Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

А ВИЕ КЪДЕ БЯХТЕ?

Е-поща Печат PDF

“Ако гражданското общество е рожба на споразумението, то споразумението трябва да е негов закон.”

Едмънд Бърк

От страниците на в. “Дума” (5 септември т.г.) срамежливо надзърта снимка отпреди повече от 70 години. Хората скандират нещо, за което мнозина биха се досетили какво точно е, на гърдите им висят автомати в парадно-миролюбива поза. Снимката е архивна, от сайта на “Изгубената България”, и е използвана за илюстрация към текста на проф. Чавдар Добрев по повод 9 септември 1944 г.

С годините тази дата все повече заприличва на бодлива шипка, която ще те одраска до кръв, ако пожелаеш да си откъснеш плодче.

Тази дата натрупа солидна по обем критическа и откровено сатанистична литература и категорично бе обозначена като “кървава”, “превратаджийска”, “сталинска”, “престъпна” и каквото още може да се сети човек, но със знак минус.

Това е лицето и същността на 9-и септември според евроатлантиците-преходници.

Негативното значение и страхът от тази дата в “новоговора” може да се сравнят само с параскевидекатриафобия-та – тоест, страхът от числото 13. (В доста обществени сгради в САЩ например няма тринайсети етаж. Голяма част от хотели, болници и летища избягват използването на числото за номериране на стаи...) Звучи съвсем логично и у нас “числото 9” да бъде предоставено на “политическата инквизиция” за елиминация, а вероятността някакъв си Галилео да прошепне, че “все пак Тя се върти...”, да бъде сведена до нулата. Защо не, нали всички виждаме с очите си как действа Биг брадър и колко зорко е окото му. Всъщност, може би не точно око, а тежка златна паричка, кой знае!?

 

Датите обаче са странно нещо. Кажеш ли девети септември, безусловно се прилепва и годината 1944 г. (Фашизмът у нас беше повален.) Във времената след началото на т. нар. преход в България (10 ноември 1989 г.) споменаването на девети септември 1944 г. се превърна в мерило за политическа коректност и “демократична принадлежност” – ако го помниш или оценяваш, значи си мръсен ...... и т.н., ако вадиш от архивите статистиката на “престъпленията на комунистите” и дебело подчертаваш огромния брой жертви, значи си демократ и борец за човешки права. Доста е схематично, но пък е ясно. Значи, това са двата полюса. Едната карта на България – с черепи, другата – с природни и географски особености и богати ресурси – изберете сами.

Вие обаче къде бяхте?!

Двата полюса бягат от истината, т.е. манипулират я по най-изгоден и според случая начин. Досега не се е появило нито едно обективно и безспорно професионално изследване, което да разчита на емпиричните факти, а не на емоциите. Защото истината никога не е нито розова, нито непременно кървава...

Датите имат и способността да оцветяват човешката памет, да служат като репер за събития и хора, и колкото и да ги гониш, те винаги се настаняват на първия ред и дават сигнали – тук сме, ето ни, вижте ни...

Дали 9-и е било преврат, дали е било смяна на режима, дали е успяла социалистическа революция (всъщност е), едва ли има отношение към спора, тъй като в опозиция и със същото основание може да запитаме дали 10-и не е преврат, дали е контрареволюция, дали е исторически оправдано да се свързва с новата епоха на “демокрация и човешки права”?!

Съдът (Народният съд – б. р.) е осъдил на смърт 2730 души, като 200 души вече са били убити. Жертвите са министри, депутати, банкери, журналисти, кметове, учители, земевладелци и други. ... На доживотен затвор са осъдени 1305 души, а с присъди до 20 години – 4348 души.” Това са данни, изнесени от бившия зам.-министър на МВР и бивш първи зам.-председател на Комитета по държавна сигурност генерал полк. Мирчо Спасов, докато беше жив, в първите години след „прехода”.

Деветосептемврийска България защитаваше родното производство на храни като много от тях (плодове и зеленчуци, краве сирене и мляко, телешко месо, риба, птици, различни варива, мед, растителни масла, детски храни...), въобще храни, които днес наричаме полезни, бяха силно дотирани (от Народна република България – б.р.) и освободени от всякакви сборове. Доколкото страната ни не си слагаше фискален грях да дотира чужди производства и фирми, вносните храни ги имаше в по-специализирани и престижни магазини свободно, но на пазарни цени. Бананите бяха от тези храни. “Окупаторите” („хибридните войници на Русия” според новоговора – б.р.) почти насила ни избавиха от газената лампа и ралото и вместо дотогавашната свобода (а и днешна) да бъдем в голямата си част ратаи, обслужващ някого персонал, или щастливи безработни, взеха, че ни направиха ядрена и космическа държава. Взеха, че наложиха на СИВ да инвестира в окупираната ни държава сериозни средства за развиване на електроника и биотехнологии.

Живот прост и скучен... Нямаше ги трепетите да изваждаме милиарди от залъка на деца и внуци, та да си купим ескадрила от 20-годишни таралясници, а ни подаряваха насила полкове самолети да пазим с тях народа от “свободното придвижване на бананите”... (български блогър от 21 век).

Сравнението е винаги тежко. Но е неизбежно.

За жалост обективната истина работи и в двете посоки – “европейските ценности” (и респективно инвестиции) не донесоха нищо от вече безвъзвратно изгубеното. Също като Мойсеевия народ, който четиридесет години се скитал, докато се забрави египетското робство, българинът, по биологически, а и по конюнктурни причини, доста неща отложи в чекмеджетата на паметта, а пък новите поколения, съвсем естествено, са обект на прецизна манипулация. За тях не само Девети вече не значи почти нищо, или съвсем нищо, но и 10-и им се изплъзва... И точно това е светлата нишка, която може би скоро (разбира се, в исторически мащаб) ще претърпи катарзиса, от който никой век не се спаси.

Девети ни разделя, но 10-и ни погубва...

Българското национално радио ни осведоми, че „на 7 септември т. г. Би Би Си излъчи материал, озаглавен “България на ръба на скалата”. Журналистката Рут Аликзандър посетила много села, които от десетилетия обезлюдяват. Тя припомня, че през 1989 г. населението на България е било почти 9 милиона, днес е малко над 7 милиона, а прогнозата за 2050 г. е 5,5 милиона. В село Калотинци например, от 600 души са останали само 13.” Във видеото на г-жа Аликзандър, - някак комунистически и кръволожки всъщност!, - се чуват думите на един от тези 13-има оцелели. “Ние сме изоставени – и от управниците, и от Бога. Политиците нищо няма да направят за нас. Те гледат само себе си. Не се интересуват от хората - особено от възрастните хора по селата. Не им пука дори за младите хора, защото младите са в чужбина”. ... Насърчават се българите, отишли в чужбина, да се върнат, отбелязва Аликзандър, и допълва, че данните сочат, че населението на България е най-бързо свиващото се в света. То вече е загубило една пета от 90-те години насам.

Е, ние това го знаем отдавна. Вижда се...

България започва да се индустриализира и процентът на индустриализация я прави (държава – б.р.) на средно европейско ниво. Да, част от хората се изнасят от селата, за да работят в градовете. Паралелно обаче с това в селата по времето на комунизма се откриваха училища, медицински пунктове, транспорт осигурен имаше непрекъснато, имаше малки цехове, ТКЗС осигуряваше поминък” – коментира блогър „носталгик”... И още: ”Всичко идва от отнетите и загубени пазари! Преди, всяко ТКЗС си скъсваха задниците от бачкане и цялата продукция се изкупуваше от СССР, че даже и искаха още! На Запад не ни искат доматите и картофите - там си дотират своите местни производители, правят едни регулации от ЕК, пускат европари за дотации на френските и холандските фермери и ние умираме. Като няма работа на село, какво да правят хората там? Естествено, че бягат...”

Вероятно всеки средностатистически евросъюзофил би окачествил тези думи като последица от „хибридната война” на Русия, като „мръсни комунистически лъжи и пропаганда” и т.н. Да, на българина трябваше да му се смени чипа – и го направиха. Но не без наше си съдействие...

Друг носталгик с некоректно политическо мислене допълва: „Имаше и Български туристически съюз, който за 1,50 лв. членски внос годишно позволяваше да спиш по хижи и заслони с топла кухня за 2-3 лв. ... Нямаше престъпност, мутри, наркомани, делене между хората по имуществен ценз. Нямаше бездомници, изхвърлени на улицата за неизплатени ипотеки или кредити. ... Нямаше учители, ровещи по кофите за боклук и т.н...” Нека допълним – и професори, ровещи по кофите, а и т.нар. соцмакулатура.

Едиповият комплекс на българската класа новобогаташи обаче е неутолим и няма, и не търси катарзис. Не им е по силите. По силите им е да си мерят яхтите, фенките и да менкат едни цифри с много нули от банка в офшорка и обратно. Къде ти тоя разкош преди?! Нали си спомняме „перверзните” вили и екстри на бившата партийна и държавна номенклатура – днес изглеждат като бедни хижи в сравнение с „колегите” от всички браншове.

Да, около Девети има и доста срамни и ужасяващи факти. Но „който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък”...

Очистването може да дойде само по формулата на Тарас Булба - „Я тебя породил, я тебя и убью”. Разбира се, че има и друг път, естествено, че има и по-справедлив начин, но за ленивия прост и лаком слуга той е невидим и дълбоко нежелан. Дори и да проглуши ушите на новите „партньори” и колеги по ЕС, нашего брата няма да чуе мъдреца, нито ще се сети за думите на Едмънд Бърк, че “Ако гражданското общество е рожба на споразумението, то споразумението трябва да е негов закон.” Затова е съвсем лесно и “ценностно” оправдано да следва байганьовското правило... За 9-и – само лошо или нищо, за 10-и – бравурно и хвала! Девети и годините след него трябва да бъде забравени, за да се види заревото на 10-и. Но се забравя, че стомничката все пак се счупила... И то преди 2050 г.

Армагедонът е минало, идва Ханаан.