Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 42

Около 19 часа правителството получило ултиматум от ВРК. На министрите, служещи и защитаващи Зимния дворец, било предложено до 19,10 ч да предадат оръжието и да приключат с евакуацията на лазарета. Правителството не отговорило на ултиматума. Размишлявайки за последните си часове в Зимния дворец, Малянтович пише: “В огромната мишеловка се лутаха обречени хора, рядко се събираха на едно място или на отделни групи за кратки разговори, хора самотни, изоставени от всички. ... Наоколо беше пустош, вътре в нас - пустота, и в нея растеше безумната решимост на равнодушното безразличие. ... Ако тези, които организираха властта, не я защитават, дали тя изобщо е нужна? Ако не е нужна, ако е отлетяла, на кого и как да бъде предадена и по чия заповед?..”

В 19,40 ч войските на ВРК завзели Главния щаб, с което се затворил кръгът на обсадата на Зимния дворец.

В 21,40 ч крайцерът “Аврора” дал халосен залп, сигнал за началото на щурма на двореца. Матросът болшевик Иван Флеровски свидетелства: “По бреговете на Нева се стичаха тълпи от зяпачи. Явно смисълът на случващото се не можеше да достигне до разума на жителите на Питер, не си представяха, че е опасно, по-привлекателно беше да видят какво се случва. Затова и ефектът бе поразителен, когато “Аврора” гръмна след сигналния изстрел от крепостта. Грохотът и пламтящият сноп при халосния изстрел са много по-големи, отколкото по време на истински бой, - затова и тълпата се олюля край гранитния парапет на брега, хората изпопадаха, разпълзяха се. Нашите матроси гръмко се смееха на комичната картина”.

В същото време няколко групи въстаници вече си пробиват път към Зимния. По думите на Владимир Антонов-Овсеенко, “атаката на двореца бе абсолютно хаотична”.

Комисарят на ВРК в Павловския полк Освалд Дзенис си спомня:Първи нахлуха в двореца през прозорците, откъм страната на Ермитажа, матроси и павловци. В помещенията вътре имаше кратки схватки с юнкерите, но атакуващите освобождаваха стаите една след друга. Юнкерите бяха изтласкани към главния вход. Понякога това се постигаше просто с натиск, понякога и чрез хвърляне на ръчна граната от стая в стая, или с изстрели”. Членът на ВРК, анархистът Федор Другов, който си пробива път с група кронщадци в залите на двореца, бил удивен: “Пред всяка врата стоеше лакей с ливрея и с неизменните бакенбарди. Беше странно да видиш такива хора, изпълняващи задълженията си дори в най-напечения бой. Хората с ливреи стояха невъзмутимо на поста си и с обиграни движения отваряха вратите пред всеки.”

На същия ден

в 22,40 ч, в Смолни, Федор Дан удря звънеца и открива работата на Втория Всерусийски конгрес на Съветите. Почти половината от пристигналите за откриването му 649 делегати, били болшевики.

В 23 часа болшевиките и левите есери заели местата си в президиума, съпроводени от аплодисментите на присъстващите. В същия миг се чул оръдеен залп: артилерията на Петропавловската крепост започнала обстрела на Зимния дворец. Повечето снаряди се взривили над Нева. Един от тях разрушил част от корниза на Зимния, а друг взрив потрошил ъгловия прозорец на третия етаж - там била залата, където заседавало правителството.

Юлий Мартов поискал да се прекратят бойните действия и политическата криза да се решава по мирен път. Призивът за сформиране на общо демократично правителство бил посрещнат с аплодисменти и с думите на Анатолий Луначарски, че “фракцията на болшевиките няма нищо против предложението на Мартов”. Според историците Георгий Злоказов и Хенрих Йоффе, “в този момент Вторият Всерусийски конгрес на Съветите бил на една крачка от създаването на Съветско правителство, или както казвали тогава, еднородно социалистическо правителство”.

Но тази стъпка не била направена. Меншевикът Яков Хараш заявил: “Зад гърба на конгреса, поради политическото лицемерие на болшевишката партия, е извършена престъпна политическа авантюра. ... Меншевиките и есерите смятат за необходимо да се разграничат от всичко онова, което се случва тук, за да окажат упорита съпротива на опитите да се завземе властта”. Меншевиките и десните есери огласили резолюция “против военния заговор и завземането на властта” и в знак на протест напуснали конгреса.  Карл Петерсон от Латишките стрелци (Латышские стрелки, Latviesu strelnieki, личният състав на стрелковите части, формирани през 1915 г., по време на Първата световна война, от жители на Лифландска, Курландска и Витебска губерния. - Бел.пр.) се провикнал: “Нека си отиват - армията не е с тях!”. Думите му били посрещнати с овации.

Мартов предложил да се организира делегация за преговори с всички социалистически партии и организации, а докато се изяснят окончателните резултати, “конгресът да прекъсне работата си”. Троцки му възразил: “Ние открито изковахме волята на масите за въстание, а не за заговор... Народните маси вървяха под нашите знамена и нашето въстание победи. И сега ни предлагат да се откажем от своята победа, да отидем към отстъпки, да сключим споразумение. С кого? ... С тези жалки групички, които напуснаха или които излизат с такова предложение. Но нали ги видяхме. Зад тях в Русия вече никой не стои. ... Не, със споразумение не става. На онези, които напуснаха и сега правят предложения, ние трябва да кажем: - вие сте жалки единици, вие сте банкрутирали, вашата роля е дотук и отивайте там, където ви е мястото - на бунището на историята.”

В отговор Мартов извикал: “Тогава си отиваме!”.

Заедно  с меншевиките интернационалисти конгреса напуснали бундовци и членовете на еврейската партия “Поалей Цион” (Работниците на Цион, Еврейска социалдемократическа работническа партия на територията на Русия, образувана през 1900-1901 г. в Екатеринослав. - Бел. пр.). “... Ние си отиваме, развързвайки ръцете на болшевиките, оставяйки ги пълновластни господари на положението, отстъпвайки им цялата арена на революцията. Борбата за единен демократичен фронт на конгреса можеше да бъде успешна” - оплаква се Николай Суханов.

26 октомври (8 ноември)

четвъртък

В 2,40 ч било обявено прекъсване на работата на конгреса на Съветите. През това време дошло съобщение: Зимният дворец е превзет от въстаниците, Временното правителство на Керенски е арестувано и препратено в Петропавловската крепост. По ирония на съдбата, това било оповестено на делегатите от противника на въстанието Каменев.

В 5 ч конгресът на Съветите, по предложение на Луначарски, с огромно мнозинство приел написаното от Ленин възвание “Към работниците, войниците и селяните!”. В него се говорело за свалянето на Временното правителство, за преминаването на върховната политическа власт към конгреса на Съветите и предаването на властта по места в ръцете на Съветите на работническите, войнишките и селските депутати. Новата власт обещала да даде на народа демократичен мир, да води страната до Учредителното събрание и да осъществи назрелите преобразувания: безвъзмездно да предаде помешчическите, феодалните и манастирските земи в разпореждане на селските комитети; работнически контрол над производството; осигуряване на народите, обитаващи Русия, право на самоопределение.

В 5,15 ч заседанието приключило. В почивката болшевиките предложили на левите есери да влязат в правителството, но те отказали, понеже се надявали на по-широка социалистическа коалиция.

В 21 ч Вторият Всерусийски конгрес на Съветите приел Декрет за мир и Декрет за земята, избрал Всерусийски централен изпълнителен комитет с председател Каменев. В него влезли 62-ма болшевики, 29 леви есери, 6-има социалдемократи интернационалисти, 3-има украински социалисти и 1 есер-максималист. Конгресът одобрил създаването на новото правителство - Съвет на народните комисари, начело с Ленин.

Започнал нов етап в историческото развитие на Русия.

26 октомври (8 ноември)

В 21,40 ч

крайцерът “Аврора” произвел халосен изстрел, давайки сигнал за началото на щурма на Зимния дворец.

В 22,40 ч

в Смолни започнал работа Вторият Всерусийски конгрес на Съветите. В знак на протест срещу болшевишкото въстание меншевиките, десните есери и бундовците напуснали конгреса.

В 2,40 ч

е обявена почивка в работата на конгреса на Съветите. В същото време дошло съобщение: Зимният дворец е завзет от въстаниците, Временното правителство, с изключение на Керенски, е арестувано и препратено в Петропавловската крепост.

В 5 ч

конгресът приема възванието “Към работниците, войниците и селяните!”. В него се говори за свалянето на Временното правителство, за преминаването на върховната политическа власт към конгреса на Съветите и предаването на властта по места в ръцете на Съветите.

В 21 ч

започва второто заседание на конгреса, на което са приети Декрет за мира и Декрет за земята, избран е нов състав на ВЦИК с председател Лев Каменев и е одобрено създаването на ново правителство - Съвет на народните комисари, начело с Владимир Ленин.