Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗА ЕДИН СЪД И ЕДНА ПРИСЪДА

Е-поща Печат PDF

Румен ВОДЕНИЧАРОВ, член на редакционния съвет, пред в. „Нова Зора”, в разговор с Илияна ВЕЛЕВА

- Г-н Воденичаров в 2011 г. написахте гневна статия по повод предаването на ген. Ратко Младич на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия - МНТБЮ (от английски International Criminal Tribunal for the former Yugoslavia, ICTY).

Защо според Вас, чак сега, 22 години след Гражданската война в Босна и Херцеговина, и 6 години след ареста на ген. Младич, се стигна  до оповестяването на доживотна присъда от МНТБЮ в Хага?

- Международният наказателен трибунал за бивша Югославия всъщност е незаконна институция, създадена през 2003 г. с единствената цел да оправдава военните престъпления на НАТО и ЕС, обявени като „миротворческа“ операция. Този съд трябваше да наложи и да поддържа мита за жестоките безчовечни сърби и техните големи покровители от имперска Русия. Позорният съд в Хага завършва със самозащита – един вид демократична възможност на предварително осъдения да има последна дума, която обаче нищо не може да промени.

Всъщност присъдата на ген. Ратко Младич оправдава интервенцията на НАТО, за която ЕС би трябвало да отговаря. Абсурдните обвинения към отделни сърби и руснаци са част от стратегията за демонизирането на цели народи. В момента сме свидетели на засилване на подобна демонизираща кампания срещу евентуалния нов мандат на руския президент Владимир Путин. И в този смисъл би трябвало да очакваме и други подобни решения, въвеждащи нови санкции към Русия, разгръщане на допинг скандалите и все по-откровен директен натиск към прозападното правителство на Сърбия да не признава присъединяването на Крим към Руската федерация.

- Но все пак има ли невинни в казуса „Сребреница“? Младите българи не знаят много по въпроса, да не кажем, че не знаят почти нищо за Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина?

- Сребреница е град с големината на нашия Ботевград. Разположен е в Източна Босна, близо до границата със Сърбия. Т. нар. „клане“ и въпросният „геноцид“ е трагедия, разиграла се през 1995 г. Но тази трагедия е всъщност последваща на трагедията в Сребреница в продължение на две години след 1992 г., за която днес никой не говори и светът не знае точно какво се е вършило през тези две окупационни години, през които редовната войска на Босна, под командването на Насер Орич (бивш телохранител на Милошевич) завзема този град, отдалечен от големите сражения и населен с 25 % сърби. Там Орич създава мюсюлмански анклав с площ 900 кв. км и с център Сребреница, където започва и етническо прочистване на сърбите. Под ножа на бошняците-мюсюлмани попадат 50 сръбски села. Няма делник, няма празник за жестокостите на бойците на Орич. Реакцията на международните правозащитни организации е вяла и може би затова те и досега не могат да дадат смислен отговор на два въпроса: има ли разлика между убийството на 8 000 мюсюлмани за 3 дни и на същия брой православни сърби в сръбските села за 3 години? И защо след като жертвите от страна на православните сърби били малобройни, както ни убеждават, всяка година православната сръбска общност организира всеобща панихида за загиналите в Източна Босна?

- Ясно е отдавна, че в една гражданска война невинните и праведните са малко и винаги са жертва, но Вие твърдите, че гражданската война в Босна и Херцеговина беше разпалена с външна намеса.

- Спомнете си „бомбата” на пазара „Маркале” в Сараево на 5 февруари 1994 г.! Тогава светът беше потресен. Убити бяха 68 души и 200 ранени. На 28 август 1995 г. пак там са взривени „бомби”, за които обаче се оказа, че са мини, изстреляни от позициите на босненските мюсюлмани. Убити бяха 41 души и ранени 68. Тогава самият ген. Майкъл Роуз, командващ силите на Унпрофор (UNITED NATIONS PROTECTION FORCE), заявил на заместник-командващия мюсюлманската босненска армия Йован Дивяк, че мината е изстреляна откъм техните позиции.

 

Това може да се прочете и в мемоарната книга на британския генерал Майкъл Роуз „Борба за мир”. Същото се твърди и в секретния доклад на щаба на миротворческите сили в Загреб по случая, изпратен до ООН. Заради тези свои твърдения ген. Майкъл Роуз беше веднага освободен от заеманата длъжност.

Останалото довършиха средствата за масова информация. Те сатанизираха сърбите и на Бил Клинтън не оставаше друго, освен да даде началото на т. нар. „Освободена сила”. Още преди да приключи разследването, президентът на САЩ бе заявил след взривовете от 1994 г., че е настъпило времето да бъдат ударени жестоко босненските сърби...

С една дума, срещу православните сърби воюваше цялата терористична паплач на света, воглаве с джихадистите на Бин Ладен. На страната на сърбите воюваха само руски доброволци, между които и двама българи.

- Но ген. Ратко Младич стана известен като „касапинът от Сребреница...

- Когато през 1993 г. ген. Младич, командващ армията на Р Сръбска, превзема Сребреница, започва второто действие от трагедията: сърбите започват на свой ред етническо прочистване. Ген. Младич действително би могъл да бъде съден за допуснатата трагедия, но не и за геноцид, в който е обвиняван.

Пренебрегва се фактът, че лично ген. Младич, по своя инициатива заповядва да се предоставят автобуси за изтеглянето на 22 000 жени и деца, босненски мюсюлмани, към земите, контролирани от Алия Изетбегович. Но остатъците от печално известната 28-ма босненска дивизия, около 5000 души, не искат да се разоръжат, въпреки че по плана на Клинтън Сребреница е обявена за „зона за сигурност“. В нея е разположен и батальон с 800 холандски „миротворци“. И една юлска нощ бошняците, заедно с невъоръжени цивилни, потеглят рисковано през планините и там намират своята гибел от сръбските засади. Да, жертвите са хиляди, но мнозинството са загинали не обесени на площада в Сребреница, а във военни сражения, включително и с паравоенни формации в „котела” около създадения мюсюлмански анклав.

- Можеше ли да бъде избегната тази касапница?

- Ще цитирам един по-информиран от мене анализатор - Яков Кедми, бивш шеф на израелскато разузнаване по онова време, който наскоро гостува по Първи канал на руската телевизия. Той каза следното: „Всичко, което се случи в бивша Югославия, можеше да бъде избегнато, ако тогава Русия беше каквато е сега“. Остава ми само да допълня - от министъра на външните работи Козирев не можеше да се очаква друго, освен предателство, както всички се убедиха по-късно. Русия гласува в Съвета за сигурност за създаването на МНТБЮ, а още от самото начало беше ясно, че „съдът ще бъде инструмент за политическа разправа с тези, които излизат срещу американските геостратегически интереси“. Това пък са думи на Воислав Шешел.

- Колко военнопрестъпници от гражданската война в бивша Югославия получиха ефективни присъди от МНТБЮ?

- Престъпления са извършвали всички участващи страни в гражданската война: сърби, бошняци, хървати и албанци. Някои от обвиняемите като Радован Караджич се укриха, знаейки много добре, че МНТБЮ е „комисия на НАТО“. Други като ген. Ратко Младич бяха предадени от сръбското правителство на Борис Тадич срещу обещания за скорошно членство на Сърбия в ЕС. Но от произнесените 142 присъди две трети са за сърби заради „нарушаване на обичаите на войната (customs of war), геноцид и престъпления срещу човечеството“.

Веднага се вижда  срещу коя от страните работи въпросният МНТБЮ, когото западните медии, а и нашите (в. „Труд“, 24.11.2017 г.) идеализират, приравнявайки го дори на Нюрнбергския съд от 1945 г. срещу нацистките лидери. Но в Нюрнберг бяха осъдени на смърт 13 обвиняеми, а в Хага, само докато изчакваха мудния процес, починаха без присъда 19 подсъдими.

При съмнителни обстоятелства от влошено здраве умират и обвиняеми, и свидетели. Последен беше намерен на 22 октомври безжизнен в хотелската си стая медицинският експерт по делото на Младич Душан Дунич... Един от адвокатите - Милош Шалич, дори въведе термина „Хагска медицина“.

На самия Ратко Младич след два инсулта и един инфаркт, в състояние на безпомощност и пареза, бяха източени 4 литра течност от дробовете. Слободан Милошевич, три дни преди смъртта си през 2006 г. в Хага, беше получил предупреждение от руското МВнР, че ще бъде направен опит да го отровят. Но и на Младич, и на Милошевич беше отказано лечение в Москва. Лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, сега депутат в Сръбския парламент, е с разклатено здраве след 12 години, прекарани в затвора. Никаква утеха не може да бъде, че и той, и Милошевич бяха оправдани, както се казва „След дъжд качулка“.

- Излиза, че за Хагския трибунал „клането“ в Сребреница е геноцид, а акциите на АОК и бомбардировките на НАТО с 2000 убити сърби, са съвсем според „законите на войната“?

- Затова ген. Ратко Младич е заклеймяван като „касапинът на Сребреница“, а бошнякът Насер Орич, бандитът Хашим Тачи и ген. Уесли Кларк, този, който бомбардира Сърбия на Великден през 1999 г., са представяни като борци за демокрация и миротворци.

- С присъдата на ген. Ратко Младич ще се постигне ли най-после помирение в бившите югославски републики между мюсюлмани, католици и православни?

- Помирение след тенденциозните решения на МНТБЮ е малко вероятно да има. Ген. Ратко Младич може би ще свърши като Милошевич в Хага. Докато в същото време другият „касапин“ - Насер Орич, получил условна присъда, ще пиянства на свобода в Сараево за сметка на гузната съвест на съдиите и техните поръчители. Продължават да сравняват с Хитлер радетеля за запазване на федеративна Югославия Слободан Милошевич, а хърватският фашист Франьо Туджман и косовският търговец на човешки органи и наркотици Хашим Тачи са възвеличавани като национални герои...

- В последните дни особено активна бе позицията на основни фигури на ВМРО...

- Най-нелепа у нас, защото е и необективна, бе реакцията на ВМРО и лично на евродепутата Ангел Джамбазки. Той най-безсрамно заяви, че „Присъдата на Ратко Младич е закъсняла“. Трябва да припомним на хлевоустия депутат, че МНТБЮ, макар не изцяло, но бе на издръжка на фондацията на мегаспекуланта Сорос. Пак Сорос финансира и вестника на главорезите от АОК. Нищо чудно, ако утре активисти като Джамбазки бъдат поканени, подобно на президента Петър Стоянов, в т. нар. Коалиция за международна справедливост, финансирана от същия „хуманист” Сорос.

За такива като Джамбазки Апостола на свободата бе казал „Целите сме изгорени, и пак не знаем да духаме”. Сърбите никога не са ни били първи приятели, но да заставаш на страната на тези, които пишеха на бомбите си „Честит Великден!“, да заставаш на страната на душманите на православието в Босна и Косово, е нещо срамно, много срамно. Би било наистина достойно, ако партия ВМРО, въпреки известните си антисръбски позиции, застане на страната на истината. Макар и несъзвучна с прокламираните й цели и основания, такава позиция би я издигнала на висотата на историческите отговорности в името на България.

- Може ли в крайна сметка да определим МНТБЮ като “правосъдие от позиция на силата”, а не на правото, т.е. като не-правосъдие?

- Ами ще перифразирам една популярна народна мъдрост така - „Кажи ми какво ти е отношението към МНТБЮ в Хага и аз ще ти кажа кой си?“. Това е критерият, към който се придържаме ние, които тогава дадохме кръв в центъра за кръвопреливане в Ниш за нашите славянски братя.

Не е учудващо обаче ликуването на бошняци и хървати по повод присъдата на ген. Младич. А какво да кажем за президента на Сърбия Александър Вучич, бивш член на СРП на Шешел, който призова сънародниците си „да гледат в бъдещето, а не да преглъщат сълзите от миналото“. Звучи благородно, макар и меркантилно. Какво ли му е обещано?..

Затова откровенията и мненията за съда и осъдения са диаметрално противоположни. Нека да ги цитираме.

Ген. Уесли Кларк за ген. Ратко Младич: „Видях, че имам работа с един брутален човек, лъжец и манипулатор (в книгата му „Водене на модерната война“). (Военнопрестъпникът Уесли Кларк беше гост на учредителния конгрес на партията на днешния евродепутат Николай Бареков в НДК. Дали някой помни тази подробност? - бел. ред.)

Джулието Киеза, италиански политик и бивш евродепутат: “Т. нар. МНТБЮ е сборище от лицемери, които работеха и работят за Империята. Той обслужва западното блато и няма отношение към търсене на истината и справедливостта. Да се доверявате на западната правосъдна система, на съда в Хага, е все едно да вярвате на тази Европа, която подкрепя нацисткия преврат в Киев“.

Заид Рамад ал Хусейн, върховен комисар на ООН по човешките права: „Младич е олицетворение на злото и съдът над него показва нагледно защо съществува международното правосъдие“.

Милорад Додик, президент на Република Сръбска: „За сръбския народ ген. Ратко Младич е герой и патриот. Присъдата е опит да се нанесе удар по цялата нация.“

Борис Джонсън, министър на външните работи на Великобритания: „Виновниците за гнусни престъпления не могат да избегнат правосъдието“.

Лука Караджич, брат на Радован Караджич: „Той (Ратко Младич) защитаваше босненските сърби от физическо унищожаване. Ако не беше моят брат и неговите съратници, основали през 1992 г. Република Сръбска, колко ли щяха да загинат?”