Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ВОЕННИТЕ РАЗХОДИ ХВЪРЧАТ НАГОРЕ

Е-поща Печат PDF

• PESCO - стъпка към създаването на европейска армия

 

Европейският съюз предприе важна стъпка към създаването на европейска армия, както и на възможността в бъдеще да води войни независимо от САЩ, а ако е необходимо, и против тях. Преди дни на среща в Брюксел министрите на външните работи и на отбраната на 23 (от общо 28) страни-членки подписаха рамков документ за обща отбранителна политика, наречен Споразумение за постоянно структурно сътрудничество (PESCO).

Освен Великобритания, която напуска Евросъюза през 2019 г., документа не подписаха само Дания, Малта, Ирландия и Португалия, но те винаги могат да направят това.

С това споразумение държавите-членки на ЕС се задължават редовно да увеличават своите военни разходи, да установят тясно сътрудничество в производството и закупуването на оръжия, да осигуряват въоръжени сили и оборудване за осъществяването на съвместни военни интервенции. Подробностите по споразумението ще се изработват през следващите седмици.

Споразумението отбелязва ескалация на европейския милитаризъм. Движещите сили зад PESCO са Германия и Франция. През септември френският президент Еманюел Макрон посочи, че до началото на следващото десетилетие “Европа” трябва да разполага с обща военна формация за осъществяване на въоръжени интервенции, да има общ отбранителен бюджет и обща доктрина за действие. Германският външен министър Зигмар Габриел нарече споразумението “историческо”. При подписването му министърката на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен заяви, че това бил “голям ден за Европа” и че се правела нова стъпка към създаването на европейска армия. (Значителна пречка за създаването на европейска армия беше американският съюзник Великобритания, но с излизането й от Евросъюза тази пречка отпадна.)

Подписването на PESCO не означава, че всички конфликти в Европа са преодолени. Между Франция и Германия имаше разногласия по въпроса за европейското военно сътрудничество, които се проявиха преди изработването и подписването на документа. Париж искаше споразумението да обхваща само малка група европейски държави с големи армии, които да могат решително да се намесват в кризисна ситуация, а Берлин настояваше то да включва страните-членки на Евросъюза, макар че това прави процеса на вземане на решения доста по-труден, защото се иска съгласието на всички участници. Германия се безпокоеше, че ако останат настрана, източноевропейските страни, в които преобладават националистически настроения и неприязън към ЕС, могат да се обвържат със САЩ. Надделя германската позиция.

Голямото нарастване на военните разходи, предвидено от споразумението PESCO, ще изостри социалните и класовите противоречия в Европа. Управляващите върхушки вече реагират на напреженията като засилват апарата за държавни репресии. Това насърчава десните и националистическите сили и крие рискове за целостта на Евросъюза.

Берлин, Париж и Брюксел се стремят да представят военното сътрудничество в рамките на Евросъюза като нещо, което допълва НАТО, а не му противоречи. В самото споразумение се посочва, че повишеният военен капацитет на европейските държави ще е от полза за Северноатлантическия пакт.

Германската министърка на отбраната Фон дер Лайен изтъкна, че НАТО винаги ще носи отговорност за националната и колективната отбрана, а Евросъюзът ще изпълнява съвсем различни военни задачи като например оказването на “помощ” на някои африкански държави.

В действителност след избирането на Тръмп неговата националистическа политика “Америка на първо място” изостри напрежението между САЩ и Евросъюза и така даде тласък на плановете за създаване на европейска армия -планове, осуетявани в миналото .

Париж и Берлин считат американската политика в Близкия изток и Югоизточна Азия като посегателство върху собствените им интереси.

Същевременно има противоборство между САЩ, големите европейски държави и Китай за спечелване на влияние и позиции в Африка. Европейските сили и САЩ са единодушни единствено що се касае за подготовката за война против Русия и си сътрудничат в тази сфера в рамките на НАТО. Но и тук има някои тактически разногласия за това колко далеч може да бъде тласнат конфликтът.

Нарастващите напрежения между САЩ и Евросъюза не са само резултат от крайната националистическа политика на Тръмп. Те се коренят в дълбоките противоречия между интересите на големите империалистически сили - противоречия, които два пъти през миналия век доведоха до световни войни. Става дума за криза не само на американския империализъм, но на цялата световна капиталистическа система. Никой от съперниците на Вашингтон не предлага някаква прогресивна алтернатива - нито ЕС, мразен в страните си заради антинародната политика на остеритет, нито икономически агонизиращият десен режим в Япония, нито постмаоистката капиталистическа олигархия в Китай. Тези сили не са в състояние да стабилизират световния капитализъм и да предотвратят търговските конфликти. Те не могат да предотвратят и възникването на голяма война, което го подтвърждава самото превъоръжаване на Европа.

Единствено създаването на силно международно антивоенно движение, базиращо се върху програма за отхвърляне на капитализма и изграждане на социализъм, може да попречи да се разрази поредната катастрофална световна война.

 

(Peter Schwarz. EU member states take major step toward a European army, WSWS, 14 November 2017 - със съкращения, превод Бистра Стайкова)