Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

България: ПРЕБРОЯВАНЕ НА ДЕБИЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

Каква вълна от възмущение, какъв патриотичен изблик предизвикаха думите на говорителката на руското МВнР Мария Захарова, че Съветската армия е спасила българските евреи в годините на Втората световна война! В олелията от опровержения и обвинения в провокация на Русия, тихомълком беше заметен под килима фактът, че само през тази година Паметникът на Съветската армия в Борисовата градина в София беше поруган три пъти. Последния път „неизвестен извършител” беше написал върху него: „100 години ционистка окупация!”... А паметникът „Альоша” в Пловдив осъмна с хитлеристка свастика и обидни надписи, засягащи същите тези спасени евреи. По този повод депутатът от ПГ на БСП професор Иво Христов изрече на сбирката на „Ротари клуб” в Раднево една реплика, която някои „граждани” възприеха като обида срещу себе си. А именно, че 80 % от българските граждани са дебили, които дори не могат да се подпишат. Че като заваляха едни протести, едни искания за оставка на депутата – цяла седмица! Нищо, че той се извини на онези, които са се почувствали засегнати от думите му.

Ама как така?

Нали сме дали „на вси славяни книга да четат”? Нали наши ученици печелят медали от международни олимпиади по математика? Нали ние, едни от малкото в Европа, сме спасили своите евреи? Ех, има едни 11 343 евреи от Македония и Беломорска Тракия, които не сме направили и опит да ги спасим, но и на това берекет версин ще кажем. Македонските и беломорските евреи не сме могли да спасим, понеже само сме „администрирали” въпросните територии. В такъв случай защо те фигурират на картата, върху която е стъпил бронзовият лъв пред НДК, върнат наскоро там? Не са ли прави гърците да тълкуват тази карта на Санстефанска България като израз на териториални претенции към Гърция? Докога ще игнорираме факта, че тези нещастници са били събрани от български жандарми, натоварени на български жп вагони и изпратени с българска охрана през Третото българско царство към пещите в концлагера Треблинка? Може пък Мария Захарова да е имала предвид точно тези български евреи. Тях, доколкото са оцелели, наистина ги е спасила Съветската армия.

А в славното и човеколюбиво Трето българско царство, чрез приетия от българския парламент (Камара) Закон за защита на държавата, е било забранено да се дава убежище у нас на евреите от други страни. За този закон са гласували и хора като Димитър Пешев, обявени по-късно за спасители на българските евреи. Толкова „спасители” – от цар Борис III, през екзарх Стефан, до Димитър Пешев и Тодор Живков, а македонските и беломорските евреи са били оставени на милостта на Хитлер! Въпреки това днес лягаме и ставаме с „евроатлантическите ценности” на уста, оставайки си „евро башибозуци”, както би казал Тодор Икономов. Или „свободни роби в нов синджир” и „не народ, а живи мърши”, както е написал преди повече от век Пенчо Славейков. Дали той като интелектуалец и проевропеец е имал право да говори така за народа си?!

Кой е по-полезен за този народ?

Онзи, който го лъже, че е солта на земята, или този, който му сочи кусурите, без да ги завоалира с любезни, но фалшиви фрази? Според нас ласкателите, демагозите и популистите не стават за будители. Будители са тези, които поемат риска да казват и нелицеприятни за гражданите истини.

Професор Иво Христов може и да греши, че „дебилите” у нас са само 80 % от гражданите. Както и че дебили са онези, които не могат да се подписват. Щом някои „граждани” рисуват идиотски лозунги и свастики по паметниците, очевидно могат да пишат. Отделен  въпрос е, че и маймуните, и слоновете могат да бъдат научени да цапотят платна, без да ги обяви някой за гениални художници. Дебилността не се свежда до неграмотността. „Учените глупаци са най-опасните глупаци!”- гласи една римска поговорка.

Не образоваността, а културата отличава умния човек от дебила. Факт е, че по отношение на съветските военни паметници в чужбина между българските русофоби и германците има същинска цивилизационна пропаст. В германската столица Берлин и до днес си стои непокътнат паметникът на съветския войник, спасил сред развалините немско момиченце. Германците, макар и победени от Съветската армия, никога не са посягали на паметника. Както не са и помисляли да преименуват „Александер плац”, наречен така в знак на признателност към руския император Александър I, спасил Германия от Наполеон.

Ако професор Иво Христов не беше депутат от БСП, а гербер, да речем, щяха ли „националните медии” и грантаджиите на фондация „Америка за България” да ни занимават цяла седмица с темата за дебилите? Защо не отделиха същото внимание и на оскверняването на паметниците на Съветската армия? Напротив, опитаха се да удавят в мълчание позорния вандализъм, вместо да го осъдят. И после Мария Захарова ни била провокирала, а Иво Христов бил обидил българския народ...

Народ, който след две и половина национални катастрофи не се научи да си подбира управниците и съюзниците, може ли да бъде наречен умен? Докога той ще чака на Орлов мост я някой нов месия, я някой нов „голям началник”, който ще го оправи?

Кога българите ще разберат, че тяхното спасение зависи от собствените им задружни усилия, а не от чуждото харесване и потупване по рамото? Кога, обвинявайки за днешните си беди несъстоялия се комунизъм, ще се запитат дали комунистите ни вкараха във фатални войни срещу Русия, САЩ и Великобритания, или в нескончаеми разпри с всичките ни съседи на Балканите? Благодарение на погрешни сметки и „съюзници разбойници” не се ли лишихме от излаз на Бяло море и не изгубихме ли по-голямата част от Добруджа и Македония? Комунистите или прогерманският ни политически елит докара американските и британските бомбардировачи в небето над София, за да честваме след това подвига на летеца Списаревски, извършил първия въздушен таран срещу летящите американски крепости?

И при целия си злополучен исторически опит, същият този народ позволи да го измамят и ограбят още веднъж по време на така наречения преход към демокрация!

Казват, че през изминалите 28 години от 10 ноември 1989 г., в хода на бандитската приватизация са били ограбени

активи за 150 милиарда долара.

Ако държавата е била фалирала, както се опитват да ни внушават критиците на несъстоялия се комунизъм, откъде дойдоха тези активи? А грабежът изобщо не е приключил, въпреки твърденията за края на прехода. Не плащат ли „умните” български граждани за източването на КТБ, докато мажоритарният й собственик си живурка в Белград? Правят ли нещо властите у нас, за да върнат ограбеното и престъпниците да бъдат осъдени и въдворени в затвора? Не, обещават приоритетно да интегрират Сърбия в ЕС, без да поставят като условие предаването на Цветан Василев на българското правосъдие. Не мирише ли това на съучастничество в ограбването на КТБ? Вместо да тръгнат по следите на откраднатите милиарди, управляващите прокараха в 44-ото Народно събрание решение за вземане на

нов външен заем от порядъка на 16 милиарда лева.

За него гласуваха ГЕРБ, ДПС и АБВ, а от НФСБ се „въздържаха”. Сега ГЕРБ и ОП, от които НФСБ е част, управляват коалиционно, а ДПС и ПП „Воля” ги подкрепят „тематично”, симулирайки опозиционност. Дори по темата за корупцията сред опозицията няма единомислие.

Айнщайн казва: „Две неща на този свят са безкрайни - Вселената и човешката глупост. За първото не съм съвсем сигурен”.

Значи Иво Христов, споменавайки за 80-те процента дебилност у нас, не е съвсем преувеличил. Не е ли той поне мъничко прав да квалифицира като „дебили” българските граждани, които гласуват трети управленски мандат на човек, който ги нарича „прости” и „кофти материал”? При това признава, че самият той е малко прост. Което доказва и с кадруването си, сменяйки за осем години седем министри на здравеопазването. Последният, Кирил Ананиев, може да е добър финансист, но здравеопазването освен от пари има нужда и от дълбока реформа. Затова някои вече се обзалагат след колко месеца Борисов ще намери нов министър на здравеопазването. Пак ли ще го срещне на един разклон за Велико Търново? Как се нарича такава кадрова политика...

Впрочем, какво е тълкуването на понятието „дебил”? То идва от латинското „debilis”, което означава „слаб”, „немощен”. Или най-лека степен на умствена изостаналост. Професор Христов греши в две неща. Първо, че дебилите у нас са само 80 % от гражданите; второ, че нашата умствена изостаналост е от най-лека степен. Понеже няма как да се проведе преброяване на умствено изостаналите, те може да са и повече. Ако вярваме на хвалбите на „националните” телевизии, че милиони българи гледат техните „риалити” шоу („Фермата”, ВИП Брадър, „Семейни войни” и др.), прословутата природна интелигентност на българската нация ще се окаже един мит. Хора, които хвърлят през прозореца десетки и стотици хиляди левове на фалшиви преследвачи на „ало-измамници” не са ли дебили? Ами онези, които иначе се възмущават на корупцията, но нямат нищо против да си решават проблемите с подкупи на държавни и общински чиновници? Те много ли са умни? Не гледат ли криминалните хроники на телевизиите? Народ, който си унижава учените, бие си лекарите и учителите, или пребива и ограбва беззащитни старци заслужава и по-остри епитети от „дебили”. Примери за отчайваща дебилност у нас, колкото щеш! Включително сред завършилите средните училища, или някой от 52-ата университета „функционално непригодни” младежи. При толкова среднисти и висшисти бизнесът се кани да внася работници от чужбина! А над 330 000 български граждани живеят на чужд гръб, без да търсят работа и по-високо образование, ако цитираме статистиката. Да не говорим за неграмотността сред циганите, превърнали правенето на деца в професия. Ако броим и тях, току-виж се оказало, че дебилите у нас са много повече от 80 %. И когато някои заявяват, че предпочитат да бъдат дебили, щом Иво Христов е будител, не можем да не припомним народната поговорка: „Гузен негонен бяга”.

При положение, че в чужбина вече са се изнесли над 2,5 милиона българи, а потокът през терминала на летище София не спира, няма как да не се усъмним в „успехите” на „най-успешното” управление. Иначе

от какво бягат тези хора?

Отговорът го е дал още Лудвиг Фойербах: „В колибите не мислят така, както в дворците”.

Умните и способните не желаят да си пропилеят живота в страна, управлявана по принципа „Грабете да грабиме! След нас и потоп!”. Но щом най-образованата, най-интелигентната и най-инициативната част от българските граждани се изнесе в чужбина, кои ще останат тук да избират и да бъдат избирани за управници? Кого да изберат, ако всички политици са „маскари”?

Ако някои все пак се съмняват в своята „дебилска” принадлежност, нека да смятат, че те са изключението. И че спадат към 20-те процента „нормални”. Нека тогава да докажат, че са в състояние „да изправят” страната. Все едно дали ще я „изправят” демократично, или  според препоръките, които Чудомировият дядо Лулчо дал на инженерите, забили вехи „за изправление на селото”: „Ехее, с такива клечки не можете да управите вий нашето село, па макар  и да са шарени! Дебели сопи трябват, дебели! Неокастрени габрици трябва да играят, че тогава!”. Друг Чудомиров герой, Дум Павли, обаче е песимист. Дошъл да се жалва в града от магарето на съседа си, но попаднал на адвокат, който според друг негов съселянин е „половин адвокат, а пък е цяло магаре”, бай Павли възкликва: „Бе, аз все с магарета ли ще се разправям! Какъв  е този свят магарешки?!”

Дали ако професор Иво Христов беше казал, че 80 % от българските граждани са магарета, броят на обидените нямаше да е по-малък? А пък дългоухите и да негодуват от подобно сравнение, няма как да му поискат оставката...