Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

КАКВО ПЕЧЕЛИМ, КОГАТО ГУБИМ?

Е-поща Печат PDF

• Интересите на Турция са добре защитени откъм България

В рамките на една седмица премиерът Бойко Борисов гостува последователно на новоизбрания френски президент Еманюел Макрон, на германския канцлер Ангела Меркел и на премиера и президента на Турция Бинали Йълдъръм и Реджеп Тайип Ердоган. Фактът, че за разлика от предишната му среща с Йълдъръм и Ердоган Турция бе не първата, а последната спирка от задграничната обиколка на Борисов, подсказва, че този път е предал посланията на ръководителите на ЕС до управляващите в Анкара, а своя отговор те ще предадат лично, не чрез посредник. Което не им попречи обаче да кажат и пред своя гост какво мислят за ЕС. А то може да се резюмира така: омръзна ни да ни залъгват, предявявайки все нови и нови условия за турското членство в Евросъюза, вместо да ни изплатят незабавно обещаните пари за бежанците, да вдигнат шенгенските визи за нашите граждани и да отворят нови преговорни глави.

На съвместната пресконференция с Борисов, турският премиер Йълдъръм нахока ЕС заради уклончивото му поведение при опита за преврат на 15 юли 2016 г., което контрастира рязко на критичното и направо враждебно отношение на някои европейски страни към референдума за промени в турската Конституция от 16 април 2017 г.: “От гледна точка на нашите отношения, при референдума ЕС не се представи много добре на изпита, а при опита за преврат някои страни от Европа останаха  в същия клас. Обаче вече живеем в нов етап, през който ЕС ще трябва да преразгледа още веднъж визията си за бъдещето и в зависимост от това да вземе решение. Ние, Турция, искаме да продължим преговорите с ЕС за пълноправно членство, да подновим преговорите за митническия съюз. У нас има такава воля”. В същото време Йълдъръм предупреди, че „границата на сигурността на ЕС започва от Турция” (в. „Акшам”, 13.06.2017).

Борисов може би се пообърка в превода, защото не упрекна домакина си дори пред българските журналисти... Но мълчанието, както казват, е знак на съгласие. Струваше ли си обаче да пътува до Турция баш на рождения си ден, за една торта с надпис „ЧРД” и една ловна пушка? Посрещането му с военни почести е държавен протокол, но навремето така посрещнаха и Тодор Живков, първият държавен глава, кацнал в Анкара след 12 септември 1980 г., когато дори съюзниците на Турция в НАТО я бяха поставили в изолация. По-късно комшулукът се развали. По време на „голямата екскурзия” в същата тази Турция, на площад „Таксим” скандираха „Катил Тошо!” и „Армията към София!”.

В политиката няма вечни приятелства, а само вечни интереси. А в плановете на Анкара турско-българските отношения са само едно средство за постигане на стратегическата цел – присъединяването към ЕС. Ето защо евентуално двустранно споразумение за реадмисия на нелегални мигранти и бежанци е от сферата на фантазиите. На Турция й трябва споразумение с ЕС, не с отделни страни от ЕС. Турция се домогва още до отмяна на шенгенските визи за пътуванията на турските граждани, до ускоряване и приключване на преговорите за членство в ЕС, до изплащане на обещаните помощи за задържането и издръжката на нелегалните мигранти и бежанци от Азия и Северна Африка, до по-широкото отваряне на европейските пазари за турските производители и до преустановяването на европейската подкрепа за критиците на режима в Анкара.

И по-специално, на „терористите” от Кюрдската работническа партия (ПКК), превратаджийската и терористична организация на Фетхуллах Гюлен (ФЕТО), на „терористичните” според Анкара организации на сирийските кюрди, като Партията на демократичния съюз (PYD) и отрядите за самозащита на населението в Северна Сирия (YPG). От известно време главоболия на Анкара причинява и ръководството на кюрдската автономия в Северен Ирак, което оповести, че на 25 септември ще проведе референдум за независимост.

В тази връзка буди любопитство мистериозната среща в София на Барзани с министър-председателя Бойко Борисов, за която обществеността не научи нищо повече. Какво е поискал ръководителят на Иракски Кюрдистан от своя домакин Борисов? Политическа подкрепа, ходатайство пред Анкара или икономическа и военна подкрепа? Известно е, че Турция е против каквато и да било държавна самостоятелност на кюрдите в Ирак и Сирия, понеже тя ще насърчи сепаратизма и на кюрдите от Югоизточен Анадол. От изявленията на Борисов и Йълдъръм не стана ясно дали изобщо въпросът за референдума в Сверен Ирак е бил разгледан.

Отминат бе и въпросът за намесата на Анкара във вътрешните работи на България. Вярваме единствено в това, че се е извинил на турската страна заради поведението на Валери Симеонов спрямо изборните туристи на ГКПП „Лесово”. Само че как ли е обяснил на Ердоган и Йълдъръм защо точно него назначи за вицепремиер, отговарящ за интеграцията на малцинствата?

Нейсе, медийната общественост представи като положителен знак факта, че скандалният турски посланик в София Сюлейман Гьокче не бе забелязан в състава на турската делегация за срещите с Борисов. Оптимизмът според нас е преждевременен: мандатът на Гьокче така или иначе изтича, и ако случайно го сменят преждевременно, това няма да е заради намесата му в нашите вътрешни дела. Анкара не гони дипломатите си заради намеса в чуждите работи, а за това, че тяхната намеса не е довела до очакваните резултати. А Гьокче просто прахоса 20-30 милиона долара, без да успее да вкара партията на Лютви Местан ДОСТ в 44-ото Народно събрание. Затова ще го изпратят в някоя африканска страна или в Афганистан, където гърмят атентати. Само у нас неудачниците заминават на „друга, по-отговорна работа”.

Визитата на Борисов беше белязана от още един проблем – този за газта. След като под натиска на Вашингтон и Брюксел България провали трите „руски” енергийни проекта – нефтопровода “Бургас - Александруполис”, АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”, Борисов беше принуден да моли Турция да ни отпусне едно отклонение от „Турски поток”. Тоест, да ни продава руската газ, която щеше да ни носи по 400 млн. евро транзитни такси на година, ако тръбите бяха минали през Черно море до Варна. Сега ще плащаме на Турция за „скъпата” руска газ, а обещаният газов хъб „Балкан” ще се пълни със сгъстен въздух! И може да забравим за поевтиняване на синьото гориво. Както е тръгнало, остава и ток да внасяме от Турция.

Путин се оказа прав, когато заяви, че България не е суверенна страна, поради което Русия трябва да преговаря с истинските господари на такива като нея. При визитата на Борисов в Турция турските медии допълниха тази констатация, като обявиха България за „истински приятел на Турция”. Но както сме писали и по-рано, империите нямат приятели, а само васали. Що се отнася до Русия, ще напомним казаното от американския държавен секретар Рекс Тилърсън: „Всичките партньори на Вашингтон молят САЩ да оправят отношенията си с Русия”...

Многозначителен е фактът, че вместо да върне визитата на своя „приятел” Бойко Борисов, турският премиер Бинали Йълдъръм замина на работно посещение в Гърция по покана на своя гръцки колега Алексис Ципрас. А пък турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу отиде в Катар да урежда отношенията му със Саудитска Арабия, ОАЕ и другите ислямски страни, които му наложиха блокада, защото подкрепял тероризма. Един вид, за нелоялна конкуренция.

Очевидно интересите на Турция откъм България са добре защитени и без „велика българска стена”. И за Тръмп Катар е по-важен от целия ЕС. След като изтръгна от Доха сделка за 15 милиарда долара за закупуване на американски бойни самолети F-35, кризата ще бъде потушена. А пък Турция ще продължи да държи войски в базата си в Доха, които „няма да вземат страна” в конфликтите.

Ако ставаше реч за друга държава, Ердоган би казал: „Разправяйте това на шапката ми!”...