Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА ЗА 10 НОЕМВРИ 1989 Г.

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 39

ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 г.

6.00 ч. Спортни занимания.

7.45 ч. В Министерския съвет. Преса. По информацията до Политбюро за българо-турската среща в Кувейт.

9.45 ч. Бояна. Дом № 1 – за пленума на Централния комитет на БКП.

Николай Жишев ми каза, че идва от срещата на Георги Атанасов и Димитър Стоянов с първите секретари на областните партийни комитети. Присъствал и Продан Стоянов. Информирали ги за снощното заседание на Политбюро.

Попита ме: „Вие единодушно ли решихте Петър Младенов да замени др. Тодор Живков?“

Разбира се. По принцип и по традиция всички решения на Политбюро се утвърждават с консенсус на участниците в заседанието.“

Н. Жишев сподели, че решението на Политбюро ги изненадало. Някои от колегите му прибрали предварително подготвените си изказвания в чантите. Уверили Г. Атанасов и Д. Стоянов, че заедно с членовете на ЦК от областите им ще подкрепят решението на Политбюро.

10 ч. Заседание на Централния комитет в пленарната зала на Дом № 1. Присъстват и гости: Постоянното присъствие на БЗНС, поканени отговорни дейци от науката, изкуството, стопанския живот, управлението.

Др. Тодор Живков изнася доклад за по-нататъшното развитие на страната в сегашната сложна политическа обстановка. Докладът му е повторение на тезисите, публикувани на 29 октомври, когато пленумът на ЦК на БКП бе насрочен. Поглежда към писмения текст, но повечето време говори свободно. Мисълта му е ясна. С поведението си не подсказва, че е разстроен или смутен след снощното заседание на Политбюро. На моменти дори се опитва да се шегува.12.15 ч. Обяви се обедна почивка.

Следващото заседание на пленума ще бъде закрито – само за членове и кандидат-членове на Централния комитет и членовете на Централната контролно-ревизионна комисия.

Обяд в ресторанта на Дом № 2. Небивало оживление... Новината за оставката на др. Тодор Живков вече бе известна на всички.

15 ч. Закрито заседание на ЦК на БКП. Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който чете решението на Политбюро от 9 ноември – за приетата оставка на др. Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП и предложението др. Петър Младенов да бъде избран за генерален секретар на Централния комитет.

Кратки изказвания в подкрепа на решението на Политбюро направиха Ганчо Ганев – бивш ректор на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ), Стефан Нинов – председател на Столичния народен съвет, Пантелей Пачов и Минчо Йовчев – първи секретари на областните комитети на БКП в Пловдив и Хасково.

Иван Масларов заяви, че приема оставката на др. Т. Живков. Не познава добре Петър Младенов и предлага да се обсъди и кандидатурата на Александър Лилов.

Академик Николай Ирибаджаков заяви, че поради голямата значимост на длъжността генерален секретар на ЦК заседанието е добре да се отложи, а решението за смяната да се вземе след двайсетина дни – на следващо заседание на Централния комитет. Залата зашумя.

Георги Атанасов обяви 30-минутна почивка и съобщи, че пръв след нея ще говори Лазар Причкапов – първи секретар на Софийския областен партиен комитет.

Край масите, заредени с безалкохолни напитки и плодове – небивало оживени разговори.

При мене дойдоха академиците Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел каза, че „шефът“ (Тодор Живков – б.м.) им предложил някой от тях да се изкаже. „Посочих Жоро (Георги Джагаров). Той смотолеви нещо, но отказа. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се оттегли, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди...“

Заобиколиха ме и други мои приятели. Работниците – герои на социалистическия труд Ради Кузманов, Стефан Рангелов, Константин Джатев, Тенчо Кънев споделиха, че Милко Балев им казал някой от тях да се изкаже от името на работническата класа. Ради Кузманов, към когото гледаха другарите му, отсече: „Вече сме поели по тоя път. Решението на Политбюро трябва да се изпълни“...

След тях акад. Илчо Димитров пък ми сподели, че Гриша Филипов агитира да има изказвания по предложението на Николай Ирибаджаков.

Потърсих Георги Атанасов. Той бе в помощната стая. Заедно с Тодор Живков, Петър Младенов и Йордан Йотов пиеха кафе и спокойно разговаряха. Дадох знак на Георги Атанасов, че трябва да говорим. Тодор Живков ме изгледа с остър, изпитателен поглед.

Георги Атанасов изслуша разказа ми за тревогата на академиците и героите на труда, но нищо не каза...

Ангел Балевски, Пантелей Зарев и Георги Джагаров отново ме намериха. Бяха разтревожени. Джагаров бе развълнуван: „Никакво отлагане на решението! Има опасност да се пролее кръв...“

Илчо Димитров мислеше, че обстановката се усложнява: „Напрежението сред хората продължава да расте...“

Отново потърсих Георги Атанасов. Преценихме, че е добре Лазар Причкапов да предложи изказванията да се прекратят.

Срещнах се с Л. Причкапов. Той не възрази след краткото си изказване да предложи разискванията по решението на Политбюро да приключат. Така и стори.

Георги Атанасов: „Който е съгласен с решението на Политбюро... моля да гласува... Решението се приема.“

Генерал Славчо Трънски и още няколко другари поискаха да говорят, но Георги Атанасов не ги забеляза и даде думата на новоизбрания генерален секретар Петър Младенов.

Петър Младенов благодари за доверието и изказа сърдечна благодарност на Тодор Живков за повече от тридесетилетната му успешна ръководна дейност начело на партията и държавата.

След като Г. Атанасов закри заседанието на ЦК, Продан Стоянов покани Политбюро в кръглата зала за кратко заседание. Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се предостави за обитаване служебна вила в Бояна, лека кола и шофьор, сътрудник, охрана и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е правилно пенсията му да бъде равна на заплатата на председател на Държавния съвет и да остане член на Комисията по изменение на Конституцията.

Политбюро прие предложенията на новия генерален секретар на ЦК на БКП без възражения.

Разделихме се с бодро настроение...

20 ч. Телевизия.

21 ч. Класическа музика – CD.

Литература...

ДА СЕ ДАДЕ ПЪТ НА НОВИ ДЕЙЦИ

До Политбюро на ЦК на БКП

 

Другари,

Искрено съм убеден, че дълбоката промяна в пар­тията, извършена на 10 ноември 1989 година, в която и аз имам участие, открива възможности за истинско пре­устройство на обществото. Поради сложност­та на предстоящите задачи и изпитания, смятам, че в със­тава на колективното ръководство на ЦК на БКП трябва да бъдат включени повече нови другари със свежи сили.

Принципите на демократизма повеляват да става постоянно обновление на кадрите, а мандатността да се превърне в задължително условие, без което не може да има истинско народовластие. Седем години бях член на Секретариата на ЦК на БКП, повече от десет години – кандидат-член на Политбюро. Ето защо стигнах до дълбокото вътрешно убеждение, че е потребно да подам оставката си. Нека да се даде път на нови дейци.

Не е моя работа да съдя „добро ли, зло ли съм сторил“ през повече от три десетилетия юридическа, комсомолска, партийна и държавна дейност в Сливен и София. Признателен съм на другарите и колегите, с които заедно съм се трудил.

Като благодаря за съдействието, което сте ми оказвали в дългогодишната ни съвместна партийна и държавна служба, уверявам ви, драги другари: както досега и в бъдеще ще влагам честни усилия, за да се осъществи съдбовното преуст­ройство на партията, обновлението и напредъка на България.

С уважение: (п) Георги Йорданов

7 декември 1989 г.

 

П.П. На 13 декември 1989 г. пленумът на ЦК на БКП уважи молбата и изказа благодарност на Георги Йорданов за дългогодишната му отговорна работа в партията и държавата.

Бележки по проекта за „вината на партията“

До др. Александър Лилов

Председател на НС на БСП

Драги Сашо,

Благодаря, че ми даваш възможност да изразя мнение и да направя предложение по проекта за „вината на партията“.

Надявам се, че едва ли споделяш позицията и гледището на „авторите“ на проекта.

А ето и моите бележки:

1. Проектът за „вината на партията“, в тоя си вид, е пример за лекомислен подход към един изключително сложен политически и исторически проблем.

В документа липсват доказателства, които могат да обосноват цялостното отрицание на близо половинвековния труд и живот на народа и партията. И още: откъснат от конкретната историческа действителност и контекста на събитията, тоя неверен извод звучи като клевета към БСП и към България.

Документът пренебрегва закона за историческата дистанция. Той отразява субективно гледище и тенденциозна оценка на важни събития, обществени процеси, решения и дейци. Къде са гаранциите, че десетина пристрастни и предубедени „автори“ са последната степен на историческата истина?

Съставителите на проекта не уважават елементарните изисквания за научна добросъвестност, за мяра. Те дават произволни и неточни определения за противоречиви явления и дейци, без да са изучили фактите, без да са изслушали и „другата страна“.

2. Документът е многословен, изпълнен с противоречия. Неговите „автори“ предварително вдигнаха шум, че ще раздават висша справедливост. А проектът им е образец на самонадеяна безотговорност, поради което е вреден. Не е трудно да се разбере, че той може да предизвика верижна реакция на непредвидими опасни последици: братоубийствена борба в партийните среди, лов на вещици, разцепление в БСП, морален тормоз, безнаказано насилие, дори съдебен произвол над честни дейци и труженици.

Крайната и тенденциозна „самооценка“ може лесно да се използва от силите, които искат да поставят БСП извън закона, да я лишат от политическо влияние, престиж и имущество. По този начин чрез документа се създават условия за своебразно политическо самоунищожение на партията.

3. С проекта ВПС на БСП се превръща в съд над партията и много нейни дейци. Това е грубо погазване на партийния устав. Дори конгресът не може да надхвърли своите възможности и правомощия и да замества историята като единствен съдник. Опитът на някои хора и партийни органи да определят кой е виновен за допуснати грешки и извършени или мними престъпления е безпрецедентен. Единствено съдът може да оспорва презумпцията за невиновност и да раздава правосъдие. Не е случайно, че в нито една от бившите социалистически страни не бе разрешено на безотговорни лица да правят зрелища и сензация от драматичната съдба на народа. Проектът ще породи недоумение и голямо напрежение в партията и страната, ще злепостави България пред света.

4. Получава се политически парадокс: в името на гражданското общество, правовата държава, промяната в партията и демокрацията с недемократични средства се създава нов рецидив на тоталитарното мислене, действие и произвол.

– – – – –

Поради всичко това според мене политическата целесъобразност налага:

а) Проектът да се отхвърли като несъстоятелен и вреден;

б) Да се утвърди политическа декларация, която да съдържа извинение за допуснатите грешки, положителна оценка на сътвореното през десетилетията за модернизацията на страната и заявление, че последната дума за дейността и борбата на партията принадлежи на народа, на времето, на науката, на историята...

19.02.1991 г.

С уважение: (п) Георги Йорданов