Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 3 (2018) Старата песен на нов глас

Старата песен на нов глас

Е-поща Печат PDF

• Новата стратегия за национална сигурност на САЩ

Тринадесет дни преди да изтече старата година, на 18 декември, Белият дом публикува новата стратегия за национална сигурност на Съединените щати. Съдържанието й, както можеше да се очаква, предизвиква противоречиви коментари. Политическите анализатори от всички величини и топжурналистите от водещите западни издания се впуснаха да я анализират и тълкуват. Някои от тях, емоционално и не съвсем задълбочено, твърдят, че основните акценти в основополагащия стратегически документ на САЩ се променят и различават от стратегията Обама и тя е по-скоро намигване към Москва и щурм срещу Китай. Но тези, които са я чели задълбочено (не от комюникетата на Си Ен Ен, както това направиха домораслите ни анализатори) и дълбаят сериозно в американската политическа история и същността на нещата, са единни в мнението, че новите моменти в нея са малко и в несъщественото (само враговете менят местата си в черния списък на американския империализъм) и че тя е документ, който трябва да гарантира продължение на глобалната неоконсервативна американска хегемония в света, и то за сметка на отслабване на Русия и Китай.
Накратко, новата концепция може да бъде определена с трите думи, които пронизват всички предходни доктрини и бяха основен лозунг в предизборната кампания на Доналд Тръмп - „Америка над всичко”.
За руския президент Владимир Путин, който като бивш офицер от службите задълбочено е изучавал всички предишни стратегии, „новата” американска стратегия също не е нова. На разширено заседание на колегията на Военното министерство на Русия Владимир Путин заяви, че новата стратегия за национална сигурност на САЩ има имперски характер и демонстрира упоритото нежелание на американците да се откажат от еднополюсния свят. „САЩ неотдавна изложиха своята отбранителна стратегия. На дипломатически език, ако може да се каже, тя има настъпателен характер, а ако преминем на военен език, то безусловно – агресивен”, заяви руският държавен глава пред ръководния състав на руските въоръжени сили и постави задачата: „Длъжни сме да отчитаме това в практическата си дейност”.
Сега малко по-подробно за разместването на местата в списъка за противниците, наречени още за благозвучие и „конкуренти”, за враговете ,за съюзниците, васалите и марионетките.
Концепцията за враговете, конкурентите и „ревизионистите” - Русия и Китай
В новата военна стратегия, обявена от американския президент, Русия и Китай са обявени за противници и „ревизионистки” сили, чието укрепване заплашва глобалното господство на Съединените щати, на американската хегемония в света и установения от тях еднополюсен модел. Определението като „противници”, а не като „врагове”, е само игра с понятията, защото Свободната енциклопедия ги третира като равнозначни понятия.
Въведеното ново понятие от речника на бизнеса - „конкуренти”, е типично Тръмповско. С него той дава ясно да се разбере, че възнамерява да преговаря и да се договаря с тях, а не да влиза в пряка конфронтация. Да преговаря и да се договаря, но пак от позиция на силата. Министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис известен още с прякора Бясното куче, който пряко участва в написване на стратегията, я характеризира пред журналистите като „точна и всеобемна” и подчерта изрично, че военната мощ на САЩ позволява на американските дипломати винаги да действат от позицията на силата.
Що се отнася конкретно за отношението към Русия в новата концепция, много интересна е констатацията на известния топанализатор и бивш шеф на службите на Израел Яков Кедми: „Новата стратегия за национална сигурност на САЩ е компромис между това, което прие Конгресът като санкционен закон срещу Русия, и това, което би искал американският президент Доналд Тръмп, но не можа да прокара в този закон”.
Казано по-точно, в нея няма това, което се опита да направи параноичния антируски настроен американски истаблишмънт – обединявайки Русия и Китай с Иран и КНДР като врагове и пряка заплаха за САЩ. Разбира се, тук не става въпрос за „намигане” към Русия или за добронамереност по отношение на конкурентите, а за гарантиране защитата преди всичко на американските геополитически интереси.

На преден план прозира един важен момент, който не всички анализатори са забелязали и коментират сериозно, а именно - договарянето с Русия и Китай да става, както съветваше Тръмп старата геополитическа лисица Хенри Кисинджър, на принципа „договаряне поотделно с Китай и Русия, главно в интерес на САЩ и задължително чрез тяхното противопоставяне и отслабване като конкуренти”.
Казано пределно ясно, отново става въпрос за дефинираната от харвардския професор по международни конфликти Джоузеф Най в края на 80-те години на миналия век soft power – мека сила като основен елемент за налагане на волята на една държава на друга.
За НАТО, ЕС и Обединена Европа
Много от западните анализатори и медии с безпокойство коментират, че в нея нищо не се говори за НАТО, за това, че САЩ имат готовност да защитават „Обединена Европа”.
Действително в концепцията липсват лозунгите и постулатите от доктрината Обама за евроатлантическо единство и готовността на САЩ да бранят демокрацията в Европа и света и т.н., но в Третия стълб на стратегията - „Нашата стратегия е запазването на мира чрез сила”, ясно е записано: „И нашата стратегия подчертава укрепването на съюзите за справяне с тези заплахи. Тя признава, че силата ни се засилва от съюзниците, които споделят принципите – нашите принципи, и носят своя дял от отговорност за нашата обща сигурност”.
Истината обаче е във второто изречение на горния цитат: съюзниците, „които споделят нашите принципи и носят своя дял от отговорност за нашата обща сигурност”.
Вероятната причина за тази формулировка е, че правилата, по които са устроени и действат НАТО и ЕС като негова логистична база, вече са остарели и не устройват напълно САЩ при реализиране на техните геостратегически интереси. Явно новата стратегия цели гарантиране сигурността и агресивните планове на САЩ със стария инструмент НАТО, но главно и преди всичко чрез военно ангажиране на отделните страни от блока с осигуряване пушечно месо в хибридната война срещу противника Русия.
Тръмп е разочарован от старата хитруваща за сметка на САЩ обединена Европа, и съвсем основателно. За една година от своя мандат, въпреки заканите, Тръмп не успя да накара своите съюзници в НАТО да отделят уговорения процент от БВП за военни нужди. Той е много недоволен от позицията на страните от ЕС, които са и членове на НАТО, по въпроса за Йерусалим и срещу намерението му да ревизира ядрената сделка с Иран. На САЩ, които създадоха т. нар. ЕС и доскоро наливаха средства в икономиките за въоръжаването и защитата на страните от този съюз, „Обединена Европа” в този й вид вече не им нужна. Още повече че тази Европа, която е търговски партньор на „конкурентите” Китай и Русия, чието формално седалище е в Брюксел, а в действителност се ръководи от Берлин, вече официално претендира да бъде конкурент на САЩ.
Тръмп още в началото на своя мандат, когато подкрепи Англия за напускането на ЕС, даде да се разбере, че възнамерява да работи поотделно с всяка страна от Европа. В момента флиртува с Франция, вероятно ще работи и с останалите страни, пак поотделно, като Германия вероятно ще бъде последна, защото тя трябва да бъде изтощена, изолирана от търговските й партньори Русия и Китай и поставена на колене като конкурент.
Разсъжденията в тази посока не са догадки, такава е логиката на обявените от Вашингтон намерения.
По отношение на останалите васали и марионетки
Тук вече маските паднаха напълно, липсват всякаква витиевати дипломатически похвати, грубо и без заобикалки президентът на САЩ Доналд Тръмп, с присъщата му пресметливост на борсов спекулант, предупреди, че въобще няма да се церемонят с тези, които отказват да играят по свирката на Вашингтон. Типичен пример за този стил на работа с васалите и марионетките бе и заплахата да спре финансовата помощ за страните, които гласуваха в ООН в края на миналата година подкрепа на проекторезолюцията срещу решението му да признае Ерусалим за столица на Израел.
„Те получават стотици милиони, дори милиарди долари, а ще гласуват срещу нас. Е, ние следим тези гласувания. Нека да гласуват срещу нас. Ще спестим доста пари. Не ни засяга”, заяви Тръмп пред журналисти.
Постоянната представителка на САЩ в ООН Ники Хейли, по президентска заръка, разпрати на дипломатите на повече от 180 страни в световната организация, писма, в които ги предупреди, че администрацията на Тръмп няма да остави без внимание начина, по който те ще гласуват в ООН, предаде „Асошиейтед прес”. „Ние ще приемем за сведение всеки глас по този въпрос”, посочи Хейли. Вероломството на Вашингтон стигна дотам, че започна да посяга и на собствените средства и резерви на непослушните държави.
След гласуването срещу САЩ в ООН и дни преди Новата 2018 г. от САЩ замразиха средствата на националния суверенен фонд (златния резерв) на Казахстан. Няма съмнение,че Астана беше ударена най-вече и за посредническата й роля в близкоизточния мирен процес. Стъпката на САЩ ясно показа, че за тези, които не слушат, запазването на държавните резервни фондове в Америка не е толкова надеждно, както се смяташе досега.
Вашингтон реши да замрази запасите на страната, възлизащи на стойност 22 милиарда щ.д., или 40 % от средствата от Фонда за бъдещите поколения. Това е 17 % от БВП на Казахстан. Формалният повод беше дело срещу казахстанското правителство, заведено от молдавския бизнесмен Анатолий Стети, смятан за един от най-големите мафиоти в страната. Бизнесменът обвини властите в Астана, че се опитват да конфискуват собствеността и активите му, които той инвестира в горивния и енергиен комплекс на Казахстан. Както съобщи „Ройтерс”, Националната банка на Казахстан е подала молба до Върховния съд в Лондон. Съдът не само отхвърли всички претенции, но също така забрани подаването на жалби срещу осъдителна присъда. Вече е ясно, че тези, които смятат, че могат да провеждат независима политика от САЩ, е необходимо да обмислят ползата от съхраняването на държавен резерв в Съединените щати, тъй като може да бъде арестуван с еднолично решение на съда и по най-формален повод.
Руските олигарси също изтрезняват и вече търсят президента Путин за връщане на парите в родината, но насрещното условие е тези пари да не стоят по банките, а да се влеят в реалната руска икономика.
Ние, както никога, този път гласувахме срещу САЩ. От външното ни министерство нервно уточниха, че страната ни не е дори сред въздържалите се, а сред подкрепилите текста на резолюцията и подчертаха, че „Република България гласува заедно с мнозинството от държавите членки на ЕС (22 държави) в подкрепа на резолюцията”.
Сега, когато САЩ наложиха вето срещу приетата от ООН резолюция за Йерусалим, нашата управляваща върхушка гузно и с нескрит страх очаква своето наказание от господаря. Медийната атака на големите западни издания „Гардиън”, „Ди Цайт”, „Журнал дьо Диманш“ и АФП в последните дни срещу корумпираните ни управляващи (и на фона на вече започналия мандат на българско европредседателство) са само началото. Общото в публикациите е констатацията за мафиотски манталитет в управлението и че страната никога няма да отговори на поставените критерии. Казано на военен език, такива оценки и констатации са артилерийската подготовка преди нанасяне на главния удар. А такъв вероятно ще последва – империите са злопаметни. САЩ вече открито демонстрират ,че ще се разплащат със своите васали и марионетки в зависимост от това как служат на хегемонистичните им интереси в една или друга точка на света. Къде го чукаш, къде се пука, казва една българска поговорка...