Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПРИТАЕНИ МИГОВЕ

Е-поща Печат PDF

Да се даде път на нови дейци

До Политбюро на ЦК на БКП

 

Другари,

Искрено съм убеден, че дълбоката промяна в партията, извършена на 10 ноември 1989 година, в която и аз имам участие, открива възможности за истинско преустройство на обществото. Поради сложността на предстоящите задачи и изпитания, смятам, че в състава на колективното ръководство на ЦК на БКП трябва да бъдат включени повече нови другари със свежи сили.

Принципите на демократизма повеляват да става постоянно обновление на кадрите, а мандатността да се превърне в задължително условие, без което не може да има истинско народовластие. Седем години бях член на Секретариата на ЦК на БКП, повече от десет години – кандидат-член на Политбюро. Ето защо стигнах до дълбокото вътрешно убеждение, че е потребно да подам оставката си. Нека да се даде път на нови дейци.

Не е моя работа да съдя „добро ли, зло ли съм сторил“ през повече от три десетилетия юридическа, комсомолска, партийна и държавна дейност в Сливен и София. Признателен съм на другарите и колегите, с които заедно съм се трудил.

Като благодаря за съдействието, което сте ми оказвали в дългогодишната ни съвместна партийна и държавна служба, уверявам ви, драги другари: както досега, и в бъдеще ще влагам честни усилия, за да се осъществи съдбовното преустройство на партията, обновлението и напредъка на България.

С уважение: Георги Йорданов

7 декември 1989 г.

П.П. На 13 декември 1989 г. пленумът на ЦК на БКП уважи молбата и изказа благодарност на Георги Йорданов за дългогодишната му отговорна работа в партията и държавата.

Бележки по проекта за „вината на партията“

 

До др. Александър Лилов,

председател на НС на БСП

 

Драги Сашо,

Благодаря, че ми даваш възможност да изразя мнение и да направя предложение по проекта за „вината на партията“.

Надявам се, че едва ли споделяш позицията и гледището на „авторите“ на проекта.

А ето и моите бележки:

1. Проектът за „вината на партията“, в тоя си вид, е пример за лекомислен подход към един изключително сложен политически и исторически проблем.

В документа липсват доказателства, които могат да обосноват цялостното отрицание на близо половинвековния труд и живот на народа и партията. И още: откъснат от конкретната историческа действителност и контекста на събитията, тоя неверен извод звучи като клевета към БСП и към България.

Документът пренебрегва закона за историческата дистанция. Той отразява субективно гледище и тенденциозна оценка на важни събития, обществени процеси, решения и дейци. Къде са гаранциите, че десетина пристрастни и предубедени „автори“ са последната степен на историческата истина?

Съставителите на проекта не уважават елементарните изисквания за научна добросъвестност, за мяра. Те дават произволни и неточни определения за противоречиви явления и дейци, без да са изучили фактите, без да са изслушали и „другата страна“.

2. Документът е многословен, изпълнен с противоречия. Неговите „автори“ предварително вдигнаха шум, че ще раздават висша справедливост. А проектът им е образец на самонадеяна безотговорност, поради което е вреден. Не е трудно да се разбере, че той може да предизвика верижна реакция на непредвидими опасни последици: братоубийствена борба в партийните среди, лов на вещици, разцепление в БСП, морален тормоз, безнаказано насилие, дори съдебен произвол над честни дейци и труженици.

Крайната и тенденциозна „самооценка“ може лесно да се използва от силите, които искат да поставят БСП извън закона, да я лишат от политическо влияние, престиж и имущество.

По този начин чрез документа се създават условия за своебразно политическо самоунищожение на партията.

З. С проекта ВПС на БСП се превръща в съд над партията и много нейни дейци. Това е грубо погазване на партийния устав. Дори конгресът не може да надхвърли своите възможности и правомощия и да замества историята като единствен съдник. Опитът на някои хора и партийни органи да определят кой е виновен за допуснати грешки и извършени или мними престъпления, е безпрецедентен. Единствено съдът може да оспорва презумпцията за невиновност и да раздава правосъдие.

Не е случайно, че в нито една от бившите социалистически страни не бе разрешено на безотговорни лица да правят зрелища и сензация от драматичната съдба на народа. Проектът ще породи недоумение и голямо напрежение в партията и страната, ще злепостави България пред света.

4. Получава се политически парадокс: в името на гражданското общество, правовата държава, промяната в партията и демокрацията с недемократични средства се създава нов рецидив на тоталитарното мислене, действие и произвол.

– – – – –

Поради всичко това според мене политическата целесъобразност налага:

а) Проектът да се отхвърли като несъстоятелен и вреден;

б) Да се утвърди политическа декларация, която да съдържа извинение за допуснатите грешки, положителна оценка на сътвореното през десетилетията за модернизацията на страната и заявление, че последната дума за дейността и борбата на партията принадлежи на народа, на времето, на науката, на историята...

 

С уважение:

Георги Йорданов

19.02.1991 г.