Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

КРАХЪТ НА ПОЛША ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЯН КАРСКИ

Е-поща Печат PDF

Преди 15 години в парка на Джорджтаунския университет във Вашингтон бе поставен паметник на Ян Карски. В неговите спомени, а Карски е противник на СССР и на социализма, е описано началото на Втората световна война. Тези спомени опровергават митовете на полските фалшификатори на историята.

Ян Карски (псевдоним на Ян Козелевски) е прочут с това, че в годините на войната е бил куриер, който осъществява връзката между полските нелегални и емигрантското правителство в Лондон.

Карски е сред първите, оповестили на света за унищожаването на евреите в окупираната от немците Полша, за което Държавата Израел му присъжда званието Праведник на народите по света (1).

Събитията от септември 1939-а са описани в книгата му “Аз свидетелствам пред света. История на нелегалната държава”.

В края на живота си Карски признава, че когато я е писал, “бил преизпълнен с ненавист към немците и към болшевиките”. Своите свидетелства Карски излага по поръка на полското емигрантско правителство.

През 1943 г. става ясно, че наближава освобождението на Полша и тогава възниква въпросът кой ще ръководи страната след изгонването на нацистите - полските леви сили, ориентирани към СССР и които заедно с Червената армия освобождават Полша, или емигрантското правителство, което е ориентирано към Великобритания и САЩ. Въпросът бил толкова важен, че Карски изоставил куриерството и хванал перото, за да докаже, че нелегалната държава в Полша е съществувала през всичките военни години.

 

Лондонските поляци разчитали, че трудът на Карски ще даде аргументи на Уинстън Чърчил и Франклин Делано Рузвелт в спора им с Йосиф Сталин за бъдещето на Полша. Преди първата среща на “Голямата тройка” в Техеран, когато отношенията между СССР и западните съюзници все още са лоши, Карски се среща два пъти с Антъни Идън, външния министър на Великобритания, а после е приет и от Рузвелт.

Затова Карски не бива да бъде подозиран в симпатии към СССР. И затова неговите свидетелства стават още по-ценни, защото са направени по „гореща следа”.

• “Ние разбрахме, че не сме в състояние да окажем нужната съпротива”

Разказът на Карски започва от 23 август 1939 г., когато бил сътрудник на Министерството на външните работи на Полша, и е “поканен на вечеринка у сина на португалския посланик в Полша г-н Сезар де Соуза Мендеш. Ние бяхме набори и добри приятели. Той имаше пет сестри, всичките хубави и обаятелни”.

Карски се веселял и не знаел, че в същия ден ръководството на Полша взело решение за тайна мобилизация, а пък в Москва пристигнал с тайна мисия външният министър на Райха Йоахим фон Рибентроп.

На другата сутрин някой почукал на вратата на Карски в дома му. Полицай му връчил червен картон - секретна заповед за мобилизация. В нея пишело, че като поручик от конната артилерия е длъжен в течение на четири часа да се яви под разпореждане на своя полк в Освиенцим, на полско-германската граница.

На 1 септември германските войски нахлуват в Полша. За разлика от председателя на Министерския съвет на Полша Беата Шидло, която наскоро поиска още репарации от ФРГ, не бива да забравяме, че преди да бъде нападната от Германия, Полша бе помагач на Адолф Хитлер и агресорите. През 30-те години на 20 в. тя беше бариерата по пътя към “колективната сигурност”, през 1938 г., заедно с Германия и Унгария, участва в подялбата на Чехословакия, което бе ключово събитие за началото на Втората световна война.

Карски си спомня: На заранта на 1 септември, около пет часа сутринта, когато войниците от нашата конноартилерийска дивизия мирно спяха, самолети на Луфтвафе незабелязано долетяха до Освиенцим и докато летяха над нашите казарми, осеяха целия окръг със запалителни бомби. Същевременно стотици немски танкове пресякоха границата и под техните оръдия всичко стана на прах и пепелища... Когато се опомнихме и оценихме ситуацията, разбрахме, че не можем да окажем съществена съпротива. Въпреки че няколко батареи, като по чудо, доста дълго се задържаха на позициите си. Следобед две наши батареи бяха унищожени. Казармите бяха срутени до основи, жп гарата бе изличена от лицето на земята.”

Скоро става ясно, че няма как да бъде удържано немското настъпление. Полските части, защитници на Освиенцим, получили заповед да отстъпят.

• Фактите на Карски и легендите на Андерс

В днешна Полша не обичат да си припомнят как септември 1939 г. армията била разпердушинена за броени дни.

Още ген. Владислав Андерс започва да съчинява легенди в мемоарите си. Независимо от фактите, той настоява пред читателите, че на 17 септември, когато Червената армия “нахлула” в Полша, “немският натиск отслабнал, разтеглените на стотици километри немски комуникации взели да се късат, а ние можехме още дълго време да се съпротивляваме, така че да дадем възможност на съюзниците да ударят оголените западни граници на Германия”. И ние, също като военния историк Михаил Мелтюхов, ще зададем въпроса “дали генералът си вярва, тъй като с остатъците от своята кавалерийска бригада изпълнил заповедта на главнокомандващия и отстъпил от устието на Нарва към изворите на Днестър”?

Отговорът е очевиден.

Сега, когато събитията от септември 1939 г. са много добре проучени, еднозначно трябва да заявим, че Германия не е получила никаква помощ от СССР в Полша, а и помощ не е била нужна. Към 17 септември Вермахтът не само разгромил основните групировки на полската армия, но и обкръжил практически всички боеспособни части” - пише Мелтюхов.

В спомените на Андерс има пасаж, който не оставя никакво място за илюзии: “Пътищата бяха блокирани с колони от автомобили, оръдия, шасита за картечници и полеви кухни. Стотици вражески самолети бомбардираха не само колоните, но и отделни групи войници, движещи се в полето. Това не може да се нарече организирано отстъпление.”

Това било бягство, в което участва и самият Карски.

Той си спомня, че неговата “резервна батарея напуска Освиенцим и тръгва по бойния маршрут към Краков заедно с оръдията, снарядите и продоволствието... На гарата трябваше да чакаме, докато ремонтират пътя. Седяхме на земята под палещите лъчи на слънцето... Беше тягостно, мълчаливо се настанихме във вагоните и влакът тръгна на изток, към Краков. През нощта спирахме много пъти и задълго... На зазоряване се появиха петнадесетина “хенкела” (2), които цял час бомбардираха и стреляха с оръдията си по влака, направиха половината вагони на трески. Почти всички вътре бяха убити или ранени. Моят вагон оцеля”.

Останалите живи войници напуснали съсипания влак и тръгнали пеша на изток. За Карски било особено горчиво да види как протекло отстъплението: “Това не беше армия, нито батарея, нито взвод - това просто бяха множество хора, които вървяха нанякъде незнайно защо. Пътищата бяха непроходими заради бежанците и войниците, отделили се от своите части, напомняха огромна приливна вълна, която повлича със себе си всичко по пътя. Цели две седмици тази лавина бавно се точеше на изток. Самият аз бях в групата, която все още запазваше някакво подобие на воинско подразделение. Надявахме се да стигнем до новата отбранителна линия, да спрем и най-накрая да влезем в бой. Но всеки път, когато подобна възможност изглеждаше вероятна, нашият капитан получаваше заповед да продължим отстъплението, и повдигайки рамене, ни сочеше пътя на изток... И така се влачехме, докато загубихме всякаква представа за целта”.

На 17 септември “съсипани, без сили, оглупели и ошашавени, наближихме Тернопол”. (3)

Описвайки своето състояние и това на спътниците си, Карски признава: Ние оцеляхме физически, но немският “блицкриг” морално ни унищожи и дотолкова изгубихме ориентири, че едва-едва разбирахме какво се случва; не бяхме ранени, но изгубихме силата си и волята”.

Скоро поляците срещнали части на Червената армия и се предали без бой.

Това са фактите, въпреки че авторите на полски учебник по история за 6-и клас лъжат младите читатели, твърдейки, че “Съдбата на Полша бе предопределена от нападението на Съветския съюз”.

• Карски за отношението към поляците в съветските и в германските лагери

В днешна Полша представят Карски като “затворник от съветските лагери”. Това е още един полски мит. Всъщност през 1939 г. той бил за няколко седмици в лагер, близо до гр. Козелск, Калужка област.

През есента на 1939 г. Берлин и Москва си разменят полски военнопленници. Германското командване предало на СССР местни жители от Западна Украйна и Западна Белорусия, влизащи в състава на Съветския съюз, а в замяна получили поляци, които до войната живеели на завладяната от хитлеристите полска територия. Карски не бил предвиден за размяна. Той сам се възползвал от случая и станало така, че бил предаден на немците.

Ето така Карски получил възможността да сравни Козелския лагер с германския лагер в Радома (4) и да установи колко различно било отношението към полските военнопленници от страна на съветските хора и от страна на хитлеристите: “Руснаците от самото начало ни дадоха да разберем, че условията ще бъдат толкова по-добри, колкото е по-ниско званието, и обратно! Обикновените войници бяха настанени в каменни постройки, остатъци от църкви и манастири, а нас, офицерите - в дървени бараки, преустроени от хамбари и обори... Офицерите трябваше да вършат най-тежката работа. Сечахме дървета в гората и ги товарехме във вагони.”

Полските офицери, които видели как съветските хора се отнасят към пленените полски войници много по-добре, отколкото към тях, били възмутени от “двойните стандарти”.

Като цяло, отбелязва Карски, пазачите “винаги бяха толкова снизходителни, колкото позволяваше военната дисциплина. А че са били и унижавали пленниците - аз не видях такова нещо нито веднъж. В най-лошия случай заплашваха: “По-кротко, иначе в Сибир ще осъмнете!” Но така е, знае се, че Сибир е отдавнашното плашило за много поколения поляци”. Полските военнопленници обаче не бяха подложени на мъките и страданията, чиято горчива чаша се падна на червеноармейците в полските лагери през 1919-1922 г.

Отношението на цивилизованите немци към поляците било принципно различно: “Всяка заповед или забележка неизменно започваше с обръщението “полска свиньо”. Не пропускаха случай да изритат пленника в корема или да го ударят с юмрук в лицето. И най-малкото провинение или намек за него се наказваха незабавно и по най-жесток начин”.

По-нататък Карски пише: “От първия ден Радома бе пример за съвършено нов, невиждан досега начин на мислене и дивашки, бих казал, нравствени принципи. Жестокостта, безчовечността тук надминаха всичко, което съм виждал и преобърнаха представите ми за света.

Условията в лагера бяха безподобно тежки. Хранехме се два пъти дневно с помия, толкова отвратителна, че повечето, включително и аз, не можехме да се насилим да преглътнем и една лъжичка. Освен това ни се полагаше и по 200 г червив хляб. Жилището ни беше едно полуразрушено здание... Спяхме направо на пода, покрит с тънък слой слама, която май не беше сменяна от началото на войната. Няма одеяло, няма войнишко наметало - нищо, което да ни защити от ноемврийската влага. За медицинска помощ и дума не може да става. Тук разбрах колко незначителна може да бъде смъртта на човек. Толкова хора умряха край мен, които можеха да бъдат живи и бяха живи - умряха от студ, глад, непосилна работа, от куршум - заради нарушаване на правилата в лагера, каквито често дори не съществуваха!

Но най-много ме ужасяваха не условията и дори не жестокостта на пазачите, а че в действията им очевидно нямаше никакъв смисъл. Тях не ги беше грижа за дисциплината, те не искаха послушание от нас, не се стараеха да осуетят опитите за бягство, нямаха особено желание да ни унижават, да ни изтезават, да ни доведат до пълно изтощение, въпреки че точно това се получаваше, - всичко това просто им доставяше удоволствие, беше последица от някаква невероятна фанатична жестокост”.

Съвсем скоро Полша е осеяна с мрежа от нацистки концлагери. На тях Ян Карски посвещава много страници от книгата си.

Съветските войници избавиха полския народ от концлагерите и германското робство, а потомците на поляци, спасени от червеноармейците, свалят паметниците им.

П.П. Всички паметници на червеноармейци, независимо от мястото, където са издигнати, са под защитата на международното право и двустранните руско-полски договори, които външният министър на Полша, историкът Витолд Вашчиковски, просто не е чел, ако се съди по изявленията му.

26.09.2017

Зиновиевски клуб

Бележки

1. От иврит - “хасидей умот ха-олам” - почетно звание, присвоявано от Израелския Институт за катастрофата и героизма към националния мемориал катастрофата (Холокоста) и героизма “Яд ва-Шем”

2. Работниците във фирмата “Хенкел” наричали бойните самолети “Хенкел 111” “летящи лопати” заради формата на крилете

3. Град в Западна Украйна, политически, административен, икономически и културен център на Тернополска област. Един от най-големите градове в историческите земи на Галиция и Подолието

4. Радома, град в Централна Полша, на р. Млечна, на 100 км южно от Варшава