Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ТУРСКИ ГАМБИТ

Е-поща Печат PDF

След като обиколи редица африкански и азиатски страни или прие техните ръководители, турският президент Реджеп Тайип Ердоган завърши своя „голям шлем” с участието си в китайския форум „Един пояс, един път”.

Тази иниацитива не беше уважена подобаващо от САЩ, ЕС, Индия и други, но Ердоган осъществи полезни срещи с Путин, с китайския президент, с премиера на Гърция Ципрас и дори с президента на Беларус Александър Лукашенко. В. „Миллиет” (15.05.2017) публикува любопитна снимка, на която Лукашенко шепне нещо в ухото на турския си колега. Кога станаха толкова интимни?! Както и да е...

В беседа с журналистите Ердоган заяви, че ще проведе заключителна среща с президента на САЩ Доналд Тръмп по въпроса за предаването на Турция на главатаря на терористичната организация ФЕТО Фетхуллах Гюлен и за помощта, която Пентагонът оказва, включително с тежко въоръжение, на ПКК и нейното сирийско разклонение Партията на демократичния съюз на сирийските кюрди (PYD). “И след това ще вземем окончателното си решение. Ако сме стратегически съюз, трябва да вземаме решения вътре в съюза. Ако ще се хвърля сянка върху съюза, трябва да потърсим лек за главата си... Не можем да позволим на подходи, които ще бъдат насочени срещу Турция, да задушат този съюз

 

По повод твърденията, че Турция не е ефективн в борбата с ИДИЛ, Ердоган казва: “Който и да го казва, това са изцяло празни приказки, лъжи, измислици, клевети. Това е клевета на управлението на Обама. Турция беше тази, която най-много се бореше срещу тази организация. Тази работа (войната в Сирия, б.р.) много се проточи. Вече нямаме търпение да протакаме излишно. Защо нямаме? Вижте, 3 милиона са в Турция. Докога ще правим това? Трябва да намерим някои решения. Например, в този момент поставяме на дневен ред въпроса за предоставянето на гражданство. Ако има качества, ти ще го вземеш на работа, контрабандно ли ще караш да ти работи лекарят, архитектът? Да му отворим път, човекът да се труди”.

На 15 май вечерта Ердоган кацна на летището във Вашингтон. Дни преди това обаче, за САЩ замина четиричленна турска делегция, която трябваше да подготви президентското посещение и да представи ново досие на Гюлен, показващо защо той трябва да бъде предаден на Турция. Своеобразният преден отряд бе съставен от помощника на главния секретар и говорител на президентството Ибрахим Калън, началника на турския ГЩ армейски генерал Хулуси Акар, директора на МИТ Хакан Фидан и министъра на правосъдието Бекир Боздаг. Междувременно в Истанбул започна Междунродният панаир на отбранителната индустрия IDEF-2017, в който участваха 124 делегации от 67 страни и две международни организации. Турският ВПК беше представен от оперативно-тактическата ракета „Бора”, с радиус до 280 км, както и от 16 проекта на Турския институт за научни и технически изследвания “Tubitak”, от произведената от “Aselsan” (турска компания за военна електроника) ново поколение бронирана система, както и от турски дронове камикдзе „Байрактар”. От района на Самсун дори беше изстреляна пробно ракетата „Бора”. Очевидно всичко това трябваше да укрепи позициите на Турция на „голямата шахматна дъска” срещу тези на САЩ, ЕС и съседите на Турция като Ирак, Иран, Сирия, Армения, Гърция и България. С коя от своите съседки Турция не се е скарала?

Неотдавна гръцкият интернет сайт „Нафтемпорики” съобщи, че Турция е нарушила 141 пъти гръцкото въздушно пространство. И че наскоро 44 турски бойни самолета и хеликоптери са навлезли в гръцкото въздушно прострнство над североизточния, централния и югоизточния дял на Егейско море: 5 броя самолети  CN-235, 20 броя F-16 и 19 хеликоптера, 14 от които въоръжени. Едновременно с това, в рамките на турското военно-морско учение „Дениз Курду” („Морски вълк”), два кораба на турските ВМС се приближили до Магарешкия остров. Според гръцкото МВнР “някои сили в Турция не желаят приятелски отношения”.

Любопитно, че въпросните нарушения са станали само ден след срещата на Ердоган с Ципрас в Пекин. Подобни практики турците оправдават с думите: „Ако мине!”

И Гърция, и Германия отказаха да предадат на Турция поискалите политическо убежище турски военни и в отговор Ердоган ги наказва. Анкара не разреши на германски депутати да посетят германските военни в базата „Инджирлик”, което предизвика гневна реакция от страна на канцлера Меркел. А пък турският посланик във Ватикана направи скандално изявление за задържането от Турция на кореспондента на вестник „Ди Велт”: „Дори папата не може да помогне на Дениз Юджел!”

С такива нагласи тръгна Ердоган за „историческата” среща с Доналд Тръмп във Вашингтон. Турският журналист Йозай Шендир квалифицира разговора между двмата президенти като „Шах в Белия дом”. („Миллиет”, 15.05.2017). Само че големият шахмат се играе от големи шахматисти, наречени гросмайстори. В противен случай срещите протичат като мачовете от българското футболно първенство: играе се, за да се определи кой е по-слабият и публиката умира от скука...

В политиката и дипломацията обаче залозите са много високи. Дипломацията на Ердоган не минава пред така наречените велики сили. Факт е, че без да го е страх, че може да разгневи Ердоган, президентът Тръмп подписа указ за продължване на оръжейната поддръжка на сирийските кюрди. Въпреки че според Ердоган и неговите министри тези „терористи” нямат място в бъдещето на региона и не е редно да се използва една терористична организация (ПКК/YPG) срещу друга (ИДИЛ).

Отрядите на YPG са основата на подкрепяната от САЩ коалиция „Сирийски демократични сили”. С помощта на САЩ кюрдските бойци изтласкаха „Ислямска държава” от значителни територии в Северозападна Сирия и вече подготвят операция за овладяване на „столицата” на джихадистката групировка град Рака. Анкара обаче счита YPG за сирийски клон на ПКК и вижда заплаха за националната сигурност в установяването на кюрдски автономни зони в сирийските територии, граничещи с Турция.

Вашингтон съответно им доставя „убийци” на танкове като ПТУР „Жавелин” и „Милан”. А председателят на Съвета по международни отношения Ричард Хаас, на журналистически въпрос дали по тази причина Ердоган няма да отмени визитата си в САЩ, каза: „Ако я отмени, няма да е голяма загуба!” Така че ако Ердоган наистина е вярвал, че ще убеди Тръмп да отстъпи, значи е вземал желаното за действително.

Турските пратеници не успяха да издействат и връщнето на Фетхуллах Гюлен в Турция. Вместо това в навечерието на визитата на Ердоган Турция бе „зарадвана” от решението на америкнския съд да откаже условното освобождаване на терориста от арменски произход Хампиг Сасунян, застрелял преди 35 години турския генерален консул в Лос Анжелис Кемал Аръкан. Малка крачка за справедливостта, но огромна „отстъпка” за Ердоган! Като няма риба, и ракът е риба.

Що се отнася до разговорите Ердоган-Тръмп, те напомняха арабска приказка, в която героите се засипват с похвали, прикриващи нищоправенето им. Тръмп изпрати един туит, в който заяви, че за него било голям чест да посрещне Ердоган, а пък Ердоган му изпрати благодарствено послание.

Обаче американското военно оборудване ще продължи да обогатява арсеналите на сирийските кюрди и те ще бъдат основната сухопътна сила на операцията срещу столицата на ИДИЛ в Сирия, град Ракка. Няма никаква вероятност също така Ердоган да вземе главата на Гюлен. Така всеки от събеседниците остава в своята траншея. И турското присъединяване към ЕС става „мисия невъзможна”. Съзнавайки това, управляващите в Анкара ще ругаят ЕС, ще му напомнят за огромната бюрокрация, за приютяването на „терористи” от ПКК, ислямофобията, нацизма и фашизма.

Не е изключено като антитеза на членството в ЕС Анкара да издигне знамето на Евразийския съюз и инициативата „Един пояс, един път”. Сиреч, вместо по „пътя към Европа” Турция да потегли по Пътя на коприната. А докато тече тази „цивилизационна и геополитическа преориентация”, Ердоган ще се разправи с „хайирджиите”, тоест противниците на президентската система на управление. Които най-нагло го наричали диктатор, авторитарист, султан, падишах и т.н.

Остава само народът да поиска да се върне смъртното наказание. И когато Турция проявява апетит за собствено ракетно въоръжение, в България някои се тревожат от това, че някак си може да се върне задължителната наборна военна служба! Нищо че поради военната си (не)мощ днешната българска държава може да е последна.

Накрая, подобно на обсадения от Мехмет II Фатих Константинопол през май 1453 г., някой ще заключи портите и ще хвърли ключа в морето.

„Ех, народ, народ! Кога ще погледнеш и ти на своята скъсана черга?”, пита Захари Стоянов в предисловието на „Записки по българските въстания”...