Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БЪЛГАРИЯ ИМА НУЖДА ОТ ТАКИВА БРАНИТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

О.з. генерал-лейтенант Владимир (Владо) Тодоров Николов е роден на 30 август 1925 г. в село Мокрен, община Котел, Сливенска област. Основно образование завършва в родното си село, а гимназия - в Котел. Владо Тодоров е активен член на Работническия младежки съюз (РМС), и е изключен по политически причини от гимназията. През 1943 г. става ятак на сливенския партизанския отряд „Съби Димитров“, преименуван впоследствие на „Смърт на фашизма”, за което е арестуван, инквизиран и осъден на 15 години лишаване от свобода.

От 1947 г. работи в контраразузнавателните органи на Държавна сигурност в Бургас, Варна, Добрич и София. През 1964 г. завършва Академията за обществени науки в Москва а от 1965 г. работи във външнополитическото разузнаване. От 1976 г. е генерал-майор, а от 1985 г. генерал-лейтенант. Носител е на много българско и чуждестранни държавни отличия. През 1992 г. е осъден на 10 месеца лишаване от свобода, заради унищожаването на архивни материали на писателя емигрант Георги Марков, съхранявани в Държавна сигурност.

Ген. Тодоров е председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса от основаването й през 1995 г., а от 2001 до смъртта му през 2012 г. е неин почетен председател.

На 21 ноември в салона на Военния клуб в София бе представена книгата „Владо Тодоров – генералът разузнавач“, дело на полк. Атанас Кременлиев и проф. Бончо Асенов (на снимката). На премиерата присъстваха около 150 души, основно членове на Асоциацията на разузнавачите от запаса.

Редакцията на в. “Нова Зора” предлага словото на председателя на Асоциацията полк. Горан СИМЕОНОВ, произнесено при представянето на книгата, тъй като неговите думи най-живописно очертават територията на високия професионализъм и ценностите на ген. Владо Тодоров.

Зора

 

Уважаеми гости, скъпи колеги,

От името на Управителния съвет на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на авторите на книгата полк. Атанас Кременлиев и професор Бончо Асенов, „Добре дошли на официалното представяне на книгата „Владо Тодоров – генералът разузнавач”.

От асоциацията най-напред бихме желали да изкажем нашата искрена и дълбока благодарност на авторите за тяхната благородна идея и най-вече за задълбоченото и професионално изпълнено изследване на жизнения и професионален път на генерал Владо Тодоров – нашият почетен председател. Нашите благодарности са отправени и към редакциите на в. „Земя”, на в. „Труд”, на „Епицентър”, на колегите от телевизия „Скат” и телевизия „Алфа” и на всички онези, които допринесоха и ще допринасят за популяризирането на книгата като в. “Нова Зора” и други медии, тъй като ще организираме представянето й във Варна, Пловдив и Стара Загора.

Книгата „Владо Тодоров – генералът разузнавач” е посветена на една от най-светлите личности в българското външнополитическо разузнаване - генерал-лейтенант Владо Тодоров, последен началник на Първо главно управление на ДС. Професионален разузнавач, който, както сам обичаше да казва, винаги е служил на една държава, на една партия и на една жена.

За разлика от мнозина, генералът, до края на своя богат живот, не изневери на принципите си. Бойната закалка в РМС и участието в антифашистката съпротива му дадоха необходимата твърдост, за да издържи с достойнство бурните промени на времето. Както преди 9-и септември 1944 г., така и след 1989 г., с пребиваването му в затвора, управляващите не успяха да сломят духа му, не можаха да го принудят да се откаже от социалната идея за справедливост, на която той остана верен до края на своя живот.

Генерал Владо Тодоров е ръководител на българското разузнаване в периода 1986-1990 г., период на най-остро противопоставяне на двете страни в “студената война”. През този период България, като „най-верен съюзник” на Съветския съюз, стана жертва на две мащабни, откровено антибългарски, мероприятия, насочени преди всичко към нейното дискредитиране в международен план, с много тежки политически и икономически последствия. Става дума за така наречената „българска следа” в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и “българският чадър”, смъртта на Георги Марков.

Съвсем естествено, българското външнополитическо разузнаване, от една страна, бе един от основните обекти на тази антибългарска кампания, а от друга, държавното ръководство му възлагаше най-отговорни задачи за нейното неутрализиране. В тези тежки моменти на изпитания начело на българското разузнаване бе генерал–лейтенант Вл. Тодоров. Именно тези най-отговорни моменти намират детайлно и правдиво отражение в представената книга.

Авторите, о.з. полковник Атанас Кременлиев, близък съратник на генерала, и професор Бончо Асенов, известен мемоарист по проблемите на националната сигурност, използвайки богат архивен материал, съумяват майсторски да пресъздадат характера и условията на онова време с неговия динамизъм и най-вече с проявения висок професионализъм и чувство на себеотрицание и отговорност от всички участници в тези събития.

Читателят, без всякакво съмнение, ще добие конкретна представа и за дейността на ген. Тодоров като ръководител на съответните мероприятия на службата, координиращ действията на оперативния състав с останалите държавни институции и както винаги, готов лично да поеме цялата отговорност.

Всъщност това е и едно от най-съществените достойнства на ген. Тодоров, който и след така наречената промяна не се изплаши, не избяга от отговорност и пое измислената и наложена му „вина”.

Авторите би трябвало да бъдат поздравени и за идеята си да включат във втората част на книгата поредица от интервюта на генерала от последните години. Читателят ще се убеди, че генерал Вл. Тодоров винаги е бил обществено ориентирана личност с много ясни позиции по основните проблеми на българското общество. Особено твърди и приципни са неговите публични изяви, свързани със съдбата на българското разузнаване, а и на целия сектор „Национална сигурност. Той бе един от от най-активните и непримирими противници на Закона за досиетата. Въз основа на своя огромен опит той твърдеше, че ...приемането на закона за досиетата ще лиши разузнаването от агентура, а без агентура няма разузнаване, без разузнаване няма държава”.

Същевременно генерал Тодоров бе силно ориентирана социална личност, твърд и последователен поддръжник на социалната лява идея. Затова ще си позволя да добавя и някои негови мисли и съждения относно онова нещо, „преход”, или както го нарича проф. Иво Христов, „оксиморон”, т.е., нещо, чрез което завоалирано ти обясняват, че ще пътуваш незнайно закъде и не е ясно колко време ще продължи това пътуване заникъде!

Общувайки с генерал Владо Тодоров повече от 15 години, мога да твърдя, че много неща от реалната ситуация у нас му бяха ясни. Едно след друго се натрупваха разочарованията. Изясняваше се липсата на последователност и конкретност в действията на държавното ръководство. Споделял е, че „...само желанието за власт не е достатъчно, нужна е трезва преценка и най-вече отговорност пред народа”.

Най-силна и гневна бе, разбира се, неговата реакция към безотговорното и лекомислено отношение към специалните служби, което всъщност бе и отношението към националната сигурност на държавата. За него бе ясно, че изпадаме в тежка демографска криза. Деиндустриализирща се, с деградираща здравна, образователна и социална системи, България се е упътила към Третия свят. Той обаче не губеше надежда, че рано или късно начело на държавата ще застанат национално отговорни политици с визия за достойно място на България в съвременния свят. Ние, живите, все още чакаме!

След напускане на службата генерал Вл. Тодоров остана верен на колегите си като основен създател и почетен ръководител на нашата Асоциация на разузнавачите от запаса - професионалната гражданска организация на бившите разузнавачи, чиято най-важна и основна, благородна цел, според генерал Владо Тодоров, е да бъде защитена честта и запазено достойнство на българските разузнавачи, на всички онези, които със своята професионална дейност успешно защитаваха националната сигурност на България.

В заключение бих искал да подчертая, че за нас, неговите бойни другари и колеги, ген. Владо Тодоров ще остане като един от героите ръководители на българското външнополитическо разузнаване, защитавали с чест и професионализъм националната сигурност на своята Родина България.

Накрая още веднъж благодаря на авторите - полк. Ат. Кременлиев и проф. Б. Асенов, и пожелавам успех на книгата „Владо Тодоров – Генералът-разузнавач”.

 

Горан СИМЕОНОВ,

председател на УС на АРЗ

21.11. 2017 г.