Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ДО РИЯД И НАЗАД

Е-поща Печат PDF

• със сатиричната трупа на дядо Цар, или приказки от 1001 нощи преди европредседателството

Кого ще председателства България от 1 януари 2018 г.? Съвета на ЕС, или Организацията за ислямско сътрудничество на страните от Персийския залив? Този въпрос човърка умовете у нас след визитата в саудитската столица Рияд на настоящия министър-председател Бойко Борисов и бившия български цар (и премиер) Симеон Сакскобургготски. В момента, в който Европейският парламент предлагаше ЕК да наложи оръжейно ембарго на пустинното кралство заради намесата му в Йемен (с резолюция на еврокомисаря по външната политика и политиката на сигурност Могерини), самолетът на българската правителствена делегация пътуваше към Рияд, а в него бе и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. И ако приемем, че ресорни министри като министъра на транспорта Ивайло Московски, на земеделието Румен Порожанов или на туризма г-жа Николина Ангелкова са уговаряли саудитските си колеги да инвестират в съответните стопански сектори на България, какво освен оръжие би могъл да предлага г-н Каракачанов?! Приказките за сътрудничество в борбата срещу тероризма са за наивници, понеже  точно Саудитска Арабия, Катар и Турция бяха спонсори, инструктори, ятаци и лечители на бойците от най-отявлените терористични организации, от „Ислямска държава”, през сирийския филиал на „Ал Каида”, фронта „Ал Нусра” (преименувал се на „Фатх ас Шам”), до „умерената” сирийска опозиция. Разбра се, че дори и сега българско оръжие, закупено от американски фирми, минава през Азърбайджан с крайна дестинация Саудитска Арабия, откъдето се препраща на ИД и „умерената” сирийска опозиция.

Казано с други думи, част от мисията на българската делегация в Рияд някак грубо противоречеше на европейските „ценности” и директиви. Декларациите на Б. Борисов за „мир в Близкия изток” с нищо не променят този факт, понеже са всъщност гола политическа фразеология.

Но присъствието и на останалите български министри в „сатиричната трупа”, както нарече делегацията водещият на предаването „Фронтално” на „присъдружната” (на управляващите) тв “Скат” (3 декември т.г. ), буди не по-малко недоумение, защото няма какво да бъде предложено на домакините, освен кандърми да инвестират в съответните сектори.

Разбира се, саудитците, които на ден прибират от петрола по половин милиард долара, не са глупави, и няма да засипят с пари администрацията на най-бедната и най-корумпираната страна в Европа... Самата саудитска династия доскоро минаваше за най-корумпираната в света и много добре познава начините за ограбване на държавата, за да позволи някой да й измъкне парите под носа. Не случайно престолонаследникът арестува и въдвори в петзвезден затвор десетки свои роднини, освобождавайки ги едва след като платят по 1 милиард долара. Ето защо, вместо с конкретни споразумения за саудитски инвестиции у нас, Борисов и Дядо Цар бяха удостоени с честта да поиграят традиционния в Саудитска Арабия танц със саби „арда”.

В отговор на нашите предложения за сътрудничество, саудитските домакини си „записаха” и казаха „ще видим”, след което оставиха „въпросът да се движи” от ... пустинния вятър. Тоест, всичко се разви по сценария, познат ни от визитите на Борисов в Доха и Техеран.

Катар не се хвана на въдицата да финансира строителството на скоростния път Капитан Андреево - Русе, както и Техеран не прие да купи ядрените реактори, поръчани от България на “Росатом” за проекта АЕЦ „Белене”. Ако главният резултат от визитата в Катар беше уволнението - впрочем, напълно заслужено, - на тогавашния министър на енергетиката Трайчо Трайков, от визитата в Иран нямаше и толкова. Но имайки предвид, че след посещението в Доха там беше извършен опит за държавен преврат, престолонаследникът на саудитския трон трябва много да внимава: контактът с Бойко Борисов е вреден за монарсите...

Що се отнася до отношенията между Рияд и София, въпреки огромното желание на нашите управляващи да се доберат до парите на саудитското кралство, там още няма българско посолство. И то при положение, че Рияд отдавна е дал агреман на номинирания за български посланик! Саудитското посолство в София вече е с персонал от 8 души, но и двама-трима от тях са достатъчни да размножат проекта за ислямски център в кв. Малинова долина в София и за други български градове.

Защо тогава Борисов предприе чудатото и оказало се много рисковано пътешествие до Рияд? И то баш когато депутатите в 44-ото народно събрание обсъждаха по късни доби Бюджет-2018 и се караха като цигани заради непредвидените в него 1,5 милиона лева за ремонта на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” и Зографския манастир в Атон.

Бюджетът беше приет без и въпреки Бойко Борисов, но заради нарушената процедура отиде в Конституционния съд. Новоизбраният председател на НС Цвета Караянчева може би наистина направи втора стъпка към оставката си, ако вярваме на Мустафа Карадайъ.

А до началото на българското европредседателство остават броени дни. Ако то се окаже един голям провал, кой ще е виновен? Според Борисов, това ще са социалистите, които му завиждали и искали България да се провали. Дори гафът с върнатия от Иран самолет с българската делегация Борисов обясни с една дума: „завист”. Само че как ще обясни турбуленцията в Западните Балкани, които той като „лидер на Балканите” и „гълъб на мира” обеща да приближи към членството в ЕС? Между Белград и Прищина отново прехвърчат искри, а в Босна се изострят отново противоречията между хървати, сърби и мюсюлмани. За какво му е на ЕС такова барутено буре?

Повярвал си сам, че няма за него проблеми във външната политика, Борисов започна да изтърва юздите на собственото си правителство и коалиционните партньори открито роптаят срещу положението си на неми свидетели на свършените факти. Веднъж им се наложи да протестират заради несъгласуваната с тях „внезапна” и „доброволна” оставка на бившия председател на НС Димитър Главчев. Сега това се повтаря и с така наречените царски имоти.

Докато Борисов и Симеон играеха танца със саби „арда” в Рияд,

ВМРО излезе с остра декларация, в която обвини ГЕРБ, че вместо да защити държавния интерес при почти спечелени окончателно дела в съда, се готви да върне с извънсъдебно споразумение „дядовите” и „бащините” имоти на Симеон Сакскобургготски. Имоти, които всъщност са били управлявани от Интендантството, което е държавна структура. Обърканите обяснения на министъра на регионалното развитие и благоустройството Нанков относно „временния мораториум” върху процедурата само засилиха подозренията, че зад гърба на българския народ се подготвя наистина „царска” далавера. Дали в сделката не е влизало и пътуването на Симеон Втори до Рияд, където е трябвало да „прелее имидж” на своя бивш телохранител? Това, че Борисов се обяви за мир в Близкия изток явно не е достатъчно. Ако е „на ползу роду”, те двамата с Дядо Цар са готови не само за танц със саби, ами и на въртящи се дервиши да се направят.

„Ах, да не  беше това Отечество!”, възкликнал Стефан Стамболов, когато го вдигнали от трапезата, за да отиде в Министерския съвет. А в случая със саудитското приключение, Борисов и „Царят” направо се бяха приближили до небесния началник. Сиреч, без малко щяха да останат завинаги „горе”, ако вместо да върне самолета им, Техеран го беше свалил заради „техническа грешка”. Тогава нямаше да има никакво значение дали пилотът ни е допуснал грешка, или някой служител на иранското РВД е проспал нещата. Или, което е също толкова възможно, някой служител в нашето МВнР е решил да покаже какъв безпорядък цари във ведомството на вицепремиера Захариева. „Тайната” може да изтече и по-рано от очакваното, щом в МВнР или РВД уволнят някой невинен.

За щастие, всичко се размина с уплахата на пътниците, както при един друг полет, когато самолетът на Борисов кръжа с часове над София, докато изразходи горивото. А премиерът, според собствените му думи, разказвал вицове. При последното пътуване до Рияд на Борисов дори не му се наложи да разправя вицове – самата визита приличаше на виц! Да полетиш от Рияд през въздушното пространство на Иран, който е почти във война със Саудитска Арабия зарази агресията й в Йемен и поддръжката на ИД в Сирия, без в иранското РВД да знаят, че в самолета лети българският премиер с неговия „личен цар”, това е достойно не за виц, а за перото на Щастливеца!

Цял свят видя танца със саби на двамата, само иранците не разбрали кой кой е.Завист!”, отсече Борисов по повод случилото се. И кой толкова му завижда, че е готов да му провали връщането в България? Да не би той да казва, че ръцете на Корнелия Нинова стигат чак до Иран и Саудитска Арабия? Тук нещо не се връзва. Защо завистникът да не е някой бюрократ в Брюксел, или някой от „големите началници” в лицето на Тръмп или Путин? Особено Путин, когото също сме виждали да играе танца „арда”, размахвайки сабя...

Щастливи сме, че си имаме цар и генерал, готови на всякакви жертви за Отечеството.Негово Величество”, ако трябва и на нестинарка ще се направи, само и само да си върне дворците и горите. Ролята на баядерка (танцьорка) е нищо за него. А през 90-те години на 20-и век декларираше пред Кеворк Кеворкян, че няма никакви материални претенции към Родината...

Истина е, че апетитът идва с яденето.

Но не е луд този, който изяжда две баници; луд е този, който му ги дава! А българите, дето някои ги бранят от обидното „дебили”, са дали толкова баници, че си заслужават всички европейски класации за бедност, глупост и наивност!

Според правителствените и на ГЕРБ „говорещи глави”, Борисов е повлякъл Симеон Сакскобургготски към Рияд, заради респекта, който изпитват към него арабските петролни монарси. Според по-трезво мислещи анализатори, обаче, Дядо Цар ще осребри с лихвите дори танца със саби, като с едно извън съдебно споразумение си върне „царските имоти”, без да се охарчва повече за съдебни дела в Страсбург. Сиреч, за него „Мисия Рияд” не е била безпредметна. Връщането на „царските имоти” си заслужава един танц със саби, нали?

Факт е, че заради медийния шум и декларацията на ВМРО кабинетът се отказа и от извънсъдебното споразумение, предложено от Симеон, и от приемането на специален закон за „царските имоти”. Месец и нещо след писмото предложение на „Негово Величество” от 31 октомври т.г., сформираната по нареждане на Бойко Борисов комисия към Министерството на правосъдието обяви на брифинг, че изпълнителната власт не може да се меси в работата на независимата съдебна власт. Поради което въпросът за евентуалното изготвяне и приемане на специален закон за връщането на „царските” имоти се оставял на Народното събрание. Дядо Цар със сигурност е останал разочарован в надеждите си да получи имотите, без да харчи пари за съдебни дела в Страсбург. Но и българите, които не получиха нищо нито от реституцията, нито от приватизацията и демократизацията, ще пият една студена вода. Скоро може и водата да стане недостъпна за тях. Впрочем тя вече е лукс в редица селища, въпреки надутите цени на водоснабдителните дружества...

Защо при цялото това волско търпение някои се сърдят, че бившият министър на културата Вежди Рашидов бил казал: „Тук оставаме все хора, които и за чеп за зеле не стават”?

На всички тези обидчиви хорица ще припомним една римска поговорка, която гласи: „Срамът, обидата, вредят, когато се чувстват”. Добре е, че още има хора, които се обиждат на „дебили” и „чеп за зеле”, но резилът предстои.

Идва председателството на Съвета на ЕС, а то е подходящият момент и мястото, на което българските политически магарета да си покажат магарията. Като няма хляб, ще ни предложат зрелища. А „премиерът Слънце” Бойко Борисов ще гледа отвисоко долнопробния цирк и ще каже с пълно основание на електората си: „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме!”