Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 10 (2018) АКО НА ПОЛУОСТРОВ КОРЕЯ ЗАПОЧНЕ ВОЙНА, ВИНОВНИЯТ Е ТРЪМП

АКО НА ПОЛУОСТРОВ КОРЕЯ ЗАПОЧНЕ ВОЙНА, ВИНОВНИЯТ Е ТРЪМП

Е-поща Печат PDF

Американците, с промития си мозък, са убедени, че Ким Чен Ун е отговорен за конфронтацията между Пхенян и Вашингтон, но истината няма общо с това убеждение.

Истинският проблем не е ядреното оръжие на Ким,

а 65-годишната военна окупация на полуострова от страна на Вашингтон, която поддържа със сила едно политическо решение. Решение, тиранично наложено на една суверенна нация с цел да държи страната разделена на две; решение, което доведе на власт марионетния режим на Юг; което закрепи постоянното военно присъствие в името на търговските интереси на САЩ; което установи контрол върху стратегическа територия във връзка с вашингтонския план за ограждането на Русия и Китай, само и само да останат доминираща глобална държава за сто години още.

Казано простичко, Вашингтон на 100 % носи отговорността за днешната конфронтация, а също и за всяко изостряне на обстановката през изминалите 70 години.

И въпреки това, никак не е лека задачата да отвърнеш на потоците държавна пропаганда от страна на САЩ. Затова си позволявам да защитя позицията на КНДР чрез една кратка аналогия, която дава възможност да представя случващото се в определена светлина.

Представете си, че корейската армия реши да дислоцира десетки хиляди войници за бойни действия в защита на Юга по време на гражданската война. И нека отбележа, че войските са толкова подготвени, че биха могли да убият 3 милиона американци, едновременно с това да нулират всякакъв бизнес и производство, а като следствие, би пострадал всеки дом, болница, църква и университет - просто всичко това би се превърнало в димящи руини. В резултат на корейската намеса Северът ще бъде неспособен да спечели войната, ще трябва да сключи примирие и Югът и Северът на САЩ ще се окажат разделени задълго, а пък Корея ще сложи свои марионетки в столицата на Ричмонд и ще изгради военни бази във всеки южен щат от Вирджиния до Луизиана... Да допълним, че едно такова положение би продължило повече от 60 години, благодарение усилията на корейските пропагандисти, които биха провалили всеки опит за урегулиране на диалога или за обединение. Да кажем направо, че активистите и политиците на Севера биха следвали политиката на “слънчевата светлина” *, която насърчава общуването и по-добрите взаимоотношения между двете страни. Обаче усилията им постоянно са саботирани от самодоволните имперски сюзерени, за които всеки стремеж към диалог е равносилен на заплаха за постоянното им присъствие на Юг.

И така, те ще следват същата противозаконна дейност, с която днес са заети САЩ, тоест, ще сеят разногласия, раздор и противоречия между двете страни, вечно ще провокират повече проблеми, повече дисхармония, повече злост. Навсякъде и завинаги те ще прокарват имперската програма, с която основната маса от населението се превръща – условно  казано - в едни сунити и шиити.

Нима това не е грандиозен план да разделяш и да владееш, настройвайки брат срещу брата, така че да се хванем един други за гърлото, само за да се оправдае очевидната окупация, да се оправдае вмешателството, да се оправдае продължаващата икономическа експлоатация?

Да, точно така.

САЩ никога не са сваляли санкциите от Северна Корея,

никога не са се отнасяли с нейните ръководители другояче, освен с презрение и жестокост, и никога не са правили искрени опити да приключат с враждата. Вашингтон никога не сяда на масата за преговори със Северна Корея, за да озвучи разногласията, или да обсъди по-нататъшните стъпки.

Защо?

Нима заради това, че КНДР е комунистическа държава? В това ли е въпросът?

Не, по дяволите. САЩ открито търгуват с Китай и Виетнам, а и двете държави изповядват марксистката идеология. И нещо още по-зашеметяващо - днес САЩ използват явно “утопичното” марксистко опълчение (кюрдските отряди за народна самоотбрана YPG) в Източна Сирия като своя марионетна армия в борбата за сваляне на правителството в Дамаск. Та помислете: ударните подразделения на Вашингтон в Сирия са една шепа хора! Казвам го, без да желая да засягам кюрдите (тяхната идеология е съвсем близка до моята), а за да илюстрирам презрителната липса на принципи и крайното лицемерие на всичко, което Вашингтон говори и върши. Вашингтон не се вълнува от нечия лична философия. Вашингтон се вълнува от властта. И всичко, което му помага да завладее властта глобално, е добро – по правило.

САЩ отказват да подпишат договора със Севера за приключване на войната, отказват да седнат на масата за преговори с делегатите на Севера и отказват каквито и да са гаранции, че няма да нападнат Севера във всеки момент и без причина. Това е политиката на Вашингтон към Севера, а ние всеки ден четем в “Ню Йорк таймс” , във “Вашингтон пост” и други “достоверни” елитни медии, че Северът “заплашва САЩ”, че Северът е импулсивен и жесток, че Северът трябва да бъде наказан заради явната му съпротива.

Дрън-дрън! Северът не носи отговорност за кризата на полуострова. Отговорността е на САЩ. Изцяло! Вижте откъс от статията на Дейвид Уилям Пиър: “САЩ се опасяват, че в преговорите между двете Кореи може да стане дума за мира. Затова Вашингтон инструктира южнокорейския президент Мун Дже-ин да се придържа към всички възможни теми, с изключение на темата за мир... И не е само Тръмп. Бивш високопоставен чиновник от администрацията на Обама предупреждавал Мун, че Южна Корея нищо няма да получи, ако “зад нея не стоят САЩ”... И добавил: “Ако на южнокорейците се гледа като на измъкнали се от синджира, това само ще задълбочи напрежението вътре в алианса” (“САЩ унижават Южна Корея, заплашват и Северна Корея”, “The Unz Rewiew”).

Е, значи Южна Корея се изсули от каишката като някакво пуделче? Човекът нали точно така го е казал?

Цитираната лекомислена фраза трябва да бъде детайлно анализирана най-вече защото това не е просто “един минус”, а по-скоро навежда на фундаменталната равносметка за отношенията “господар-роб” между ръководителите на Юга и техния колониален Биг бос във Вашингтон.

Именно Вашингтон командва Юга, именно Вашингтон контролира корейските войски, и Вашингтон диктува политиката.

Така работи системата.

И обратно, страните, защитаващи своя суверенитет (като Русия, Иран, Северна Корея или Венецуела), са извън системата, управлявана от САЩ, което де факто ги прави врагове на Вашингтон, значи трябва да бъдат демонизирани и заплашвани. Обаче Вашингтон не се вълнува от идеологията, а от независимостта. Това е нещо абсолютно непозволено, това е табу. Ето откъс от статия в “Liberation News”: “След Втората световна война северноамериканските окупационни военни власти са били много по-враждебни и жестоки, отколкото японското колониално правителство. На практика, от 1945 до 1948 г. северноамериканските войски продължавали да използват японските колонисти; на територията действали японските закони. Проституирането на корейските жени било официална правителствена политика с цел развлечение, този път за американските войници. По същото време в Северна Корея селските организации и работническите съвети били подкрепени от съветските граждански власти. През март 1946 г. била проведена поземлена реформа, според която земята, принадлежала на японските колонизатори и техните корейски колаборационисти, е поделена и предадена на безимотните селяни. Завършило управлението на класата на земевладелците, било им разрешено да запазят толкова земя, с колкото разполагали бившите им арендатори. Съветските войски напуснали полуострова през 1948 г. ...

Окупационните войски на САЩ остават и до днес в Южна Корея. Вашингтон лицемерно продължава да твърди, че Северна Корея носи вината за разделението на двете Кореи. Обаче импералистическата политика на САЩ и контингентът от 32 000 души американски войници, разположени в Южна Корея, за да пазят границите между Севера и Юга, са основната пречка за обединението на Корейския полуостров... От самото начало на японската колонизация и досега северноамериканските империалисти са безразлични към интересите на корейския народ”. (“Американските “освободители” превърнаха Южна Корея в неоколония”, “Liberation News”)

Години наред САЩ запазват все същата дивашка колониална система, целяща разделението на страната, и на корейския народ не се дава шанс сам да решава съдбата си. Тази система като цяло е запазена и сега, благодарение най-вече на деспотичното присъствие на вашингтонските войски. Ето фрагмент от съобщението на севернокорйската държавна информационна агенция, където се признава Споразумението за статута на войските (SOFA), отнемащо суверенитет и позволяващо на Вашингтон да контролира южнокорейската войска: “Корейският национален комитет за мир признава, че 64-годишното южнокорейско-американско Споразумение за статута на войските (SOFA) е “агресивно и предателско военно споразумение”, което позволява на войските на САЩ да контролират южнокорейската армия и да продължават съвместните военни операции.

Комитетът нарича SOFA “символ на американската военна окупация на Южна Корея” и заявява, че “отбранителният договор е довел Южна Корея до положението на предна база за ядрена война”...

Южнокорейският народ не може да избегне трагедията на ядрената война дотогава, докато продължава американската военна окупация на Южна Корея, комитетът отбелязва, че “тригодишната корейска война е приключила през 1953 г. със споразумение за прекратяване на огъня, а не с мирен договор”. (“Корейският национален комитет за мир призовава да се сложи край на доминацията на САЩ в Южна Корея”, “Yonhap News”) .

Забележка: вярвал съм повече на севернокорейската информационна агенция, отколкото на “мръсни вестничета” като “Вашингтон пост”? Но, да, дяволски вярно е, точно така!)

Разбира се,

съществуват мирни средства за изход

от днешната задънена улица, и най-разумното е планът Мун-Путин, наречен така по името на президента на Южна Корея Мун Дже-ин и президента на Русия Владимир Путин.

Ето накратко какво представлява планът: “Планът Мун-Путин ... е план за обединение на Южна и Северна Корея чрез механизмите на материалната инфраструктура и търговията и с участието на съседните държави, на Русия и Китай. Мостът на сътрудничеството, свързващ Южна Корея с Русия, минава през Северна Корея - газ, жп линии, пристанища, електроенергия, северен морски път, корабостроене, работни места, селско стопанство, риболов. Нефто- и газопроводите от Сибир може да се удължат до Кореите, и Северна, и Южна, също както и до Япония. В рамките на пекинската инициатива “Един пояс, един път”, двете Кореи може да се свържат с мащабна жп мрежа, включително и високоскоростна, а също и с мрежата ЕвраЗЕС, където влиза Транссибирската железница. По думите на Гуен Маккормак, “Северна Корея би приела гаранции за сигурност от петорката (включително и Япония), би приела да се въздържа от по-нататъшни ядрени или ракетни опити, да отложи (“ще замрази”) съществуващите програми и така да  получи дългоочакваната “нормализация” в отношенията под формата на участие в регионални организации, снемане на санкциите и нормализиране на отношенията със съседните държави” (“Севернокорейският военен план: Христя Фриланд (бивш външен министър на Канада. - Бел. пр.) е по-опасна от Тони Блеър”. ( “Off-Guardian”)

Наистина звучи разумно, нали?! Та кой е най-добрият начин да избегнеш още една кървава война? Икономическата интеграция! И затова срещу тази идея скочи не само администрацията на Тръмп, но и всички западни медии, които направиха и невъзможното, само и само никой да не научи за нея.

Осветляването на плана Мун-Путин е изцяло зачеркнато от нашите прехвалени “свободни медии”. Оказа се, че политическите решения, които не съвпадат с хроничния милитаризъм на Вашингтон, никога няма да видят бял свят.

В крайна сметка администрацията на Тръмп е срещу всеки план, който предвижда открит диалог, икономическа интеграция, обединяване или мирно разрешаване на кризите.

Какво иска Вашингтон? Да си запази статуквото. Трябва му разединен, окупиран, безсилен Корейски полуостров, който да вехне във “вековна колониална зависимост”.

Тръмп е готов и война да започне, за да запази съществуващото положение.

Господи, помогни ни.

CounterPunch,

11 февруари 2018 г.

* през 1998 г. южнокорейският президент Ким Те Чжун обявил “политика на слънчевата светлина”, насочена към сближаване с КНДР Смята се, че южнокорейские власти заимстват названието “политика на слънчевата светлина” от гръцка басня, в която слънцето напекло един пътник и го принудило да си свали наметалото, понеже вятърът не успял да го направи... Напоследък южнокорейската употреба на тази метафора е заменена с термина „политика на взаимодействието”, тъй като това допада повече на Биг бос... Бел. пр.