Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ОПАШКАТА НА ГУЩЕРА

Е-поща Печат PDF

В ранните години на мутренския преход, когато се формира така нареченият национално отговорен капитал, във в. „24 часа” бе публикувана статия на шефа на „Мултигруп”, покойния вече Илия Павлов. В нея той съветваше подобните нему да изсветлят своя бизнес, отрязвайки опашките му от криминални дейности.

Оказа се, че статията е била подготвена не от Павлов, а от Георги Кадиев, по-късно депутат от БСП, а още по-късно основател и лидер на партия „Нормална държава”. Обаче самият Илия Павлов, след като беше отстранен неговият създател Андрей Луканов, беше застигнат от опашката си. Тоест, застреляха го на излизане от офиса му негови престъпни съдружници или конкуренти...Остана само приказката за гущера, който оставя своята опашка в устата на врага, за да спаси главата си и продължаващите я телесни добавки.

Казват, че опашката пораствала наново, стига главата да е цяла. Тази приказка ръководи до днес политици, магистрати и цели политически партии у нас. В смисъл, че щом имиджът им бъде застрашен от техни подчинени, колеги и съпартийци, панически ги хвърлят на Прокуратурата и медийните хиени. Така реагира ръководството на ГЕРБ след поредицата скандали – от НДК и „Суджукгейт”, през „приватизацията”, сиреч заграбването от страна на някаква общинска активистка на част от една общинска детска градина в Перник, до убийството във Виноградец, злоупотребите на кмета на Септември Манчев, аналогичния случай с кмета на Хасково Добри Беливанов и кадруването на депутата Делян Добрев в общината.

 

Героите на тези скандали бяха все активисти на ГЕРБ. Но от бившия вече депутат на ГЕРБ от Добрич Живко Мартинов, до настоящия депутат от Хасково Делян Добрев, всички се оправдават с интригите на БСП. А ръководството съвсем обяснимо изтъква колко решително се е разправило с провинилите се съпартийци, без да обясни защо ги е търпяло години наред да рекетират бизнеса, да назначават кумове, кумици и съученици в общинската и държавната администрация, да пилеят парите на данъкоплатците за собствен пиар и т.н.

Първо министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова уволни шефа на НДК Мирослав Боршош – заради постоянно увеличаващите се загуби и мудното осъществяване на ремонта на НДК. После премиерът Борисов го възстанови на поста, а още по-после Боршош си подаде оставката и Борисов прехвърли НДК в ресора на министъра на културата Боил Банов, с което темата за НДК бе затворена. Обаче наскоро прокуратурата повдигна ново, четвърто обвинение срещу бившия директор на НДК Боршош.

После се разрази скандалът „Суджукгейт”, огласен не от опозицията, а от Прокуратурата след сигнал на рекетиран от депутата на ГЕРБ Живко Мартинов добрички бизнесмен. И докато от ГЕРБ уверяваха, че става въпрос за отделен изолиран случай, от НС и партията изхвърча не само провинилият се депутат, а и цялото общинско ръководство на ГЕРБ в Добрич. Остана, обаче, съмнението, че Мартинов не ще да е оплюскал сам 4 тона суджук и 60 килограма телешка пастърма и филе „Елена”. Защото, както стана ясно от изявлението на главния прокурор Цацаров, частният офис на Мартинов е бил обзаведен с мебели, купени уж за ГЕРБ от същия бизнесмен, който е предоставил суджука. „Дарението” е било изпросено от името на премиера Борисов със заплахата, че производителят на колбаси ще има проблеми ако не „услужи” на ГЕРБ... Не стана ясно все пак докъде стигна суджукът.

 

На този фон случаят с детската градина, заграбена от общинска съветничка на ГЕРБ в Перник, е направо песен. Но и за него Изпълнителната комисия на ГЕРБ научи от медиите. Въпросната персона не изчака да я отрежат като гущерова опашка, а върна заграбеното и напусна партията. Но де да беше само този случай. Наложи се да се късат и други опашки. Първо трябваше да се разграничат от председателя на ОС във Виноградец, с чийто пистолет на един рожден ден бе убит човек; след това партийното проклятие застигна и кмета на Септември, уличен, че урежда фирми, на които е бил собственик, да печелят обществените поръчки. И той беше „отлюспен”.

Преди седмица пък се разрази буря в община Хасково, при която общински съветници от ГЕРБ обвиниха кмета Добри Беливанов, също от ГЕРБ, в неспособност да решава проблемите на града. Той пък се беше командировал в чужбина и пропусна сесията на ОС, но свари да се оплаче, че депутатът Делян Добрев е уреждал без конкурс или с нагласени конкурси свои роднини, съдружници и съученици на синекурни длъжности в общината. Отначало, вместо да дръпне юздите на Добрев, партията призова кмета, който тя бе издигнала, да подаде оставка. Беливанов отказа да напусне и написа остро писмо до премиера Борисов, в което обяви, че организацията на ГЕРБ в Хасково се е дистанцирала от него, след като отменил „опорочените конкурси” в общината и се противопоставил на опитите на Добрев за кадруване. А самият Делян Добрев, обвиняем за безстопанственост като министър на енергетиката в кабинета „Борисов-1”, обвини за скандалите в Хасково... опозиционната БСП и по-специално депутата Елена Йончева! Въпреки това, след среща с премиера Борисов той декларира, че ще подаде оставка от всички заемани позиции в НС и ГЕРБ. Понеже бил „омерзен и ранен в сърцето” от несправедливите обвинения срещу него. Такава била и препоръката на Борисов. Но, о, чудо! Парламентарната група на ГЕРБ застана като стена зад Добрев в сряда (4 октомври), когато НС с 99 гласа „против” срещу 95 „за” и над 20 „въздържал се” отхвърли предложението за неговото освобождаване. Основният мотив на парламентарната група беше, че така са правели управлявалите преди тях. И че спасявайки Добрев, защитават Бойко Борисов и предотвратяват лавината от бъдещи искания на депутатски оставки заради шуробаджанашкия модел на кадруване. Скритият мотив обаче е, че театралният жест на депутата ще бъде изтълкуван от душманите на ГЕРБ като признание за вина. Въпреки това бяхме почти сигурни, че той ще повтори геройския си опит да напусне парламента, за да заслужи мъченически венец, поемайки все пак някаква вина. Още повече, че сам Добрев разказа пред Би Ти Ви как преди три години направил от пенсионера Беливанов областен управител, а след това сбъднал детската му мечта да стане кмет на Хасково. „Във властта от добър и свестен човек той се превърна в нещо друго”, ожали се Добрев, той и председател на парламентарната Комисия по енергетика и областен координатор на партия ГЕРБ в Хасково. Няма добро ненаказано!

Така или иначе, стана видимо и ясно, че партийната организация на ГЕРБ в Хасково се разделя на два лагера. Тъкмо затова първото и най-главно партийно решение бе Делян Добрев да остане неин председател, а Борисов още веднъж напомни на Беливанов да си ходи. От партийни структури и „трудови колективи” от цялата страна заваляха окуражителни за депутата и унищожителни за кмета Беливанов реакции. Толкова много любов и омраза на едно място отдавна не се е виждало! Намеси се отново премиерът Борисов и след като призова за очистване от аналогичните кадрувания в други региони, съпругата на депутата от ГЕРБ Александър Ненков напусна държавното дружество „Булгартрансгаз”. Делян Добрев оцеля временно, а го отнесе неговият съпартиец Ненков! Няма пълно щастие, така е.

Накрая, но не за последно, вирусът на разцеплението обхвана и Ботевград, където лагерът на бившия кмет Георги Георгиев обяви война на сегашния кмет и неговото обкръжение. За вътрешнопартийни скандали сигнализират и от Балчик.

В природата гущерът си къса опашката, когато трябва да си спаси главата. А в случая „партията, ръководител и вдъхновител на всички наши успехи и победи” хвърля на душманите живо месо. В същото време най-яростните нейни критици стават депутати или шефове на държавни агенции, комисии, банки и др. С решението обаче да номинира т. нар. политолог Антон Тодоров за шеф на Комисията по разкриване на досиетата на бившата ДС, буквално „изтрепа рибата”! Човекът, който написа „Шайка. Бойко, Цецо, Росен и други негодници”, беше възнаграден два пъти: първо, с депутатско място в 44-ото НС; после, с номинация за поста председател на Комисията по досиетата. Както писа бившият член на въпросната комисия по досиетата Екатерина Бончева, това било все едно пироман да назначат за пазач на склад с боеприпаси. В сряда (4 октомври) скандалната кандидатура трябваше да бъде гласувана в НС. При заявеното предварително от БСП, ДПС и ПП „Воля” негативно отношение към автора на „Шайка”, Антон Тодоров нямаше никакви шансове да заеме мечтания от него пост. Още повече, че и лидерът на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов каза, че комисията трябва да се закрие и досиетата на ДС да се прехвърлят в архива, където да бъдат достъпни за всички граждани. Но в 44-ото НС нищо не е сигурно, защото договорки се сключват и развалят и нощем. Явно този път и ГЕРБ осъзна, че стъпва на гнило, поради което не само оттегли скандалната си кандидатура, а и цялата процедура за попълване на комисията. Щеше да е голям сеир за шеф на Комисията по досиетата да се избере човек, който твърди: „Аз съм като мумията, не се храня, не спя, не съм от този свят и винаги се връщам. За ужас на червените!” А всъщност приликата между А. Т. и мумията е в това, че и тя няма чувство за срам...

След като самият Тодоров осъзна, че ще бъде бламиран, на 2 октомври обяви във „Фейсбук”, че се отказва от детската си мечта да бъде шеф на Комисията по досиетата, можем само да разсъждаваме дали „целта на занятието” не е била да се отърват от тази одиозна личност, която носи само негативи.

Като гледахме този недостоен спектакъл, се питахме кое е по-голяма наглост: ГЕРБ да приеме в парламентарната си група човек, който ги е нарекъл „шайка” и дори да го номинира за шеф на Комисията по досиетата на ДС, или критикът на ГЕРБ да влезе в „шайката” и да приеме от нея такъв отговорен пост? Допускаме дори, че номинирането на Антон Тодоров и евентуалното му избиране за шеф на Комисията по досиетата е било най-сигурният начин да се обезсмисли съществуването на това змейско гнездо, гълтащо по 3 милиона лева на година от джоба на данъкоплатеца. Какво би работил в тази комисия „герберът под наем” Антон Тодоров, освен да продължи да трупа материал за бъдещи книги и да обикаля из телевизионните студиа, размахвайки „автентични документи”?

Но по-отблъскващо от неговите тиради е снизходителното отношение на журналистите към неговия „морал”. Единствен Сашо Диков му зададе отровния въпрос: как такъв моралист съчетава авторството на книгата „Шайка” с участието си в ПГ на ГЕРБ? Вместо да отговори, „политологът” заплаши Диков със съд за обида.

Покойният Венцеслав Начев би казал, че “пачавра леке не хваща”, но нейсе! Това не пречи на наглеца Тодоров да обвинява в наглост президента Румен Радев, който твърди, че не е писал становище за изстребителите „Грипен”. Секретарят на президентството, бивш началник щаб на ВВС Димитър Стоянов, показа документ, от който се вижда, че като командир на ВВС Радев е информирал премиера Орешарски за три типа изстребители, без да внушава кой да бъде предпочетен. Антон Тодоров обаче показа манипулативно само първите две страници на въпросния документ, претендирайки за обективност. И после се възмущава от „фалшивите” (fake) новини!

Междувременно и МВР е на път да смае света със статистика за „успешната” борба с организираната и битовата престъпност. Там дори до късане на опашки не се стига.

Ако се съберат цифрите, които МВР лансира като доказателство за „намаляващата” престъпност, не би трябвало у нас да има дори едно престъпление. Обаче престъпленията следват едно след друго. Преди да е разкрита групата на новите „Нагли”, отвлякла сина на Тони Златков, Адриан, посред бял ден беше обран автомобил на „Инкасо център”. Задигнатите пари са между 300 000 и 400 000 лева. Каква борба с престъпността, какви пет лева, какъв Шенген и Еврозона?! У нас гущерът на престъпността има хиляди опашки и всяка една пораства наново веднага, след като бъде откъсната. Също, както опашките на политическите гущери...

Партиите идват и си отиват от властта, табиетите остават. И все се намира някой, който да разпределя порциите.