Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СИЛНИЯТ НЕВИНАГИ Е ПРАВ

Е-поща Печат PDF

Употребата на военна сила от САЩ по отношение на суверенната държава Сирия е акт на агресия спрямо страна-членка на ООН и е в нарушение на Устава на световната организация. Следователно тази агресия дава на Сирия правото да реагира в самозащита, а също така и правно оправдание за употреба на сила от своя страна, също както на всяка друга страна-членка на ООН правото да действа в порядъка на колективна самоотбрана и да подкрепя сирийските действия против САЩ. Това е основното разбиране на международноправните последствия от употребата на сила от страна на САЩ против Сирия.

Позицията на законодателството на САЩ, макар и от значение за американците, няма много общо с оценката на международното право.

Националното законодателство никога не може да служи като оправдание за нарушаването на международното право. Също така дори и тревогите на един президент на САЩ не могат да оправдаят действията на американското правителство, несъвместими с международното право.

Фактите

САЩ изстреляха към сирийското летище Ал Шайрат 59 крилати ракети „Томахоук“ от военен кораб във водите на Средиземно море (обстрелът започна в 3,42 ч сирийско време на 7 април 2017 г.). Всяка крилата ракета „Томахоук“ пренася към 500 кг обикновени взривни вещества. Американският тв-канал Си Ен Ен съобщи за въздушните удари и излъчи видео, което показва как от кораба излитат ракетите, за които Си Ен Ен твърди, че са ракетите, използвани в нападението. Президентът на САЩ Доналд Тръмп призна, че правителството му е предприело въоръжено нападение против Сирия и се похвали за това деяние по начин, който показа, че може да се очакват и други атаки. Той заяви, че нападението било продиктувано от „жизненоважен интерес на националната сигурност“ на САЩ и призова „всички цивилизовани страни“ да се присъединят към САЩ в усилията им да прекратят „клането и кръвопролитието в Сирия, а също да сложат край на тероризма от всякакъв вид“, като настоя, че в резултат от американските действия щели да се възцарят „мир и хармония“. По някаква ирония сирийската военно-въздушна база, която САЩ бомбардираха, е ангажирана във водене на бойни действия против същите тези недържавни субекти, които самото американско правителство е определило като терористични организации.

Държавният секретар Рекс Тилърсън каза, че употребата на сила била възмездие за нападението с химическо оръжие, извършено в Сирия. Същата обосновка беше посочена и от постоянния представител на САЩ в ООН посланик Ники Хейли, а също и че Русия и Иран били съучастници в химическото нападение. Сирия също призна публично, че е била нападната и че са причинени материални щети на нейната инфраструктура и военни обекти, че са били убити осем цивилни лица, включително четири деца, както и петима сирийски войника.

Нападението стана в обстановката на продължаващ вече няколко години въоръжен конфликт между Сирия и редица недържавни субекти, които използват военна сила против суверенното правителство на страната. В хода на въоръжения конфликт както правителството на Сирия, така и недържавните субекти бяха обвинявани в нарушения на международното право. Въоръженият конфликт включва държави като Иран и Русия, и двете помолени от сирийското правителство да му съдействат, за да възстанови контрола си над страната.

Международното право

Още преди американското нападение от 7 април САЩ и техните съюзници от Европа, Саудитска Арабия и др. оказваха помощ на недържавните субекти в тяхната употреба на сила против правителството на Сирия, включително и чрез войници, които да се сражават в конфликта. Такова участие във въоръжен конфликт на държави, непоканени за намеса от правителството на воюващата страна, и подкрепящи употребата на въоръжена сила против същото това правителство на суверенна страна-членка на ООН, представлява нарушение на международното право, което забранява намеса във вътрешните работи на други държави.

Подобна (американска) намеса беше решително осъдена и обявена за незаконна от Международния съд

през 1986 г. по делото на Никарагуа против САЩ

засягащо въоръжените действия против Никарагуа, които САЩ подпомагаха...

И Сирия, и САЩ са членки на ООН. Следователно са юридически обвързани със задълженията, залегнали в Устава на ООН, които по силата на чл. 103 имат приоритет пред всички други юридически задължения на държавите. Член 2, пар. 4 от Устава забранява в съответната си част използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да било държава, или по някакъв друг начин, несъвместим с целите на ООН.”

Единствените допустими основания за употреба на сила са в случай на самоотбрана, когато държавата е станала обект на въоръжено нападение, или ако употребата на сила е получила разрешението на Съвета за сигурност на ООН. Самоотбраната може да се използва като оправдание за използване на сила единствено когато една държава е станала обект на въоръжено нападение.

Необходимостта да е налице условието, че срещу страната е било извършено въоръжено нападение, беше изяснена от Международния съд във вече споменатото дело на Никарагуа против САЩ. Това тълкуване е в съответствие с целите и задачите на Устава на ООН, които са насочени да се предотвратява използване на сила и да се гарантира мирното съвместно съществуване на държавите.

Изискването, че използването на сила при самоотбрана трябва да бъде съразмерно, е без значение, ако има налично въоръжено нападение. В случая САЩ не твърдят, че Сирия е нападнала САЩ или че е заплашвала да направи това. Няма и разрешение на Съвета за сигурност на ООН САЩ да употребят военна сила спрямо Сирия. Правителството на САЩ публично заяви, че употребата на сила против Сирия е в отговор на употребата от Сирия на забранено химическо оръжие при нападение близо до село Хан Шейхун, в провинция Идлиб. Сирия отрича да е използвала химическо оръжие. Районът, в който е станал инцидентът, е под контрола на недържавния субект „Фронт ал-Нусра“ (сирийски клон на „Ал Каида“), окачествяван от САЩ и от ООН като терористична организация.

В момента, в който САЩ са предприели въоръжения удар против Сирия, все още не е било приключило разследването на Организацията по забрана на химическото оръжие (ОЗХО) във връзка с американското твърдение, че Сирия е използвала химическо оръжие.

Мисията по установяване на фактите на ОЗХО заяви, че засега не е в състояние да определи чия е отговорността или дори да подтвъри, че именно химическо оръжие е станало причина за травмите, които, както твърди правителството на САЩ, са нанесени на хората, намиращи се близо до село Хан Шейхун.

Правителството на Русия разпространи декларация, в която се посочва, че, както изглежда, от химическото оръжие са пострадали лица, които се намират под юрисдикцията (т.е. под властта) на недържавните субекти, сражаващи се против правителството на Сирия, защото сирийско нападение е ударило склад, съдържащ химическо оръжие, незаконно внесено в страната от „Фронта ал-Нусра“. Ако това е вярно, недържавните субекти, притежаващи химическо оръжие, и подкрепящите ги държави (т.е. САЩ и техните съюзници като Великобритания, Саудитска Арабия и др.) могат да носят отговорност за нараняванията, предизвикани от изпускането на токсични вещества от химическото оръжие. Освен това руското разузнаване, което винаги е било по-надеждно от разузнаването на САЩ и на други западни държави, заяви, че по-малко от половината крилати ракети, изстреляни от САЩ, са улучили летището, което е било прицел на въздушните удари. Това подкрепя твърдението на сирийското правителство, че повечето жертви на бомбардировките са граждански лица.

От правна гледна точка твърдението на САЩ, че Сирия е използвала химическо оръжие, е без значение по отношение на въпроса за употреба на въоръжена сила спрямо Сирия, както и на въпроса за юридическата обосновка на тази употреба. Дори и твърдението на САЩ за използване на химическо оръжие от Сирия да е вярно, употребата на сила от страна на САЩ е несъвместима с международното право и поражда държавна отговорност на САЩ за извършено международно правонарушение.

Възмездието на една държава спрямо друга държава не може да се изразява в употреба на сила, освен ако не става дума за самозащита против въоръжено нападение. В случая не е имало въоръжено нападение против САЩ, поради което няма оправдание за употребата на сила спрямо Сирия. Ако няма оправдание за нарушението на международното право, държавата (т.е. САЩ) носи отговорност за последствията. Последствията от едно международно правонарушение включват в себе си това, че държавата трябва незабавно да прекрати своето нарушение на международното право, както и да даде гаранции, че нарушението няма да се повтори и да предостави компенсации на засегнатата страна. Заявявайки пред Съвета за сигурност, че САЩ са „готови да направят повече“, посланик Ники Хейли направи от името на САЩ декларация, която може да бъде изтълкувана като заплаха, че и в бъдеще ще бъде употребена сила против народа на Сирия. Това само по себе си може да се счита за допълнително международно правонарушение, доколкото заплахите за употреба на сила представляват нарушение на международното право в съответствие с член 2(4) от Устава на ООН. Освен това правителството на САЩ не е предлагало никакви компенсации на народа и правителството на Сирия. В този случай

репарациите могат да възлязат на милиарди долари

като се има предвид сериозния характер на незаконната употреба на сила спрямо народа на Сирия, а също понесените от него незаменими човешки жертви. Употребата на военна сила представлява много сериозно нарушение на международното право и другите държави трябва да се въздържат от признаване на ситуацията, възникнала в резултат от незаконната употреба на сила. Държавите, които поддържат или признават ситуацията, възникнала в резултат от незаконната употреба на сила от правителството на САЩ, също могат да бъдат в нарушение на международното право. В тази връзка следва да се отбележат публичните декларации на Турция, Австралия, Великобритания, Германия, Саудитска Арабия и Израел, подкрепящи американските въздушни удари против Сирия. Също така е уместно да се посочи, че лидерите на Боливия, Венецуела, Китай, Иран и Русия осъдиха като незаконна употребата на сила спрямо Сирия от страна на САЩ.

Може би по-важното е това, че американската, очевидно незаконна, употреба на сила представлява въоръжено нападение против Сирия, което предоставя оправдание за употребата на сила от страна на Сирия против САЩ за целите на нейната самозащита. Нещо повече, и други държави, ако бъдат поканени, могат да действат в рамките на колективна самоотбрана в подкрепа на действията, предприети от Сирия против САЩ.

Такава ескалация на употребата на сила и една възможна спирала на насилието са именно

явленията, които Уставът на ООН беше призван да избегне

Русия призова заседанието на Съвета за сигурност на ООН да разгледа въпроса за употребата на сила от страна на САЩ против Сирия, тъй като счита, че тази употреба нарушава Устава на ООН. Човек би си помислил, че инициативата на Русия ще бъде приветствана от другите държави-членки на ООН и ще се използва като възможност да бъде осъдена незаконната употреба на сила. Ако това не стане, незаконната употреба на сила от страна на САЩ ще бъде само поредното срамно събитие в практиката на ООН, чиято репутация е вече твърде опетнена.

През 2001 г. правителството на САЩ нападна Афганистан, разруши страната и я превърна в развалини, каквито тя представлява и до днес. През 2003 г. правителството на САЩ нападна Ирак и го остави опустошен. През 2011 г. САЩ поведоха свои съюзници от НАТО във въоръжена атака против народа и суверенната държава Либия, в резултат от което най-богатата страна на Африка – страна с безплатно образование и здравеопазване, – се превърна в провалена държава, чиито ресурси сега се разграбват от победителите.

По достоверни данни около 3 милиона души са загинали в гореизброените въоръжени конфликти, предизвикани от незаконната употреба на сила, както и от намесата във вътрешните работи, извършени (от САЩ със съучастието на техни съюзници) спрямо суверенните държави Афганистан, Ирак и Либия. И никакви прегрешения на лидерите на тези страни, извършвани през десетилетията, предшестващи американските нападения, не могат да се сравняват с безчовечността, проявена при употребата на въоръжена сила от правителството на САЩ.

След тези трагедии Сирия е може би най-значителното опровержение на мантрата, че силният винаги е прав... Така Сирия може да се окаже една от последните възможности на международната общност да покаже, че се основава върху нормите на международното право, а не върху нечии капризи.

 

Бистра СТАЙКОВА

(по Curtis FJ Doebbler. Why the United States’ Use of Force Against Syria Violates International Law, Counterpunch, April 2017)