Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НЕ ИМ СЕ ИЗВИНЯВАЙТЕ, Г-ЖО РАДЕВА!

Е-поща Печат PDF

Видовден е. И прогнозата е за предстоящи гръмотевични бури в близките дни. Че са възможни и дори неизбежни, метеоролозите почти не се съмняват. Както се пее в една руска песничка, „Открило небо восточный фронт”. Някой, като Виктория Нюланд например, ще каже, та нали България е фронтова държава. И в случая няма да сбърка.

Но днес няма да обследваме цялостната фронтова обстановка, макар под обстрел да бяха редица важни участъци и направления. И доколкото все пак ще заорем браздата в нивата на обществената значимост, ще отбележим, че си струва да се разговаря и разсъждава и за интервюто на президента на републиката Румен Радев, и за фронталната атака на председателя на ВКС Лазар Панов към институцията Главна прокуратура и конкретно срещу главния прокурор Сотир Цацаров. И за стенограмите за КТБ.

Медиите обаче през тези дни дъвкаха и предъвкваха темите за корупцията и митничарите, за законотворци и закононарушители, но сякаш най-невъздържана, синхронна и злостна бе тяхната ария на клеветата по отношение на г-жа Десислава Радева, съпругата на президента. Поводът за този картечен лай бе един според нас забележителен постинг, публикуван от нея в профила й във фейсбук относно т. нар. София прайд, проведен в столицата на 10 юни т.г. Тъй като и прайдът, и въпросният текст на г-жа Радева заслужават да бъдат тема на коментара ни, публикуваме нейния текст отделно, но преди това ще припомним някои щрихи от това знаменателно хомосексуално събитие.

Още месец преди датата „хората на дъгата”, или тези, които стоят зад тях, буквално удавиха читателската публика с укорително пренебрежителни и натрапчиво назидателни рекламни и анонимни текстове. Един от тях, очевидно адресиран към днешните момчета и момичета, уверяваше, че за техните деца след време щяло да бъде напълно непонятно защо в наши дни на пейката в парка не можели свободно да се целуват момче с момче и момиче с момиче!..

На 10 юни, може би за да подчертаят непоклатимостта на тази рекламистка увереност, организаторите на прайда поведоха своите хомосексуални редици пряко знаковите места на българската сакралност. Не бе пожален нито Паметникът на Васил Левски, нито катедралният храм „Александър Невски”, нито пространството около базиликата „Света София”, Националната библиотека и Софийския университет. Накрая, „най-смелите и самоотвержени хора” се струпаха пред Паметника на Съветската армия в опита си да промушат под дъгата своите изтерзани души. Когато надуваха своите зурни и с шепи разхвърляха розови сърчица и пайети по паважа, в храма „Александър Невски” възхитителният хор на Московската патриаршия, под диригентството на големия Александър Пузаков, измолваше с православни песнопения милост за грешния ни свят. „Хората на дъгата”, разбира се, не го чуха. Може би защото бяха заслушани в одобрителните думи на подкрепа от техни превъзходителства посланиците на най-демократичните страни. Ръководството на колежа в София на най-демократичната от тях бе задължило своите питомци да присъстват на прайда, като за награда им бе обещана специална отличителна точка. По сведения на бившата евродепутатка Антония Първанова, същото ръководство по повод 24 май, Деня на славянската писменост и култура, е останало напълно извън празника и изцяло безразлично към него. Но това, между другото.

В деня 10 юни активистите на движение „Национална съпротива” се канеха „да изчистят боклука на София”. Не успяха. Може би защото общинската охранителна полиция и елитни части на жандармерията предвидливо издигнаха своята жива разделителна стена между фестивала на другостта и яростта на безсилието. Още на 8 юни обаче, от страниците на в. „Дневник” членът на организационния комитет на София прайд, някой си Симеон Василев, многозначително бе предупредил: „Трябва да внимаваме кого мразим, защото може да се окаже някой, когото обичаме”.

Ха сега, де!..

Нека обаче да се върнем към постинга на г-жа Десислава Радева, предизвикал такава гореща дискусия в социалните мрежи и медиите. За съжаление, него го постигна зла участ. Г-жа Радева бе обвинена в какво ли не! – че се подиграва и дискриминира ЛГБТ-общността; че ограничава свободата на различните; че е грубиянка към хора, които били онеправдани в нашето общество... Някои добавиха, че й липсвало култура и културни навици, както и онова възпитание от първите седем години, че търси популярност за сметка на демократичните ценности, които не уважава. И още – крайно време било да се определи госпожата дали се изказва от собствено име, или като съпруга на президента Радев.

Припомняме тези неща и се чудим кое е това, което даде живот на такъв род отрицания? Какво толкова е написала авторката? Първото и най-важното, според нас, е, че тя изразява уважението си към „тези хора, които искат да изразят своята смелост и гордост дори за различност”; добавя също, че техният парад разчупва „стереотипа”; че тези хора са „шарени и весели, минали по един или друг начин под дъгата”. Г-жа Радева уверява своите читатели, че сред подобни хора има доста приятели, към които изпитва уважение, както и те към нея. Заключението й е: „Всеки има право на свой избор. Стига да не пречи на останалите”.

В своя постинг тя признава също, че някои неща са я учудили, защото смята, че „всички сме различни, независимо дали сме хетеро или хомо ориентирани”; и че колкото хомо ориентираните са дискриминирани, поне толкова са дискриминирани и българският пенсионер, и многодетните майки и въобще хетеро ориентираните хора.

Питаме се дали този извод не е всъщност дразнителят? И дали не е той, който най-много е раздразнил идеолозите и организаторите на парада?

Според нас тъкмо тук е заровено кучето. И то защото не някой друг, а съпругата на президента установява и потвърждава една очевидна истина, макар че в случая само я загатва. Да, в България наистина са най-дискриминирани пенсионерите, многодетните майки, учителите, учените, писателите, хората на село... Те имат участта да живеят в най-бедната страна на ЕС. И са сполетени от всички възможни беди, описани в Апокалипсиса. Децата им превиват гръб на чужди нивя, а тук българското село пустее; българското племе преживява тежък демографски срив, и за техен ужас, и може би за радост на други, умира. Младите бягат, жените не раждат, българският род не се възпроизвежда. Така ли е обаче с хомо ориентираните? Не, не е така. Тях никоя обществена власт не ги преследва, не им организира икономически клопки, не ги включва в съдебни гонения и в битов терор. Да сте чули за процес срещу хомосексуалисти? Не сте чули. Няма и да чуете. Защото вече и глухият цар разбра, че хомосексуалистите имат човешки права. И тези права са като на всеки роден на тази земя, че и повече. Опитай се само да не спазваш правата им.

Когато гледахме сцените от юбилейния гей парад, не съзряхме сред пъстрото множество нещастни и унизени същества, дрипави или бедно облечени хора, изгладували, както се казва своята немотия. Напротив, това бяха добре гледани млади хора, практикуващи пилинги, макиажи, маникюри и педикюри; радостни и безгрижни, и главно лекомислени в своето мнозинство, но пък се виждаше, че живеят с щедрата помощ на своите родители, или не само на тях, и че живеят добре.

И докато човек съзерцава тази картина на демонстрирана преситеност, не може да не си помисли, подобно на Радева, че всъщност от демонстрация на своите жизнени потребности, от манифестация, от митинг, от протест дори се нуждаят най-вече споменатите пенсионери и многодетни майки на България, нуждае се целият този нещастен и ограбен народ, за който участниците в прайда нямат и хабер. Както нямат и хабер, че някой трябва да работи в мините, на полетата, в полуразрушените фабрики, че някой шие дрехи за нищожни стотинки в полза на чужди грабители, че някой пази граница, че други правят операция на безнадеждно болни, и когато всички те заявяват своите права, ги разкарват по съдилищата, за да доказват, че и те са хора.

Не е тайна, че на тазгодишния гей парад бабуваха, както и всеки друг път досега, важни влъхви от чуждестранни посолства, че вдъхновители на тези гей паради бяха различни държавни и частни НПО, финансирани от олигарсите на света, които хвърлят милиони за удоволствие на българските хомосексуалисти, които ги пази от народната любов полиция и жандармерия и на които службата им за охрана е по-силна едва ли не от тази на премиера и на президента; че им се заделят маршрути, както споменахме, в най-важните и централни места на София; че медии и журналисти бдят над тях като юнашки птици, за да могат те свободно “да изразят своята смелост и гордост дори за различност”.

Г-жа Радева не го е казала, но ние ще го изречем. Гей парадите според нас въобще не се провеждат заради права, заради смелост, гордост или различност. Те са предназначени да купуват всяка година на този ден „живи души”. Най-вероятно голяма част от демонстриращите на 10 юни доскоро са били на училищна или следучилищна възраст. На тях им е харесало като лелките и чичковците да бъдат „артистични”, да бъдат клоуни и палячовци, да надянат пъстри костюми, да вървят на кокили, да носят фрапиращи фракове, да се сливат с магията на карнавала. А гей парадът всъщност е вид карнавал с цялата подземна и надземна същина на неговия облик, новоговор и език на тялото. За тези деца и юноши, които би трябвало да са надеждата на България, да са бъдещите бащи и майки на нашите внуци и на внуците на нашите внуци, е нашата болка. Защото пред очите ни ги превръщат в еничари на нормалността, която за българите винаги е била присъща и неизменна черта в националния характер. И смятаме, че рано или късно възмездието ще постигне вестоносците на тази така наречена нова култура. Бог забавя, но не забравя. Засега обаче, и с негово име, настояваме да не се злоупотребява с думата репресия. Българското общество и народът ни винаги са били толерантни, може би дори прекалено толерантни. Само че това общество никога не е забравяло, че другостта и нейният разгул винаги водят до участта на Содом и Гомор.

Вероятно хомосексуалните, а и техните бодигардове от медиите, са засегнати от текста на г-жа Десислава Радева и защото тя предлага участниците в този гей парад да свършат поне нещо полезно за другите: “Да проведат една ограмотяваща с елементи на превантивност кампания за ХИВ/СПИН/серопозитивни, дори и само с листовки”. Тук г-жа Радева има всички основания да изрази към своето и нашето дълбоко безпокойство от толерирането на хомосексуализма, тенденцията за насилствено отнемане на деца от нормални семейства и предоставянето им за отглеждане в еднополови семейства, са всъщност следващият етап след т. нар. борба за право на другост. Непременно ще последват и т. нар. план за действие за борба с дискриминацията, и последващо узаконяване на еднополовите бракове, педофилията и инцестните връзки дори. На малцина е известно, че само преди пет години всемогъщият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви по повод на един педофилски скандал с кмета на град Вого Руне Ейгард, в Норвегия, че приемал връзката на своя приятел, защото „възрастта няма никакво значение за любовта”. Народът обаче мъдро отсича – „Кажи какви са ти приятелите, за да ти кажа и ти какъв си”.

Връщайки се към темата за ХИВ-серопозитивните трябва да подчертаем нашето съмнение, че някой някъде, изглежда, е силно недоволен, че макар и на сходни икономически позиции в България серопозитивните не са все още колкото в държавата Лесото. И Слава Богу! От данните, които г-жа Радева привежда, узнаваме че през миналата 2016 г. най-големият процент – 49, е на хора, заразени с ХИВ при хомосексуален контакт. Ужасна цифра. Истинско бедствие. Ако все така продължим да се правим на широко скроени новоевропейци и не осъзнаем и не назовем социалните кръгове, в които спинът се разпространява най-масово, нищо добро не ни чака като нация. Утре тази другост ще се настани по върховете на властта и със закон ще бъде превърната в норма. Предложението на г-жа Радева, разбира се, не влезе в полезрението на служебната медийна артилерия. А трябваше да бъде подкрепено и от официалните власти. Вместо това то бе неглижирано, да не кажем, че беше потъпкано и скрито.

Не сме адвокати на г-жа Десислава Радева. Нямаме дори честта да я познаваме. Но тя е, която хвърли камък в блатото на все по-тягостната българска обществена картина и спечели нашата благодарност за осъзнатия риск да се превърне в гръмоотвод на гнева на платени безсъвестници, които като измамникът шивач от приказката на Андерсен, шият дрехата на лъжата, която се представя за истина. Но все някой някога казва, че кралят е гол.

Да, човек има право на различност, но няма право да отминава с безразличие пошлостта и опасността пред цял един народ. Надяваме се, че следващият път, когато неминуемо заеме такава смислена позиция, съпругата на президента няма да я съпровожда с извинения.

Не им се извинявайте, г-жо Радева! Те от деликатност не отбират. Спомнете си поета, който беше казал: “Стига предразсъдъци за щастие. Вземат се и паднали цветя”.