Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

“НАПАЛМЪТ”, КОЙТО ПОДПАЛИ СВЕТА

Е-поща Печат PDF

• Откъс от потресаващото интервю на експрезидента Джордж Буш

- Господин Президент, Вие смятате, че загубата на Украйна за руснаците е благо, а бившият съветник по национална сигурност...

Дж. Буш: - Вие за Бжежински ли говорите? Глуповатият селяк Джими (Джеймс Картър, 39-и президент на САЩ - б.р.) в политиката не можеше да различи ябълка от кравешка “палачинка” и затова слушаше идиоти и клоуни. Аз доброволно напуснах поста директор на ЦРУ, защото не исках името ми впоследствие да се свързва с тези измислени истории. Бжежински писа, че без Украйна Русия никога няма да стане отново империя. Така си беше в онези времена. Но това е вярно за 20 век, а ние ще живеем в 21-ви - ...именно разпадането на Съветския съюз бе моето главно поражение. Имам усещането, че това е външнополитическа катастрофа, размерите на която още не можем да проумеем.

- Не бихте ли развили мисълта си? Та нали Вие положихте огромни усилия за победата над СССР?

- Да, положих. Но за победата, а не за нашето поражение. Съветският съюз играеше важна роля за Америка. Той отдавна нямаше военната възможност да победи нашата страна, но можеше да ни нанесе вреда, неприемлива за нас. И ние се страхувахме от това, както хората се страхуват от вълк или мечка. Ние се учехме да следим за проблемите си, за формата, в която се намираме. Обаче... Сега, когато Съюзът го няма, ние, американците, започнахме да забравяме за опасността. Нашите хора започнаха да дебелеят и дебелеят, а сегашната ситуация умножава политическите рискове със своята неопределеност и според мен води пряко към катастрофа. Имам предвид, че аз направих всичко за това, че Съюзът да остане голям, но гладен и немощен. Аз го храних “от ръка” и го дресирах с моето ласкаво отношение. В нашата хазна нямаше пари и аз оказвах на Съюза хуманитарна помощ с моите лични финансови средства.

- Искате да кажете, че цялата хуманитарна помощ за руснаците, всичките тези пилешки бутчета...

- Всичко това беше от моите лични средства.

На руснаците им трябваха пари и аз, както можех, им помагах. На тях им трябваше храна, и аз заповядвах да ги хранят от моите лични средства. Имаше хора, които заедно с мен спонсорираха, но от федералната хазна не беше похарчен нито цент. Нито цент!

- Не мога да разбера защо сте го правили?

- Затова, защото “Приятел в нужда е приятел завинаги!”( “Friend in Need is а Friend indeed!”)

Вие слабо разбирате какво се случи. Русия не е победена, напротив, тя много се засили и на нас ни е нужно тя да бъде наш приятел - именно затова аз безплатно хранех всички тези руснаци. А тези, които ме побеждават (на изборите – б.р.), искат само да грабят.

Руснаците никога няма да забравят и все някога ще ни изпратят сметката за плащане...

- Аз не разбирам Вашата увереност, че Русия е станала по-силна? Та тя съвсем неотдавна бе победена...

- Русия и Съюзът са като матрьошки. Те са вложени една в друга. Сега, при разпадането на Съюза, тези гири вече ги няма.

На практика ние се съревновавахме с Русия, но тя беше във вид на Съюз и на краката й висяха огромни гири. Сега, след разпада на СССР, гирите изчезнаха.

Русия ще преодолее сегашните си проблеми и ще стане много по-зла и могъща, и добре ще запомни всички, които днес я обиждат. Аз бих искал да бъда такъв приятел на Русия, какъвто враг бях на Съветите. Трябва да се залага на най-добрия кон!

Искате да разберете какви бяха тези гири? Това се вижда от цифрите - в Съюза имаше две бездънни ями, където изчезваше бюджетният профицит - селското стопанство и социалната помощ. Ако Русия може да генерира предишните си доходи и да не харчи за тези губещи позиции в разходите си, то в близките години тя ще стане по-силна и по-опасна от СССР.

- Аз не разбирам как Русия ще се откаже от разходите си за социална помощ и селско стопанство?

- Всичко е в цифрите. Основните потребители на селскостопански дотации в Съюза бяха в Украйна. Отива си Украйна и за Русия изчезва “черната дупка” в бюджета за дотиране на селото. Основните потребители на социалната помощ са в Средна Азия и Закавказието. След като го няма Съюзът, то и Русия, основният донор в съюзния бюджет, престава да дотира многодетните мюсюлмански републики.

А по-нататък е чиста аритметика – Украйна, Средна Азия и Закавказието се оказват с бюджетни дефицити и потъват в бездната на отчаянието, Русия се оказва с бюджетни профицити и нейната хазна става по-голяма и по-мощна от съветската. А след това тя триумфално ще се завърне и всичко ще ни припомни, още повече че нашата икономика е на границата на нулевата печалба.

Моят съперник Клинтън обещава “да стимулира икономиката”, а това означава, че ние отново ще влезем в дългове. Нашата икономика е в такова състояние, че ние повече не можем да вземаме заеми. А от своя страна, това пък означава, че бюджетът ще е отрицателен и с времето ние ще станем “боси и голи”, а руснаците - богати и могъщи. И заради дружбата със силните и могъщите, моите безплатни бутчета, изпратени тогава, когато те нямат какво да ядат, ще донесат огромни дивиденти. А биха донесли и още по-големи, ако можех да спра набезите на нашата вечно гладна глутница от хиени и чакали... Ех, ако бяхме успели да спасим СССР от разпад, и ако той свикнеше към нашата добра ръка и с времето успеехме да го опитомим като домашно кученце... Но днес вече нищо не може да се направи. Всички тези чакали сами решават съдбата си - аз познавам руснаците, те нищо не прощават и нищо не забравят.

Бележка на редакцията:

Още един път да повторим, че всичко това е казано в края на 1992 г. Тогава на всички им се струваше, че Русия лети към дъното, а се оказва, че Буш всичко е знаел.

За съжаление, нашите управници не се интересуват от най-главния му извод: Русия нищо не прощава и нищо не забравя, а тя със сигурност е забелязала, че преди дни, на тържествата на Шипка по случай 140 години от боевете за българската свобода нямаше нито един от управниците ни и че събитието дори не бе показано по БНТ.

Според различни източници, текстът на това интервю за пръв път се появява във вид на проспект на “свободна беседа до камината” в “Информационния бюлетин” на журналистката Сара Макледон на 7 юни 1992 г., без задължителното в такива случай последващо утвърждаване. Но въпреки наложилата се практика, впоследствие текстът на цялото интервю не е отпечатан, а вместо това, на 16 юни същата година, авторката предава оргинала като дарение за Библиотеката в Универсистета на Мисури, където той е бил архивиран във “фонда Макледон” (С 2579, инв. № 5185). Тъй като статутът на този фонд е бил закрит, библиотеката подготвя реферат на интервюто (текста, който публикуваме по-горе) и го помества на платения сайт “The State Historical Sosiety of Missouri” (инв. номер 2579).

На въпросите кога ще бъде дадено разрешение за публикацията на целия текст на интервюто, г-жа Макледон неизменно е отговаряла или с “no comment”, или че това зависи от решението на мистър Буш.

Веднага след смъртта на журналистката (8 януари 2003 г.), от сайта на SHSM са снети както реферата, така също и индексираната страница с неговото описание, което крайно възмутило американците, интересуващи се и от други документи от този фонд.

Джордж Буш-старши, който на 12 юни т. г. навърши 93 години, до този момент, въпреки огромния обществен интерес в САЩ и в Русия, нито е потвърдил, нито е отхвърлил автентичността на публикувания откъс на неговото интервю.

Необходимо допълнение

И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”. (Йоан 8:32)

В новогодишните си поздравления за 2017 г. президентът на Руската федерация Владимир Путин, в списъка с личните си послания, неочакванао за наблюдателите, за пръв път бе включил и 41-вия президент на САЩ Джордж Буш–старши. Някои анализатори направиха предположението, че това подчертано внимание се дължи на факта, че Джордж Буш-старши е единственият президент на САЩ, който, както и Путин, е бил ръководител на една от главните специални служби на своята държава.

Сега, когато сте прочели интервюто на Буш-старши от юни 1992 г., не може да не направи огромно впечатление фактът на пълното съвпадение на оценката на двамата президенти за разпадането на Съветския съюз.

В.В. Путин, в посланието си до Федералното събрание на 25 април 2005 г., казва: “Разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на века!”

На срещатата си с учащите се в образователния център “Сириус”, в Сочи, на 22 юли 2017 г., на въпрос: “Кое е събитието, оказало най-голямо влияние върху живота Ви?”, Владимир Путин споделя: “Сега говоря сериозно: разпадът на Съветския съюз!”

 

Източник ZORA NEWS