Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ТАЙНАТА ИСТОРИЯ НА БЕЗКРАЙНАТА “СТУДЕНА ВОЙНА” СРЕЩУ РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

След десетилетия на секретност наскоро ООН отвори архивите на комисията за военни престъпления по време на Втората световна война, която разследва нацисткия холокост.

Източниците на тези свидетелства за нацистките престъпления са от западни правителства, включително и такива в изгнание по време на войната, като например белгийското, полското и чехословашкото. Времевият период обхваща годините 1943-1949 г., а Вашингтон и Лондон се опитваха да попречат на разсекретяването. Защо?

През април т.г. в западни медии съвсем оскъдно бе осветена една изумителна серия публикувани документи. Вероятно причината е, че историята, която може да се проследи по тези документи, разказва тайната история на Втората световна война, а именно - систематичния сговор на американското и британското правителства с нацисткия Трети райх.

В бележка на “Дойче веле” по повод отварянето на архивите се казва, че “документите изясняват как войските на (западните) съюзници са знаели много повече за системата на нацистките концлагери далеч преди края на войната”.

Отварянето на архивите свидетелства и за нещо повече - западните съюзници не просто са знаели за престъпленията от времето на нацизма, но са били и в съзаклятие на ниво правителства. Ето го и обяснението защо Вашингтон и Лондон с такова нежелание приемат публичното разсекретяване от страна на ООН на документите за военните престъпления.

В някои западни държави отдавна се водят заплетени обсъждания по въпроса защо САЩ и Британия в частност не са направили по-големи усилия, за да бомбардират нацистката инфраструктура на лагерите на смъртта и жп линиите. Вашингтон и Лондон често заявяваха, че не са знаели за пълния мащаб на нацистките ужаси чак до края на войната, когато са освободени центрове на унищожението като Освиенцим и Треблинка. И то - специално трябва да се отбележи – те са освободени от Съветската армия.

Но наскорошното отваряне на документите за холокоста от ООН сочи, че Вашингтон и Лондон всъщност много добре са знаели за нацисткото “окончателно решение”, според което милиони евреи от Европа и славяни систематично са били принуждавани да работят до смърт или са унищожавани в газови камери.

И ето пак въпросът - защо САЩ и Британия не са изпратили своите бомбардировачи да разрушат нацистката инфраструктура?

Един възможен отговор е, че тези западни съюзници са проявили грубо неуважение към жертвите на нацизма. Управляващите кръгове във Вашингтон и Лондон също са били обвинявани в антисемитски предразсъдъци. Например скандалът, когато правителствата и на двете страни презрително отхвърлили хиляди евреи-бежанци от Европа през Втората световна война, което на практика ги осъдило на смърт в годините на нацисткия режим.

Има и друг, още по-тревожен аргумент за фактора на западното расистко безразличие. Западните правителства, или поне влиятелните кръгове, не пожелали да попречат на военните усилия на нацистите срещу Съветския съюз. Обаче Съветският съюз, поне номинално, е бил “съюзник” на Запада за поражението на нацистка Германия.

Този акцент оформя коренно различна концепция за Втората световна, в сравнение с онова, което официално се казва в западните версии. Такъв алтернативен исторически ракурс обяснява как засилването на влиянието на нацисткия Трети райх е умишлено провокирано от американските и британските управници с цел в Европа да се създаде бастион, възпиращ разпространението на комунизма. Яростният антисемитизъм на Адолф Хитлер е съответен единствено на неговата ненавист към марксизма и към славянските народи на Съветския съюз. Според идеологията на нацизма, те са “полухора”, които трябва да бъдат унищожени в хода на “окончателното решение”.

Нима трябва да се чудим защо когато нацистка Германия нападна Съветския съюз и започна да прилага на дело “окончателното решение” още от юни 1941 г., САЩ и Британия демонстрираха странно нежелание да активизират военната си мощ в пълна степен и да открият Западния фронт?! Явно, на западните съюзници им е било приятно да видят как нацистката машина прави нещо, което изначално е трябвало да извърши - тя унищожавала основния враг на западния капитализъм в лицето на Съветския съюз.

Трудно е да се каже, че американските и британските политически ръководители споделяли или дори си представяли подобно неявно стратегическо виждане. Например президентът Франклин Рузвелт и министър-председателят Уинстън Чърчил давали вид на искрени привърженици на идеята да бъде победена нацистка Германия. Но същевременно на личните им възгледи трябва да се противопостави фонът на систематичен сговор между могъщите западни корпоративни интереси и нацистка Германия.

Американският журналист Дейвид Талбот документално доказва в своята книга “Дяволската шахматна дъска: Алън Дълес, ЦРУ и засиленото влияние на тайното правителство на Америка” (2015 г.), че съществували здрави финансови връзки между Уолстрийт и Третия райх, чието начало било положено няколко години, преди да избухне войната.

Алън Дълес работел в юридическата фирма от Уолстрийт “Съливан и Кромуел”, после оглавил ЦРУ. Всъщност Дълес бил основната фигура във връзките между капитала на САЩ и немската промишленост. Американски промишлени гиганти като “Форд”, GM, ITT и “Дюпоннаправили огромни инвестиции в немските компании IG Farben (производител на “Циклон Б”, отровния газ, използван за холокоста), “Круп” и “Даймлер”. Така американският капитал, също както и британският, всъщност бил интегриран в нацистката военна машина, основана на робския труд и базирана на “окончателното решение”.

Това обяснява нищожните усилия на западните съюзници да разрушат нацистката инфраструктура със своите страховити бомбардировачи и бомби. Показва също нещо, което заслужава присъда, - и не е просто по инерция или заради безразличие към расистките предразсъдъци спрямо жертвите на нацизма, - а то е, че американският и британският политически елит били заинтересовани от Третия райх. На първо място - заради намерението да бъде унищожен Съветският съюз и всяко истинско социалистическо глобално движение. А бомбардирането на нацистката инфраструктура би било равносилно на унищожаването на западните вложения.

Затова и когато войната била към края си, когато единствено Съветският съюз бил готов да приключи окончателно с Третия райх, американците и британците със закъснение започнали военни действия в Западна и в Южна Европа. Целта им била да спасят западните инвестиции, останали у нацисткия режим. Алън Дълес, директорът на ЦРУ, което трябвало да се формира в близко време, извел най-важните нацистки фигури и награбеното от тях злато от Европа, както било предвидено в тайното споразумение, наречено “Операция Изгрев”. Военното разузнаване на Британия МИ-6 също участвало в тайните американски усилия за спасяване на нацистките активи. Вероломството, демонстрирано към съветските “съюзници”, оповестило захлаждането в преддверието на “студената война”, започнала веднага след Втората световна.

Най-важните и смъртоносни свидетелства за не толкова далечните събития са изнесени от Бен Ференц в интервю за “Би би си”. Бен Ференц е най-възрастният от все още живите прокурори в Нюрнбергския процес. На 98-годишна възраст той все още е в състояние да си припомни как десетки нацистки военнопрестъпници били освободени от американските и британските власти.

Ференц цитирал думите на американския генерал Джордж Патън, който в навечерието на окончателната капитулация на Третия райх, в началото на май 1945 г., отбелязал, че “ние се сражавахме не с този враг”. Откровената дълбока враждебност на Патън към Съветския съюз, а не към нацистка Германия, свидетелства за това, че управляващите кръгове в САЩ и в Британия направили сговор с хитлеристкия Трети райх в геостратегическата битка срещу Съветския съюз и работническите социалистически движения, които се увеличавали в Европа и в Америка.

С други думи, “студената война”, която САЩ и Британия започват след 1945 г., била всъщност продължение на враждебната политика спрямо Москва. Политика, която била реалност много преди началото на Втората световна война през 1939 г. Политика, която обслужвала изграждането на нацистката военна машина.

За западните държави станало изгодно - по различни причини, - да ликвидират нацистката военна машина, както и Съветският съюз. Но е видно, че западните активи, участващи в нацистката машина, били преобразувани и станали средство за воденето на американско-британската “студена война” срещу Съветския съюз. Действително прокълнато наследство! Американското и британското военно разузнаване били укрепени и финансирани от нацистките престъпления.

Документите за холокоста, които неотдавна разсекрети ООН, въпреки многогодишното извъртане и усукване от страна на американците и британците, добавят поредно свидетелство към историческия анализ за дълбоката връзка на западните държави с масовите престъпления на нацисткия Трети райх. Те са знаели за тях, доколкото са спомогнали за осъществяването им. И това съучастие е мотивирано от западната враждебност към Русия, смятана за геополитически съперник.

Това не е просто академичен исторически пример. Западните помагачи на нацистка Германия днес - Вашингтон, Британия и съюзниците им по НАТО, - остават враждебни към Москва. Затова ударните групировки на НАТО по границите на Русия растат, продължава безкрайната русофобия в западните пропагандни и новинарски медии, продължава икономическата блокада под форма на санкции, основаващи се на недоказани твърдения.

Всичко това си има своите дълбоки исторически корени.

“Студената война” на Запада срещу Москва бе предшественик на Втората световна война, продължи и след поражението на нацистка Германия, и продължава и до днес, въпреки че сега няма Съветски съюз.

Защо?

Защото Русия е смятана за съперник на англо-американската капиталистическа хегемония, също както и Китай или всяка друга бъдеща сила, уронваща така лелеяното еднополюсно доминиране.

Американско-британският сговор с нацистка Германия намери своето днешно проявление в сговора на НАТО с неонацисткия режим в Украйна и с джихадистките групировки във войната срещу руските интереси в Сирия, както и по всякакъв друг повод.

Играчите може и да се сменят, но коренът на тази патология е все американско-британският капитализъм и неговите наклонности да бъде хегемон.

Студената война” така и не завърши, ще приключи едва когато англо-американският капитализъм най-накрая бъде победен и заменен от една действително демократична система.

“Counterpounch”,

14 май 2017 г.