Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 12 (2018) ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, УЧЕБНИЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО...

ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, УЧЕБНИЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО...

Е-поща Печат PDF

„Който владее миналото, той владее и бъдещето.

Който владее настоящето, владее миналото.“

Джордж Оруел

Човекът е продукт на своето мислене и неговият свят и живот се разпадат, когато той загуби своята идентичност и спре да вярва в ценността си. В ход е преднамерената промяна на реалността чрез историята. Що се отнася за историята като наука, съвременният информиран човек е наясно, че „Историята, такава, каквато се изучава в учебниците, се пише от победителите”, че „Историята на всеки народ е неговият нравствен живот”, че „Днешната истина е вчерашната ерес”.

Наясно е и с факта, че историята се тълкува, манипулира и фалшифицира; историята се премълчава, забранява и унищожава; че историята се търси, изучава и отстоява. Защото историята е Наука и Политика, Отношение и Съпреживяване; историята е Памет, Мисия и Прозрение; историята е Наследство и Завещание, Самочувствие и Вдъхновение, т.е. историята на един народ е и неговата сага през вековете...

По повод своя Учебник по Родинознание, историкът и директор на РИМ, Добрич Костадин Костадинов (2016 г.), написа: „Идеята с подмяната на българската история е да бъде подменено националното самосъзнание на българите и всъщност децата, които влизат в училище да излизат от там като една аморфна маса без национално самосъзнание, възпитание и без изграден национален български дух. Това е нещо, което се случва в момента и не е изолирано явление, а е процес, който продължава повече от 26 години. В един момент вървеше по-бавно и плавно като сега фактът е, че намаляват съпротивителните сили на нашия народ, защото през последните 26 години намаляхме с около 2 млн. души. Очевидно е, че след 10 години, когато във всички български училища българите станем малцинство, трябва да има нови учебници, които да бъдат съобразени с новите демографски и етнически реалности в нашата страна. Това е процес, който очевидно върви към своя край и затова се случва по-видимо и по-рязко. Това, което наричате подмяна, не е само това, но и фалшификация на българската история. Аз бих нарекъл това антибългарско съдържание.”

 

„Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“, отбелязва Джордж Оруел.

Историята, поднесена на масовия потребител чрез разпилени и разхвърляни парченца и части, никога не дава цялата картина. И тогава човек насочва погледа си само към дървото и спира да вижда гората. И тогава човек спира да вярва, че светът извън него е и негово творение и отговорност. Той се научава да бъде апатичен и да не осъзнава собственото си участие в събитията от живота му.

Много обосновано звучи мнението на Камелия Мирчева: „Само, когато убедиш един човек, един народ, една нация, че са малки и незначителни и ги накараш да живеят дълго време според това убеждение, само тогава можеш да ги контролираш. Само тогава малцинството, без значение кое и какво е то, ще успее да контролира болшинството, ще успее да притъпи и унищожи неговия мисловен потенциал за управление на живота си.”

Трудно може да се намери човек, който би оспорил тезата и на Едмънд Бърк, че „Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо.”

По същество това е темата за активната позиция, за гражданското общество, за примирението и апатията, за чувството на безперспективност и безсилие у хората. В тази имено среда триумфира „злото”. Въпросът днес е, в условията на агресивно налагана глобализация и мултикултурие, кои са „добрите хора” и техните цености, и кое е „злото”?

Почти три десетилетия, на българският народ по всякакъв начин му бе внушавано,

че неговата ценностна система е едва ли не смешна и жалка, безнадежно остаряла и не може да се определи по друг начин освен като архаична.

Християнските ценности, които бяха запазени и съхранени дори през т. нар. тоталитарен период, ценности като родолюбие, сигурна и подкрепяща семейна среда, ученолюбие, стремеж към творчески дейности и умения, развиване на отношение за красиво и добро, отдавна вече не са актуални. Те се оказаха погълнати от т.нар. европейски ценности, за които знаехме само, че защитават правата на човека и затова нямахме нищо против тях.

Вече знаем, че приложени на българска земя, те изключват понятия като „родина и отечество”, като „народ, национална идентичност и гордост”, „патриотизъм и родолюбие”, „традиционно семейство”, изключват дори природната биологична детерминираност „мъж и жена”.

Някога Маргарет Тачър каза, че не съществува понятиеобщество: има само мъже и жени”. Ако днес тя беше още жива, би трябвало да допълни - „и джендъри!” В противен случай можеха да я съдят за дискриминационно отношение, нищо, че Великобритания е отказала да ратифицира Инстанбулската конвенция!

Днес на целокупното българско общество се вменява дискриминационно отношение по признака пол, етническа принадлежност и раса, религия, възраст, сексуална ориентация.

През годините на демократичните промени българското образование, учебни програми и учебници са обследвани и третирани като място на неуместни традиционни стериотипи, предразсъдъци и дискриминационни практики! Такива са заключенията и на Националното представително изследване на Комисията по дискриминация, направени съвместно с института „Отворено общество”, Министерството на труда и социалните грижи, както и експерти от други НПО и МНО.

Нужно е да се отбележи, че изследването е финансирано по Европейска програма за заетост и социална солидарност Прогрес (2007-2013 г.) на Европейската общност.

Констатациите и изводът, който е изведен, е, че

българското образование, програми и учебници са форма на скрити дискриминационни внушения и практики и че са нужни конкретно разписани изисквания и маркери към авторите и издателствата на учебници, за да се преодолеят традиционните стериотипи. Комисията е подбрала интересни примери от българските учебници и е съставила констативни доклади на база стереотипи и предрасъдъци в учебниците и учебните помагала за предучилищното и основно образование.

За да бъдем коректни и да не звучим голословно, ето някои от тях:

В доклада влизат различни примери за „дискриминация” от творчеството на Ботев, Вазов, Алеко Константинов и др. Вазов е обявявен за труден за редактиране, като при цитат от „Една българка”, експертите коментират: ”Турците са представени като убийци. Цитатът, оставен без необходимия коментар, води пряко към създаване на крайни стереотипи.”

Не се е понравил и художественият текст от учебника по „Литература” за 7 клас (ИК „Анубис”, 2011 г., стр.10, 18, 22) - „Сводолюбие и героизъм”, „На прощаване” от Христо Ботев:

„...Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по таз тежка чужбина –

да ходим, да се скитаме

немили, клети, недраги!...”

“Турска прокуда, беснеещ турчин, турците... убиват, позорят... и т.н.” При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на отрицателното отношение към турците от страна на учениците върху техните съвременници. Липсва съвременен коментар за историческите измерения на описани събития и явления.”

Друг пример за дискриминация: „Тетрадка за 4 клас „Човекът и обществото”, в урока „Българите и техните съседи”, задача: Публикуван е текст за живота на Св. Георги Софийски, който бил убит от „местните османлии” и „изгорен на клада”, защото не искал да „приеме исляма”. “Произтича необходимостта от допълнителен текст, в който да бъде обяснено, че този подход на насилствена ислямизация е съществувал, но отново да се подчертае, че не религията е агресивна, а политиката на империята. В конкретния случай се твърди, че така поднесена историята за житието на Св. Георги Нови Софийски, е налице противопоставяне на християнство срещу ислям и се създава предпоставка за дискриминация на религиозна основа.”

Извън доклада, но в пълен синхрон с неговата философия са и познатите тези,

че Левски, може да се окачестви като един обикновен нарушител

на територията на империята, че при неговото залавяне, османската полиция просто си е изпълнявала задълженията. Всеизвестна е и тезата за Баташкото клане, която я представя като битов проблем и инцидент. Както се казва, коментарите са излишни!

Цитатът на Едмънд Бърк, „Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо”, е взет имено от този доклад. В случая няма съмнение, че като „зло” се имат предвид традиционните разбирания, стереотипи и ценности на българското общество, които се обявяват за предразсъдъци.

Кои са те?

Видно е, че като традиционни предразсъдъци за българите, се вменяват тяхното героично минало и национални герои, самочувствието им на „и ний сме дали нещо на света и на вси словени книга да четат”; предразсъдък и вреден стереотип е, че хора като Левски, Христо Ботев, Бенковски, Райна Княгиня и героите от Априлската епопея, както и „възрожденците” са светли и достойни личности, заслужаващи уважение и преклонение за саможертвата им в името на освобождението на България.

Традиционен стереотип е, че хановете и царете от Първото и Второ българско царство, са велики владетели, управлявали велик народ и велика държава, че са устоявали и възраждали многократно от пепелища на чужди владичества и „присъствия”. Предразсъдък е, че сме наследници на Първата европейска цивилизация - Варненската, както и на Тракийската, дала цивилизационен тласък на всички след нея.

Чудно ли е тогава, че след всичко това, нашите учебници по „Четене”, „Човек и общество”, „Литература”, „История”, „Музика” и др. за всички класове, съгласувани вече с подобни „препоръки”, изглеждат не-български, изглеждат осакатени и техният светъл възрожденски дух насилен и умъртвен? Че учебните програми се изчистиха от най-хубавите и силни възрожденски произведения, както и от образците на колективната ни памет, в лицето на народни песни и легенди ,между които и „Даваш ли, даваш, балканджи Йово”?

Но както казва известната наша фолклористка проф. Елена Огнянова, именно народното ни творчество със своите песни, предания и легенди се явява „вековна национална институция, най-вярната и обективна история на българския народ в многовековния му исторически път”.

Но нека да дадем и един „добър” пример за липса на дискриминация, вреден стереотип и политкоректно говорене: „История и цивилизация” за 6 клас (изд. ”Булвест 2000”, 2016 г.). Тема - „Залез и гибел на Първото българско царство”. „През 1014 г. войската на Самуил била обкръжена и разбита. Император Василий II заповядал да ослепят пленените 15 000 български войници. За него те били бунтовници срущу имперската власт.”

Какво е внушението на тези три изречения?

Самуил не се титулува цар, достатъчно е, че вече титлата му веднъж е оповестена; Василий II не се нарича „Българоубиец”, децата няма нужда да го запомнят така, нищо че булеварди в съседна Гърция и до ден-днешен са назовани точно по този начин; българските войници не защитават родния си дом и земя, а са представени като „бунтовници срещу имперска власт”, която се стреми да ги погълне и е логично, щом се бунтуват, да бъдат сурово наказани. Това, че България 50 години воюва успешно с Византия, не заслужава да се споменава в учебниците по българска история.

Прелюбопитено е и заглавието на урока за практически дейности на тема „Христянство и ислям – два съжителстващи и сплитащи се свята”, от същия учебник.

Да наречеш вековен цивилизационен антагонизъм и геноцид между народи и култури, съжителстващи и дори „сплитащи” се свята, е повече от гавра и липса на всякаква човешка и научна съвест! Чувството на омерзение е пълно! Съчувствам на колегите, принудени да коментират пред децата подобна тема.

Какво остава от българската история, бит и култура, когато се изтръгне нейният български дух, нейната цивилизационна роля и принос, нейната хилядолетна традиция?! Празна обвивка – безсмислена, непотребна и ненужна, годна само за рециклиране!

„Преди 15 века на историческата сцена се качват 15 народа. Днес от тях сме останали само ние, българите. Къде са хазарите, византийците, аварите? Няма ги. Остава България. 15 дървета се насаждат и сега стърчи едно на най-калпавото и ветровито място. Много съм мислил за това и стигнах до един символ, който ми помогна да намеря обяснението.

Коланът на прабългарина е разделял небето и земята. Това, което е от кръста нагоре, е за небето, а надолу – за земята. Работата на жреците и на хората, които са командвали държавата, е била да си връзваш колана на място, за да има равновесие между материалното и духовното. Ние в момента така си връзваме пояса, че той се е превърнал в примка на бесило”, споделя с болка акад. Антон Дончев, един от тези истински българи, неспособени да се отърсят от своите „предразсъдъци и стереотипи”!

Ето още един стереотип, този път на проф. Петър Добрев: Някога един мислител е казал, че от историята трябва да вземем огъня, а не пепелта. Но за българския народ е още по-важен въпросът защо от множеството стари народи, днес в историята не е останал нито огънят, нито пепелта, а само едно мъртво име. Защо са изчезнали и две големи български държави в Европа – старата Велика България при Кавказ и прочутата някога Волжска България?! С този въпрос трябва да започва всеки учебник по история, особено след като и от сегашната българска земя изчезват всяка година десетки села и дори малки градчета. Но вместо да насочат вниманието ни към това, учебниците залисват оредяващия ни народ със сладникави измислици за прогрес, създадени, за да се приспи здравото мислене и да се забрави най-важния път за спасение и напредък, открит от българите преди повече от хиляда години – това, че думата ДЪРЖАВА произлиза от корена държа и за да процъфтява който и да е народ, той трябва здраво да държи за своята държава и да не допуска да попадне кормилото й в нечисти ръце. Защото каква полза можем да имаме, дори ако зазубрим грижливо всички дати от нашата история, но не знаем защо в едни епохи българите са се въздигали и напредвали, а в други са пропадали главоломно, подлъгани от чужди химери и напирайки с все сила да сменят една вредна илюзия с друга, подобно на катъра, който мислел новия си хобот за лавров венец?!

Пепелта, която днес гаси неумолимо българския дух, е змийският шепот на користта,

алчността и продажността. И сякаш предчувствайки това, нашите средновековни предци са наричали печалбарството с думата корист- корысть, а в най-стария оцелял български летопис – Енинския апостол от ХI в., е написано: СЛОВЕСА НЕЧЕСТИТЬХЬ ЯКО ГАНЪГРЕНА СОУТЬ (словата на нечестивците са като гангрена), а гангрената разяжда минало и настояще, лишава ни от бъдеще.

Трудностите, които днес изпитва народът ни, ми напомниха, че е лекомислено да се съзерцава пасивно завладялото ни отвсякъде безДушие, безСмислие и безМислие.

Ако е вярно, че мъртвите отварят очите на живите, надявам се, че неосъзнатата все още мъдрост на нашите древни предци и откровеното разглеждане на последния век, може да ни помогнат да намерим най-после ключа за спасението си като народ”.

За съжаление, разразилите се дебати по отношение на представянето на съвременната българска история в учебниците по „История и цивилизация” за 10 клас, не са повод за оптимизъм в тази насока.

На страниците на учебниците не се представя никаква статистика и факти за този бурен период на икономически, социален и културен градеж, а без факти процесът на манипулация е детска игра. Резултатът – липса на достоверна информация и на доверие в така поднесената „историческа истина” и

като краен резултат: загуба на памет за живота на родители и предци!..

И нека пак да повторим - „Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо”.

Изводите и препоръките на подобни доклади като цитирания по-горе, както и разгорещената полемика по отношение на същността на Инстанбулската конвенция, доказа доколко са размити границите между „добро” и „зло”, за защита на кои ценности и кои „добри хора” става дума.

Днес, и сега, е новото „време разделно” между духовната същност на човека и низките материални и физически страсти!

Днес е последното „време разделно” пред възможността за „смяна на чипа”, определящ ни като човек и ррирода.

После ще бъде късно!

Другото е Содом и Гомор и рухването на Вавилонската кула!

Междувпрочем, може би е любопитно да се знае, че именно картината на Вавилонската кула, нарисувана от Петер Брьогел през 1563 г. e послужила за образец при построяването на сградата на Европейския парламент в Брюксел.

Пълна мистика е защо са решили, че точно така трябва да изглежда Европейският парламент, едва ли евробюрократите могат да обяснят, но са похарчили 12 млрд. щ. д. на европейския данъкоплатец, за да го догодят към картината на Брьогел.

Вавилонски размах...

Много христяни виждат в този факт стремежа на евробюрократите за бунт към Бога и потъпкване на християнските ценности. Дали опасанията им са основателни, всеки може сам да прецени по директивите и конвенциите, които имат приоритет и върховенство спрямо националното законодателство (http://novred.narod.ru/evrovavilon/EU_vavilon.htm)

„Отсечи на едно дърво корените и то ще изсъхне”!

„Отнемете на един народ историята и само след едно поколение този народ ще стане стадо, готово да бъде командвано и безропотно да следва този, който му нареди какво и да било” – това е мисъл на Йозеф Гьобелс, която е много показателна за случващото се в момента у нас, въпреки че той е по-добре познат с фразата - „Една лъжа, повторена сто пъти, става истина!”

Това е Технологията на обезпаметяването!

Още в началото на 90-те години на миналия век, Николай Хайтов ни предупреди: „Ако се случи това, което сега кроят на българското образование, т.е. Световната банка да поеме надзора му, с него е свършено. Те ще подбират и учебниците, и програмите, и всичко останало. Да не си продаваме образованието и да го даваме в ръцете на по-неграмотни от нас, каквито са американците. Родната ни литература е пъпната връв между народа и неговата национална същност.

Като си припомним, че имаме Вазов, Ботев, Елин Пелин и Йовков, и другите наши класици, като се върнем към българската литература, ние се връщаме към българската си същност.”

Историята е въпрос на гледна точка. Може би е прав онзи английски драматург, когато възкликва: „Няма история, има историци!”

Историята отдавна е политическа наука и постмодерно изкуство, което рисува своите картини според своя собствен натюрел. Баталната тематика е запазена само за някои специални случаи и народи, в мнозинството си обаче, за останалите народи, те са силно гротески и абстрактни и често напомнят на „Герника”...

Изследователят на българската древност, историкът Павел Серафимов, автор на прекрасното учебно помагало „История на славните българи”, издадено от изд. „Азбукари” през 2017 г., споделя: „Става ми страшно, когато осъзнавам как в миналото, а и днес, нашето съзнание е деформирано, как е моделирано така, че да сме слепи, глухи и покорни. Дълги години ни е внушаван по хитър начин комплекс за малоценност, докато крадците на нашата история и култура бяха поставяни на пиедестал.

Тези, които участваха в това ужасно деяние са същите, които днес се противопоставят на истината по всякакъв начин – осмиване, заплахи и опити за компрометиране на хората, борещи се против догмите.

Тези хора не познават срам и свян, не знаят какво е съвест, не знаят какво е родолюбие. Борбата с такива индивиди не е лесна, но никога не бива да включва насилие. Това, от което те се боят, е да видят как българите се обединяват, как започват отново да милеят един за друг и как отново изграждат Родината.

За това е нужен идеал, а този идеал и дори пример са нашите предци. Те са прометеевците, те са героите, чупещи вериги, те са мислителите, създали човеколюбиви учения. Същата кръв тече и в нашите вени, на същите неща сме способни и ние. Бог ни е дал всички качества, с които можем да извоюваме свобода и благоденствие, от нас се иска само да действаме.”

Ралф Уолдо Емърсън казва: „Един народ може да загине само от самоубийство!

Нека не забравяме, че България е не само най-древната европейска държава, но и най-бързо изчезващата нация в света. И най-вероятно такава държава скоро няма да има на географските карти, ако не се събудим от коматозния си сън и не се обединим около

своя национално отговорна българска кауза.

„Съединението, прави силата!”

Всички български институции и политическата класа трябва да осъзнаят най-после своята огромна отговорност и дълг, който имат към българския народ, и да се обединят около Програма за патриотичното възпитание на децата ни и Програма за намаляването на безумния темп на демографската катастрофа, която обезлюдява родината ни! “Не!” на Инстанбулската конвенция! “Да!” на Програма за патриотично възпитание, такава, каквато съществува и се прилага във всички цивилизовани страни! Българският народ не желае децата му да бъдат „джендъри”, а стопроцентови достойни българи!

За предателството и отродяването историята е категорична – прошка няма! България и бъдещето на нашите деца е нашата кауза, а образованието на децата ни - първостепенна грижа! Нека да сложим край на своята доброволна абдикация!