Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ИДВА ВРЕМЕ ЗА СЪБИРАНЕ НА КАМЪНИ...

Е-поща Печат PDF

Идва 15 септември – за повечето българи той е свързан с началото на учебната година (в т.нар. държавни училища, които на хартия се водят гарантирано от конституцията безплатно образование...). Интензивните каменоядни упражнения по основните улици и булеварди, поне в София, приключват.

15 септември е добър ден и за българския цветарски бранш – пищни или по-скромни букети греят в ръцете на почти всеки ученик или родител, уважението към преподавателя е в пиковия си час.

Дотук свършват добрите новини.

Лошите, и съвсем не лъжливи новини, са, че в последния ден на август гръмна „бомбата” с черно-белите и цветните учебници.

Тежката артилерия на журналистиката даде отпор, знакови имена се възмутиха и освиркаха идеята учениците да се делят на бедни и богати. Всички искат равен шанс... това е новият лицемерен слоган.

Учениците от втори и шести клас ще използват нови безплатни учебници през идващата учебна година. Учениците от осми клас също ще са с нови учебници, но ще трябва да ги заплатят. По тази причина издателство “Просвета” предлага цветните варианти на помагалата да бъдат по-скъпи, а черно-белите - по-евтини. Учебниците за едно семейство струват около 200 лева в зависимост от паралелката, в която учи детето. Електронните учебници биха излезли около 100 лева. При две деца бюджетът за помагала се утежнява още повече...” – са основните мотиви и аргументи на директора на издателството Никола Кицевски.

Омбудсманът Мая Манолова светкавично реагира и изпрати препоръка до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев с настояване да измени своята заповед от 18 август 2017 г., като отмени издаването на черно-бели учебници и респективно да се спре разпространението им. Според омбудсмана държавата трябва да се погрижи за правото на децата на образование чрез мерки, които да не задълбочават така или иначе вече съществуващи неравенства. „Важна задача на образованието е да научи децата да живеят заедно, да планират общо бъдеще и да управляват конфликти”, казва г-жа Манолова. Според нея е неприемливо „черно-бялото” мислене в образователната среда, а чрез учебниците да се засилва разделението в обществото. „Смятам, че ролята на държавата е да полага усилия в заличаването на пропастта между бедни и богати, да стимулира „цветното” мислене, изграждайки достойни, ерудирани и образовани млади хора”...

Министър на образованието и науката в сегашния правителствен екип е Красимир Вълчев, магистър по публични финанси, възпитаник на Икономическия университет във Варна. Сякаш по аналогия с главния архитект на столицата, който е от Велико Търново, и ще експериментира нова визия на София – с купчинки небостъргачи тук и там, - не е ясно дали образователният министър си представя адекватно какво е образователна система и колко тежка е нейната машина, подобно на икономиката... и в частност архитектурата.

Всички тези „иновации” съвсем не никнат на празно място. От десетилетия образованието в България, също както и икономиката, не е приоритет на управляващите, нито на законодателите, вероятно защото слоганът на „модерната епоха” е инвестиции (най паче чужди), ценности (евроатлантически в императивно наклонение) и предприемчивост (може да е всякаква...).

От десетилетия у нас образованите хора изчезват, стопяват се в „места злачни и спокойни”, около кофите за боклук или в чужбина... Изразът „терминал 2” се превърна в крилата фраза и не се нуждае от обясняване и уточняване. Масово явление е вторичната, или за по-благозвучно, функционална неграмотност на българчетата, която всъщност представлява невъзможност за разбиране и съответно предаване на свързан текст. Една от причините, разбира се, е въвеждането на тестовата система дори там, където тя не работи... например по история, литература, география и други дисциплини от хуманитарен характер, които изискват по-богато и сложно изразяване и мислене.

Не, не и не, забранено!

И досега никой не възропта срещу систематичната и както личи, дълбоко обмислена технология за затъпяване, прикривана под маската на кухи иновации предимно. Няма ясна стратегия и философия за българското образование, също както няма разбиране и осмисляне на проблема сред основните представители на българската индустрия, доколкото я има.

Нека припомним, че на 1 август миналата, 2016 г., гръмко бе обявено, че започва реформа (поредната) в образованието. Тя се изразяваше в смяна на имената на училищата, промяна на трудовите договори, смяна на печатите и промени на банковите сметки и на електронните подписи.

Чутовно, нали?

Тогава още училищните директори пропищяха, но кой да ги чуе. Реформата е следствие от влезлия в сила от 1 август 2016-а изцяло нов закон за предучилищното и училищното образование, приет от ГЕРБ и Реформаторския блок през есента на 2015 г.

И досега не е ясно какво точно се случи на практика, но пиесата на абсурда продължава също като несвършващите сапунени сериали по телевизиите...

Коментарите по повод новия закон са красноречиви:

- В момента пренареждат столовете на палубата на Титаник

- Смяна на имената било реформа... А фактът, че децата са неграмотни, как ще се промени?!

- Чистачка в мол често взима колото професор в БАН, ако не и повече

- Многообразни са формите на опростачване на нацията. Предлаганата реформа в образованието е само една от тях

Вероятно тези блогъри ще бъдат заклеймени, че използват “език на омразата”, но той всъщност трябва да се търси на друго място. Езикът на омразата, срещу който непрестанно се води битка, безцеремонно е намерил спокоен пристан по високите върхове на социалната пирамида.

Ставаме все по-необразовани, все по-мързеливи, с все по-малки компетентности, които пъдят инвеститорите. Сривът на инвестициите е вследствие на липсата на квалифицирана работна ръка, умения и хора, които спазват технологичната дисциплина. Възпитаваме търтеи, които непрекъснато искат, без да дават”, заявява председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев на пресконференция (юли 2017 г.) с председателите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев. Печално известният председател на КРИБ Кирил Домусчиев допълва „откровенията” с хули по адрес на синдикатите -  в последните години България се била превърнала в синдикална република...

Истински ужас, нали?!

Любопитно е защо подобни наблюдения са в пълно противоречие с авторитетната статистика. На 10 август 2017 г. анализатори от „Вериск Мейпълкрофт”, цитирани от Ройтерс, и после от български анализатори, оповестиха, че  Румъния, Гърция, Италия, Кипър и България са страните от Европейския съюз, където най-много се използва робски труд. Индексът, изготвен от експертите на британската компания, включва 198 държави. Обяснението е намерено в огромния приток на мигранти. Но ясно може да се види, че специално у нас, тези „изгнаници” в голяма част поддържат по-висок жизнен стандарт от „работещите бедни” българи.

А защо у нас има такова изобилие от „работещи бедни”? Ето едно добро обяснение, но съвсем не и единствено! – „потреблението у нас допълнително се потиска от това, че прекият данък върху доходите на физическите лица е плосък без необлагаем минимум. Това означава, че данъчната тежест е най-висока за хората, които харчат всичко, което изкарват, т.е. потенциално онези с ниски и средни доходи. ... На косвените данъци се дължат 48.9 % от приходите в хазната, докато на преките едва 19.1 %, или 2.6 пъти по-малко.

... На фона на разлика от над 5 пъти в ЕС между доходите на 20-те процента най-богати и най-бедни граждани, в България тази разлика расте устойчиво в последните години и през 2016 г. достигна 7.9 пъти, което е най-високо ниво на неравенство в Европейския съюз към момента (август 2017 г.).”

Съвсем естествено се налага и един друг, доста циничен извод за това какво иска българският капитал. „Този капитал иска покорни работници, които дори целуват ръката, която не им плаща. И с излъчването на омраза работодателите няма да ги спрат. Няма да ги направят по-образовани и по-квалифицирани...”, коментира колега журналист.

А може би тъкмо черно-белите и цветните учебници са първата лястовица, подсказваща тоталния финал на кървавия – буквално – „преход” в България, който иска да отвори нова страница в най-новата българска история – може би и последна – страницата на новото робство. А от него измъкване няма. Или поне все още не е намерено.

 

Илияна Велева

 

П.П.

„...истината ще ви направи свободни”

На 31 август, следобед, министър Красимир Вълчев реагира на бурята в социалните мрежи по повод учебниците и обяви, че черно-белите учебници няма да се разпространяват. За това го уверили от издателството. Според г-н Вълчев черно-белите учебници са образователна дискриминация. Доста силни думи за министър, но пък „истината ще ви направи свободни” е библейска профетика... Също както и уверението, че Министерството на образованието и науката не дели децата на бедни и богати. Но кой знае, може би това се отнася за родителите им, което си е пак същото.