Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 1 (2018) ГЛОБАЛНИЯТ ТЕРМИДОР И БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА

ГЛОБАЛНИЯТ ТЕРМИДОР И БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА

Е-поща Печат PDF

Роден от порива на великите френски революционери да променят всичко (наистина всичко, включително и имената на месеците в календара), думата „термидор” (горещник), като название на най-топлия летен месец, след 1793 г. придобива метафоричното концептуално значение на тържество на дясната реакция. Последните няколко десетилетия в Европа бяха една поредица от „термидори”.
Първият въпрос, който стои пред всяка европейска лява политическа сила, е да оцени достоверно глобалната ситуация, факторите, които я определят и оттук възможните конкретни и перпективни цели и задачи, с които си струва да се захване. Днес вече не предизвикват изненада разсъжденията за глобална доминация на неолиберализма, за разлика от времето преди 10-15 години. Макар и трудно, широки обществени просоциално настроени слоеве смело боравят с термина, поне риторично. Проблемът възниква, когато от заклеймяването на неолиберализма се стигне до конкретен анализ на проблеми и политики. Днешният неолиберализъм съвсем не е само икономическа доктрина. Той е представа за света и за начина на живот на хората, които го населяват. Неолиберализмът изисква пълно духовно подчинение на такива принципи като молитвено преклонение пред богатствата, безпрекословно подчинение на глобалните икномически фактори, страх от словесно, дори от ритуално противопоставяне на наложения порядък. Преди близо четвърт хилядолетие американските революционери издигнаха в култ идеята да се противопоставят на „държавата”, да я „ограничат” заради нейната диктаторска същност. Свободата от държавата бе техният идеал. Днес „недържавни фактори” осъществяват икономическа, политическа и духовна репресия в непознати досега мащаби. Има фактори, заплашващи свободата повече от държавите и тяхната обществена тежест расте. Целта на глобалната социално-политическа репресивна политика обаче е нетрудна за диагностициране, ако анализираме нейните основни резултати: непозната в човешката история свръхконцентрация на собственост. Никога за последните пет хиляди години толкова малък брой хора не са притежавали толкова голям дял от общественото богатство. Процесът е общо взето неотклонен. Той предизвиква възражения, протести, но не и крайни форми на противопоставяне.
Глобалната десничарска доминация би била невъзможна без духовната победа на „консумеризма” - да използваме един от синонимите, умелото въвличане на народите в тоталното манипулирано състезание за потребление. Азбуката на днешния „популизъм” започва оттук - „вие ще можете да купувате повече”. Той разрушава базата за някакво политическо еднодействие - гласоподавателят не търси политики, а потребителски резултат!
За да се преодолее, по-точно, за да се избегне очакваната социална катастрофа, глобалната левица, която няма единен институционален образ, трябва да изяви алтернативното си разбиране за политиката и света. Не става дума за някакви съвсем нови и непознати неща. Първият принцип на днешната левица трябва отново да стане разбирането „ние живеем в един несправедлив свят”. Вторият - и ако не променим политическата и икономическата системи, чака ни глобална катастрофа. От нея ще пострадат „само” 80-90 % от човечеството! Политиката трябва да се смени, макар че 10-те процента, в чийто интерес днес тя се осъществява, почти напълно контролират медийните и политическите ресурси на човечеството...