Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

КИТАЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПАНЗИЯ ТРЕВОЖИ БРЮКСЕЛ И БЕРЛИН

Е-поща Печат PDF

На 28 и 29 ноември в унгарската столица Будапеща се проведе Шестата среща на високо равнище с участието на министър-председателите на държавите от неформалното обединение, наречено „16 плюс 1“. Създадено по китайска инициатива през 2012 г., обединението включва Китай и още 16 страни от Централна и Източна Европа, 11 от които членки на Европейския съюз: Албания, Босна и Херцеговина, България, Естония, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватско, Черна гора и Чехия. Обединението си поставя за цел разширяване на сътрудничеството на тези страни с Китай главно в сферата на инвестициите, транспорта, финансите, науката, образованието и културата. Страните-участнички в срещите на „16 плюс 1“ не плащат такса за участието си, а разходите за обедите и кафетата се поемат от “Банка на Китай”. Освен министър-председателите присъстват и многобройни представители на бизнеса.

Сътрудничеството на Китай със страните от Централна и Източна Европа е част от китайската стратегия, наречена „Новият път на коприната“, или още „Един пояс, един път“. Тази стратегия предвижда осъществяването на големи инвестиции в транспортни и икономически проекти, разположени по протежение на търговските пътища, свързващи Китай с Европа. Най-важният проект, договорен в Будапеща, е изграждането на нова жп линия, свързваща Будапеща и Белград. Проектът е на стойност 2,1 милиарда долара, 85 % от които ще предостави китайската банка „Ексим“. Така гръцкото пристанище Пирея, което е под мажоритарния контрол на китайския превозвач „Коско“, един от десетте най-големи в света, ще се свърже с европейската жп мрежа. Китай ще финансира и други железопътни и шосейни проекти на Балканите.

На срещата в Будапеща китайският министър-председател Ли Къцян се ангажира да осигури 3 милиарда долара за инвестиции и проекти в Централна и Източна Европа. Инвестициите и търговията в рамките на „16 плюс едно“ бързо нарастват. Сега Унгария и Чехия внасят повече стоки от Далечния изток отколкото от Франция, Италия или Холандия. Китайските инвестиции в региона са нараснали, но все още са незначителни в сравнение с тези от Европейския съюз.

Китайското държавно ръководство непрекъснато уверява, че сътрудничеството на Китай със страните от Централна и Източна Европа не цели да се накърнят интересите на Евросъюза. Напротив, според Пекин това сътрудничество цели укрепването на мира и стабилността, а Китай е заинтересован от това да има единна, процъфтяваща и стабилна Европа, с която да си сътрудничи.

Обаче Европейският съюз гледа на нещата по различен начин и остро критикува китайската икономическа експанзия в Централна и Източна Европа. Това особено се отнася до Германия, която вече счита азиатската икономическа сила, повече за съперник отколкото за свой партньор. Германският външен министър Зигмар Габриел предупреди това лято, че Китай внася разединение в Европа. Той окачестви китайската инициатива „Новият път на коприната“ като голяма геополитическа, културна, икономическа и в крайна сметка военна стратегия, с която ЕС не може да се конкурира в момента. Германският политик Бернд Ланге, председател на Комисията по търговия в Европарламента, посочи, че китайските инвестиции в Източна Европа крият опасността от задълбочаване на разделението в Европейския съюз. Той изрази опасението, че Китай с неговите милиарди „си купува влияние върху европейската политика“. В коментар, озаглавен „Китай опитомява Източна Европа”, в. “Зюддойче цайтунг” дори заявява, че в конфликта с Китай в опасност е поставено самоутвърждаването на Европа. Вестникът обвинява китайското правителство, че се възползва от “слабите места и разделителните линии в Европа”, за да си осигури път в посока към Европейския съюз, който не минава през Брюксел. В коментара се твърди също, че както в Азия, Африка и Латинска Америка, така и в Европа, Китай възнамерява посредством икономическа експанзия да реализира своята претенция да бъде глобална сила.

След реставрацията на капитализма в Централна и Източна Европа страните от този регион бяха превърнати в заден двор на Германия и други западноевропейски сили. Корумпираните режими, подкрепяни от Евросъюза, приватизираха икономиката, разрушиха социалните услуги и образователната система, а западноевропейските компании експлоатираха добре подготвената работна ръка срещу възнаграждения, често възлизащи на по-малко от една трета от възнагражденията, изплащани на Запад. Страните на Централна и Източна Европа преживяват социален упадък, което породи гняв сред населението. Местните крайно десни сили се дистанцираха от Брюксел и се постараха да насочат гнева на хората в националистическо русло. Такива крайно десни формации сега са на власт в Унгария, Полша и Чехия.

За унгарския министър-председател Орбан посещението на китайския му колега Ли Къцян за срещата на “16 плюс 1” в Будапеща беше добре дошла възможност да демонстрира независимост от Евросъюза. Берлин и Брюксел реагираха с гневни нападки. Министър-председателите на Китай и Унгария подписаха цели 11 споразумения за икономическо сътрудничество.

Трябва да се посочи, че навлизането на Китай в Централна и Източна Европа не е единствената причина за нарастващото напрежение между Пекин, от една страна, и Брюксел и Берлин - от друга. Всъщност доскоро германското правителство тясно си сътрудничеше с Китай, а от 2011 г. насам се провеждаха редовни междупрвителствени консултации за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни. Китай е най-важният пазар за машиностроенето и автомобилната промишленост на Германия.

“Фолксваген” - най-големият германски концерн-производител на автомобили - продава в Китай повече превозни средства отколкото в собствената си страна.

Обаче положителното отношение на Берлин се промени, тъй като китайските компании отбелязаха технологичен напредък и започнаха да конкурират германските фирми на световния пазар, а също и да изкупуват важни германски компании. И докато по-рано германските преки инвестиции в Китай бяха неколкократно по-големи от китайските, направени в Германия, през миналата година се забеляза внезапен обрат в тенденцията. Берлин реагира особено агресивно на изкупуването на германски високотехнологични фирми от страна на могъщи китайски компании. През 2016 г. китайският гигант “Мидеа” закупи фирмата “Кука”, водещ световен производител на роботика и оборудване за автоматизация на производството. След това германското правителство прие наредба, която му позволява да блокира в бъдеще подобни сделки.

В крайна сметка нарастващото напрежение между Пекин и Брюксел, както между Пекин и Берлин, е свързано с назряващата търговска война в капиталистическия свят, която придоби нови измерения след възприемането от Вашингтон на политиката на икономически национализъм на Тръмп, наречена “Америка на първо място”. Както и преди век, когато избухна Първата световна война, империалистическите сили реагират на глобалната капиталистическа криза с ожесточена борба за влияние и пазари - борба, която отново и все повече ще приема военни форми.

 

(Peter Schwarz. China invests billions in Eastern Europe, heightening tensions with Germany, 30 November 2017)