Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БУТИКОВ АКТИВИЗЪМ И МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

Е-поща Печат PDF

В интервю за левия марксистки сайт “Световен социалистически уебсайт” (World Socialist Web Site) известният американски журналист Крис Хеджис, носител на наградата “Пулицър”, писател, университетски преподавател и презвитериански свещеник, коментира важни аспекти от обществената реалност в САЩ. Хеджис не е марксист, но неговият обективен и честен анализ го води до формулирането на изводи с несъмнено ляв характер. За него важни са проблемите на социалното неравенство, правата и борбите на работническата класа, както и престъпленията на американската империя по света. Самият Хеджис се определя като социалист и християнин-анархист

“Русиягейт” в центъра на на политическия живот на САЩ

Става дума за лъжливата и истерична антируска кампания, наречена “Русиягейт”, по аналогия с аферата “Уотъргейт” (когато сътрудници на президента-републиканец Ричард Никсън незаконно проникнаха в главната квартира на Демократическата партия в административния комплекс “Уотъргейт” през нощта с цел да шпионират политическите съперници). За разлика от “Уотъргейт”, версията за “Русиягейт” се свежда до напълно измисленото обвинение, поддържано особено яростно от Демократическата партия и гравитиращите към нея медии, че в съзаклятие с кандидата за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп руският президент Путин по непочтен начин бил причинил победата на Тръмп и съответно загубата на кандидатката на Демократите Хилари Клинтън. Твърди се, че руски хакери били проникнали от територията на Румъния в компютърния сървър на Демократическата партия и копирали дистанционно голям брой и-мейли, злепоставящи Хилари Клинтън и партийната върхушка. Русия предала компроматите на разобличителния сайт “Уикилийкс” на Джулиан Асанж, за да бъдат публикувани и разгласени сред американската общественост.

В действителност и-мейлите са копирани на флашка или друг носител непосредствено от компютърната система, от вътрешен човек, който има физически достъп до компютърната система... вероятно служител на Демократическата партия, отвратен от предизборните машинации на кликата около Хилари Клинтън, в резултат от които тя беше излъчена за кандидат на Демократическата партия в президентската надпревара.

Обвинението, че Русия манипулира американските президентски избори, оповестено като неопровержима истина, въобще не е подкрепено с факти и доказателства.

По същия начин преди години се появи измислицата за смъртоносните оръжия за масово унищожение в Ирак и през 2003 г. това бе претекст за опустошителната и кръвопролитна американска агресия срещу богатата на петрол арабска страна.

Истинските причини за поражението на демократите

Истината е, че управляващият елит, свързан с Демократическата партия, си навлече гнева на значителна част от гласоподавателите в резултат от продължилата с десетилетия пагубна политика на дерегулация на икономиката; деиндустриализация, т.е. затваряне на голям брой промишлени предприятия, причинало упадък, безработица и бедност в редица щати, наричани Ръждивия пояс заради останките на железните корпуси на ликвидираните заводи; атаките срещу интересите на трудещите се и бедните цветнокожи; сключените международни споразумения за свободна търговия като споразумението НАФТА, които също ликвидираха много и добре заплатени работни места в САЩ, а работодателите ги прехвърляха в страни като Мексико, където наемаха местни хора срещу мизерни възнаграждения и без осигуровки; три- и четирикратно увеличение на присъдите, постановяващи затвор - политика, започната от президента Бил Клинтън; съкращаване на основни услуги, включително на социалните; рухване на инфраструктурата, засегнало и държавните училища; отклоняване на големите частни корпорации от плащане на данъци.

Всичко това превърна страната в олигархиат - заключава Крис Хеджис. На фона на тази политика става ясно защо се проявиха десните националистически движения, подкрепящи Тръмп, и защо възникна бунт в самата Демократическа партия, пресечен от партийното ръководство, допълва Хеджис.

Демократическата партия е движещата сила зад антируската кампания и свързания с нея лов на вещици. Тази партия се стреми да замаскира своето съучастие в разрушаването на икономиката и на гражданските свободи в САЩ. Политици от върхушката на Демократическата партия като Барак Обама, съпрузите Бил и Хилари Клинтън са оръдия на Уолстрийт, благодарение на чиито пари са достигнали до политическата власт. Самата Демократическа партия функционира като финансирана от корпорациите рекламна агенция, предназначена да мобилизира гласоподавателите по време на избори. Редовите привърженици са само безгласен миманс в един безплоден политически театър, а партийният елит се състои от алчни, непочтени и ограничени хора.

Медиите в услуга на върхушките

“Ню Йорк таймс”, “Вашингтон пост”, “Си Ен Ен” и др. се стремят да налагат на обществото своето мислене и своите версии, една от които е лъжливата история за “Русиягейт”, Според Крис Хеджис тв-мрежи като “Си Ен Ен” не се занимават с истинска журналистика, а разпространяват дворцови клюки и повтарят всичко, което им се нареди да кажат. В името на печалбите и рейтингите биват жертвани и истината, и самата журналистическа професия.

“Си Ен Ен” превърна политическите предавания във вулгарни зрелища, подобни на сеанси по стриптйз. Вместо достоверни факти или обективен и задълбочен анализ се предлагат лъжи, расизъм и конспиративни теории...

Влиятелен рупор на могъщи корпоративни и политически върхушки е в. “Ню Йорк таймс”, където Крис Хеджис работи дълги години като журналист. Вестникът е адресиран към 30-те милиона много заможни американци. Както отбелязва Хеджис, “Ню Йорк таймс” винаги е бил елитарно издание, но преди около 40 години той напълно прегърна идеологията на неолиберализма, неоконсерватизма, подкрепяйки политиката на глобализация и действията на американския империализъм по света... Критичното мислене никога не е било характерно за “Ню Йорк таймс”, но с времето то напълно се изпари. Неписано правило във вестника е да не се атакуват хората, от които идват парите. А ако някой сериозен репортер реши да защити обикновените хора, да пише за капиталистическата експлоатация, по класови проблеми или за престъпленията на американската империя, този човек бързо ще бъде изхвърлен... Във вестника е наложена фактическа цензура върху възгледите на критиците на необуздания капитализъм и империализъм като Ноам Чомски и покойния Хауард Зин.”

Ахилесовата пета на “Ню Йорк таймс” е кариеризмът, твърди Крис Хеджис. Кариеристите се издигат в професионалната йерархия или заемат властови позиции, а вестникът е пълен с посредствени хора. На “Ню Йорк таймс” не му липсва талант, но му липсват интелектуална независимост и морална смелост...

В навечерието на американската агресия против Ирак (2003 г.) Хеджис е в екип на “Ню Йорк таймс”, разследващ дейността на ислямистката групировка “Ал Каида”. Вестникът неизменно лансирал версиите, които му подавала администрацията на президента Буш, а всичко написано било лъжа. Дори се създала фарсова ситуация, при която Белият дом предоставя лъжлива история на “Ню Йорк таймс”, тя излиза като статия във вестника, а след това Белият дом се позовава на нея с аргумента, че след като нещо се съобщава в независимото и уважавано издание “Ню Йорк таймс”, следователно то е истина.

Прокорпоративната позиция на елитните висши учебни заведения

Както в. “Ню Йорк таймс”, така и бизнес школите, факултетите по икономика в американските университети, учените глави, протежирани от корпоративната държава, а и всички елитни институции въобще, безрезервно са прегърнали идеологията на неолиберализма и тезата, че върховенството на корпорациите представлява закономерна форма на човешкия прогрес. Всички те пропагандират абсурдната идея, че хората ще бъдат по-богати, ако всички сектори на обществото бъдат подчинени на диктата на пазара. “Човек трябва да е уникално глупав, за да повярва на това”, заключава Хеджис.

Американските елитни висши учебни заведения копират структурата и целите на корпорациите. За да бъде получена докторска степен или за да бъде назначен на постоянен трудов договор, преподавателят трябва да бъде много предпазлив. Той не трябва да оспорва прокорпоративната позиция на учебното заведение, налагана чрез даренията на корпорциите и чрез диктата на богати бивши възпитаници на университета.

Половината от членовете на университетските настоятелства са за затвора, счита Крис Хеджис и припомня как в Школата по бизнес към Харвардския университет студентите масово писали доклади за блестящия бизнес модел на корпорацията “Енрон”, обявена по това време за най-новаторската компания на Америка. Обаче през 2001 г. тя рухна като се оказа, че е една голяма измама, а името “Енрон” се превърна в символ на мошеничеството и корупцията на корпорациите.

Лъжа е, че упадъкът на САЩ се дължи на незадоволителното ниво на образователната система - той се дължи на един престъпен и аморален елит, както и на престъпните финансови институции, които са го обогатили, казва Хеджис.

През 17 век спекулантите във Великобритания ги бесели. Днес спекулантите управляват икономиката и цялата страна, използвайки заграбените богатства, за да разрушават интелектуалния, културен и артистичен живот, а и самата демокрация.

За американската левица

Антируската кампания, поддържана от влиятелни заинтересовани корпоративни и политически среди, както и от техните обслужващи медии, среща одобрението на значителна част от хората, които определят себе си като “леви”. Според Крис Хеджис обаче няма сериозна американска левица, която да познава политическите, икономическите или революционните теории, или да разбира как действат властовите системи, особено корпоративната и имперската власт в САЩ.

Преобладаващата част от левицата поддържа карикатурната, според Хеджис, позиция, че президентът Тръмп е главният проблем за обществото. Всъщност Тръмп е продукт и симптом на една провалила се реакционна обществена система и на една дефектна демокрация, но мнозина леви отказват да приемат или дори да обсъждат тази истина.

Значителна част от хората, обявяващи себе си за леви, са всъщност псевдолевица, свързана със заможни слоеве на обществото. Истинската левица в САЩ беше ликвидирана, твърди Крис Хеджис. Този процес започва с потъпкването на радикалните движения в началото на 20 век, продължава с “червените плашила” през 20-те години, когато бяха разбити работническото движение и радикалната преса, а по-късно с маккартистките чистки от 50-те години.

Маккартизмът така прочисти либералната класа, че “либералите” от времето на “студената война” поставяха знак на равенство между капитализма и демокрацията, както и между империализма и свободата...

Крис Хеджис е живял в Швейцария и във Франция, и според него в Европа има останки от някогашната борческа левица, върху които европейците могат да надграждат. Но в САЩ “трябва да започнем почти от нулата”, споделя той.

Крис Хеджис си припомня как в изказването си на конференция на “социалисти” е критикувал Барак Обама и “социалиста” Бърни Сандърс, но предизвикал бурното недоволство на присъстващите и те му отнели думата. “Хората - казва Хеджис, - не искат да бъдат разбивани илюзиите им за личността на техните политически месии - илюзии, изкуствено създавани и поддържани от рекламната индустрия. Освен това хората не искат да положат необходимите мисловни усилия, за да проумеят как наистина функционира властта, нито да се организират за свалянето на тази власт...”

Доказателство за идейната недостатъчност на американската либерална левица е, че тя прегърна политиката на идентичността, демагогски лансирана от Демократическата партия и възприета от корпоративната държава. Политиката на идентичността е привидно прогресивно буржоазно идейно-политическо направление, което представя в силно преувеличен вид общественото значение на характеристики като расова, етническа и религиозна принадлежност, пол, сексуална ориентация и пр., и заема позата на защитник на потиснатите и поставените в неравноправно положение групи хора - цветнокожи, жени, хора с нетрадиционна сексуална ориентация и пр.

Същевременно политиката на идентичността по напълно реакционен начин оставя без внимание класовата принадлежност и икономическото неравенство, с което съзнателно зачерква необходимостта от борба за социална справедливост.

Крис Хеджис не оспорва идеята за защита на правата на потиснатите и дискриминирани хора, но е убеден, че тази защита трябва да бъде в тясна връзка с борбата за икономическа справедливост.

... Корпоративната държава внимателно филтрира и подбира чернокожи и жени и им дава отговорни постове в политическата сфера, медиите, бизнеса, висшите учебни заведения. Така се маскират жестокостта и експлоатацията, на които е подложено мнозинството цветнокожи и жени в САЩ.

Осъществяването на мултикултурализма (друго име на политиката на идентичността), а именно издигането на отделни чернокожи и жени в елитни институции, прикрива жестокото икономическо настъпление срещу трудещите се, например в деиндустриализираните райони на САЩ, нещо, което повечето от подбраните мултикултуристи - цветнокожи или жени- дори не забелязват.

Съвременните продължители на черната пророческа традиция, която според Хеджис е най-важната американска интелектуална традиция, свързват защитата на цветнокожите с борбата за икономическа и всякаква друга справедливост...

Крис Хеджис разказва как на предизборно събрание на членове на Демократическата партия, голяма част от тях с претенция, че са леви, му предложили да направи изказване. Тогава един млад чернокож активист заявил, че не може “белият човек” да говори пръв, взел думата и надълго и нашироко обяснил на присъстващите, че всички трябвало да гласуват за Хилари Клинтън, всъщност любимката на тези сили, които потискат и експлоатират чернокожото население.

Аналогично е положението с феминисткото движение. Старият феминизъм си поставя за цел освобождението и издигането на силата и достойнството на жените, не се опитва да оправдава съществуването на проституцията, наричайки я професия... Докато новата форма на феминизъм е пропита от отровата на неолиберализма - прокламира колко хубаво е да има жени, издигнали се на високи постове. Новият феминизъм проповядва, че проституцията е въпрос на свободен избор на жените, което е напълно измамническо твърдение. Никоя жена, ако разполага със стабилни доходи и сигурност, не би избрала да я изнасилват, за да си изкарва прехраната...

Голяма част от левицата се е хванала на въдицата на политиката на идентичността и в нейна подкрепа развива бутиков активизъм, по израза на Крис Хеджис. Политиката на идентичността не само опазва корпоративната система, но й придава и дружелюбно лице.

Крис Хеджис е настроен критично не само към т.нар. либерална левица, но и към склонните към насилствени и разрушителни действия радикални леви движения като “Антифа” и “Черен блок”, наречен така заради черното облекло на своите привърженици. Според Хеджис тези организации са въплъщение на феноменална политическа незрялост.

Корпоративната върхушка брани интересите си

В условията на фактически банкрут на либералната левица, а и въобще на либералите, представени на първо място от Демократическата партия, управляващата върхушка полага усилия да затвори устата на ляво радикалните критици на капитализма и империализма, които изследват властовите системи в икономика, политика и култура. Тази дейност се превръща в проблем за върхушката, защото общественото доверие в неолиберализма и глобализацията е сринато и лъсна измамническата им същност, а елитът не разполага с контрааргументи срещу обвиненията на ляво радикалните критици.

Корпоративната държава прави така, че за ляво радикалните критици става много трудно да си изкарват дори прехраната. Те обикновено не са назначавани в академични заведения и никога на постоянен трудов договор... Не печелят награди, не получават стипендии. Ако в. “Ню Йорк таймс” реши да рецензира тяхна книга, тази задача се възлага на някой послушен мандарин, който я прави на пух и прах (както се случи с последната книга на Крис Хеджис).

На политическата сцена се наблюдава един нов маккартизъм. Критиците на корпоративния капитализъм и империализъм биват обявявани за оръдия на Москва, която крояла всякакви заговори против САЩ. Руският телевизионен канал “РТ Америка” например беше заставен да се регистрира като чуждестранен агент в САЩ, а американското Министерство на правосъдието настоя като чуждестранни агенти да се регистрират и американците, които сътрудничат на този канал, сред които е и Крис Хеджис. Журналистите-дисиденти са включвани в черни списъци, подлагат се на цензура и са оклеветявани не само като руски агенти, но и като разпространители на “фалшиви новини”.

Според Крис Хеджис, колкото по-уплашен е елитът, толкова по-склонен ще бъде да прибягва към по-твърди мерки за контрол, включително и насилие.

Може да се направи един паралел с терористичните действия на полицейските сили: държавата стреля по бедните цветнокожи и ги затваря, което е форма на социален контрол. Хората, в чиито ръце е държавната власт, желаят да приложат формите на социален контрол към всяка друга част от населението, която проявява непокорство.

Според Хеджис, ако не се появи съпротивителна широка народна сила, левите сили в САЩ ще бъдат напълно смазани.

Бистра СТАЙКОВА

(„The elites “have no credibility left:” An interview with journalist Chris Hedges by David North, WSWS, 6 October 2017 )