Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 3 (2018) докато живите са живи и вярата е жива в сърцата ни

докато живите са живи и вярата е жива в сърцата ни

Е-поща Печат PDF

• Сравнение на начините, по които Благоевата партия изправи ръст, с начините,
по които социалистическата идея и социалистическата партия се препънаха след 10 ноември 1989 г.

Продължение от бр. 2


Не мога да не се спра на един друг момент в книгата. Приведените доказателства показват как малката социалдемократическа партия от 80-те години на 19 в., през 20-те години на 20 в. вече е втора по влияние след Земеделския съюз на Стамболийски партия в страната. Партия, която още през 1910 г. печели общински избори в Самоков, с първия червен кмет и първия червен градски съвет на Балканския полуостров. Партия, която постига впечатляващи победи в Пловдив, Варна, Русе и Бургас; печели мнозинство в общинските съвети на 65 села и 22 града; респектиращи резултати постига на парламентарни избори.
През 20-те години БКП е партия с широки политически и икономически възможности,
развива интензивна стопанска и търговска дейност, отваря клубове в цялата страна за срещи на съмишленици, става собственик на солидна страда в София, превърната в централен Дом на партията.
Едновременно с това Благоев, според британската изследователка, е един от първите политици у нас, който съзира и оценява опасността от кървав реванш на буржоазната държава срещу левите сили. Дълбоко преживява палежа и изгарянето на Народния дом в София, заговаря за зараждане на български фашизъм, „нещо като дейност на гангстерите и бандитите, традиционно използвани тактически от българските „буржоазни котерии“ още от времето на Стамболов“ . Наясно е какво означават активизирането на крайните елементи на буржоазната класа, възникването на Народен сговор, на Военния съюз, на Конституционния блок, срастването на ВМРО с двореца.
И въпреки че съзнава смисъла на тази тревожна информация, той не постъпва адекватно на нея в навечерието на Септемврийското въстание: „За съжаление ръководството на партията изразява мнение (на 9 юни, в деня на преврата. – Бел. Ч.Д.), че между земеделците и останалите буржоазни партии има твърде малка разлика, че „диктатурата на градската полиция“ е почти същата като „диктатурата на селската полиция, че селяните, разочаровани от резултатите, постигнати от земеделското управление, няма да се борят в негова защита и че все още не са готови да следват партията в борбата й за работническо-селско правителство“. Когато Христо Кабакчиев обяснява на болния Благоев тежката ситуация след 9 юни, той отговаря: „Нашата партия не може да действа по друг начин. Тя не може да заеме друга позиция“ (Макдермот).
Тази дълбоко погрешна позиция, заета от ръководството на партията, има тежки последици и за ръководителите, и за членската маса, и за симпатизантите на БКП, за всички леви хора в България.
На 12 септември 1923 г. според данни, публикувани в монографията, са „арестувани около две хиляди комунисти, прекратено е публикуването на „Работнически вестник“, затворени са много клубове, окупиран е Народният дом...“
По време на Септемврийското въстание загиват десетки хиляди вдигнали се на бунт комунисти, земеделци и анархисти.
Лично Благоев претърпява невъзмездими загуби:
след гибелта на сина му Димитър във войната и смъртта на съпругата му Вела, бива убит от силите на реакционния режим другият син - архитектът Владимир, а зетят, съпруг на дъщерята Стела – Коста Янков, принуден да се самоубие, двете дъщери - Стела и Наталия, емигрират.
Така с цената на лична трагедия Благоев „изкупва“ най-тежката политическа грешка, допусната от него през съзнателния му живот: отказа да приеме протегната ръка от Стамболийски за съюзяване на земеделци и комунисти срещу готвения монархо-фашистки преврат!
Макдермот търси обяснение на този акт
и в болести, налегнали първопроходеца на българския социализъм в напредналата му възраст. Може да е така. Но според моето мнение тук си казват думата преди всичко разминаването на идеологическите норми с живия живот, сектантските забежки, които спохождат и в други случаи такъв прозорлив и пълен със светли чувства и идеи ум като този на Благоев. Онова, което в началото на политическата му дейност у нас е огромен плюс за него – да пази току-що покълналата идея от разтваряне, асимилиране и съответно изчезване в „кръстоската“ й с идеи и практики, вкоренени в националната ни действителност - на прага на 20-те години е анахронизъм, неосъзнат от Благоев. Трябваше България и БКП да преминат през кървавите изпитни на 9 юни и на Септември’23, за да стигне Благоев, макар и непростимо късно, до правилното диалектическо разбиране за съюзниците на партията, за коалиционната политика, която е потребно тя да провежда през новия исторически период.
Макдермот не се разпростира върху националната трагедия – Септемврийско въстание’23. Но тя прави няколко разяснения по повод заетата позиция от Благоев.
Преди въстанието, обобщава авторката, Благоев се изказва срещу ранната дата на въстанието, но след като узнава, че се е включила Стара Загора, заявява, че „партията трябва да се намеси“. Според мен с особена важност е последният политически акт на Благоев: той подписва изявлението, изпратено му от Централния комитет на партията до Върховния апелативен съд в края на март 1924 г.: „В това последно публично изявление (продължава авторката – Бел. Ч.Д.), Благоев казва: „Българската комунистическа партия не се плаши от преследванията, гоненията и жертвите. Тя не за първи път изпада в подобно положение. В такова положение тя е изпадала всякога, когато е заставала в трудни моменти на страната на трудещия се народ. Тя бе гонена, преследвана, нейните дейци избивани през двете катастрофални войни. И тогава грехът й бе, че се обяви решително против войните. Наричаха я предателска партия. Дойде време и час, когато целият български народ заяви, че само комунистическата партия е защитавала широките трудещи се маси и нацията, като се е борила срещу войната. Сега партията ни е в същото положение. Ние ще се борим в защита на българския народ против неговите народни потисници – „патриоти“. Ние заявяваме, че в интерес на целия български народ искаме на мястото на превратаджийското „легално“ правителство да дойде правителство на работниците и селяните. Това ще стане с борби. Нас не ни е страх от легалните борби, народът е за работническо-селското правителство, то неминуемо ще дойде. По кой път, това зависи най-вече от властта, от днешното правителство и от господстващата класа“.
Един въпрос, подсказан от книгата, без да присъства непосредствено в нея.
Ако сравним партията на Благоев със сегашния облик на БСП, ще видим, че БСП - в редица аспекти - се е отдалечила кардинално от вижданията на Димитър Благоев, насочвайки се към идейните координати на Янко Сакъзов (в случая имената на Благоев и Сакъзов са по-скоро метафора на процеси, които сами по себе си са по-всеобхватни, но и по-различни от процесите, в които са участвали двамата пионери на социализма в България). Без да се впускам в предистории (начина, по който беше разрушена социалистическата система в Съветския съюз, в Източна и Централна Европа; налагането на новия глобалистичен ред; използването на обединителните процеси на континента и на военната машина на НАТО за обезпечаване „вечността“ на неокапитализма в Европа, и пр.) и без да си въобразявам, че идеите отпреди сто години, колкото и да са били ценни, могат да се пренасят механично в друго време, ще кажа, че тази тенденция в развитието на БСП – партията да се задоволява с козметично реформиране на капитализма - е обяснима с оглед на обстоятелството, че днес България е държава, напълно зависима от международния финансов капитал, чиято централа се намира в САЩ. Че обща тенденция в левите партии на Източна и Централна Европа, след крушението на социалистическата система през 90-те години на 20 в., е да възприемат идеите на социалдемокрацията в развития Запад, на Партията на европейските социалисти.
Но тук не обсъждам кое е добре и кое лошо за европейската идея на социализма, а най-вече онези промени в съвременното ляво движение на България, които се разминават (поради обективни или субективни причини) с идеите и практиките на БРСДП (т.с.), преименувана през 1919 г. на Българска комунистическа партия (БКП). Имайки предвид хлъзгавата почва, на която стъпвам, че сравняването на явления, осъществени в различни исторически епохи е рисковано начинание, ще се опитам да направя още една стъпка. Стъпка, която ще ме отведе до пулсациите и резонансите на Благоевите идеи в живота на БКП, първо, през 45-те години социализъм, а после в живота на БСП от 90-те години на 20 в. до днес.
По време на социализма (1944 г. – 1989 г.) на Димитър Благоев се отдаваше публично висока почит. За Благоев се пишеха възхваляващи статии, издаваха луксозно подвързани книги, изучаваха го учени, а поети творяха стихотворения за него, ежегодно го честваха като знаменита историческа личност. Но още тогава беше ясно, че неговият мироглед и етика са твърде различни от налагащите се мирогледни ценности през „зрелия социализъм“ , от нравствената девалвация, напредваща в обществото. Какво общо можеше да има Благоев с безогледно упражняваното насилие през 50-те години, с фалша, демагогията, нетолерантността и даряваните привилегии през 70-те и 80-те години, с простофилството на голяма част от ръководните партийни кадри?

След 10 ноември 1989 г. положението с мястото на Благоев в лявото движение се усложни още повече. Различията на новия партиен елит от основателя на партията придобиха фундаментален характер. И това е така, понеже Благоев питаше дали социализмът има почва у нас и след като даде положителен отговор, започна да гради ценностите и партията, призвана да стане строител на справедливата българска общност. Докато левите инициатори и вдъхновители на 10 ноември, в отличие от Благоев, дадоха на същия въпрос отрицателен отговор. Те решиха, че решаващо важната цел на компартията е да реставрира капитализма (90-те години), преди да се наеме с неговото реформиране (през следващия период). Презумпцията, от която се ръководеха, беше, че външните (световни) обстоятелства са по-могъщи от вътрешно националната ситуация и индивидуалните желания и действия на социалистите в България, че щом победилият световен капитал е решил да се строи у нас необуржоазно общество, това няма как да не се случи или предотврати.
Една подробност.
Тези настроения се оформиха в система на мислене, вътре в партията, още в края на 70-те и началото на 80-те години сред високопоставени номенклатурни кадри, които решиха още тогава, че социалният им интерес, интересът на фамилиите им, повелява политическите и икономическите основи на социализма да бъдат сринати. Така глобалната тенденция съвпадна в разпада на комунистическия елит у нас.
И според моето мнение превратът от 10 ноември, 1989 г. се осъществи не заради реформирането на социализма и демократизирането на БКП, а в името на установяването на капитализъм, силно зависим от победителя в “студената война” – САЩ, и неговите западноевропейски съюзници. Ловкостта се състоеше в това бивши номенклатурни кадри да ръководят процеса на прехвърляне на държавната и общинската собственост в техни ръце. А това е ядро на тогавашната перестроечна идеология: представители на номенклатурната класа от менъджъри да се превърнат в собственици на приватизираната промишленост и земеделие!
Наложеният от Андрей Луканов проект за обновяване на България (естествено, не само от Луканов, но тук използвам най-емблематичното име) натовари преименуваната партия – БСП, със задачи, голяма част от тях по-скоро свойствени за българските широки социалисти. Не в буквалния смисъл, а като цели и подходи, доразвити и пригодени от перестроечния елит към новата конюнктура!
Като строеж на необуржоазно общество. Като врастване на социалистическия елит в кожата на новопръкнал се буржоа. Като изпомпване на финансовите ресурси на предприятията, за да бъдат обезценени. Като прочистване на партийните кадри, които се противопоставят на икономическата програма, поръчана от кръга Луканов и сътворена от американците Ран и Ът. Като внедряване на „Отворено общество“ в нашата страна. Като пропиляване на държавния резервен фонд от два милиарда и половина долара. Като масов грабеж на банковата система чрез необезпечени и невъзвръщаеми кредити, подсигурили кадровия потенциал на зараждащата се капиталистическа класа. Като приватизиране на външнотърговските активи. Като структуриране на безконтролни икономически, финансови и търговски мрежи от рода на „Мултигруп“, на рекламни агенции с многопрофилна дейност, на оръжейни фирми, на силови групировки, на Първа частна банка, която подготви фалита на банковата система (при странен „неутралитет“ на Народната банка), и пр. Като етапи на приватизация, стигнала своя грабителски пик през управлението на Съюза на демократичните сили.
През изминалите двадесет и осем години от началото на прехода всяко ръководство на БСП, общо взето, спазва и доразвива „нормативите“ на преустройството, при съобразяване с промените в политиката, икономиката, военните ангажименти, геополитическите зависимости в страната и света. Единствено Жан Виденов като лидер на БСП направи опит да се отклони от налагания модел (1995 г. – 1996 г.). Заради този му опит тогавашното правителство на Демократичната левица беше снето от власт със задружните усилия на СДС и на перестроечния елит на БСП, при благосклонна поддръжка на САЩ, Германия и Елцинова Русия. Като претекст се използваха реално допуснатите управленски грешки от екипа на Виденов, които навредиха на провеждания управленски курс; зърнената криза, предизвикана изкуствено от организаторите на насилственото отстраняване на БСП от властта; банкрутът на банките и рязкото обезценяване на лева, последица главно от „изсмукването“ на банковите активи през първата половина на 90-те години.
Чрез свалянето на Демократичната левица от власт, нейните опоненти постигнаха три основни цели.
следва