Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

РУСИЯ НИЩО НЯМА ДА ЗАБРАВИ, НИЩО НЯМА ДА ПРОСТИ!

Е-поща Печат PDF

• 41-вият президент на САЩ Джордж Буш-старши в разговор със Сара Макледон, проведен в началото на юни 1992 г.

Необходими уточнения

След 25 години днес вече знаем много повече за 90-те бурни години на миналия век, за действията на скритите сили, които сложиха “динамита” под Берлинската стена и които направиха от “Вятърът на промяната“ ураган за разбиване на човешки съдби, градове и държави; научихме много за онези, които превърнаха живота на милиони хора в безкрайна битка със страха, глада, бедността и в непрекъснато търсене на спасение. За много от нас вече е напълно ясно, че романтиката, емоциите и мечтите, завладели народите на Източна Европа през есента на 1989 г., не са били най-верният компас и точен ориентир в стремежа ни за по-добро бъдеще, за висок стандарт на живот, за национална идентичност и реализация на младите хора в собствената им Родина.

Търсейки верните ориентири, оптималният съвременен модел за развитие на Отечеството и истината за онези години, предполагаме, че на нашите читатели ще бъде интересно да се запознаят с версията на публикуван откъс (www.electorat.info) от интервю на 41-вия президент на САЩ, бивш вицепрезидент и директор на ЦРУ, бивш постоянен представител на САЩ в Съвета за сигурност на ООН, човека, който знае всичко за разпада на СССР, Варшавския договор и СИВ, Джордж Буш-старши.

 

Интервюто е взето на 7 юни 1992 г. във Вашингтон от Сара Нюкомб Макледон, член на журналистическия пул на Белия дом. Много хора ще бъдат изненадани от циничните откровения на американския президент. Това вероятно е и причината интервюто да не бъде публикувано официално. В същото време прословутата американска праволинейност ни дава основание и ни отваря възможност да споделим няколко

предварителни съображения:

първо, “разбиването” на Съветския съюз и социалистическата общност е станало в резултат на дълга, години наред планомерна и целенасочена дейност на огромна армия от ръководители и членове на мозъчни тръстове, тайни общества и класически шпиони, ръководени от администрацията на президента на САЩ и ЦРУ, с активното предателство на местни, внедрени агенти за влияние по най-високите етажи на комунистическите партии и народната власт;

второ, познавайки добре обективно действащите икономически закони на стоковото производство, западните анализатори точно и безпощадно са диагностицирали, че една икономика, работеща в условията на задълбочаващо се международно разделение на труда, когато е напълно подчинена на субективната и автократична политическа целесъобразност, по определние е обречена на саморазпад.

 

Въпреки големите преимущества на плановото стопанство, недопускащо циклични кризи, въпреки неимоверните и резултатни усилия за поддържане на социална еднородност и идейна мотивираност у мнозинството население, западните политолози явно са стигнали до извода, че волунтаризмът и човешката алчност на групата партийци - обладатели на реалната държавна власт, обричат страните на застой, корупция и тотално разочарование сред хората.

Към изводите на Буш, че съветската икономика се е саморазорила в резултат на партийните указания да се налива целия бюджетен профицит на СССР в социални програми за многодетните семейства от Средна Азия и Северен Кавказ, а така също и в дотирането на селското стопанство на сюзната република Украйна, следва да добавим и безумното по обем военно производство, поддържането на огромна армия и, естествено, животоспасяващата безвъзмездна икономическа и финансова помощ за всички останали соцстрани, в т.ч. и България. Това е твърде изтощително дори за необятния и богат на ресурси СССР!

трето, Буш категорично показва, какъв е бил замисълът при завършващата фаза на операцията за ликвидирането на световната социалистическа система: задачата е била съветската империя да се разпадне на отделни съставни части, като с всяка от тях да се води конкретна, съобразена с националната им специфика работа за последващото им колонизиране, а Русия да се държи на “къса каишка” с безвъзмедни помощи и икономически да бъде заставяна да се моли и да търси кредити, които не само корумпират чиновниците по високите етажи на властта, но и когато в страната умира индустрията, връщането на кредитите става непосилно и държавата попада под пълна чужда зависимост!

Ако не беше алчността на транснационалните компании, които в края на 1992 г. вече си бяха разпределили природните богатства на Сибир, ако не беше самоуверената агресивност и наглост на арканзаския губернатор Бил Клинтън, отворила очите на здравомислещото и безумно обичащо Родината си руско офицерство, то днес Руската федерация щеше да бъде третостепенна периферна регионална сила в пълно подчинение на американските корпорации!