Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ТРЪМП И МЕХУРИТЕ НА ПОТЪНАЛИЯ СВЯТ

Е-поща Печат PDF

Тръмп, струва ми се, се наслаждава на ролята на хулиган; той се държеше с бандата ЕС / НАТО с онова презрение, което те заслужават.

Признавам си, аз наистина не съм в течение на това как именно корпоративните средства за масова информация отразяваха пътуването на Тръмп за срещата на върха на НАТО и Г-7. Честно казано, мен това не ме занимава - отдавна съм престанал да се вслушвам в тези имперски рекламисти. Има и някакъв риск да ги игнорираме напълно, и това е рискът да казваме „бяло”, когато всички останали казват „черно”. Рискът не е голям. И в края на краищата, кой го вълнува?! Сега се залавям да обясня своята представа за пътуването на Тръмп в Европа. Смятам, че то ще има огромен успех, но не непременно за Тръмп, доколкото беше огромен успех за враговете на Империята като мен самия.

Ето личната ми представа за онова, което както аз смятам, се е случило.

Първо, Тръмп постоянно беше груб. Не мога да съдя доколко такова отсъствие на маниери е истинският стил на Тръмп, или пък дали Тръмп се е опитвал да предаде неизказано послание. Както и да е, познавам само един човек, който лично, в частен порядък, е имал работа със семейството на Тръмп и със самия Доналд включително. Според неговите думи Тръмп е безукорно любезен човек.

За каквото и да става въпрос, дали характерът му е такъв, или „посланието” не е било толкова деликатно, но Тръмп наистина надмина себе си. Той безцеремонно изблъска премиера на Черна гора, който заслужава към него да се отнасят с пълно презрение, дори много. След това блокира Ангела Меркел по време на официалното фотографиране. Тръмп застави Г-7 да чакат повече от час; отказа да отиде пешком за още една снимка; дори не се потруди да си сложи слушалки, за да чува превода, когато другите говореха. И най-голямото престъпление - заповяда на членовете на НАТО да плащат повече, без при това да промълви ни една дума за Член 5 (на Вашингтонския договор, б.р.).

Трудно е да си представим какво действително са мислили останалите събрани там политици (на проститутките им се удава отлично да крият и сподавят собствените си чувства), но Меркел явно се разгневи и беше разочарована. Несъмнено всички възненавидиха Тръмп: с единственото възможно изключение - Макрон (но той е проститутка от висока класа).

Колкото Обама очароваше, толкова Тръмп, струва ми се, се наслаждава на ролята на хулиган. Но най-важното, Тръмп се държи с бандата ЕС / НАТО с онова презрение, което те заслужават. Ето това аз намирам за най-приятно. Защо?

Отвратителната истина за НАТО: евро изнежени и евро тъпаци

Какво е НАТО?

Първоначално се е предполагало, че НАТО - това е военен съюз за противодействие на съветските въоръжени сили, а по-късно - на Варшавския договор. Сега последните две изчезнаха, НАТО няма реална мисия. Но НАТО все още притежава огромен бюрократичен апарат. През НАТО минават маса пари: заплати, контракти, инвестиции и тем подобни. Дявол да го вземе, тези момчета току-що си построиха гигантска най-нова щаб-квартира! Вероятно „за сдържане на руската агресия”, нали така?

И още, НАТО има огромен бюрократичен лифт, който може да изтегли хора на самия връх, към реалните центрове на властта, в това число и финансовата. Освен това НАТО е и бандата на онези, които използват алианса за прокарване на своят дребна кариера или политическа програма. В най-добрия случай НАТО е гигантски смокинов лист, прикриващ непотребността на западния империализъм.

А ето какво НАТО - този така използваем във военен смисъл алианс, - не е. О, да, вярно е, разбира се, че американците могат да използват НАТО, за да принудят европейците да купуват американско военно снаряжение. Но ако се разрази война, особено „истинска”, против Русия, американците ще изблъскат тези евро изнежени от пътя и ще поемат 90 % от военните действия. Голяма част от армиите на НАТО е съвършено несериозна. Но дори тези, които макар и мъничко са по-добре, изцяло зависят от САЩ във всички видове сили (разузнаване, логистика, транспорт, комуникации, навигация и т. н.).

А има и „Нова Европа”: безумците в Полша или страните от Балтика, които полагат огромни усилия в опити да насочат старите европейци (направили огромна грешка, приемайки ги в НАТО) към курс, водещ до стълкновение с Русия. От прагматична гледна точка в никакъв случай не си струваше членовете на НАТО да включват в алианса „новите европейци”. Същото се отнася, разбира се, и за ЕС.

Но пребивавайки в света на илюзиите за своето величие и дребния реваншизъм, те решиха, че на „истинската” Европа е необходимо да се срасне с „Новата Европа”, а сега се разплащат за тази стратегическа грешка в колосални мащаби. Разбира се, американците са кучи синове, доколкото те поощряваха евро тъпаците в илюзорните им мечтания. Но сега работата е свършена и американците правят нещо рационално и прагматично: оставят евро тъпаците да се оправят със собствените си грешки. Най-добре това се прояви в новата политика на Тръмп по отношение на Украйна: тя просто не го вълнува.

О, разбира се, той ще каже нещо за Минските споразумения.

Възможно е да спомене Крим, може би дори нещо за руската заплаха. След това ще се обърне и ще си замине. А евро тъпаците не осъзнават онова, за което трябваше да подозират от самото начало: сега Украйна е „техен” проблем. Тя не вълнува американците, доколкото те няма какво да губят и какво да вземат. И поради това нищо няма да предложат, освен празни думи.

Много по-лош е този факт, че видимо именно на европейците ще се наложи в резултат да изплащат голямата част от стойността на възстановяването на Украйна, когато сегашният нацистки режим в края на краищата бъде пометен (но това е тема на бъдеща статия).

Тук работи кармична справедливост: на всички евро тъпаци сега ще се наложи да се оправят с последствията на пълния колапс на Украйна. Но първо ще се наложи да плащат на поляците, които положиха не малко усилия, за да въвлекат НАТО и истинската Европа в своите реваншистки планове.

Освен това не става въпрос за проста справедливост по отношение на поляците, които много години крещяха за руската заплаха и много години поддържаха националистическите и даже неонацистки движения в Украйна, за да се сблъскат сега с вълна от проблеми (социални, политически, икономически и т. н.), произтичащи от „техните” украинци. А руснаците ще наблюдават тази неразбория от изток, под защитата на двете републики на Новорусия и страшната Национална гвардия и Гранични войски. Както и повечето руснаци, аз желая на европейците „маса удоволствия” от бъдещите вълни от украински бежанци и „европейски ценности”, които те ще помъкнат със себе си.

(Забележка: ще се справи ли Русия с бежанците по-добре от тях? Разбира се! А защо? Затова, защото евро тъпаците не са само евро тъпаци, но и евро изнежени. Сблъскали се с предизвиканата от бежанците вълна от престъпност, всичко което те можаха да направят, бе да се обърнат и да се оттеглят в пълно отрицание на причастността. В Русия такива вълни от престъпност ще бъдат посрещнати с всички сили и дори с насилие от страна на държавата. Погледнете тези момчета: Руската национална гвардия. И си представете как те ще реагират на събития като тези, които станаха неотдавна в „Стара Европа”. Опитайте се да пипнете техните жени!).

Печалната истина се състои в това, че НАТО и ЕС изобщо не заслужават никакво уважение. Високомерието на Тръмп е напълно оправдано. По-лошо, американците даже не си дават вид, че приемат насериозно всички европейци, доколкото през всичките изминали десетилетия последните с овча покорност следваха най-глупавите и даже саморазрушителни заповеди на американците.

Наистина, знаменитите думи на Виктория Нюланд за ЕС („Майната му на ЕС!”, б. р.) бяха израз на своего рода американски консенсус относно Стария континент.

Г-7: „Мехурите на потъналия свят”

Не аз съм измислил израза „Мехурите на потъналия свят”. Така е написал руският писател Иван Солоневич за онези руски аристократи в изгнание, които все още мислеха, че някога ще си върнат цялата собственост, отнета им от Съветите в Русия. Но изразът е приложим и към лидерите на Г-7, които се срещнаха с голяма доза сериозност и се правеха, че действително имат голямо значение. На практика нямат такова.

Беше време, когато Г-7 действително беше сила. Но сега, отчитайки отсъствието от масата на преговорите на Китай и Индия и изключването на Русия, Г-7 се превърна в седянка на отвратително богати хора, на хора, тъгуващи по добрите стари времена, когато Европа още имаше значение.

В действителност, разбира се, както и в случая с ЕС и НАТО, Г-7 е анахронизъм на отдавна отишлото си минало. Страните от Г-7 просто не са онова място, където сега стават реалните събития. Но по-лошо от това е самият факт, че лидерите на Г-7 страдат от същата тази форма на старческа деменция, както и лидерите на ЕС и НАТО. Което не е чудно, доколкото те повече или по-малко са същите тези хора – те няма какво оригинално или ново да кажат. Нямат никакво виждане, имат много малко легитимност и още по-малко доверие към тях.

Да, разбира се във Франция Макрон победи, но само затова, защото френският истъблишмънт организира масирана пропагандна кампания, насочена към това да се нанесе поражение на Марин Льо Пен. Но ако помислим, че всичко 20 % от французите гласуваха за Макрон на първия тур, и че той се сдоби с този по-скоро жалък резултат, ползвайки дори пълната поддръжка на френските управляващи кръгове, ще стане ясно доколко са популярни тези управляващи кръгове сред французите. Макар пропагандната машина на Ротшилд да се опитваше да представи Макрон като своего рода Де Гол, мнозинството французи виждаха какво е той в действителност: празна марионетка в ръцете на транснационалната плутокрация. И все пак, от всичките лидери на Г-7 Макрон без съмнение е най-динамичният. Не само заради своята младост, а просто затова, че се появи не като някакво изкопаемо от далечното минало.

Казват ни, че Г-7 се състои от седемте най-напреднали икономики на планетата (Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Британия и САЩ), но от този списък реално влияние имат само САЩ. Следващата би била Германия, но имиграционната политика на Меркел доведе до катастрофа в целия Евросъюз и тя в много отношения също преживява тежки времена. И още, тя е главният обвиняем за украинското фиаско. По-нататък би била Британия, но тя напусна ЕС и сега Мей провежда процес, на който беше противница, както и британският елит.

Остават Япония, Италия и Канада. Миналата икономическа мощ на Япония сега се оказа в сянката на огромната китайска икономика, а в политически смисъл японците са безсловесни американски предприемачи. Италия изобщо не би трябвало да е в Г-7, най-малко в политически и в икономически смисъл, доколкото тя е съществено по-близо до своите средиземноморски съседи като Испания и Гърция, и следователно, северняците, особено Германия, гледат на нея отгоре надолу.

Остава Канада, вероятно най-неуместната и покорна страна от всички тях (кога за последно Канада е казвала нещо значимо за каквото и да било?).

Изводът е такъв: в икономически смисъл Г-7 до голяма степен е заменена от групата Г-20, а в политически смисъл Г-7 е детска залъгалка. Тръмп напълно осъзнава това, поради което даже не се старае да бъде вежлив с тях.

Обама беше вроден продавач на автомобили, можеше да бъде очарователен и вежлив с всеки. Тръмп изобщо няма нужда да действа по подобен начин. А в случая с европейците, това дори не му се иска.

Презрението на Тръмп към европейските ръководители е очевидно недипломатично и демонстрира по същество отсъствието на образование. Но това презрение европейските ръководители напълно заслужават. Освен това, макар и наистина англо ционистката Империя да потъва, европейската й част потъва значително по-бързо, отколкото американската. Което не е чудно, доколкото САЩ наистина са, - даже много, - уникална страна.

САЩ са „особен” случай

Докато пишех тази статия, слушах пресконференцията на Доналд Тръмп в Розовата градина на Белия дом, с обяснението към света, че САЩ излизат от Парижкото споразумение. Не искам да обсъждам достойнствата на това споразумение или причините за решението на Тръмп, но ще подчертая, че това поставя САЩ в директна опозиция на другите 195 страни, подписали договора, очаквайки, че САЩ ще се придържат към неговите положения. 195 страни в действителност означава почти цялата планета. И все пак Тръмп се чувства уверен, че може да върви по свой път, а на целия останал свят ще му се наложи да замълчи.

Тръмп е прав. САЩ са „особен случай”.

Останалата планета не може да направи нищо, което би попречило на САЩ да излязат от едно или друго споразумение. Най-доброто доказателство на това може да се намери в повече или по-малко официалната позиция на САЩ, че не им е нужен Съветът за сигурност на ООН, за да въведат санкции спрямо друга страна, да я заплашват с военна агресия, или даже да воюват с нея.

Точно сега САЩ на няколко пъти атакуваха Сирия, има развърнати американски сили в самата Сирия. И сякаш никой не се вълнува, че това само по себе си представлява някаква ирония, имайки предвид колко юристи има в САЩ, а още повече колко такива има в Конгреса.

И все пак, всички приемат послушно, че САЩ по някакви причини стоят над закона, че законите са писани за „другите”, а съвсем не за „изключителната нация”, която има „задължението” и „особената отговорност” „да води след себе си света” (извинете, но на мен просто ми харесва подобен империалистически език!).

В политиката силата не е абсолютна, а относителна. Разбира се, военните на САЩ са основно нефункционални и едва ли са способни да изплашат когото и да е от американския списък на „враговете”. Но в сравнение с Европа САЩ са направо „мотор”. Що се отнася до европейците, те зависят от американците почти във всичко, което има значение. Тръмп разбира всичко това и видимо изпитва по-голямо уважение към Ким Чен Ун, отколкото към Ангела Меркел.

Не мога да го виня за това, самият аз изпитвам такива чувства. Във всичко това има много очарователна ирония.

Традиционната британска външна политика винаги се е състояла в стимулирането на войни в Европа, за да се възпрепятства всяко континентално единство. Колкото до САЩ, тяхната главна цел винаги е била съхраняването на принципа „да се държат американците вътре в Европа, руснаците – извън нея, а немците – слаби”. А сега виждаме, че британците си отиват от ЕС, а американците си отиват... е, вероятно не от Европа сама по себе си, но от голяма част от проблемите на Европа. Защо си отиват англичаните? Нима това не е явен признак на това, че Европа потъва?

Един от любимите лозунги на укронацистите е „Украйна-це Европа” („Украйна е Европа”). Уви, както написах в предишна статия, Европа е тази, която „заприличва” на Украйна: бедна, корумпирана, водена от лицемерна идеология, напълно откъсната от действителността. И което е най-важното, изцяло зациклила на въображаеми заплахи.

Единствената разлика между ръководителите на ЕС и техните укронацистки колеги е в това, че ако последните заявяват, че вече се сражават с руското нахлуване, то първите едва се готвят да му противостоят. И това е всичко. Освен това не виждам различия, поне такива, които имат някакво значение. Ох, едва не забравих американците: те не воюват с руснаците (засега?), но „защитават” своята страна от атаките на руските хакери и проруските „къртици” в обкръжението на Доналд Тръмп. Прелест!

В този побъркан свят само руснаците се опитват търпеливо да убедят своите западни партньори да се върнат към някакво подобие на разумност. Но казано честно, не мисля, че те се надяват на това. Те виждат как така нареченият Запад се разпада на части, как управляващите елити на Запад упорито се стремят към саморазрушение, и се изумяват: защо нашите „западни партньори” са така решително настроени да предизвикат собствената си гибел? И защо обвиняват нас в това, което правят сами със себе си? И още, те често се надсмиват над почти вълшебното могъщество, което безумците параноици на Запад приписват на Русия.

Един от висшите чинове на САЩ, бившият директор на Националното разузнаване Джеймс Клапър, дори смята, че руснаците са „почти генетически склонни да се кооптират, да проникват вътре, да получават поддръжка, да правят всичко, което им е угодно, това са типични методи на руснаците”, за да съборят демокрацията (не мога да реша за себе си дали той се изказва като нацист и расист, или като клоун... вероятно е смесица и от едното, и от другото).

Както вече съм казвал, руснаците в голямата си част се смеят над всички тези неща. Но за да са сигурни, че нещата няма да се развият по най-отвратителния начин, в добавка те възстановяват своите „ударни армии” (в това число като минимум една танкова армия) и удвояват числеността на въздушно-десантните войски, довеждайки техния състав до 72 000 войника. И като цяло, се готвят за третата световна война. Но засега войната е много по-малко вероятна, отколкото би било при Хилъри.

Какво наблюдаваме? Тръмп прави „Америка отново велика”, отдръпвайки се от европейските съюзници и презрително демонстрирайки неуважение към останалото човечество.

Подобен род невежествена мания за величие, разбира се, е неприятен знак – но е много по-добре, отколкото трета световна. И това „по-добре, отколкото трета световна” е всичко, на което можем да се надяваме в обозримо бъдеще.