Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

България пред новия политически сезон: ДИАЛЕКТИКА НА КОЛИЧЕСТВО И КАЧЕСТВО

Е-поща Печат PDF

В последната преди лятната ваканция „Панорама” на БНТ (28 юли т.г., в която участваха председателят на 44-ото народно събрание Димитър Главчев и представители на опозиционните парламентарно представени партии, на упреците, отправени към ГЕРБ заради малкото внесени и приети от парламента закони и поправки в законите, Главчев отвърна: „По-добре по-малко, но по-качествено”. Очевидно времето, когато студентите от нашите ВУЗ изучаваха марксизъм-ленинизъм си е казало думата. Защото фразата на председателя на НС буквално възпроизвеждаше заглавието на Лениновата статия „Лучше меньше да лучше” („По-добре по-малко, но по-добре”).

В днешна Русия обаче смятат, че хубавото трябва да е по много. На Запад също боготворят количеството, когато става въпрос за пари и други придобивки. Дори имат поговорка, която гласи: „Главното качество на парите е тяхното количество”.

За съжаление, за 100-те дни работа на новия парламент преди излизането му във ваканция хубавото съвсем не беше толкова много. Завършилата първа сесия на 44-ото НС, освен с извънредните парламентарни комисии - за „Грипените” и за НДК, ще се запомни и с каруцарския език на „народните избраници”. Както и с оттеглянето от управляващите на почти приети законопроекти и ревизирането на някои наредби, приети от Министерския съвет. Истинско танго:

две крачки напред, една назад!

За отбелязване е и фактът, че първият одобрен от управляващото мнозинство закон беше лобистки – Законът за концесиите. Всичко друго ни беше наред, оставаше само да предоставим природните си богатства на чужденци за „неопределен” срок.

Няма по-добра илюстрация на принципа „Залудо работи, залудо не стой” от поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Закона за земеделските земи (ЗЗЗ), внесени  от управляващото „народно представителство”. Специално ЗСВ преживя такива метаморфози, че направо може да кандидатства за Гинес. Първоначално се предвиждаше пълна забрана на финансирането от чужбина на магистратските съсловни сдружения, като Съюза на съдиите в България. Душманите на Цацаров, чиито представи за съдебна реформа се свеждат до обезвластяването на главния прокурор, моментално изреваха, че поправките били насочени срещу поклонниците на Америка. Разбирай, срещу грантаджиите на фондация „Америка за България”. В самите САЩ финансирането на съдиите от чужбина е забранено, но България не може да следва този светъл пример. Най-вече, защото няма държавник, който да се опъне на американския посланик в София.

Стреснат първо от негативната реакция на Брюксел срещу поправките в ЗСВ, премиерът Бойко Борисов заповяда от забраната да отпаднат страните от ЕС. 24 часа по-късно, след среща със зам.-държавния секретар на САЩ за Европа Хойт Ий и рандеву с американския посланик в София Ерик Рубин, „неевропейската” фондация „Америка за България” също беше извадена от забранителния списък. Накрая от ГЕРБ решиха, че ЗСВ не е приоритетен и отложиха неговото приемане за есенната сесия. Макар че ако бяха толкова принципни относно чуждото финансиране като предпоставка за външна зависимост, би трябвало като такъв инструмент да разглеждат и собственото си финансиране от фондации на ЕНП. Все пак, като най-голяма партия, ГЕРБ получава ежегодна държавна субсидия от 12 милиона лева, та спокойно може да мине без чужди донори. Но ето че и герберите са взели на въоръжение руската философия, че хубавото трябва да е по много. Ако на дело се придържаха към

Лениновата постановка

би трябвало да поискат и намаляване на броя на народните представители: и без това половината от тях не знаят какво да правят в НС. Да не говорим, че депутати като Антон Тодоров, които до по-миналата година са наричали управлението на ГЕРБ „шайка”, изобщо не би трябвало да фигурират в ПГ, ръководена от Цветан Цветанов. Щом от ГЕРБ са опрели до такива „попълнения”, значи ги тресе яка кадрова безпътица, говорят злоумишленици. За такива случаи народът казва: „От кол и въже събрани”. Антон Тодоров, който е преживял истински политически катарзис, се похвали, че подготвя книга, посветена на разговорите му с Борисов. Обаче г-жа Кръстева от „24 часа” вече го изпревари, написвайки „непоръчана” биография на този, винаги завръщащ се „гълъб на мира”. Така се заражда култът към личността!

Що се отнася до Закона за земеделските земи,  въведеното от него изискване за 5-годишна уседналост на чужденците, желаещи да закупят българска обработваема земя, получи небивало единодушна подкрепа в НС. Само ДПС се направиха на по европейци от Юнкер и Меркел, прикривайки зад евроатлантическа реторика защитата на турските интереси към българската земя. Ердоган изглежда е вдигнал ръце от Лютви Местан и Касим Дал и отново залага на „традиционната” си „пета колона” в България. Това обяснява и мълчанието на депесарите за флагрантните нарушения на човешките права в нашата югоизточна съседка. За режима в Анкара - като за мъртвец: или добро, или нищо!

Парламентарните защитници на българската земя бяха готови дори да приемат санкциите от ЕК в размер на 800 хил. евро на година, когато се оказа, че ЕК щяла да разработи цял наръчник кои забрани за придобиване на земя са допустими и кои нарушават европейското законодателство. „Недотам европейците” получиха глътка въздух: до завършването на гореспоменатия наръчник наказателните процедури срещу страни като нашата, наложили мораториум върху свободната продажба на селскостопанска земя, ще бъдат замразени. ГЕРБ дори благодариха на БСП, че е повдигнала тема, по която всички са се разбрали. Така или иначе и този закон може да бъде обявен за „неприоритетен”. Защото ЕК има здрав ръжен и в тази сфера - европейските субсидии за фермерите. Макар субсидиите за българските фермери да са едва 25 % от тези на колегите им във Франция, Германия, Италия, Холандия и Белгия, без тях е още по-зле. Проблемът е, че и тези мизерни субсидии се разпределят на крупни арендатори за реални и измислени обработки на ниви и пасища.

Въпреки казаното от Цветан Цветанов, че „Борисов е безспорният лидер на Балканите, който може да разговаря с всички европейски лидери и благодарение на който силният глас на България се чува на европейските форуми”, от ЕК няма да ни простят дискриминационното отношение към чужденците. За тях „националният консенсус” относно уседналостта няма никакво значение. А и „твърдостта” на Борисов е само за вътрешна употреба. Нерядко обаче той играе ролята на добрия падишах, отреждайки на собствените си заместници и ресорни министри ролята на лошите везири.

Още в първата седмица на август например Борисов заповяда на министъра на околната среда и водите Нено Димов да отмени заповедта, забраняваща всякакви строителни и стопански дейности в защитените зони на комплекс Калиакра. След среща с всички заинтересовани страни, „гласът народен” беше чут и властта им обеща да преразгледа въпроса, така че и екологията да не пострада, тоест да се изпълни решението на Брюксел, и интересите на „земевладелците, рибарите, рапанджиите и други” да бъдат защитени. Включително чрез компенсиране на собствениците на земи в защитената територия.  Но ако ЕК реши, че в защитените зони не може да се строят хотели, соларни и ветрогенераторни паркове, или да се отглежда слънчоглед, примерно казано, отново данъкоплатците ще си бръкнат в джобовете. Те ще платят било евро глобите, било компенсациите на засегнатите собственици на земи в комплекс Калиакра. Докато се произнесе ЕК, заповедта на министъра на околната среда и водите  остава: за да се избегнат глобите от ЕС. Но Министерството на екологията разгневи природозащитниците и с поправката в Закона за околната среда, предвиждащ двуинстанционно производство при решаване на екологичните спорове във връзка с големи инфраструктурни проекти. Бързането взе връх над законността, поради което президентът Румен Радев наложи вето на закона, а еколозите поискаха оставката на министъра на околната среда и водите Нено Димов. Разбира се, няма да я дочакат: български министър напуска поста без съпротива, само когато го изнесат с краката напред!

Законът за борба с корупцията –

другата гордост на „реформаторите”

от управляващата коалиция дори не стигна до гласуване в парламентарната зала. И той остана за есенната сесия на НС. Но имайки предвид, че в приетия от МС проект се допуска използването вместо доноси на медийни анонимки, ясно е, че до приемането на този закон е много далеч. А ситуацията с корупцията и престъпността силно напомня 90-те години на миналия век. Вярно, няма нови банкови фалити, нито поръчкови убийства, но „обикновени” убийства, побоища за нищо дори над медици, пладнешки грабежи, телефонни и други измами - дал бог. На пострадалите им е все едно дали са били „поръчани”, или престъплението срещу тях е „битово”. ГЕРБ се обиждат на сравнението с мутренските времена, но ситуацията май налага да се приеме по-скоро Закон за изтребление на разбойниците, какъвто е имало по времето на Стефан Стамболов и Александър Стамболийски. Като се има предвид обаче съдбата и на двамата, едва ли злополучният за вносителите опит ще бъде повторен.

 

Не и докато България е член на ЕС. На ЕС, а не и на НАТО, както се опитват да обобщават радетелите за „евроатлантически ценности”. Защото, докато в целия ЕС е отменено смъртното наказание, в редица щати на САЩ то се изпълнява, а в другата членка на НАТО, Турция, е на път да бъде въведено отново. Но в ЕС и в частност в България такива неща не стават. Благодарение на тази снизходителност към убийците и изнасилвачите, у нас не секват престъпленията - от магистралите, до училищата и детските градини, от парковете през нотариалните кантори, до паркингите. Само статистиката на МВР всява оптимизъм: убийствата, казва министър Валентин Радев, били намалели. Според Антон Тодоров, намалял е и броят на загиналите по пътищата в сравнение с времето на Тодор Живков.

Горката статистика, превърнаха я в политическа пачавра! А щом бъдат назначени още 1000 полицаи и се премахнат лимитите за гориво – гръбнакът на престъпността ще бъде прекършен. Но ако е било толкова лесно, защо не беше направено досега? Какво ще промени създаването на единен орган за борба с корупцията, ако в него се напъхат доказали своята неефективност структури като БОРКОР, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), части от ДАНС и т.н.?!

В средата на август научихме, че ГДБОП се занимава с наблюдение на социалните мрежи. Борците с организираната престъпност привикаха на разпит гражданина Васил Коцев, понеже във Фейсбук изразил негативното си отношение към премиера Борисов. На 17 август самият Борисов се похвали, че се обадил на Коцев и двамата с него провели много мил разговор. Критикът на правителството обаче отсече, че продължава да не харесва премиера. А пък собственици на дискотеки и други заведения в „Слънчев бряг”, акламираха с викове „Оставка!” и „Бойко, помогни ни!” среднощните проверки под егидата на вицепремиера Валери Симеонов. Дори Цветан Цветанов разкритикува индиректно неговите акции, докато премиерът Борисов ги одобри „в рамките на закона”.

Илюзия е да се смята, че единният антикорупционен орган ще разследва безпристрастно хората, които са го назначили, и които го ръководят политически. Изпълнителната и законодателната власт няма да позволят този орган да ги разследва и той ще се занимава пак с дребните риби. Много зависи и от личния морал на хората, които ще го попълнят. Ножът, поставен в едни ръце, може да реже хляб, а поставен в други – да сече глави!

При всички случаи ще има подозрения, че се подготвя нова бухалка за противниците на властта. Управляващите подхранват тези опасения, опитвайки се да отклонят общественото внимание от скандалите с техните съпартийки, изтърсвайки от праха стари казуси, като „Цанков камък” и консултантския хонорар на Ахмед Доган. Започнаха дори да внушават, че БСП и ДПС се готвят отново да управляват заедно. Но ако, както твърди Борисов, ГЕРБ не са искали да спечелят президентските избори, за да няма концентрация на цялата власт в ръцете на една партия, излиза, че ГЕРБ е искала да управлява с БСП. Редно е в такъв случай герберите да откликнат на предложението на Корнелия Нинова ръководителят на единния орган за борба с корупцията да бъде назначаван от президента. Коалиция ГЕРБ - БСП може да не е нужна на България, но президентът, който спечели изборите с убийствена преднина пред кандидата на ГЕРБ, може да играе по-важна роля в борбата с корупцията. Още повече, че никой досега не можа да докаже, че е корумпиран, за разлика от политиците от управляващата коалиция, които се оплетоха като свински черва в корупционни скандали. То не беше скандалът КТБ, не бяха злоупотребите в НДК, включително с евросредства, отпуснати за подготовката на българското председателство на Съвета на Европа. Накрая дойде и „Суджукгейт”, който разбули цялата злоупотреба с политическа власт на местните овластени деребеи. При Борисов може и да не е дошъл нито един суджук, но калта от случилото се в Добрич опръска и него, въпреки твърденията на социологически шарлатани, че доверието към правителство се е покачило до 42 %. А защо одобрението на Борисов е едва 35 %? Ял, не ял суджук, да е ял! Само че Живко Мартинов не е изолиран случай на рекет от името на премиера. Иначе защо си отиде цялото ръководство на ГЕРБ в Добрич? Май Мартинов не ще да е изял сам 4 тона суджук, 60 килограма телешка пастърма и филе „Елена”, нали?

Бившите коалиционни партньори на Борисов като Радан Кънев (ДСБ) и Христо Иванов („Да, България”) сигурно ще търсят във всеки гейт на управляващите свидетелство за необходимостта от внедряване на румънския модел на извънредна прокуратура, олицетворяван от шефката на DNA Лаура Кьовеши. За тяхно съжаление Кьовеши се оказа къде-къде по-авторитарна от Цацаров, след като бе записана да нарежда на подчинените си прокурори как и кого да подгонят. На Балканите авторитаризмът наднича от всеки ъгъл.

Колкото и да критикуват Цацаров, не друг, а той издейства свалянето на имунитета на цели 9 народни представители за едва 100 дни работа на НС. Заради подхванатия от прокуратурата „Суджукгейт” си отиде цялото партийно ръководство на ГЕРБ в Добрич, въпреки декларациите, че вината била персонална. Очевидно много хора в ГЕРБ са дъвкали  този „суджук”, и то още от 2009 г.

Иначе, като няма справедливост на този свят, хората започват да се уповават само на Господ. Ясно е, че българската Темида не е сляпа, и глуха и няма. Но ръцете й понякога държат не само меча и везните на справедливостта. Ясен е и меракът на политиците да я държат на каишка, за да не започне да ги хапе. Оптимизмът ни обаче идва оттам, че винаги може да стане по-зле. При благоприятно стечение на обстоятелствата може да се случи и нещо хубаво...

А Земята продължава да се върти и без намесата на българското правителство. И в политиката добро и зло се редуват всеки ден.

Тъкмо светът си беше отдъхнал, че на Корейския полуостров няма да има ядрена война, а в Сирия нещата тръгнаха към приключване на кризата, и тероризмът си показа зъбите в Испания. Първо в Барселона миниван се вряза в тълпа на оживена улица, като уби 13 и рани над 100 души. Веднага след това беше извършен подобен опит в град Камбрилс, южно от Барселона.

Нужен ли е втори атентат като онзи на летище „Сарафово”, за да проумеем, че светът все още е опасно място за живеене? Нали според диалектиката количествените натрупвания водят до качествени изменения?