Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

КНИГА ЗА УМНИ ЧИТАТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

На 4 септември се навършиха 75 години от рождението на Бисер Киров. По този повод фондация „Устойчиво развитие за България“ издаде автобиографичната му книга „Благодарствена песен“.

Приятели, колеги, почитатели на Бисер Киров присъстваха на прдставянето на книгата - на 4 септември т.г. - г. в Мраморната зала на Руския културно-информационен център в София.

Тържеството откри г-н Павел Журавльов, ръководител на представителството на “Россотрудничество” в България, съорганизатор на проявата. Г-н Алексей Новоселов, съветник по културата в посолството на Руската федерация, поздрави участниците и семейството на Бисер Киров от името на Н. Пр. Анатолий Макаров, извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация, и благодари на издателя на книгата фондация „Устойчиво развитие за България“ и на нейния председател г-жа Станка Шопова.

Книгата-изповед на Бисер Киров представиха Тодор Коруев, редактор на книгата, Боян Ангелов, председател на СБП, който връчи на съпругата на Бисер Киров плакет, посмъртно, за приноса му към българската словесност и към българското песенно изкуство, Лъчезар Еленков, поет и публицист, който припомни богатата творческа биография и стотиците международни награди на твореца. Олег Опрев, близък приятел на Бисер Киров, говори за сътрудничеството им в Германия и в световното младежко движение, изтъкна и участията на Бисер Киров в СОК „Камчия“.

Н. Пр. Педро Пабло Сан Хорхе, извънреден и пълномощен посланик на Република Куба, отбеляза заслугите на Бисер Киров за дружбата между  България и Куба.

Актьорът Иван Налбантов прочете откъси от книгата. После за своя колега и близък приятел песен разказаха Михаил Белчев, Веселин Маринов, Йорданка Христова. Светлана Савицкая от Русия сподели спомени за сътрудничеството на нейната фондация „Златното перо на Русия“ с Бисер Киров. Наталия Барабанщикова, от Молдова, художествен ръководител на международния фестивал „Заедно в 21 век“, запозна аудиторията с резултатите от Първия международен конкурс „Бисер Киров“, учреден от фондация „Устойчиво развитие за България“.

Детско-юношеският гайдарски състав „Апостол Кисьов“, от Смолян, родния край на Бисер Киров, изпълни красиви родопски песни.

Огласени бяха получените приветствия от руски и български организации и творци до участниците и до издателя на книгата г-н Бойко Коцев, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация, както и от организициония комитет на международния фестивал “Красная гвоздика 2017”, с председател героя на труда на Русия, депутат от Държавната Дума на Руската федерация, народния артист на Руската федерация Йосиф Кобзон, и много други.

Бе оповестено, че по предложение на преседателя на Фондация “Устойчиво развитие за България” г-жа Станка Шопова, организационият комитет на международния фестивал “Красная гвоздика 2017”, който ще се проведе от 18 до 24 септември т.г. в Русия, е взел решение да учреди ежегодна международна награда на името на заслужилия артист на Руската федерация Бисер Киров “За принос в развитието и популяризираното на руската песен в света”. Наградата ще бъде връчена на гала-концерта, а в дните на фестивала ще се проведе и вечер-концерт  в памет на Бисер Киров.

Бисер Киров и днес ни вдъхновява да продължим делото му за развитие на дружбата и сътрудничеството между народите, за поддържане на мира, разбирателството, взаимопомощта и свободата.

„Мамеше ме широкият свят, публиката на нови страни, увереността ми, че гласът ми е пропуск до всяка душа. Почувствах „проповедническото“ в моята професия. От дете познавам внушението на музиката и словото от амвона на татковата църква и сякаш сега изпълнявах съкровената му мечта да бъда като него. Не преувеличавам, бях на мястото си. Мислех си даже, че с песен може да се промени света. Но най-важното за мен бе СВОБОДАТА. Музиката ми я подари. Свободата е в основата на мисленето. За мен свободата е същността на човека. И върховната наша мисия е да осъществим СОБСТВЕНАТА СИ СВОБОДА. Песента е синоним на свободата, а поривите на вдъхновение, са крилете на СВОБОДАТА.“

Бисер Киров

***

Вместо изказване, ще ви прочета писмото, което написах на Бисер на 17 май 2015 г., след като той ми бе изпратил книгата си и аз я прочетох.

Това писмо няма плик и марка, изпратено е по електронната поща и е в компютъра на Бисер... и сега.

 

Драги амужка Бисо,

Ти си човек, който знае цената си и естествено, имаш самочувствие, че като правиш нещо, трябва да е направено както трябва. И го доказваш и като писател - с “Благодарствена песен”.

Ние, родопчани, имаме една приказка: “Има три лоши неща: да легнеш и да не заспиш, да чакаш и да не дочакаш, да сториш нещо и да не ти го бендисат”. Няма начин да не се бендиса твоята “Благодарствена песен”, даже според мен ще има успех, защото е написана искрено. Искреността е едно от важните качества на текста - ти си прям и откровен навсякъде, няма фалш и прикриване или замазване на факти и събития. В мемоарите, а ти си чел не една книга със спомени, най-често или се разчистват сметки, или пък мемоаристът се прави център на вселената, или пък препрочита и преправя личната си биография и историята. А някои просто се самоизтезават със спомените си и изтезават и читателите. Ти няма какво да приправяш и си заел друга позиция - да осъждаш себе си, околните, и времето, в което си живял, с мисъл за Бога и божественото у човека, с благодарност към Съдбата, която в края на краищата се гради от таланта и морала, труда и човещината и има опора в Семейството и Приятелството.

Но искреността и избраният от теб “благодарствен подход” не биха били достатъчни, ако не беше твоето умение да владееш словото, то пък би обедняло, ако я нямаше тънката ти наблюдателност не само за звуци, но и цветове, жестове и миризми, а също усетът към детайла, към привидно дребното, за което други нямат очи. Имаш страници, които са блестяща белетристика като описанията на детството в Добрич, Пловдив, Силистра, романтичните срещи с Куба, за откритията в пътуванията в САЩ и Африка... Другаде си остро публицистичен. Краят ти е фантастичен както с категоричността на позицията, така и със словото, в която е облечена. Твоите публицистични рефлекси са ми познати от общуването ни в София, Чокманово и Москва, от разговорите ти с писателите в кафенето, от интервютата ти, в които имаше мисъл, а не звездобройства. Но белетристичните ти умения откривам сега. Имаш свой стил на изказ, богат е словникът ти. Да ти призная, завидях ти на някои езикови открития, изненадващи обрати и метафорични изрази. Ти имаш и предимството да не си зависим от езиковия шаблон и стиловото еднообразие, “плевели”, с които бъка журналистическата нива и при всяко писане мисля как да се преборя с тях.

Книгата, естествено, има и голямо познавателно значение - тя е принос и в историята на българската популярна музика, отгоре на това ти разместваш някои наслоени наноси и се преборваш с насадени митове. За това допринасят и влезлите естествено в повествованието портретчета на Георги Минчев, Панайот Славчев, Генко Генов, Йосиф Кобзон и др., от които се разбира кой кой е. Написаното примерно за адвентистката църква ще даде възможност на читателя ако не да обогати знанията си за нея, най-малкото да проумее с какви божествени идеи живеят адвентистите. А написаното за рода от теб сигурно ще е да начин за синовна отплата, но за тези, които ще се докоснат до книгата, е извор на родолюбие и отечествен зов. Естествено, не си подминал как се движи соцмашината през годините - у нас и в братските страни. И много искрена е изненадата ти от бързото й сгромолясване, докато мнозина се писаха пророци.

Макар и да следва хронологичността на живота ти, книгата е  изпълнена с “лирични и нелирични отклонения”, които произтичат съвсем естествено от някакъв факт или събитие, от тях са провокирани твоите размисли, примерно: семейството като твоя религия, детето като божество, репетицията означава живот, сцената - също, песента като синоним на свободата, мисли за съвестта - безсъвестният не е човек. Както се вижда, във всяко от тях ти достигаш до афористичен стил като този: “Животът е толкова неочакван, колкото си поиска, и всяка увереност в бъдещето е безсмислена!”

Смяташ, че са щастливи хората, на които съдбата им подарява Вяра, по-силна от Живота, и сочиш баща си, Димитър Методиев, Дин Рийд, Виктор Хара... Напомням всичко това не само да похваля афористичността, “умността” на написаното, но и да подчертая, че много от тези мисли не само че са мъдри, но нямат нищо общо с калъпа и квадратността у мнозина около нас. Колкото и да има любопитни неща около концерти и турнета, от номадския живот на музиканта, срещи със звезди, награди и аплодисменти, тази книга не е като другите изповеди на певци, музиканти и артисти. Тя е за умни читатели, защото е мъдра и е излязла от релсите на тривиалността.

Тошо, твой амуже и набор