряката връзка на Кирил и Методий с българите и че преведените и написани от тях книги били “български книги” на славянски език. Двамата братя “възприели епископския сан, за да учат българите и останалите славяни на християнска вяра. И ги нарекли български апостоли”.

За да бъде убедителен в своята аргументация, Паисий Хилендарски е съчинил пленителната Охридска легенда за началото на славянската писменост и книжнина. След като св. Кирил “създал 40 букви и съставил писмо на славянски език”, той ги показал на византийския император и цариградския патриарх. “Тези много похвалили това и им казали да учат българите и славяните по техния език и да преведат книгите от гръцки на славянски. Те отишли в Охрид при архиепископ Климент. Той бил родом българин, но четял на гръцки. И там се събрали петима философи от българския род, които познавали елинската мъдрост и Писанието - Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангеларий. Всичките тези петима свети мъже са от българския род. И така с Кирил и свети Методий били седем вещи и премъдри учители. Така събирали избрани и точни думи от българите, сърбите, русите, московците, словените, леховете {поляците}. Тъй много време събирали думи от тези народи, дордето съставили Псалтира, Евангелието и другите книги. И ги предали първо на българите. И те били наречени “български книги”, както и до днес гърците знаят това. Целият народ и четиримата патриарси, Йерусалим, Синай и Света гора - всички казват “болгарска” или “воргарска” книга, а не сръбска или словенска.”

Чак след тази Охридска българска мисия на книжовността Паисий Хилендарски поставя Великоморавската на Кирил и Методий. Заради това, че учели местните славяни на християнска вяра и заради този народ “нарекли писмото и книгите словенски” и “народите, които четат тези книги, общо се наричат така - словенски. Но гърците, които знаят изпърво, и до днес казват - български книги, а не инак. Така от целия славянски народ първо българите възприели славянското писмо и книги и Светото кръщение”.

Предимството на българите в приемането на “славянското писмо и кръщението” пред москалите, русите и другите славяни, е безспорно според Паисий Хилендарски, и той го доказва чрез ранното приемане на християнството през 703 г. от “българския крал свети Тривелий” и учредяването на Охридската архиепископия. Създаването на една нова легенда, свързана с Охрид, била необходима на светогорския монах, за да обоснове българското първенство в приемането на християнската вяра и благочестие. Цар Юстиниан (527-565), който бил родом от Охрид”, помолил светите отци на Петия вселенски събор да поставят архиепископ в родния му град, който да бъде самовластен. “И оградил Охрид с крепост, но в тези времена българите отнели от гърците Охрид и имали там царска столица. В Охрид приел светото кръщение свети крал Тривелий”. Българите приели всенародно кръщение 153 години “преди руския и московския народ” и 345 години преди сърбите. “Така българите от всички славянски народи най-напред приели православието, най-напред си имали патриарх и цар и започнали да четат по своя език”.

Доказването на българския приоритет в създаването на славянската писменост и книжовност, в приемането на християнството и създаването на църковна организация преди другите славянски народи, било необходимо, за да го съпостави с унизителното положение, в което те били поставени не само от владичеството на турците, но и от “гръцката духовна власт”. Именно тази власт пречела за църковна самостоятелност, “за непоставяне на епископи от българския народ” и за немара “за български училища или учение”, “затова българите са останали прости и неучени и слабограмотни и много от тях са се обърнали към гръцката култура и учение и слабо се грижат за своя език и учение”.

Чрез написаната глава “за славянските учителиПаисий Хилендарски поставя пред тогавашните българи, свои съвременници, решаването на два основни и важни въпроса, от които в голяма степен е зависела историческата им съдба: извоюване на църковна самостоятелност в рамките на православната общност и налагане на любов и пиетет към българския език, писменост и книжовност, към българската просвета. За него историята е стожер и опора, чрез които да се извърши поврат в българското съзнание, за да се потърсят сили и упование в забравени ценности.

Както в миналото, така и в днешно време, два Паисиеви призива са насочени към пробуждане на понякога приспиваната българска свяст: “О, неразумний юроде! Защо се срамуваш да се  наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език! Или не са имали българите царство и държава!”

“Ти, българино, не се подмамвай, знай своя род и език и се учи по своя език! По-добра е българската простота и незлобливост.”