Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЙОАН ЛОЙКО ПРИЕЛ ГИБЕЛТА В ХРАМА

Е-поща Печат PDF

Свещенослужителят, за който ще стане дума, не е прославен като светец или мъченик, не е награден посмъртно с никакви ордени. Няма улица с неговото име и няма паметник в негова чест. Обаче последният ден от живота на отец Йоан Лойко завинаги ще изпише името му в историята на Беларус...

Бъдещият свещеник е роден в Заславъл, в първия ден на 1885 г. След завършването на Заславското народно училище, през 1905 г. положил изпит в Минската консистория (в руската православна църква – учреждение при епископа за управление на епархията – б.пр.) за званието  четец (свещенослужител, отговарящ за правилното пеене и четене на клира - б.пр.).

През същата 1905 година неговият баща, Семьон Иванович, участник в Руско-японската война, се върнал от фронта с три военни ордена. Синът на героя-воин скоро тръгнал по своя път на служене - във Вилейка.

През 1905 г. отец Йоан се сдобил със семейство - оженил се за Олга Михайловна Соколовска от Минск. В семейството се родили четири деца - Владимир, Леонид, Георгий и Вера.

Тогава свещеникът бил изпратен в храма “Покров на Пресвета Богородица”, разположен в село Хоростово (днес в Солигорски район). В белоруската история селцето е познато като родното място на легендарния партизански командир генерал Василий Захарович Коржа (впрочем, и той бил роден в деня 1-ви януари, както и отец Йоан, само че 14 години по-късно). С това селце, оттук нататък, бил свързан целият живот на отец Йоан.

След 1921 г. село Хоростово останало на територията на Полша и затова храмът нито бил затворен, нито разорен. През 1924 г. Пинският и Полески епископ Александър благословил отец Йоан в правото да носи стихар (дълга права риза, която покрива цялото тяло на свещенослужителя - б.пр.)

Дошла 1939 г., когато Западна Беларус се обединила с Източната. Тези промени не дали отражение върху съдбата на свещеника.

Подвигът му все още бил напред, в идващите години...

Още с началото на Втората световна война Хоростово било окупирано от хитлеристите. По време на една своя проповед отец Йоан благословил своите синове от паството да станат партизани.

“Моето оръжие срещу врага е светият кръст, поруганите ипостаси, словото Божие, а вие ще сте богохраними и честно ще служите на Татковината” - тези смели думи били чути не само от синовното паство на отец Йоан, но и от всички присъстващи. В същия ден много жители на Хоростово отишли в партизанския отряд...

С времето селцето се озовало в зоната на партизанския отряд.

В началото на февруари 1943 г. било обкръжено и партизаните решили да направят пробив, подканили и отец Йоан да тръгне с отряда. Но какво щяло да стане с болните, немощните, с тези, които не искали да изоставят домовете си?..

Отец Йоан останал в селото. С него останали майчицата Олга и дъщеря им Вера, както и жената на най-големия им син с три невръстни дечица.

В навечерието на Сретение Господне (Зимна Богородица, отбелязва се на 2 февруари - б.пр.) отец Йоан разбудил близките си и с развълнуван глас им наредил да отидат в храма.

Когато пристигнали в черквата, видели събрани там и другите жители на селцето. В препълнения с хора храм се чували молитвени слова... В 6 часа сутринта на 15 февруари 1943 г. отец Йоан започнал Божествената литургия.

Скоро откъм улицата се чула стрелба. Селяните разбрали какво ги чака и един по един отивали до свещеника, за да им даде причастие.

Внезапно в храма нахлули немци. Насила започнали да изтикват навън младите жени и девойките. Отец Йоан се застъпил за тях, но го ударили в лицето. Свещеникът помолил хитлеристкия офицер да му позволи да завърши богослужението, но вместо отговор фашистът блъснал 58-годишния отец Йоан толкова силно, че той се строполил в олтара...

Какво се случило по-нататък, е страшно да се разкаже.

Наказателният отряд залостил храма, натрупали слама отвън и я подпалили. Вече в съда полицаите, взели участие в “акцията”, разказали как от горящата черква се чувало стройното пеене на хор... Чувало се дори когато храмът целият горял и пламтял като свещ.

На 15 февруари 1943 г. в храма на село Хоростово загинали повече от триста души.

...Днес в Хоростово отново се издига Покровският храм. Дървен, простичък, но невероятно красив. Има паметник на родения тук Василий Коржа. Има и паметник на всички загинали през войната.

За жалост, името на отец Йоан Лойко не е увековечено на него...