Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

МЕЖДУ НЕВЪЗМОЖНОТО И НЕСЪСТОЯТЕЛНОТО

Е-поща Печат PDF

• Принос към предстоящите разисквания за ратификация на Договора за добросъседство между България и Македония

продължение от бр. 35

Македония – миналото приключва с настоящето; а има ли бъдеще?

Какви са възможните алтернативи за бъдещето на Македония?

1. Да продължи да преследва самостоятелен път на развитие, върху една четвърт от географската територия на исторически познатата македонска земя, опитвайки се да се освободи от името БЮРМ, под което възникна и доби известност, но да запази марката - Македония. Това означава да заложи като основна цел във външната си политика обединение „освобождаване“ на останалите части и предявяване на  перманентни териториални претенции към своите съседи.

В обстановка на пълзяща ескалация на нестабилност в съседните Косово, Сърбия и оформящите се мюсюлмански анклави на територията на бивша Югославия и на Балканите в цялост, както и нарастващото значение на албанския фактор в самата Македония, за който стана въпрос, перспективата за успешно самостоятелно развитие е нереалистична.

2. Втората възможност е да търси съюз, общо управление, кондоминиум или друга форма на съвместно съжителство с някоя от съседните държави: Сърбия, Албания, Гърция или България с утвърдени традиции и международно признати граници, статут и идентичност.

На управляващите в Македония предстои тежък избор и историческа отговорност да съхранят териториалната цялост на Вардарска Македония и да решат накъде и с кого ще продължат, за да оцелеят.

На настоящия етап на развитие отношенията със Сърбия са най-близки, тъй като продължават да са в плен на югославския синдром.

Предвид сянката на близкото минало, от която БЮРМ се опитва да се освободи, ново обединение между двете страни изглежда неперспективно – липсват исторически предпоставки, липсва и общ враг обединител, който да формира общ интерес.

Югославският експеримент беше конфедерация под сръбско управление и той се провали. Македонизмът от инструмент за провеждане на антибългарска политика от Белград, се превърна в заплаха за съществуването на самата Македония, по причини, на които подробно се спряхме.

Обединяването с Албания е малко вероятно, тъй като това би  означавало ликвидирането на Вардарска Македония. Но откъсването на части от Македония, плътно населени с албанци и присъединяването им към Албания или към Косово, е реална перспектива.

Обединение с Гърция би означавало тя да поеме отговорност за елинизиране на Вардарската част и заличаване на нейната идентичност, по примера на Егейска Македония. Ако това не се случи, рискът българо- и „македоно-“ говорещата Вардарска област да застраши почти вековните  опити за изграждане на гръцки идентитет на Егейска Македония, е голям.

Готова ли е Гърция за това? Ако съдим  по подкрепата за сръбското присъствие и противопоставяне на естествените процеси по възстановяване на българщината и българския облик в областта, логичният отговорът е не!

От друга страна, в самата Македония липсва гръцки елемент, който да се стреми към присъединяване към Гърция. Егейска Македония е силно прочистена от българи и възстановяването на коренното население в областта ще бъде бавен и продължителен процес. На този етап по-скоро Македония би трябвало да предложи план и да предприеме действия - с всички позволени средства - за връщането на окупираната от Гърция македонска територия в пределите на македонското землище. Искането за установяването на кондоминиум – съвместно административно управление на областта, е задължителна първа стъпка, но това е невъзможно с настоящия статут на БЮРМ.

България, която единствена в хилядолетната си история е отстоявала независимостта на македонската земя, като част от българската държава, това е единствената жизнена алтернатива, която е в състояние да съхрани нравите, бита, езика и относителната самостоятелност на областта и да предложи перспектива за благоденствие и развитие не само на Вардарска, но и на Егейска Македония. Както и да я предпази от настъпващата подмяна на народностния състав и езика. От подобно развитие ще спечели целият македонски народ и ще загуби една нищожна част от т.нар. управленски елит, чиято единствена легитимация е защита на чужди интереси в интерес на оцеляване и лично облагодетелстване.

България разчита на историческата истина, а съседите й създават истина, която превръщат в история

Това е причината днес България да граничи с всички съседи с български земи. А процесът не е приключил!

Уверенията на българския министър-председател, че България няма по-близък народ от македонския, и на Заев, че България е „пръв съсед“, са поредната стъпка на скопената номенклатура към разделение на двата народа, към обсебване на онова, което може да се отдели от стадото, за да се принесе курбан на управляващите гарнитури.

Ако са толкова близки, защо им е тогава договор за добросъседство? Кого ще обслужва той и с какво? Македонски народ и македонски език не могат да съществуват, освен ако България не обяви това и научно не го обоснове за пред света, за да опровергае собствената си история, писана с кръв в продължени на векове, доказваща, че Македония е част от България и от борбите за освобождението й.

Ако се тръгне по този път, утре ще се наложи да признава и доказва съществуването на самостоятелна шопско-турлашка нация и език, каракачано-помашка нация и език и така до ликвидирането на самата България.

Време е да се сложи край на жалките напъни и обвинения срещу управляващите в Скопие, че ограбват българската история. Историята е една и съща за народите от Вардара и Егея до Дунава и кражба на собствената история е невъзможна. Нещо, което не може да се върне, не би могло да е било откраднато или присвоено! Именно това изисква, от „държавите“ от двете страни на границата, да се договорят за обявяване на единни външни граници, чиято защита да бъде дълг на цялото население, обитаващо тези земи, а не на НАТО, Европейския съюз, Русия или която и да е съседна държава.

Това е Договорът, от който България и Вардарска Македония се нуждаят, а не от лозунги за добросъседство и сътрудничество. С подписването на договор за общи граници, въпросите за членство в международни организации, отбранителни или европейски съюзи ще намерят своето естествено решение. Но преди споразумение за границите, което е първостепенен български външнополитически приоритет, всякакви проекти за премахването им чрез членство в ЕС при замразяване на тлеещите конфликти, в резултат на антибългарските национални политически доктрини на някои от съседите, следва да бъдат отхвърляни.

Какви практически действия би могла и следва да предприеме България

с цел промяна на климата и улесняване общуването между хората от двете страни на българо-македонската граница? Ще споменем някои, тъй като засега не се налага да бъдем изчерпателни:

• Превръщането на Благоевград в административен център с ролята и потенциала на столица за населението на цяла Македония;

• Откриване и оборудване на болница, без алтернатива на настоящия етап, от каквато се нуждаят българите, обитаващи цяла България и цяла Македония;

• Издигане нивото на безплатното образование и разширяване на образователната мрежа в граничните райони, достъпни и необходими на всички българи, обитаващи земите от двете страни на западната граница;

• Спешно изграждане на всички комуникации, свързани с коридор № 8 – жп и автомобилен транспорт до албанско пристанище;

• Предприемане на политически, дипломатически, правни административни и други подходящи действия, необходими за съдействие на правоимащите и техните наследници, където и да живеят, за възстановяване отнетата им собственост на територията на Вардарска и Егейска Македония чрез всички позволени от закона правни средства;

• Българската политика по отношение на Македония да се пропагандира по всички значителни световни форуми като част от българската вътрешна и външна политика; да се пледира навсякъде за интересите на Македония!

• Да се предложи на македонското правителство да посочи приемливи за България представители на Скопската администрация, които да се включат във всички български делегации, участващи в структурите на ЕС и други международни организации, за да набират опит и генерират идеи;

• Да се договорят общи научни разработки по отделни въпроси на историята, имащи отношение към генезиса на нацията и нейното развитие, които да се превеждат и чрез каналите на БАН да се довеждат до знанието на учените от цял свят;

• В българския държавен бюджет да се предвиди перо „Македония“, с подробни тематични разбивки за насоките, по които да се работи;

• Да се проучи и използва потенциалът на българската емиграция в САЩ за информиране и завоюване на позиции в американската администрация в подкрепа на българската политика;

• Да се информира по всички двустранни и многостранни канали обществеността, професионалните, научните и политическите среди и кръгове в Русия за българската политика към Македония, наред с търсенето на подкрепа от Русия на официално междудържавно ниво; действащият български президент е в изгодна позиция официално да съдейства за промяна в отношенията на България с Русия след катастрофалното пребиваване на Плевнелиев на този пост;

• Българското правителство незабавно, без никакво отлагане, да предложи механизъм за възстановяване на македонските братства, ликвидирани след края на Втората световна война, и включване на гражданите във възраждането на връзките между двата народа! Без признаване на общия корен, общото минало и единното наследство отношенията между България и Македония нямат бъдеще.

Вярваме, че двете ведущи сили – САЩ и Русия, и третата организираща се общност – Европейският съюз, ще оценят стабилизиращата роля, която българо-македонското единно географско и политическо пространство би могло да играе в този район. Само то е в състояние в центъра на Балканите, след провала на сръбския експеримент, да се превърне в онази балансираща сила, която да спре и ограничи експанзията на мюсюлманския фундаментализъм и подмяната на изконните ценности, към които се придържа коренното население от векове.