Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗАЩО ЛЕНИН ТАКА БЪРЗАШЕ ДА ВЗЕМЕ ВЛАСТТА

Е-поща Печат PDF

В. „Нова Зора“ предлага на своите читатели една от версиите за началото на Октомврийската революция. Тя е изложена в книгата на писателя и анализатора Николай Стариков „1917. Разгадка „русской“ революции“ (тлявя 10).

„Ако двамата с Ленин не бяхме в Петербург, нямаше да има и Октомврийска революция“ (Л.Д. Троцки „Дневници и писма“)

Ленин завършва речта си на Втория Всеросийски конгрес на Съветите непосредствено след взимане на властта на 25.10.1917 г. така: „Сега ние в Русия сме длъжни да се заемем с построяване на пролетарска социалистическа държава. Да живее световната социалистическа революция!“

Но само преди 2 седмици Ленин пишеше съвсем друго. Тогава той бързаше, много бързаше. Той знаеше, че властта трябва да се вземе именно  сега. Всичко висеше на косъм: революцията, страната и може би съдбините на света. Но това разбираха само той и Троцки. И друг никой. Всички се питаха „Защо сега? Защо да бързаме така?“. На 23 октомври Ленин, почувствал равнодушието по въпроса за въстанието, написва на 24.10 в писмо до членовете на ЦК на РСДРП(б): „Другари, положението е отчайващо критично. Забавянето на въстанието е равносилно на смърт. Не трябва да се изчаква. Може да се загуби всичко. Историята няма да прости забавянето на революционерите, които днес могат да победят (и сигурно ще победят днес), рискувайки утре да загубят всичко..... “

Ако преди Илич говори със заобикалки, то сега той открито призовава, даже крещи: „Трябва да се взима властта!“.

Нека да поразсъждаваме. Ако една политическа сила започне неочаквано да бърза с изпълнение на политическите си планове, това означава, че друга сила може да попречи на тяхното реализиране. Ленин бърза с взимане на властта, следователно трябва да съществува  друга опасност, която да застрашава ленинския план. Но такава сила видимо няма. Нито Временното правителство, нито военен преврат, нито монархически заговор, нито германско настъпление, нито намеса на „съюзниците“ са реални противници на болшевиките. Властта се разлага и болшевиките преодоляват последните препятствия към овладяването й. А гениалният Ленин бърза ли, бърза. Защо ли?

На този свят нищо не се случва без причина. За да получи възможността да вземе властта, да получи пари и лоялност от Временното правителство, на Ленин му се налага да поеме определени задължения.

С „германските“ задължения работата е ясна. Ленин е обещал да изведе Русия от войната.

Пред „съюзниците“ Ленин е поел само едно задължение – да прекъсне легитимността на властта в Русия.

Този въпрос е интересен и недостатъчно изучен. Тук се намира ключът за разбирането защо е бързал Ленин. Тук е отговорът на много въпроси, който историците още не могат да намерят.

Трябва човек да се потопи в зловещия план за разпадане на Русия, скалъпен от нашите „съюзници“ в Антантата.

В октомври 1917 г. единствената  легитимна власт в Русия беше Временното правителство. За окончателно разпадане на Русия „съюзниците“ бяха подготвили дребен юридически казус – отсъствие на всякаква легитимна власт. А открито срещу Временното правителство на Керенски излизаше само Ленин.

Ето ситуацията, която готвеха за нашата страна.

След сваляне на правителството на Керенски от болшевиките единственият легитимен орган на власт остава Учредителното събрание. Болшевиките трябва да поседят “на трона“ до неговото учредяване след изборите, а след това да разгонят благополучно народните избраници. В настъпилия юридически вакуум в безкрайната огромна Русия ще отсъства  законна власт. Царят и неговият брат са се отказали, Керенски – също. Временното правителство е в затвора. От Владивосток до Хелзинки, от Мурманск до Средна Азия няма призната структура на властта. Ще започне стихийно формиране на нови структури, което неизбежно ще доведе до междуособици, хаос, анархия и гражданска война. А това означава смърт, глад и лишения. И като краен резултат – гибел на държавата Русия.

Такъв беше пъкленият замисъл на „съюзниците“.

Гениалността на Ленин като политик се изрази в това, че за да разпусне Учредителното събрание (Руската Дума), той взима властта с лозунга за негова поддръжка. Но всъщност на Ленин са необходими не избори за Дума, а революция.

За да разсеем своите съмнения нека сверим датите.

Избори за Учредително събрание – на 12 ноември 1917 г.

Октомврийска революция – на 25 октомври 2017 г.

Ленин успява да изпревари изборите за Думата и да си осигури две седмици свободно време. Но към датата на II конгрес (определена от него и Керенски на Първия конгрес на Съветите) закъснението можеше да стане реалност. И ако властта беше взета само седмица по-късно, приятелите „съюзници“ можеха да заявят, че Ленин не е изпълнил обещанието  към тях. А спазиш ли сроковете, по-нататък всичко ще тръгне по масло. “Специално“ създалите се условия трябва да се използват на 100 %.

На Ленин тази революция му бе нужна не за да бяга отново зад граница със златото, не за да разруши Руската империя, а за да пристъпи към осъществяване на своята несбъдната  мечта – построяване на нова, социалистическа държава.

Само желязната воля на Илич можа да сплоти болшевишката партия и да я застави да извърви докрай своя път към победоносното въстание. В последния момент Ленин успя да извърши това, което очакваха от него съюзниците. И вечерта на 25 октомври да влезе като триумфатор в залата на Втория конгрес на Съветите. Няколко часа преди това болшевиките вече бяха свалили Временното  правителство. Конгресът прие  редица решения, изключително необходими на Владимир Илич за задържане на взетата власт и за замаскиране на истинските му намерения.

Правилната тактика, избрана от Илич, осигури на практика безкръвното извършване на преврата. Не беше ясно с какво болшевиките са по-добри или по-лоши от февруарските превратаджии. Затова пък на всеки ъгъл тръбяха, че целта на Октомврийската революция е да осигури функциониране на новото Учредително събрание и че до този момент за неговото избиране именно кадетите са били пречката.

За краткото време на своето управление Керенски така беше опротивял на всички граждани, че в негова защита не се надигна никой. Народът и армията отговориха на призивите му с пълно равнодушие.

Настъпваше моментът за изпълнение на последната част от договореното между Ленин и „съюзниците“, а именно разгонване на последната легитимна власт. Знае Владимир Илич: ако изпълниш взетите обещания, западните спецслужби и в бъдеще ще работят с теб. А ако не изпълниш това, което си длъжен, моментално ще ти сервират „специални“ обстоятелства, така че няма да остане и мокра следа от болшевиките и тяхната революция.

Това е истинската причина именно в този момент, в нощта на разтурване на Учредителното събрание, а не в деня на Октомврийския преврат, Илич да получи нервния  пристъп. Ленин единствен осъзнава съдбовността на момента. За всички останали ставащото е просто ликвидиране на тълпата от бъбривци.

Болшевиките трябваше да изчезнат натам, откъдето се бяха появили – обратно в Европа и Америка под крилото на „съюзните“ спецслужби. И те се готвеха да направят  това. Но Ленин разбираше, че притежавайки информация за такива страшни тайни като „германски пари“ и „предателство на съюзниците“, той и неговите другари няма да преживеят дълго. Те или ще бъдат предадени в ръцете на новото правителство и борците за народно щастие ще бъдат окачени  на първия попаднал клон. Или, което е още по-вероятно, бързо ще загинат в резултат на нещастни случаи, с които е така наситен нелегалният живот на революционера. Съюзниците просто ще се отърват от тях, замитайки следите от своето чудовищно престъпление.

Болшевиките трябваше да останат и да строят нова държава. Да въстановяват армията, да уреждат стопанството, да се борят с враговете, които си спечелиха със своята политика.

В историята на нашата страна този период е влязъл под названието „Гражданска война“. Братоубийствената месомелачка на руските хора (задвижена най-вече с амбицията на Лев Троцки - бел. пр.) беше необходима  и на англичаните за пълното унищожаване на Русия. С организацията и започване на гражданска война се заеха активно английските агенти.

Руската империя можеше и да бъде спасена. За тази цел „съюзниците“ трябваше да окажат помощ на руските патриоти, които бяха започнали борба за въстановяване на страната. Но тогава силна Русия би била отново фактор на международната арена. А от това англичаните се бояха най-много. Политиката на правителството на Нейно Величество преследваше точно обратната цел – Русия да бъде доубита и унищожена. По този начин целите на английските и френските спецслужби отново съвпаднаха с целите на болшевиките. Тяхното сътрудничество едва сега започваше.

Ленин трябваше да изпълни изискванията на английското разузнаване: да сключи Бресткия мир, да унищожи царското семейство, да потопи руския флот...

За всичко това ще поговорим в една друга книга.

Днес, припомняйки си уроците извлечени в Руската революция през 1917 г., ние си даваме сметка колко нееднозначни са били нейните резултати, как сложно са били преплетени негативните и трябва да признаем, положителните следствия от тези събития. И да търсим отговор на въпроса: „Нима тогава беше изключено страната да продължи развитието си по еволюционен път, с последователно и постепенно движение напред, а не чрез революция, с цената на разрушаване на държавността и прекършване на милиони човешки съдби?“

Владимир Путин (2017 г.)